Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Women, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 60 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2014)

Издание:

Чарлз Буковски. Жени

Американска. Второ издание

Редактор: Мария Коева

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Мария Христова

ISBN: 978–954–597–447–2

 

Предпечат: Митко Ганев

Формат 60/90/16, печ. коли 21

ИК Фама София

Печат „Симолини“

История

  1. — Добавяне

27

Пихме цял ден, а вечерта аз отново се опитах да правя любов с Минди. Останах смаян и шокиран, че тя имаше широка путка. XXL. Предишната вечер не бях забелязал. Това беше истинска трагедия. Най-големият грях на жените. Заех се с нея. Минди лежеше под мен и изглеждаше сякаш й харесваше. Искрено се надявах да е така. Започнах да се потя. Гърбът ме заболя. Прилоша ми. А путката й сякаш ставаше все по-широка. Нищо не усещах. Все едно се опитвах да чукам голяма, хлабава хартиена кесия. Едва докосвах страните на путката й. Беше истинско мъчение — безкраен тормоз без никакво удовлетворение. Като че ли над мен тегнеше проклятие. Отчаяно исках да свърша. И не беше само заради пиенето. Всъщност се представях по-добре от повечето мъже, когато пиех. Чух сърцето си. Почувствах го. Почувствах го в гърдите си. Почувствах го в гърлото си. Почувствах го в главата си. Не можех да издържам повече. Простенах и се изтърколих встрани.

— Извинявай, Минди, Господи, толкова съжалявам.

— Няма нищо, Ханк — каза тя.

Претърколих се по корем. Вонях от пот. Станах и налях две питиета. Седнахме на леглото да ги пием, един до друг. Дори не разбирах как съм успял да свърша първия път. Имахме проблем. Толкова красота, нежност и доброта, а имахме проблем. И нямаше как да кажа на Минди какъв е проблемът.

Не знаех как да й кажа, че има широка путка. Може би никой не й го беше казвал.

— Ще се получи по-добре, ако не пия толкова много — рекох и аз.

— Моля те, Ханк, не се притеснявай.

— Добре.

И двамата заспахме — или поне се престорихме. Накрая аз наистина заспах.