Алиса Дей
Възраждането на Атлантида (36)

Глава 33

Райли затвори рязко телефона си и забеляза, че батерията щеше да падне всеки момент, ако не я сложи да се зарежда.

— Не сте се сетили да ми вземете чантата от другата къща, нали? В нея бяха портмонето ми и зарядното за телефона.

Четиримата мъже в стаята я погледнаха така, сякаш ги е попитала дали не им се ходи на пазар за обувки.

Тя присви очи.

— Това е важно, ясно? Единственият начин, по който Куин може да се свърже с нас, е чрез телефона ми, след като вие едва ли носите телефони със себе си, когато сте в течно състояние.

— Чантата ти е на масата в преддверието — каза Вен. — Сега може би ще ни разкажеш за останалата част от телефония разговор.

— Бъдете търпеливи с мен, защото това е малко откачено. Но Куин твърди, че сенатор Барнс е всъщност древен вампир на име Барабас и той е същият този Барабас…

— Който е бил освободен от Пилат Понтийски вместо Исус Христос. Да, знаем — каза Конлан.

Тя премигна.

— Шегуваш ли се с мен? Знаели сте за това? Можехте да го споменете по някое време. Като например „О, хей, земляни, вашият нов председател на Сената е един от най-злите престъпници в историята“. — Гласът й звучеше саркастично и вбесено, но не я интересуваше.

— Наистина ли? Сякаш хората, които позволиха на кръвопийците да превземат правителството им, щяха да ни повярват за Барнс? — сопна се Вен с гняв, подобен на нейния.

— Съсредоточете се, хора. Това не ни помага в момента. Какво искаше Куин? — попита Конлан.

— Намерила е вашите хора. Е, по-точно Райзън и неговите хора. Каза, че има среща с високопоставен вампир, който работи с бунтовниците под прикритие. Някой си на име Даниъл. Той ще й помогне да ги измъкнат довечера.

Аларик пристъпи напред с подивели очи, които блестяха в яркозелено.

— Да й помогне? Да помогне на Куин? Тя да не е луда? Готви се да щурмува скапания Праймъс ли?

— Даниъл казва, че Тризъбеца е в Барабас. Плановете му са да измъчва атлантите, докато не открие как да го използва. Така че моята луда сестра помага, за да може да спаси твоя задник, жрецо.

Райли не знаеше какво му ставаше на Аларик относно Куин, но нямаше да търпи това. Куин може би не беше толкова крехка, за колкото Райли я мислеше, но все още беше задължение на Райли да я защитава. Тя се сети за Бастиян и се усмихна мрачно. Пазя ти гърба, Куин.

Конлан пристъпи напред и без усилие пое командването в стаята. Каквото и да беше това незнайно качество, което превръщаше мъжа в крал, Конлан определено го притежаваше.

Собствената й несигурност й се подигра. Тогава какво те кара да си мислиш, че си достойна да се омъжиш за крал?

Обичам го. Това е всичко. Това е достатъчно.

— Ще ни е нужен най-много час, за да натоварим необходимото. После тръгваме към Вашингтон — нареди Конлан. — Райли, ти…

— Няма начин да ме оставите тук, така че си го избий от ума — прекъсна го тя.

— Но аз трябва да знам, че си в безопасност — каза той с тон, който вероятно използваше, за да убеждава простолюдието.

Тя скръсти ръце и му изпрати мощна вълна на непоколебимост по тяхната мисловна връзка.

— Няма да стане. Освен това, сам видя колко добре проработи това миналата вечер.

Тя почувства капитулацията в ума му, още преди той да кимне.

— Добре, но ще стоиш настрана от огневата линия, разбра ли ме? Ако нещо ти се случи…

Тя отиде при него и обви ръце около кръста му.

— Знам. Разбирам те. Аз чувствам същото по отношение на теб.

Аларик тръгна към вратата, но се спря, за да погледне към тях. Райли видя дивия блясък в очите му.

— Аз ще тръгвам. Ще се видим там.

— Можеш да усетиш Тризъбеца ли? — попита го тя.

— Не, но мога да почувствам Куин.

Тя долови проблясъка на болка, преди той да затвори рязко собствените щитове на ума си.

Замисли се за причината.

Какво точно се беше случило между него и Куин по време на лекуването?

Тя прибави този въпрос към списъка в главата си със заглавие „неща, за които официално да се тревожа по-късно“ и го последва в коридора, за да вземе чантата си. Имаше около час да зареди батерията на телефона си.

О, да, и да се приготви за края на света.

След по-малко от пет часа по-късно и нарушавайки всички закони за движение по пътищата, те се намираха в покрайнините на Вашингтон в квартал, който беше толкова лош, че дори полицията нямаше желание да се мотае там.

Райли почувства Куин, много преди да пристигнат. Тя направи мисловен опит да комуникира с думи, вместо само с емоции. По някаква причина чувстваше, че талантът й в тази област се е повишил малко, след като си беше побъбрила с бог.

 

 

Куин! Чуваш ли ме?

Райли? Как… о, променила си се. Силата, струяща от теб, осветява всяко кътче от ума ми. Какво по дяволите ти се е случило?

Имах задушевен разговор с Бога на моретата, който очевидно ме обяви за своя собственост. Животът е… интересен.

Настъпи мълчание, като че ли Куин подбираше внимателно думите си.

Райли, какво става? Нима положението е сериозно и лошо на апокалиптично ниво?

Аха. Да, такова е. Ще ти обясня доколкото мога, веднага след като пристигнем.

Отново настъпи мълчание. Накрая Куин проговори в съзнанието на Райли отново.

Добре, идвай бързо. И, Райли?

Да?

Той е тук. Аларик. Мога да го почувствам в кръвта си. Той е… близо.

Знам. За това също трябва да поговорим.

 

 

Тя прекъсна комуникацията, чувствайки как в слепоочията й се настани главоболие, причинено от силното напрягане. Може и да беше станала по-силна, но неизползваните досега мускули трябваше да се тренират. Ако живееше достатъчно дълго. Тръсна глава и премести ръката си върху крака на Конлан, докато шофираше. Той я погледна със събрани вежди.

— Добре ли си? Това Куин ли беше?

— Да. Почти стигнахме.

Той кимна, концентрирайки се върху пътя и вечно противния трафик на Вашингтон.

Почти стигнахме. А довечера ще настане истинска бъркотия, когато всичко се разкрие. В какво се забърках този път? Но когато погледна към силния му профил, осъзна, че не би искала да бъде никъде другаде.

Конлан тръгна напред, влизайки в изоставената сграда, за която Райли го увери, че е щабквартира и база на Куин за операциите на нейните борци за свобода в региона на Източния бряг. Не успя да убеди Райли да остане на сигурно място, но той можеше дяволски добре да я защити от поне първата атака при вероятна засада.

Вен и останалите от Седемте я обкръжиха от всички страни, с извадени в готовност оръжия.

— Чудя се колко дълго ще оцелеят тасовете на хамъра? — измърмори Вен под нос, опитвайки се най-вероятно да разсмее Райли.

— О, обзалагам се, че вече са ги отмъкнали — каза Бастиян. — Никога не съм харесвал тази кола, така или иначе.

Кристоф се засмя.

— Сложих малки допълнения на колите. Ако някой се доближи до тях, ще се изненада доста.

Конлан игнорира майтапите и поведе групата надолу по едно разнебитено и изрисувано с графити стълбище, според указанията на Райли. Това не му хареса изобщо.

Когато стъпиха на последното стъпало, там ги очакваха дузина въоръжени пазачи, всичките облечени в стари дънки и кожени якета. Имаха вид на улични хулигани или бездомници, докато не забележиш съвсем новите и лъскави оръжия в ръцете им.

Конлан и Седемте веднага извадиха оръжията си и се прицелиха. Райли си проправи път, за да застане до Конлан и поклати глава.

— Добро шоу, Куин. Сега ги усмири.

Мъжът най-отпред, огромен и с фигурата на воин, бавно оголи зъбите си в нещо, което той вероятно мислеше за усмивка. Цивилизоваността беше само прозрачна политура върху дивашката същност на този мъж.

Конлан инстинктивно усети, че това е водачът им. Кимна с глава на мъжа.

— Аз съм Конлан от Атлантида. Това е Райли, сестрата на Куин. Ако вие не сте хората, които търсим, ще си тръгнем от тук. Опитайте се да ни попречите и ще умрете заради намесата си.

Мъжът направи почти незабележим сигнал и мъжете с него свалиха оръжията си.

— Куин! Изглежда това е седмица за семейни събирания — извика.

Той протегна ръка към Конлан.

— Джак Шепард, на вашите услуги.

Куин се показа от малка врата зад Джак, спорейки с някого по телефона.

— Не, трябва да е сега или забрави. Имам нужда от стоката довечера или най-късно до утре сутринта.

Тя постави ръка върху слушалката, кимна на Райли и погледна Джак.

— На разсъмване?

Той кимна, а от тялото му се излъчваше ожесточено напрежение.

— На разсъмване. Ако приятелите ти се съгласят, че е най-добре да нападнем кръвопийците по светло?

Конлан пое дълбоко дъх и незабелязано призова силата. Елементите запяха за него, но песента на Земята беше най-пронизителна. Той погледна към Джак.

— А какво ще кажете за себе си? По-добре ли ще е за теб и останалите шейпшифтъри да нападнем на разсъмване?