Чарлс Буковски
Жени (88)

88

Така че много се изненадах, когато след няколко дни телефонът звънна една вечер и се обаждаше Каси.

— Какво правиш, Ханк?

— Седя си.

— Защо не ми дойдеш на гости?

— Много бих искал.

Тя ми даде адреса, който беше или в Уестуд, или в западната част на Лос Анджелис.

— Имам много алкохол — добави тя. — Няма нужда да носиш нищо.

— А може би не бива да пия нищо?

— Няма проблеми.

— Ако ми налееш, ще пия. Ако не ми налееш, няма.

— Не се притеснявай — каза тя.

Облякох се, скочих във фолксвагена и подкарах към адреса. Колко късмет можеше да има един човек? В последно време боговете бяха благосклонни към мен. Може би всичко това беше някакъв тест? Може би всичко беше някакъв номер? Може би просто искаха да угоят Чинаски, преди да го съсекат на две. Знаех, че нищо чудно да ми готвят точно това. Но какво може да направи човек след два нокдауна, когато му остават само два рунда до края на мача?

 

 

Апартаментът на Каси беше на втория етаж. Тя се държеше така, сякаш се радваше да ме види. После върху мен скочи голямо черно куче. Не голямо — беше огромно, мъжко, с провиснали уши. Сложи предните лапи на раменете ми и ме облиза по лицето. Бутнах го на пода. Той започна да си върти задника и да скимти умолително. Имаше дълга черна козина и приличаше на мелез, но беше адски едър за мелез.

— Това е Елтън — представи го Каси.

Отиде до хладилника и извади вино.

— Ето това трябва да пиеш ти. Имам много.

Беше облечена в зелена, плътно прилепнала рокля. Приличаше на змия. Обувките й бяха осеяни със зелени камъчета и аз отново забелязах колко дълга коса има — не просто дълга, а обемна, в огромни количества. Стигаше й поне до задника. Очите на Каси бяха големи и синьо-зелени — понякога изглеждаха по-скоро сини, а понякога по-скоро зелени, в зависимост от светлината. Забелязах две от моите книги в библиотеката — две от по-добрите.

Каси седна, отвори виното и напълни две чаши.

— Когато се запознахме, нещо се случи между нас — обясни ми тя. — Не исках да го оставя просто така.

— На мен ми хареса — отвърнах.

— Искаш ли едно хапче? Стимуланти?

— Добре — отвърнах.

Тя извади две. Бяха черни, от най-добро качество. Глътнах моето с виното.

— Имам най-добрия дилър в града — похвали се тя. — Никога не ме прецаква.

— Добре.

— Бил ли си пристрастен към нещо? — попита тя.

— Известно време пробвах с кока, но не ми харесваше как се чувствах след това. На следващия ден не смеех да вляза в кухнята, защото там има касапски нож. Освен това петдесет до седемдесет и пет долара на ден ми е много.

— Аз имам малко кока — каза тя.

— Не, ще пропусна.

Тя наля още вино.

Не знам защо, но с всяка нова жена се чувствах така, сякаш ми се случва за пръв път, все едно никога преди това не съм бил с жена. Наведох се към Каси и я целунах. Докато я целувах, прокарах едната си ръка през дългата й коса.

— Искаш ли да пусна музика?

— Не, по-скоро не.

— Ти познаваш Ди Ди Бронсън, нали? — попита ме Каси.

— Да, но се разделихме.

— Чу ли какво стана с нея?

— Не.

— Първо изгуби работата си, а после замина за Мексико. Там се запознала е един пенсиониран матадор. Матадорът я пребил като куче и откраднал всичките й спестявания: седем хиляди долара.

— Горката Ди Ди. След мен да попадне на такъв човек.

Каси се изправи. Гледах как прекосява стаята. Задникът й се движеше и блестеше под зелената рокля. Тя се върна с хартийки и трева и започна да свива джойнт.

— А след това катастрофирала с колата си.

— Тя никога не е можела да кара. Добре ли я познаваш?

— Не. Но в бранша се чува за тези неща.

— Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно — казах аз.

Каси ми подаде джойнта.

— Е, твоят живот изглежда наред — каза.

— Честно?

— Ами поне не се опитваш да се преструваш, за да ме впечатлиш, както някои други мъже. И ти се удава да бъдеш забавен по природа.

— Харесвам задника и косата ти — отвърнах аз. — И устните, и очите, и виното ти, и апартамента ти, и джойнта ти. Но в никакъв случай не съм наред.

— Пишеш много за жените.

— Знам. Понякога се чудя за какво ще пиша след това.

— Може би никога няма да спреш.

— Всичко все някога спира.

— Дай малко от този джойнт.

— Естествено, Каси.

Тя си дръпна, а после аз я целунах. Дръпнах главата й назад за косата. Насила разтворих устните й. Беше дълга целувка. Накрая я пуснах.

— Обичаш да се целуваш, нали? — попита тя.

— За мен това е по-лично и сексуално от чукането.

— Мисля, че си прав — каза тя.

 

 

Няколко часа пушихме и пихме, а после си легнахме. Започнахме да се целуваме и да си играем. Имах хубава, твърда ерекция, и я чуках добре, но след десет минути осъзнах, че няма да успея. Пак бях пил прекалено много. Започнах да се потя и да се напрягам. Направих още няколко тласъка и се изтърколих встрани.

— Извинявай, Каси…

Видях как главата й се спуска надолу към пениса ми. Все още беше твърд. Тя започна да го ближе. Кучето също скочи на леглото и аз го избутах с крак. Гледах как Каси ми лиже кура. Лунната светлина проникваше през прозореца, така че я виждах съвсем ясно. Тя пое главичката на кура ми в устата си и съвсем леко я загризка. После изведнъж го пое целия и започна да го обработва както трябва, като прокарваше езика си по цялата дължина на кура ми, докато го смучеше. Беше величествено.

Пресегнах се и хванах косата й с едната си ръка, вдигнах я цялата над главата й и я задържах, докато тя ми смучеше кура.

Това продължи дълго, но най-сетне усетих, че ще свърша. Тя също го усети и удвои усилията си. Започнах да скимтя и чух, че голямото куче също скимти заедно с мен. Това ми хареса. Опитах се максимално да задържа удоволствието. Накрая, без да изпускам косата й, експлодирах в устата й.

Когато се събудих на следващата сутрин, Каси се обличаше.

— Няма проблеми, можеш да останеш — каза ми тя. — Само заключи вратата, когато излизаш.

— Добре.

След като тя си тръгна, взех душ. После намерих една бира в хладилника, изпих я, облякох се, казах довиждане на Елтън, проверих дали съм заключил вратата, качих се във фолксвагена и подкарах към къщи.