Чарлс Буковски
Жени (38)

38

За щастие имах застраховка, с която можех да взема кола под наем, след като са откраднали моята. Взех я и закарах Катрин на хиподрума с нея. Седнахме на слънце в „Холивуд Парк“, близо до завоя на пистата. Катрин каза, че не иска да залага, но аз я заведох вътре и й показах таблото и прозорчетата за залагания.

Заложих на кон с коефициент седем към две и ранен спринт — любимите ми коне. Винаги съм смятал, че ако ще губиш, по-добре да загубиш достойно; конете, които спринтираха рано, поне водеха надпреварата, докато някой не ги надмине. Моят кон водеше през цялото време и накрая дори се откъсна напред. Спечелих 17.50 долара.

На следващата гонка Катрин остана на мястото си, докато аз отида да заложа. Когато се върнах, тя ми посочи един човек на два реда под нас.

— Виждаш ли онзи човек там?

— Да.

— Той ми каза, че вчера е спечелил две хиляди долара, а откакто залага, е изкарал двайсет и пет хиляди.

— Не искаш ли да заложиш? Може и ние да спечелим толкова.

— О, не, нищо не разбирам от това.

— Много е просто: ти им даваш един долар, а те ти връщат осемдесет и четири цента. Разликата се нарича „процент на печалба“. Държавата и хиподрумът си я разделят горе-долу по равно. Няма значение кой ще спечели състезанието, защото те си прибират процента от общата сума на залаганията.

Във втората гонка моят кон, с коефициент осем към пет, излезе втори. Един друг кон, с късен спринт, го изпревари в последния момент. Спечелих 45.80 долара.

Мъжът от два реда по-надолу се обърна към Катрин:

— Спечелих. Бях заложил на победителя.

— О! — усмихна се тя. — Браво на вас!

Съсредоточих се върху третата гонка, в която пускаха за пръв път на хиподрума двегодишните жребчета и кобили. Пет минути преди края на залаганията проверих коефициентите и отидох да заложа. Докато се отдалечавах, видях как мъжът от два реда по-надолу се обръща да заговори Катрин. На хиподрума всеки ден има поне по десет такива мъже, които разказват на привлекателните жени колко много печелят и се надяват, че по този начин ще ги вкарат в леглото си. Може би дори не гледаха толкова напред; може би просто таяха някаква неясна надежда за нещо, без да са сигурни какво е то. Как да ги мразиш? Правеха се на големи майстори, но ако човек ги гледаше как точно залагат, щеше да види, че обикновено са на прозорчето за залагания по два долара, обувките им са подпетени, а дрехите им са мръсни. Бяха най-ниско в хранителната верига.

Заложих на един кон с висок коефициент, той спечели и аз изкарах четири долара. Не беше нищо особено, но в това състезание нямаше по-добър кандидат. Човекът отпред се обърна към Катрин:

— Пак спечелих. Бях заложил сто долара на победителя.

Катрин не отговори. Започваше да разбира. Спечелилите не разказват на всички колко са се натоварили. Страхуват се някой да не ги убие на паркинга.

След четвъртата гонка, в което спечелих 22.80 долара, той пак се обърна и каза на Катрин:

— Пак спечелих!

Тя се извърна.

— Лицето му е жълто, Ханк. Видя ли му очите? Този човек е болен.

— Болен комарджия. Тук всички сме такива, иначе защо ще идваме на хиподрума?

— Хайде да си тръгваме, Ханк.

— Добре.

Вечерта Катрин изпи половин бутилка червено вино — хубаво червено вино — и беше тъжна и мълчалива. Знаех, че ме свързва с хората от хиподрума и хората от боксовите мачове, което си беше вярно, аз наистина бях един от тях. Катрин осъзнаваше, че в мен има нещо нездраво — нездрав дух в нездраво тяло. Привличаха ме лошите неща: обичах да пия, бях мързелив, не вярвах в Бог, политиката, идеите или идеалите. Бях се установил в нищото, в някакво не-съществуване, и нямах нищо против. Затова не бях интересен човек. Аз и не исках да съм интересен, защото това беше прекалено трудно. Исках само меко, замъглено място за живеене и да ме оставят на мира. От друга страна, когато се напиех, започвах да крещя, полудявах и губех контрол над себе си. Едната страна от поведението ми не подхождаше на другата. Не ми пукаше.

Тази вечер чукането беше много добро, но точно в тази вечер я загубих. Нямаше какво да сторя. Изтърколих се встрани и се избърсах в чаршафа, а тя отиде в банята. Някъде в небето над Холивуд кръжеше полицейски хеликоптер.