Чарлс Буковски
Жени (15)

15

Лидия ми се обади на сутринта.

— Всеки път, когато се напиеш, отивам да танцувам — съобщи ми тя. — Снощи ходих в Red Umbrella и каних мъжете да танцуват с мен. Всяка жена има право на това.

— Ти си курва.

— Така ли? Е, има и нещо по-лошо от това — да си скучен.

— Така ли?! Е, има и нещо най-лошо — скучна курва!

— Ако не искаш путката ми, ще я дам на някой друг — заяви тя.

— Това си е твое право.

— След танците отидох да се видя с Марвин. Исках да ми каже адреса на приятелката си, за да отида при нея. Франсин. Една вечер и ти ходи при приятелката му Франсин.

— Виж, не съм спал с нея. Просто една вечер бях толкова пиян, че не можех да карам до вкъщи. Дори не сме се целували. Тя ме сложи да спя на дивана и на сутринта се прибрах.

— Както и да е, след като отидох у Марвин, реших да не му искам адреса на Франсин.

Марвин беше от богато семейство. Имаше къща на брега на океана. Пишеше поезия, доста добра. Марвин ми беше симпатичен.

— Е, надявам се да сте си прекарали добре — казах и затворих.

Едва бях затворил, когато телефонът отново звънна. Този път беше Марвин.

— Ей, познай кой ми дойде на гости много късно снощи? Лидия. Почука на прозореца и аз я пуснах. Направо се надървих, когато я видях.

— Добре, Марвин, няма проблеми. Не си виновен.

— Няма ли да се сърдиш?

— Не на теб.

— Е, добре.

Взех бюста и го натоварих в колата. Отидох до къщата на Лидия и оставих главата си на прага. Не позвъних. Тръгнах да си ходя. Лидия излезе.

— Защо си такъв задник? — попита тя.

Обърнах се и отговорих:

— Ти изобщо не подбираш. За теб всички мъже са еднакви. Няма да ти търпя глупостите.

— И аз няма да ти търпя глупостите! — изкрещя тя и затръшна вратата.

Отидох до колата, качих се и запалих двигателя. Дадох на първа. Колата не помръдна. Пробвах на втора. Нищо. Тогава пак се върнах на първа. Проверих дали съм спуснал ръчната спирачка. Колата не помръдваше. Пробвах на задна. Колата тръгна назад. Спрях и пак включих на първа. Колата не помръдна. Все още бях много ядосан заради Лидия. Така че си помислих: „Какво толкова, ще се прибера на заден ход!“ После обаче се сетих, че полицаите ще ме спрат и ще ме попитат какво правя, по дяволите. Представих си какво ще им отговоря: „Ами, господа полицаи, скарах се с приятелката си и нямаше как да се прибера по друг начин.“

Вече не бях толкова ядосан на Лидия. Слязох от колата и отидох до вратата й. Беше прибрала главата ми. Почуках.

Лидия отвори.

— Ти да не си някаква вещица? — попитах.

— Не, аз съм курва, забрави ли?

— Трябва да ме закараш вкъщи. Колата ми върви само на заден ход. Омагьосала си проклетата ми кола.

— Ти сериозно ли?

— Ела, ще ти покажа.

Лидия дойде с мен до колата.

— Скоростите преди си работеха. После изведнъж колата ми започна да върви само назад. Мислех да се прибера така. Гледай — казах и се качих.

Запалих колата, дадох на първа и отпуснах съединителя. Колата подскочи напред. Дадох на втора. Скоростта се включи както трябва и колата тръгна по-бързо. Дадох на трета. Колата плавно продължи напред. Направих обратен завой и паркирах от другата страна на улицата. Лидия дойде при мен.

— Виж, заклевам се — казах. — Само преди минута колата ми вървеше само назад. А сега се оправи. Нали ми вярваш?

— Вярвам ти — отвърна Лидия. — Господ е направил тъй. Аз вярвам в такива неща.

— Сигурно значи нещо.

— Да.

Слязох от колата. Двамата влязохме в къщата.

— Свали си ризата и обувките и легни на леглото — каза тя. — Първо искам да ти изстискам пъпките.