Чарлс Буковски
Жени (13)

13

Седмица след това карах по булевард „Холивуд“ заедно с Лидия. Един калифорнийски седмичен вестник ми беше поръчал да напиша статия за живота на писателите в Лос Анджелис. Бях написал статията и сега отивахме в редакцията, за да я предам. Паркирахме на площад „Мосли“. Наоколо имаше скъпи едноетажни къщи, в които се помещаваха офиси на музикални продуценти, агенти, организатори на концерти и други подобни. Наемите тук бяха много високи.

Влязохме в една от къщите. Зад бюрото седеше хубаво момиче, което изглеждаше образовано и спокойно.

— Аз съм Чинаски — обясних. — Ето статията.

Хвърлих я на бюрото й.

— О, господин Чинаски, аз съм голяма ваша почитателка!

— Имате ли нещо за пиене тук?

— Момент…

Тя се отдалечи по коридора, застлан с килим, и се върна с бутилка скъпо червено вино. Отвори я и извади чаши от един скрит минибар. Помислих си, че много бих искал да спя с нея. Но нямаше начин. Въпреки това все някой спеше с нея, и то редовно.

Седнахме да пием вино.

— Много скоро ще ви се обадим за статията. Сигурна съм, че ще я публикуваме… Но вие съвсем не сте такъв, какъвто си представях!

— Как така?

— Говорите толкова тихо. Изглеждате толкова мил.

Лидия се засмя. Изпихме си виното и си тръгнахме. Докато вървяхме към колата, някой извика:

— Ханк!

Обърнах се и видях Ди Ди Бронсън, седнала в нов мерцедес.

— Ей, Ди Ди, как върви?

— Доста добре. Напуснах Capitol Records. Сега въртя това тук.

Тя посочи. Беше друга музикална компания, доста известна, базирана в Лондон. Едно време Ди Ди често идваше вкъщи на гости с приятеля си, който имаше колонка в същия нелегален вестник от Лос Анджелис като мен.

— Господи, добре се справяш — отбелязах.

— Да, но…

— Да, но какво?

— Да, но ми трябва мъж. Истински мъж.

— Ами, дай да си запиша телефона ти и ще видя дали мога да ти намеря.

— Добре.

Ди Ди написа телефона си на едно листче и аз го прибрах в портфейла си. Двамата с Лидия отидохме при добрия стар фолксваген и се качихме.

— Ще й се обадиш, нали? — попита Лидия. — Ще се обадиш на този телефон.

Запалих колата и подкарах обратно по булевард „Холивуд“.

— Ще се обадиш — повтори тя. — Просто си знам, че ще позвъниш на този номер!

— Престани де! — казах.

Очертаваше се поредна лоша вечер.