Чарлс Буковски
Жени (45)

45

Вечерта Тами дойде отново. Изглежда, беше надрусана с хапчета.

— Искам шампанско — заяви тя.

— Добре — съгласих се аз.

Дадох й двайсет долара.

— Веднага се връщам — каза тя и излезе.

После телефонът звънна. Беше Лидия.

— Просто се чудех как си…

— При мен всичко е наред.

— При мен не е. Бременна съм.

— Какво?

— И не знам кой е бащата.

— Така ли?

— Нали познаваш Дъч? Онзи тип, който виси в бара, където работя сега?

— Да, стария Плешко.

— Ами той всъщност е чудесен човек. И е влюбен в мен. Подарява ми цветя и бонбони. Иска да се оженим. Много мило се държи. И една вечер аз си легнах с него и го направихме.

— Добре.

— Обаче го има и Барни — той е женен, но аз го харесвам. От всички мъже в бара само той не се е опитвал да ме сваля. Това ме очарова. Нали знаеш, че се опитвам да си продам къщата. Така че един следобед той дойде да я види. Просто намина. Каза, че искал да огледа къщата, защото някакъв негов приятел търсел да купи. Пуснах го да влезе. Беше дошъл в най-подходящия момент, защото децата бяха на училище. Така че го оставих да прави каквото иска… А после, късно една вечер, в бара дойде един непознат. Помоли ме да си тръгна с него. Аз му отказах. Тогава той ми каза, че просто искал да седи в колата с мен и да си говорим. Аз приех. Седнахме в колата и си говорихме. После изпушихме заедно един джойнт. После той ме целуна. И тази целувка реши всичко. Ако не ме беше целунал, нямаше да го направя. Сега обаче съм бременна и не знам от кого. Ще трябва да изчакам и да видя на кого прилича бебето.

— Ами добре, Лидия, всичко най-хубаво.

— Благодаря.

Затворих. Мина една минута, после телефонът звънна отново. Пак беше Лидия.

— Аз всъщност не те попитах ти какво правиш — каза тя.

— Горе-долу все същото. Ходя на хиподрума и пия.

— Значи всичко при теб е наред?

— Не съвсем.

— Защо, какво има?

— Ами преди малко изпратих една жена да купи шампанско…

— Жена?

— Ами по-скоро момиче…

— Момиче?

— Дадох й двайсет долара за шампанско, а тя не се върна. Май ме изпързаляха.

— Чинаски, не искам дори да слушам за твоите жени. Ясно?

— Добре.

Лидия затвори. На вратата се почука. Беше Тами. Все пак се беше върнала — с шампанско и с ресто.