Чарлс Буковски
Жени (6)

6

Лидия обичаше да ходи на купони. А Хари обичаше да прави купони. Така че отивахме в къщата на Хари Аскът. Хари беше редактор на Retort, едно малко списание. Жена му носеше дълги полупрозрачни рокли, показваше си бикините на мъжете и ходеше боса.

— Първото нещо, което харесах у теб, е, че нямаш телевизор — каза ми Лидия. — Бившият ми съпруг зяпаше в телевизора по цяла вечер и всяка събота и неделя. Налагаше се дори да се организираме да правим любов така, че да не изпуска любимите си програми.

— Хм.

— Освен това ми хареса, че у вас е мръсно. По пода има бирени бутилки. Навсякъде има боклуци. Мръсни чинии, следи от лайна в тоалетната чиния, кал във ваната. Ръждиви бръснарски ножчета, нахвърляни в мивката. Веднага разбрах, че ще си от хората, които лижат.

— Значи съдиш за мъжете по къщите им?

— Точно така. Когато видя мъж с чиста къща, веднага разбирам, че нещо не му е наред. А ако е прекалено чисто, значи е педал.

Пристигнахме и слязохме от колата. Апартаментът беше на втория етаж. Чуваше се силна музика. Позвъних. Хари Аскът отвори. Усмихваше се широко и мило.

— Влизайте — каза той.

Вътре беше пълно с литературни типове, които пиеха вино и бира и си говореха на групички. Лидия се развълнува. Аз се огледах да седна някъде. Щяха да сервират вечеря. Хари беше добър рибар — по-добър отколкото като писател, и много по-добър отколкото като редактор. Семейство Аскът се хранеха предимно с риба, докато чакаха от другите способности на Хари да започнат да падат пари.

Даяна, жена му, нареди чиниите пред гостите. Лидия седеше до мен.

— Сега ще ти покажа как се яде риба — каза ми тя. — Аз съм момиче от провинцията. Гледай и се учи.

Тя направи нещо с ножа си на гръбнака на рибата и рибата се раздели на две равни части.

— Ей, това беше страхотно! — възкликна Даяна. — Откъде каза, че си?

— От Юта. Мюлсхед, щата Юта. Население сто души. Израснах в ранчо. Баща ми беше пияница. После умря… Може би затова сега ходя с него — завърши тя и ме посочи с палец.

Продължихме да се храним.

След като изядохме рибата, Даян отнесе чиниите с костите. За десерт имаше шоколадова торта и силно, евтино червено вино.

— О, тортата е страхотна — каза Лидия. — Може ли още едно парче?

— Естествено, скъпа — отвърна Даяна.

— Господин Чинаски? — обади се едно тъмнокосо момиче от другата страна на стаята. — Четох книгите ви, преведени на немски. В Германия сте много популярен писател.

— Хубаво — казах аз. — Да можеха да ми пратят и някакви пари от авторски права…

— Ей — прекъсна ни Лидия. — Не говорете за литературни глупости. Хайде да правим нещо!

Тя скочи и се завъртя:

— Хайде да ТАНЦУВАМЕ!

Хари Аскът отново се усмихна широко и мило, стана и отиде да усили уредбата. Усили я докрай.

Лидия започна да танцува из стаята и едно младо русо момче с къдрици, прилепнали на челото, стана и се присъедини към нея. Започнаха да танцуват заедно. Другите също ставаха да танцуват. Аз останах седнал.

До мен седеше Ранди Евънс. Забелязах, че и той гледа Лидия. После заговори. Започна да говори и не млъкна. За щастие не го чувах, защото уредбата дънеше с всичка сила.

Гледах как Лидия танцува с момчето с къдриците. Биваше си я. Движенията й бяха на ръба на сексуалната покана. Погледнах и другите момичета, но те сякаш не танцуваха по този начин. Опитах се да се успокоя, че не ги възприемам така, защото не ги познавам така, както нея.

Ранди продължаваше да говори, въпреки че не му отговарях. Парчето свърши, Лидия се върна и пак седна при мен.

— Ох, капнах! Май не съм във форма.

Започна следващото парче, Лидия пак стана и отиде при момчето със златните къдрици. Аз продължих да пия бира и вино.

Последваха още много парчета. Лидия и момчето продължаваха да танцуват — по средата на стаята, между хората, все по-интимно.

Аз продължавах да пия бира и вино.

После започна едно силно, диво парче. Момчето със златните къдрици вдигна и двете си ръце над главата. Лидия се притисна в него. Беше драматично, еротично. Двамата си държаха ръцете високо над главите и притискаха телата си едно в друго. Тяло в тяло. Момчето риташе назад, първо с единия крак, после с другия. Лидия го имитираше. Гледаха се право в очите. Трябваше да призная, че изглеждаха добре. Парчето не спираше. Най-сетне свърши.

Лидия се върна и пак седна при мен.

— Този път наистина капнах — обяви тя.

— Виж — казах аз. — Май пих прекалено много. Може би трябва да си ходим.

— Да, забелязах как се наливаш.

— Хайде да тръгваме. Ще има и други купони.

Станахме да си ходим. Лидия каза нещо на Хари и Даяна.

Когато се върна, тръгнахме към вратата. Докато я отварях, при мен дойде момчето със златните къдрици и попита:

— Ей, човече, как ти се струваме с твоята приятелка?

— Ставате — отвърнах.

Когато излязохме, започнах да повръщам — цялата бира и вино напираха да излязат. Повръщаното се изливаше като фонтан на лунната светлина, в храстите и по тротоара. Най-сетне успях да се изправя и избърсах устата си с ръка.

— Това момче те притесни, нали? — попита Лидия.

— Да.

— Защо?

— Защото изглеждаше почти като чукане, даже по-добре.

— Нищо подобно, ние просто танцувахме.

— Представи си аз да хвана някоя жена на улицата по този начин. Става ли, ако си пуснем музика през това време?

— Нищо не разбираш. Всеки път, когато спирах да танцувам, идвах да седна при теб.

— Добре де, добре — казах аз. — Чакай малко.

Изповръщах още един фонтан на нечия ливада. Излязохме от района на „Еко Парк“ и тръгнахме към булевард „Холивуд“.

Качихме се в колата. Запалих двигателя и подкарах на запад по „Холивуд“ към „Върмонт“.

— Знаеш ли как се нарича това, което направи току-що? — попита ме Лидия.

— Не.

— Да осереш купона — каза тя.