Чарлс Буковски
Жени (72)

72

Пих цялата следваща седмица. Пиех денонощно и написах двайсет и пет-трийсет трагични стихотворения за изгубената любов.

В петък вечерта телефонът звънна. Обаждаше се Мерседес.

— Омъжих се за Малкия Джак — съобщи ми тя. — Нали си го спомняш от купона след твоето четене във Венис? Той е добър човек и има пари. Ще се местим във Вали.

— Добре, Мерседес, пожелавам ти успех в живота.

— Но ми липсват пиенето и разговорите с теб. Може ли да дойда на гости тази вечер?

— Добре.

След петнайсет минути Мерседес вече беше вкъщи, свиваше джойнт и ми пиеше от бирата.

— Малкия Джак е добър човек. Много сме щастливи заедно.

Аз си смучех бирата.

— Не искам да се чукаме — каза тя. — Писна ми от аборти, честно.

— Ще измислим нещо.

— Просто искам да си пушим, да си говорим и да пием.

— Това не ми стига.

— Всички само искате да се чукате.

— Защото е готино.

— Е, не може. Не искам да се чукаме.

— Спокойно де.

Седяхме на дивана. Не се целувахме. Мерседес не беше добър събеседник. Не беше интересна. Имаше само краката си, задника си, косата и младостта си. Господ ми е свидетел, че познавах много интересни жени, просто Мерседес не беше една от тях.

Бирата се лееше, а джойнтовете се въртяха. Мерседес работеше на същото място, в някакъв „Институт за човешки отношения“. Имала проблеми с колата си. Малкия Джак имал малка, дебела пишка. Четяла книгата „Грейпфрут“ от Йоко Оно. Писнало й от аборти. Във Вали било приятно, но Венис й липсвал. Във Вали не можела да си кара колелото по крайбрежната алея.

Не знам колко дълго си говорихме, или поне тя говореше, но накрая заяви, че била прекалено пияна, за да се прибере с колата.

— Събличай се и лягай — казах й аз.

— Ама няма да се чукаме — предупреди ме тя.

— Няма да ти пипна путката — обещах аз.

Тя се съблече и легна. Аз също се съблякох и отидох в банята. Когато се върнах, носех буркан вазелин.

— Какво ще правиш с това?

— Спокойно, миличка, спокойно.

Намазах си кура с вазелин. После загасих лампата и легнах при нея.

— Обърни се — наредих.

Прегърнах я отдолу с едната си ръка и започнах да я галя по едната цица, а с другата ръка — отгоре по другата. Косата й ми влизаше в лицето и беше приятно. Надървих се и го вкарах в задника й. Хванах я за кръста и здраво дръпнах задника й към себе си, за да го вкарам целия.

— Оооооооох — каза тя.

Започнах да я чукам. Вкарвах го все по-навътре. Имаше голям, мек задник. Докато я чуках, започнах да се потя. Тогава я завъртях по корем и го набих още по-навътре. Навътре ставаше и по-тясна. Стигнах до края на ректума и тя изпищя.

— Млъкни! Дяволите да те вземат!

Беше много тясна. Успях да го вкарам още по-навътре. Стискаше невероятно. Докато я чуках, изведнъж усетих остра болка в ребрата си — изгаряща, ужасна болка, — но продължих да я чукам. Все едно я разпарях по средата, по дължината на гръбнака. Изревах като луд и свърших.

После останах да лежа върху нея. Адски ме болеше. Тя плачеше.

— Какво ти става, по дяволите? — попитах. — Нали ти обещах, че няма да ти пипам путката?!

После се изтърколих встрани.

На сутринта Мерседес почти не говореше, облече се и отиде на работа.

„Още една замина“ — помислих си аз.