Чарлс Буковски
Жени (84)

84

От няколко месеца си пишех с една жена от Сан Франциско. Казваше се Лиза Уестън и преживяваше, като даваше уроци по танци, включително и класически балет, в собственото си студио. Беше на трийсет и две, разведена, и всичките й писма бяха дълги и безупречно напечатани на машина, на розова хартия. Пишеше добре, интелигентно и почти без преувеличения. Обичах да получавам писма от нея и винаги им отговарях. Лиза се държеше на разстояние от литературата и така наречените големи въпроси за живота. Пишеше ми за дребни, делнични случки, но ги обрисуваше интелигентно и с чувство за хумор. И така, един ден тя ми написа, че идва в Лос Анджелис, за да купи някакви костюми за танци, и ме питаше дали искам да се запознаем лично. Отговорих й, че със сигурност искам да се запознаем лично и дори може да остане да спи вкъщи, но поради разликата във възрастта тя ще трябва да спи на дивана, а аз ще си спя в леглото. В отговор тя ми написа, че ще ми звънне, когато пристигне.

Три-четири дни по-късно телефонът звънна. Беше Лиза.

— Пристигнах — каза тя.

— На летището ли си? Ще дойда да те взема.

— Не, ще взема такси.

— Много е скъпо.

— Така ще бъде по-лесно.

— Какво пиеш?

— Аз не пия много. Купи каквото искаш…

Седнах да я чакам. В такива ситуации винаги се чувствам неловко. Когато наистина настъпеха, едва ли не предпочитах да не бяха възниквали. Лиза беше споменавала, че е хубава, но не бях виждал никакви снимки. Веднъж се бях оженил за една жена само заради писмата й — бях й обещал да се оженим, още преди да я видя. Тя също пишеше интелигентни писма, но нашият брак, който продължи две години и половина, се оказа пълен провал. Хората обикновено са доста по-добри в писмата си, отколкото в живота. В това отношение донякъде приличат на поетите.

Шарех напред-назад из стаята. Сетне чух стъпки на двора. Надникнах през щорите. Не беше зле. Имаше тъмна коса и беше елегантно облечена с дълга пола, която й стигаше до глезените. Вървеше грациозно, с високо вдигната глава. Имаше правилен нос и обикновена уста. Обичах жени, облечени с рокли — напомняха ми за златното минало. Носеше малка чанта. Почука на вратата и аз отворих.

— Влизай.

Лиза остави чантата си на пода.

— Седни.

Имаше съвсем лек грим. Беше хубава. Косата й беше изискано, късо подстригана.

Направих й водка с тоник, както и на себе си. Изглеждаше спокойна. По лицето й имаше следи от страдание — явно беше преживяла трудни периоди. Е, аз също.

— Утре ще купя костюмите — каза тя. — В Лос Анджелис има един страхотен магазин.

— На мен ми харесва тази рокля, с която си в момента. Мисля, че напълно облечените жени са много възбуждащи. Естествено, по този начин е по-трудно да разбереш каква е фигурата на жената, но все пак може да се предположи.

— Ти си точно такъв, какъвто си мислех. Изобщо не те е страх.

— Благодаря ти.

— Изглеждаш почти безразличен.

— Е, все пак това ми е третото питие.

— Какво става след четвъртото?

— Нищо особено. Пия си го и чакам петото.

Излязох да купя вестник. Когато се върнах, Лиза беше вдигнала дългата си пола малко над коленете. Изглеждаше добре. Имаше хубави крака и чудесни колене. Денят (всъщност нощта) се очертаваше добре. От писмата й вече знаех, че е пристрастена към здравословната храна, точно като Сесилия. Но изобщо не се държеше като Сесилия. Седнах в другия край на дивана и постоянно поглеждах към краката й. Винаги съм си падал по женските крака.

— Имаш хубави крака — казах на Лиза.

— Харесват ли ти? — попита тя и си вдигна полата още мъничко.

Влудяващо. Прекрасни крака, които се показваха изпод дългата пола. Това беше много по-готино от къса пола.

След следващото питие седнах до нея.

— Трябва да ме посетиш в студиото — каза тя.

— Не мога да танцувам.

— Можеш. Аз ще те науча.

— Безплатно?

— Естествено. За толкова едър мъж се движиш много леко.

От походката ти си личи, че можеш да станеш добър танцьор.

— Дадено. Тогава аз ще спя на твоя диван.

— Имам хубав апартамент, но в него има само едно водно легло.

— Добре.

— Но аз ще ти готвя — добави тя. — Здравословна храна.

— Звучи добре.

Погледнах краката й. После я погалих по коляното. После я целунах. Тя отвърна на целувката ми като жена, която се чувства самотна.

— Смяташ ли, че съм привлекателна? — попита.

— Да, разбира се. Но най-много ми харесва чувството ти за стил. Определено си много изискана.

— Бива те в приказките, Чинаски.

— Налага се. Все пак съм почти на шейсет.

— Изглеждаш по-скоро на четирийсет, Ханк.

— И теб те бива в приказките, Лиза.

— Налага се. Все пак съм на трийсет и две.

— Радвам се, че не си на двайсет и две.

— А аз се радвам, че ти не си на трийсет и две.

— Това е една вечер, изпълнена с радост — обобщих.

И двамата отпихме от чашите си.

— Какво мислиш за жените? — попита ме тя.

— Не мисля. Всички жени са различни. Но общо взето, са съчетание от най-доброто и най-лошото в живота — едновременно вълшебни и ужасни. Все пак се радвам, че ги има.

— А как се отнасяш с тях?

— Те се държат по-добре с мен, отколкото аз с тях.

— Смяташ ли, че това е честно?

— Не е честно, но е така.

— Поне си почтен.

— Не съвсем.

— Утре, след като купя костюмите, искам да ги пробвам. Ти ще ми кажеш кой ти харесва най-много.

— Естествено. Но отсега мога да ти кажа, че харесвам дългите рокли. Имат най-много класа.

— Ще купя всякакви.

— Аз пък не си купувам нови дрехи, докато старите не се разпаднат.

— Ти имаш други разходи.

— Лиза, аз ще си лягам след това питие, става ли?

— Разбира се.

Бях натрупал завивките й на пода.

— Ще ти стигнат ли?

— Да.

— Възглавницата добре ли е?

— Да, съвсем добре.

Довърших си питието, станах и заключих външната врата.

— Не те затварям — обясних. — Това е, за да се чувстваш в безопасност.

— Чувствам се в безопасност — отвърна тя.

Отидох в спалнята, загасих лампата, съблякох се и легнах.

— Видя ли, че не те изнасилих? — подвикнах.

— Защо не? — извика тя в отговор.

Не ми се вярваше да го казва съвсем искрено, но все пак беше приятно да го чуя. Бях изиграл доста сносно тази ръка. Лиза щеше да остане по-дълго.

 

 

Когато се събудих, я чух в банята. А може би трябваше да я изчукам? Откъде да знам какво да правя? Общо взето, е за предпочитане да изчакаш, ако изпитваш някакви чувства към жената. Ако веднага я намразиш, най-добре веднага да я изчукаш; ако не я намразиш, по-добре да изчакаш, след това да я изчукаш и едва тогава да я намразиш.

Лиза излезе от банята с червена рокля до коленете. Стоеше й добре. Тя беше слаба и елегантна. Застана пред огледалото в спалнята ми, за да си оправи косата.

— Ханк, сега отивам да купя костюмите. Ти си лежи. Сигурно ти е лошо от пиенето.

— Как така? Нали и двамата пихме еднакво?

— Чух, че си допиваш в кухнята. Защо го направи?

— Май ме беше страх.

— Ти? Изпитваш страх? Мислех, че си големият лош батко, който пие и се бие и чука жените.

— Разочарована ли си?

— Не.

— Беше ме страх. Страхът е тайната на моето изкуство. Оттласквам се чрез него.

— Отивам да купя костюмите, Ханк.

— Ти ми се сърдиш — казах. — Разочарована си.

— Нищо подобно. Ще се върна.

— Къде е този магазин?

— На Осемдесет и седма улица.

— Осемдесет и седма улица? Господи, това е в Уотс!

— Продават най-добрите костюми на Западния бряг.

— Но там всички са чернокожи!

— Ти си против чернокожите?

— Аз съм против всички.

— Ще взема такси. Ще се върна след три часа.

— Така ли ми отмъщаваш?

— Казах, че ще се върна. Оставям си нещата при теб.

— Не, ти няма да се върнеш.

— Ще се върна. Мога да се грижа сама за себе си.

— Добре, но виж… не вземай такси.

Станах, намерих си дънките и извадих ключовете от колата.

— Ето, вземи моята кола. Фолксваген, номер TRV 469, паркирана е точно отвън. Но внимавай със съединителя и с втората скорост — стърже, особено когато минаваш от трета на втора.

Тя взе ключовете, а аз пак си легнах и се завих. Лиза се наведе над мен. Прегърнах я и я целунах по врата. Дъхът ми вонеше.

— Спокойно — каза тя. — Довери ми се. Довечера ще празнуваме и ще има ревю.

— Нямам търпение.

— Ще видиш.

— Белият ключ е за вратата откъм шофьорското място. Жълтият е за двигателя…

Тя излезе с червената си рокля, която й стигаше до коленете. Чух как затвори вратата. Вдигнах глава и се огледах. Куфарът й още беше там. А на килима имаше няколко чифта от нейните обувки.