Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Women, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 60 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2014)

Издание:

Чарлз Буковски. Жени

Американска. Второ издание

Редактор: Мария Коева

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Мария Христова

ISBN: 978–954–597–447–2

 

Предпечат: Митко Ганев

Формат 60/90/16, печ. коли 21

ИК Фама София

Печат „Симолини“

История

  1. — Добавяне

82

Сесилия седеше и ни гледаше как пием. Виждах, че я отвращавам. Ядях месо. Не вярвах в Господ. Обичах да се чукам. Природата не ме интересуваше. Никога не гласувах. Обичах войните. Космосът ми беше скучен. Бейзболът също. Както и историята. И зоологическите градини.

 

 

— Ханк — каза тя. — Излизам за малко навън.

— Какво има навън?

— Обичам да гледам как хората плуват в басейна. Обичам да ги гледам как се забавляват.

Сесилия стана и излезе.

Валери се засмя. Боби също се засмя.

— Добре де, значи все пак няма да я изчукам — казах аз.

— А искаш ли? — попита Боби.

— Всъщност вече не го правя заради сексуалния си нагон, а заради обиденото си его.

— Не забравяй и за възрастта — напомни ми Боби.

— Няма нищо по-лошо от дърт мачо-прасе — отвърнах аз.

Продължихме да пием мълчаливо.

 

 

Сесилия се върна след около час.

— Ханк, искам да тръгвам.

— За къде?

— На летището. Искам да взема самолета до Сан Франциско. Целият ми багаж е тук.

— Аз нямам нищо против. Но все пак Валери и Боби ни докараха с тяхната кола. Може би те още не искат да си ходят.

— Ще я закараме до Лос Анджелис — каза Боби.

 

 

Платихме си сметката и се настанихме в колата — Боби караше, Валери седеше до него, а двамата със Сесилия бяхме на задната седалка. Сесилия се облегна в другата посока, към вратата, възможно най-далеч от мен.

Боби пусна музика, която заля задната седалка като вълна. Боб Дилан.

Валери ни подаде един джойнт. Всмукнах и се опитах да го подам на Сесилия. Тя се отдръпна от мен. Протегнах ръка и я погалих по коляното. Тя бутна ръката ми.

— Как сте там отзад? — попита Боби.

— Любовно — отвърнах.

Така се повозихме един час.

— Ето го летището — каза Боби.

— Имаш още два часа до полета — рекох на Сесилия. — Можем да отидем да чакаме вкъщи.

— Няма нужда — отвърна Сесилия. — Искам да тръгвам.

— Но какво ще правиш два часа на летището? — попитах.

— О, аз обожавам летищата! — отвърна тя.

Спряхме пред терминала. Аз скочих от колата и разтоварих багажа на Сесилия. Тя се повдигна на пръсти и ме целуна по бузата. Оставих я да влезе сама.