Чарлс Буковски
Жени (95)

95

В Деня на благодарността Айрис приготви пуйката и я пъхна във фурната. Боби и Валери се качиха за няколко питиета, но не останаха за вечеря. Това беше много приятно. Айрис беше с друга рокля — също толкова съблазнителна, колкото първата.

— Знаеш ли, не си донесох достатъчно дрехи — каза тя. — Утре двете с Валери ще отидем на шопинг във Frederick’s. Ще си купя курвенски обувки. Ще ти харесат.

— Наистина ще ми харесат, Айрис.

Отидох в банята. Бях скрил в аптечката снимката, която ми беше изпратила Таня. На снимката си беше вдигнала роклята и не носеше бикини. Наистина беше готина кучка.

Когато излязох от банята, Айрис миеше нещо на умивалника. Прегърнах я отзад, обърнах я към мен и я целунах.

— Ах, ти, стар мръсник! — възкликна тя.

— Скъпа, тази вечер ще те накарам да се молиш за милост!

— Надявам се!

Цял следобед пихме, но към пет-шест вечерта все пак стигнахме до пуйката. От храната поизтрезняхме. Един час след това пак започнахме да пием. Легнахме си рано, към десет. Нямах никакви проблеми. Бях достатъчно трезвен за едно дълго, здраво чукане. В момента, в който започнах тласъците, в мен не останаха никакви съмнения. Дори не се опитвах кой знае колко да задоволя Айрис. Просто се хванах за работа и я изчуках като кон, по най-старомодния начин. Леглото подскачаше, а лицето й се кривеше. Сетне започна тихо да стене. Тогава малко намалих темпото, после пак ускорих и започнах да я шибам до дъно. Тя май свърши заедно с мен. Естествено, човек никога не знае. После се изтърколих встрани. Винаги съм обичал канадските специалитети.

На следващия ден Валери мина да вземе Айрис и двете отидоха заедно във Fredericks. След около час пристигна пощата. Имаше още едно писмо от Таня:

Скъпи Хенри,

Днес си вървях по улицата и някакви мъже подсвиркваха след мен. Подминах ги, без да отговоря. Най-много мразя мъжете от автомивката. Крещят всякакви простотии и се плезят, все едно могат да направят нещо с този език, но всъщност нито един от тях не може. Жените познават такива неща, нали разбираш.

Вчера отидох в един магазин за конфекция, за да купя панталони на Рекс. Рекс ми даде пари. Изобщо не може да си пазарува. Просто мрази да ходи по магазините. Така че аз отидох в един мъжки магазин и му избрах панталони. Вътре работеха двама мъже на средна възраст и единият се държеше адски саркастично. Докато избирах панталоните, той дойде при мен, хвана ми ръката и я сложи на кура си. Аз му казах: „Само това ли имаш? Горкото.“ Той се засмя и каза нещо много умно. През това време намерих чудни панталони за Рекс, зелени на тънки бели райета. Както и да е, този тип ми каза: „Ела с мен в някоя от пробните.“ А как да ти кажа, саркастичните мъже винаги са ми интересни. Така че отидох в една пробна заедно с него. Другият мъж ни видя, че влизаме. Започнахме да се целуваме и той си разкопча панталона. После се надърви и ми сложи ръката на кура си. Продължихме да се целуваме, той ми вдигна роклята и погледна бикините ми в огледалото. Започна да си играе с дупето ми. Но курът му така и не се надърви съвсем, а само наполовина. Казах му, че не става за нищо. Тогава той излезе от пробната с изваден кур и се закопча пред другия мъж. Двамата се засмяха. Аз излязох и платих панталоните. Той ми ги сложи в торбичка. Пак се засмя и каза: „Кажи на мъжа си, че си вкарала панталоните му в пробната!“ А аз му казах: „Ти си шибан педал! И твоят приятел също е шибан педал!“ Така си и беше. Вече почти всички мъже са педали. За жените стана много трудно. Имах една приятелка, която се омъжи за някакъв тип, а един ден се прибрала и го сварила в леглото с друг мъж. Нищо чудно, че в последно време всички момичета си купуват вибратори. Гадна история. Както и да е, пиши ми.

Твоя,

Таня

Скъпа Таня,

Получих писмата ти и снимката. Седя си сам след Деня на благодарността. Имам махмурлук. Снимката ти ми хареса. Имаш ли още?

Чела ли си Селин? Имам предвид книгата „Пътуване до края на нощта“. След това той се похаби и започна само да мрънка за редакторите и читателите си. Много жалко, по дяволите. Просто си изгуби ума. Мисля си, че сигурно е бил добър лекар. Или пък не. Може би не е вярвал в това. Може би нарочно е убивал пациентите си. Ето от какво би излязъл добър роман. Много лекари го правят. Дават ти някое хапче и те пращат обратно на улицата. Трябват им много пари, за да си върнат студентските заеми. Така че поемат колкото могат повече пациенти и ги обработват по най-бързия начин. Претеглят те, мерят ти кръвното, дават ти някое хапче и те гонят обратно на улицата, а на теб ти става още по-зле. Зъболекарите ти прибират всички спестявания, но поне ти правят нещо на зъбите.

Както и да е, аз още пиша и засега изкарвам достатъчно за наема. Писмата ти са интересни. Кой те е снимал без бикини? Сигурно някой добър приятел. Рекс? Виждаш ли, вече ревнувам! Това е добър знак, нали? Нека засега да го наричаме интерес. Или притеснение…

Ще чакам до пощенската кутия. Нали ще ми изпратиш още снимки?

Твой, да, да,

Хенри

Вратата се отвори. Беше Айрис. Издърпах листа от машината и го оставих наопаки.

— Ханк! Купих си курвенските обувки!

— Страхотно!

— Сега ще си ги сложа, за да ти ги покажа! Ще ти харесат, ще видиш!

— Направи го, бейби!

Айрис отиде в банята. Аз скрих писмото до Таня под някакви листа.

Айрис излезе от банята. Обувките бяха яркочервени, на убийствено високи токове. С тях приличаше на една от най-големите курви на всички времена. Обувките бяха без пети, а и пръстите й се виждаха през полупрозрачния материал. Айрис се разходи напред-назад. И без това имаше твърде провокиращо тяло и задник, но когато се качи на тези обувки, провокацията стигна до небето. Изглеждаше влудяващо. Айрис спря, погледна ме през рамо и се усмихна. Какво великолепно курве! Имаше най-хубавите хълбоци, задник и прасци, които бях виждал през живота си! Изтичах да налея нещо за пиене. Айрис седна и кръстоса крака. Беше на един стол точно срещу мен. Чудесата в живота ми продължаваха. Нищо не разбирах.

Курът ми беше станал твърд, пулсираше и притискаше панталоните ми отвътре.

— Знаеш какво харесват мъжете — казах на Айрис.

Изпихме си чашите. После я хванах за ръката и я заведох в спалнята. Бутнах я на леглото. Вдигнах й роклята и се захванах с бикините. Не беше лесна работа. Бикините й се заплетоха на едната обувка и не искаха да се откачат от токчето, но накрая успях. Роклята на Айрис все още покриваше хълбоците й. Вдигнах я за гъза и издърпах роклята под нея. Тя вече беше влажна. Погалих я с пръсти. Айрис почти винаги беше влажна и готова. Беше пълна радост. Носеше дълги найлонови чорапи със сини жартиери, украсени с червени рози. Натиках го във влагата. Краката й стърчаха високо във въздуха и докато я галех, виждах курвенските обувки на краката й — червените токчета стърчаха като ками. Айрис беше готова за още едно здраво, старомодно чукане. Любовта беше само за класически китаристи, католици и шахматисти. А тази курва с червените обувки и дългите чорапи — тя щеше да получи от мен точно това, което заслужаваше. Опитах се да я разпоря, да я разкъсам на парчета. Гледах странното й полуиндианско лице в слабата слънчева светлина, която се процеждаше през щорите. Беше като убийство. Беше моя. Нямаше къде да избяга. Чуках я с всичка сила, ръмжах, удрях й плесници по лицето и едва не я разкъсах на две.

Изненадах се, че след всичко това тя успя да стане — с усмивка — и да отиде в банята. Изглеждаше почти щастлива. Обувките й бяха паднали отстрани до леглото. Курът ми още беше твърд. Взех едната обувка и го потърках в нея. Беше страхотно. После оставих обувката обратно на пода. Когато Айрис излезе от банята — с усмивка — курът ми най-сетне спадна.