Л. Дж. Смит
Началото (22) (Книга първа)

21

На следващата сутрин Деймън напусна имението след краткото обяснение, че трябвало да помага на военните в лагера им. Не бях сигурен, че повярвах на извинението му, но в негово отсъствие в къщата определено ставаше много по-спокойно. Всяка вечер Катрин се отбиваше при нас, за да играе крибидж с баща ми. Понякога и аз се присъединявах към тях, оформяйки отбор от двама срещу един.

Докато играехме, Катрин разказваше на баща ми истории от миналото си: за бизнеса на баща си с корабите, за майка й, която била италианка, за шотландския си териер Уийт, който имала като малка. Чудех се дали нещо от казаното от нея беше вярно или бе само част от плана й да разиграва ролята на съвременна Шехеразада, като разказваше всичките тези истории с цел накрая да убеди баща ми да й пощади живота.

Катрин винаги се прибираше в къщата за гости и за мен беше истинска агония да чакам момента, когато баща ми си легне, за да отида при нея. С мен тя никога не говореше за миналото си, нито за плановете си. Не ми обясняваше как се прехранва, а аз не питах. По-лесно ми беше да се преструвам, че тя е нормално момиче.

Един ден, следобед, когато баща ми беше в града с Робърт, за да обсъжда бизнеса си с фамилията Картрайт, двамата с Катрин решихме да прекараме целия ден заедно, вместо да се задоволяваме само с малкото откраднати часове през нощта. Наближаваше октомври, но беше необичайно топло и почти всеки ден имаше гръмотевични бури. През цялото лято не бях ходил да плувам и вече нямах търпение да се гмурна в езерото, както и да прегърна Катрин на дневна светлина. Затова се съблякох набързо и веднага се потопих в езерото.

— Не плискай водата! — извика Катрин. Повдигна синята си рокля до глезените и пристъпи предпазливо към водата. Вече беше оставила обувките си под върбата. Не можех да откъсна очи от нежно белите й глезени.

— Хайде! Водата е чудесна! — провикнах се, макар че зъбите ми тракаха от студ.

Катрин продължи да пристъпва на пръсти към края на езерото, докато накрая не нагази в калната ивица между тревата и водата.

— Мръсно е. — Сбърчи нос и закри очите си от слънцето.

— Ето защо трябва да влезеш във водата. За да се измиеш от калта — заявих и пръснах с длан малко вода към Катрин. Няколко капчици опръскаха корсажа й и почувствах как ме обзе горещо желание. Потопих се под водата, за да охладя главата си.

— Не се плаши от едно леко опръскване — казах й, като се подадох от водата. Капките от косата ми се стичаха по раменете ми. — Или по-точно от пръскащия Стефан? — Докато изричах думите, почувствах, че ставам смешен, защото подобни забележки никога не са звучели остроумно от устата ми. Все пак тя прояви снизходителност, като посрещна със смях казаното от мен. Внимателно запристъпях по камъните на дъното на езерото, за да се доближа до нея, след което плиснах още повече вода към нея.

— Не! — изпищя Катрин, но не понечи да побегне, когато излязох от езерото, сграбчих я през кръста и я понесох към водата.

— Стефан! Спри! — извика тя, като се вкопчи във врата ми. — Поне ме пусни да си съблека роклята!

При това съблазнително обещание тутакси я пуснах. Тя вдигна ръце над главата си, за да ми помогне да съблека по-лесно роклята й. Остана само по къса бяла долна риза. Ахнах от възхита. Разбира се, бях виждал тялото й, но винаги в сенките на полумрака. А сега можех да се наслаждавам на чудесната гледка на огрените й от слънцето рамене, на извивките на тялото й. И за милионен път разбрах, че съм влюбен в нея до полуда.

Катрин се потопи под водата и скоро изплува до мен.

— А сега ще последва отмъщение! — Наведе се и с все сила плисна обилно хладната вода върху мен.

— Ако не беше толкова красива, щях да ти го върна — казах й, като я притеглих към себе си, за да я обсипя с целувки.

— Съседите ще ни одумват — измърмори Катрин едва чуто, притиснала устни в моите.

— Нека си говорят — промърморих. — Искам всички да знаят колко много те обичам. — Тя ме целуна по-силно, с повече страст от всеки друг път. Не можех да си поема дъх, обзет от толкова силно желание, че се олюлях. Обичах Катрин до болка. От страстната си любов към нея не можех да дишам, не можех да говоря, не можех да мисля. Сякаш желанието ми беше сила, по-могъща от самия мен. Едновременно бях изплашен и обезумял от радост да я следвам навсякъде, накъдето ме поведе.

Задишах накъсано и погледнах към небето. По него се появиха големи буреносни облаци, въпреки че само преди броени мигове беше съвсем ясно.

— Трябва да се прибираме — казах й и я затеглих към брега.

Разбира се, още щом стъпихме на влажния бряг, в далечината проехтя първата гръмотевица.

— Бурята приближава бързо — отбеляза Катрин докато изцеждаше къдриците си. Не изглеждаше притеснена, въпреки че мократа й бяла риза не оставяше нищо за въображението. Струваше ми се, че беше по-непозволено и еротично да я видя толкова оскъдно облечена, отколкото ако бе съвсем гола. — Човек би могъл да си помисли, че това е знак, че връзката ни е обречена. — Тонът й си оставаше закачлив, но по гърба ми полазиха тръпки.

— Не — изрекох със силен глас, за да убедя самия себе си.

— Само те дразня! — Катрин ме целуна по бузата, преди да се наведе, за да си вземе дрехите. И докато се обличаше зад ствола на плачещата върба, аз нахлузих брича и си облякох ризата.

Катрин се появи иззад дървото след броени секунди, с прилепнала по тялото памучна рокля, която подчертаваше чувствените му извивки, с влажни къдрици на гърба. Кожата й беше посиняла от студ.

Прегърнах я и се заех енергично да я разтривам, за да я стопля, макар да знаех, че е невъзможно.

— Трябва да ти кажа нещо — промърмори ми тя, докато повдигна лице нагоре към небето.

— Какво? — попитах я.

— За мен ще бъде чест да ми кавалерстваш на бала на основателите — отвърна ми тя и после, преди да успея отново да я целуна, се отскубна от мен и побягна към къщата за гости.