Чарлс Буковски
Жени (98)

98

На всеки три-четири дни се виждах със Сара, у тях или у нас. Спяхме заедно, но не правехме секс. Стигахме близо, но никога докрай. Законите на Дрейър Баба бяха непоклатими.

Решихме да прекараме празниците заедно у нас — Коледа и Нова година.

Сара пристигна на обяд на 24-ти декември със своя фолксваген. Видях как паркира и излязох да я посрещна. На покрива на вана беше натоварила дървен материал. Това щеше да бъде подаръкът ми за Коледа: искаше да ми скове легло. Старото ми легло беше истинска подигравка — метална рамка с пружина, която стърчеше през матрака. Освен това Сара беше купила екологично чиста пуйка и всичко останало. Аз трябваше да платя за нея и за бялото вино. Имаше и допълнителни подаръчета и за двама ни.

Внесохме дървения материал, пуйката и останалите дреболии. Аз изкарах навън пружината, матрака и таблата на леглото и оставих табела с надпис „Вземете безплатно“. Първо изчезна таблата, после пружината, а накрая някой вдигна и матрака. Кварталът беше беден.

Бях виждал леглото на Сара у тях и дори бях спал на него. Никога не съм харесвал обикновените матраци — поне тези, които съм успявал да си купя. Прекарал съм повече от половината си живот в легла, които са подходящи по-скоро за земен червей, отколкото за човек.

Сара сама си беше сковала легло и сега щеше да ми направи същото: солидна дървена платформа, поддържана от седем дебели дървени крака (седмият беше разположен в центъра на леглото), на която отгоре беше залепен дебел лист пенопласт. Сара имаше добри идеи. Аз държах дъските, а Сара забиваше гвоздеите. Добре въртеше чука. Тежеше само четирийсет и осем килограма, но здраво забиваше гвоздеите. Щеше да стане хубаво легло.

Стана доста бързо.

След това го пробвахме — но не в сексуалния смисъл, — а Дрейър Баба се усмихваше над нас.

 

 

После тръгнахме да обикаляме с колата, за да търсим коледна елха. Аз не държах чак толкова на елхата (когато бях малък, по Коледа винаги бях най-нещастен), така че, когато не намерихме никъде, не се натъжих особено. Но докато карахме обратно, на Сара й стана кофти. После обаче се прибрахме, тя изпи няколко чаши бяло вино и й мина, та тръгна да обикаля къщата и да украсява всичко с коледни играчки, лампички и станиолови лентички — част от тях дори сложи по косата ми.

Бях чел някъде, че на Бъдни вечер и Коледа се самоубиват повече хора, отколкото по всяко друго време. Освен това празникът очевидно нямаше почти нищо общо с раждането на Христос.

По радиото пускаха само гадна музика, а по телевизията беше още по-зле, така че ги спряхме и Сара се обади по телефона на майка си в Мейн. Аз също говорих с нея и останах с впечатлението, че мама не е толкова зле.

— Отначало мислех да те запозная с нея и да станете гаджета, но тя е по-стара от теб — каза ми Сара.

— Забрави.

— Едно време и тя имаше хубави крака.

— Забрави.

— Да не би да имаш предразсъдъци срещу старите хора?

— Да, срещу всички стари хора освен мен.

— Държиш се като кинозвезда. Винаги ли си спал с жени, които са с двайсет-трийсет години по-млади от теб?

— Освен когато аз бях на двайсет и няколко, да.

— Хубаво. А някога бил ли си с жена, която е по-възрастна от теб? Имам предвид, да си живял с нея?

— Да, когато бях на двайсет и пет, живеех с една жена на трийсет и пет.

— Как беше?

— Ужасно. Влюбих се.

— Кое беше ужасното?

— Тя ме накара да ходя на училище.

— И това е ужасно?

— Не беше такова училище, за каквото си мислиш. Тя беше учителката в него, а аз бях единственият ученик.

— Какво стана с нея?

— Погребах я.

— С почести? Ти ли я уби?

— Не, пиенето.

— Весела Коледа.

— Много ясно. Кажи ми ти за твоите.

— Ще пропусна.

— Прекалено са много, така ли?

— Прекалено много и прекалено малко.

 

 

След трийсет-четирийсет минути на вратата се почука. Сара стана да отвори. В къщата ми влезе някакъв секссимвол. На Бъдни вечер. Нямах никаква представа коя е тази жена. Носеше тясна черна рокля и огромните й гърди сякаш се канеха да изскочат от нея. Беше великолепна. Никога не бях виждал такива гърди, демонстрирани по такъв начин, освен по филмите.

— Здрасти, Ханк!

Значи тя ме познаваше.

— Аз съм Еди. Една вечер се запознахме при Боби.

— Така ли?

— Да не би да си бил толкова пиян, че да не помниш?

— Здрасти, Еди. Това е Сара.

— Всъщност търсех Боби. Помислих си, че може да е при теб.

— Седни да пиеш нещо.

Еди седна на един стол вдясно от мен, много близо. Беше около двайсет и пет годишна. Запали си цигара и отпи от питието си. Всеки път, когато се навеждаше да остави чашата на масичката, бях сигурен, че този път гърдите й вече ще се изсипят от деколтето. И се страхувах какво мога да направя аз, ако стане така. Просто си нямах вяра. Никога не съм си падал чак толкова по цици, предпочитам краката. Но Еди просто знаеше как се прави този номер с циците. Така че си седях, страхувах се, поглеждах крадешком към циците вдясно от мен и не знаех дали предпочитам да се покажат или да си стоят вътре.

— Нали се запозна с Мани? — попита ме тя. — У Боби?

— Аха.

— Наложи се да го изритам. Беше прекалено ревнив. Дори беше наел частен детектив, за да ме следи! Представяш ли си? Тъпо копеле!

— Аха.

— Мразя мъже, които просят! Мразя дребнави мъже!

— „В днешно време трудно се намира мъж на място“ — казах аз. — Има такава песен. Още от времето на Втората световна. Имаше и една друга, в която се пееше „Не сядай под дървото с никой друг освен с мен, ябълке моя…“

— Ханк, говориш глупости — обади се Сара.

— Пий още едно, Еди — казах и напълних чашата й.

— Мъжете са такива лайна! — продължи тя. — Онзи ден влязох в един бар. Бях с четирима мъже, близки приятели. Седнахме и излочихме няколко кани бира, нали се сещаш, смяхме се, изкарвахме си страхотно, не пречехме на никого. После ми хрумна, че ми се играе билярд. Просто обичам да играя билярд. Смятам, че когато една дама играе билярд, това показва висока класа.

— Аз не мога да играя билярд — обадих се. — Винаги късам това зеленото. И дори не съм дама.

— Както и да е, отидох до масата и видях, че там един мъж си играе билярд съвсем сам. Приближих се до него и му казах: „Виж, ти отдавна си играеш на масата. На мен и на моите приятели също ни се играе. Ще ни пуснеш ли за малко?“ Той се обърна и ме изгледа. Дума не обели. После се ухили много неприятно и каза: „Добре“.

Еди се развълнува и започна да подскача, докато разказваше, така че от време на време й виждах бедрата под роклята.

— Аз се върнах и казах на моите приятели: „Готово, масата е наша.“ Онзи тип си довърши играта и вече му оставаше само една топка. И точно тогава при него отиде един от неговите приятели и вика: „Ей, Ърни, чух, че освобождаваш масата.“ И знаеш ли какво му отговори този? Вика му така: „Да, ще пусна онази кучка!“ Аз го чух и направо ми ПРИЧЕРНЯ! Онзи тип се беше навел, за да вкара последната топка. Хванах една щека и както се беше навел, го праснах по главата с всичка сила. Той падна на масата, все едно умря на място. В онзи бар всички го познаваха, така че веднага дотичаха неговите приятели, но тогава дотичаха и моите приятели. Какъв бой стана, брат! Чупеха се бутилки, трошаха се огледала… Не знам как успяхме да избягаме, но накрая се спасихме. Имаш ли трева?

— Да, но не умея да свивам.

— Аз ще свия.

Еди сви един тънък, стегнат джойнт, като истински професионалист. Дръпна дълбоко от дима и ми подаде джойнта.

— И на следващата вечер пак отивам там, но този път сама. Собственикът, който работи и като барман, ме позна. Казва се Клод. И аз му викам: „Клод, извинявай за снощи, но онзи тип на масата беше истински кучи син. Нарече ме кучка.“

Напълних чашите на всички. Само след минута гърдите й щяха да изскочат съвсем.

— Собственикът ми вика: „Няма проблеми, забрави.“ Стори ми се свестен. „Какво пиеш?“ — вика. Аз седнах на бара, изпих безплатно две-три питиета и той ми вика: „Знаеш ли, имам нужда от сервитьорка.“

Еди си дръпна от джойнта, преди да продължи:

— После ми разказа за старата сервитьорка. „Привличаше мъже в бара, но само създаваше проблеми. Настройваше ги един срещу друг. Постоянно въртеше някакви игрички. Накрая разбрах, че освен това си е продавала путката. В МОЯ бар!“

— Честно? — обади се Сара.

— Така твърдеше — отвърна Еди. — Както и да е, той ми предложи да започна работа като сервитьорка при него. И ми каза така: „Няма да си продаваш путката на работното място!“ А аз му рекох да се държи прилично, защото не съм от тези момичета, нали. Помислих си, че така ще мога да спестя малко пари, да се запиша в Калифорнийския университет и да завърша химия и френски, което ми е мечта. После обаче той ми каза: „Ела отзад, искам да ти покажа къде е складът и да пробваш една униформа. Тя е чисто нова и според мен е твоят размер.“ Така че двамата отидохме в една тъмна малка стаичка и той се опита да ме обара. Аз го бутнах, нали. А той вика: „Само една целувчица!“ Аз му казах да ходи да се шиба. Беше плешив, дебел, много нисък, с изкуствено чене и черни брадавици с косми по бузите. Той пак ме награби, с едната ръка за гъза, а с другата за цицата, и се опита да ме целуне. Аз пак го бутнах. А той ми вика: „Аз съм женен! И обичам жена си, не се притеснявай!“ После пак ме награби и този път му ударих едно коляно, нали се сещате къде. Той обаче явно нямаше нищо там, защото дори не усети. И ми вика: „Ще ти дам пари! Ще бъда мил!“ А аз му казах да ходи да яде лайна и да пукне. И така загубих поредната си работа.

— Много тъжна история — отбелязах аз.

— Вижте, аз ще си тръгвам — рече Еди. — Весела Коледа. Благодаря за питието.

Стана и аз я изпратих до вратата. Тя излезе и прекоси двора на сградата. Аз се върнах и си седнах.

— Кучи син — каза ми Сара.

— Какво има сега?

— Ако ме нямаше, щеше да я изчукаш.

— Аз почти не познавам тази дама — отвърнах.

— С такива цици! Ти направо се изплаши! Страх те беше дори да я погледнеш!

— Чудя се защо обикаля сама на Бъдни вечер?

— Защо не я попита?

— Нали каза, че търсела Боби…

— Ако ме нямаше, щеше да я изчукаш!

— Не знам. Кажи ми, откъде да знам?

Сара скочи и изпищя. После се разплака и избяга в другата стая. Аз си налях питие. Цветните лампички по стените продължиха да мигат.