Чарлс Буковски
Жени (78)

78

Вечерта успях да накарам Сесилия да изпие две-три чаши. Тя се отпусна и кръстоса крака, така че видях доста прилични бедра. Изглеждаше издръжлива. Жена като крава, с дойни гърди и големи топли очи. Можеше да носи на натоварване. Кийсинг я беше избрал добре.

Оказа се, че е против убиването на животни, така че не ядеше месо. Доколкото можех да преценя, тя си имаше достатъчно. Каза ми, че всичко било красиво, че светът бил изпълнен с красота и трябвало само да се пресегнем, за да я достигнем.

— Така е, Сесилия — съгласих се аз. — Пий още едно.

— От пиенето се замайвам.

— Че какво лошо има в това?

Сесилия пак кръстоса крака и бедрата й се видяха. Видяха се доста нагоре.

Вече нямаш полза от това, Бил. Ти беше добър поет, но какво пък, след теб остана и нещо още по-добро от стихотворенията ти. А стихотворенията ти никога не са имали такива бедра и такива хълбоци.

Сесилия изпи още едно и спря. Аз продължих.

Откъде се вземаха всички тези жени? Сякаш някъде имаше безкраен запас от жени. И всичките бяха различни и особени. Путките им бяха различни, целуваха се различно, имаха различни гърди, но никой мъж не можеше да ги изпие всички, защото бяха толкова много и не спираха да кръстосват крака, за да ни побъркват. Какво пиршество!

— Искам да отида на брега на океана — каза Сесилия. — Ще ме заведеш ли на брега на океана, Ханк?

— Тази вечер?

— Не, не тази вечер. Някой път, преди да си тръгна.

— Добре.

Сесилия ми разказа как са били унижавани американските индианци. После ми каза, че също пише, но само за себе си, в една тетрадка. Бил бил чел някои от нейните неща, окуражил я и й помогнал с писането. На свой ред тя помогнала на Бил да се дипломира. Той получавал и стипендия от армията, разбира се. Но винаги бил намесен и кодеинът — откакто го познавала, Бил не спирал да се друса. Тя постоянно го заплашвала, че ще го напусне, но това не помогнало. А сега…

— Изпий това, Сесилия — прекъснах я аз. — Ще ти помогне да забравиш.

Налях й едно голямо.

— О, не мога да го изпия цялото!

— Кръстосай си краката. Искам да ги виждам.

— Бил никога не ми говореше така.

Аз продължих да пия. Сесилия продължи да ми разказва. След известно време спрях да я слушам. Стана полунощ, после мина полунощ.

— Слушай, Сесилия, хайде да си лягаме. Изтощен съм. Отидох в спалнята, съблякох се и легнах под завивките.

Чух как тя мина покрай леглото и отиде в банята. Загасих лампата до леглото. Скоро тя се върна и аз усетих как ляга от другата страна на леглото.

— Лека нощ, Сесилия — казах.

После я придърпах към себе си. Тя беше гола. Господи! Целунахме се. Сесилия се целуваше много добре. Беше дълга, гореща целувка. Накрая спряхме.

— Сесилия?

— Да?

— Ще те чукам някой друг път — рекох аз, обърнах се на другата страна и заспах.