Чарлс Буковски
Жени (103)

103

Заведох Таня на хиподрума в Санта Анита. Актуалната сензация беше шестнайсетгодишен жокей, който продължаваше да се ползва от хандикап заради възрастта си. Беше от Източния бряг и за пръв път щеше да язди в Санта Анита. Организаторите предлагаха награда от десет хиляди долара на човека, който познае победителя в основното състезание, но на лотариен принцип — щяха да изтеглят един билет от всички останали и въпросният билет, ако в него беше посочен победителят, печелеше голямата награда.

Пристигнахме за четвъртата гонка и хиподрумът вече беше претъпкан с тъпаци. Нямаше никакви свободни места нито на трибуните, нито на паркинга. От персонала ни упътиха да паркираме до един търговски център наблизо. Оттам щяха да ни закарат с бусове до хиподрума. Но след последната гонка трябваше да отидем пеш до колите си.

— Лудница — казах на Таня. — Хайде да си ходим.

Тя отпи от бутилката си с уиски.

— Стига бе — рече. — Така и така сме дошли, мамка му.

 

 

Влязохме и аз заведох Таня на едно специално място, което знаех от по-рано — удобно и изолирано. Единственият проблем беше, че и децата го бяха открили. Тичаха насам-натам в краката ни, вдигаха прах и пищяха, но поне не стояхме прави.

— След осмото състезание си тръгваме — казах на Таня. — Последните хора тук сигурно ще останат до полунощ.

— На бас, че на хиподрума лесно се свалят мъже.

— Проститутките работят около бара.

— Случвало ли ти се е да те свали някоя проститутка?

— Веднъж, но не се броеше.

— Защо?

— Защото я познавах отпреди това.

— Не те ли е страх, че ще хванеш нещо?

— Естествено, че ме е страх. Затова повечето мъже искат само да им правят свирки.

— Обичаш ли да ти правят свирки?

— Ами да, естествено.

— Кога ще залагаме?

— Веднага.

Таня дойде с мен до касите. Отидох до прозорчето, на което се залагаха по пет долара. Тя застана до мен.

— Откъде знаеш на кой кон трябва да заложиш?

— Никой не знае. Но системата е много проста.

— Каква?

— Ами общо взето, най-добрият кон има най-малък коефициент и колкото по-слаби са следващите коне, толкова повече пари ще спечелиш, ако заложиш на тях. Но в действителност така нареченият „най-добър“ кон печели само в една трета от случаите.

— А можеш ли да заложиш на всички коне в състезанието?

— Да, ако искаш бързо да похарчиш всичките си пари.

— Много хора ли печелят?

— Бих казал, около един човек на двайсет-двайсет и петима.

— Тогава защо идват?

— Не съм психолог, така че не знам, но ето че аз съм тук, а сигурно са дошли и доста психолози.

Заложих на кон №6 и излязохме да гледаме състезанието. Винаги предпочитах да заложа на кон с ранен спринт, особено ако се е отказал в последното си състезание. Разбирачите не обичат такива коне, но според мен с тях получаваш същото качество за по-малко пари. Моят кон спечели с преднина две дължини и половина и изкара по 10,25 долара за всеки долар, който бях заложил на него.

— Да отидем да си вземем нещо за пиене — предложих на Таня. — Барманът тук прави най-доброто блъди Мери в щата Калифорния.

Отидохме в бара. Там поискаха лична карта на Таня. После ни дадоха питиета.

— На кой кон ще заложиш в следващото състезание? — попита ме Таня.

— На Заг-Зиг.

— Мислиш ли, че ще спечели?

— Ти две цици ли имаш?

— Значи си забелязал, а?

— Да.

— Къде е дамската тоалетна?

— Надясно и пак надясно.

Веднага щом Таня отиде до тоалетната, аз си поръчах още едно блъди Мери. До мен се приближи един чернокож. Беше около петдесетака.

— Ханк, човече, как си? — попита ме той.

— Държа се.

— Много ни липсваш в пощата, човече. Беше един от най-забавните хора, които са работили там. Честно, много ни липсваш.

— Благодаря ти. Поздрави момчетата.

— А какво правиш сега, Ханк?

— Ами чукам по една пишеща машина.

— Как така?

— Чукам по машината, ето така…

Вдигнах ръце във въздуха и му показах как го правя.

— Значи си машинописец?

— Не, пиша.

— Какво пишеш?

— Стихотворения, разкази, романи. За пари.

Той ме изгледа. После се обърна и си тръгна.

 

 

Таня се върна и съобщи:

— Някакво копеле се опита да ме сваля!

— Така ли? Съжалявам. Трябваше да дойда с теб.

— Беше много нахален! Адски ги мразя такива! Боклуци!

— Сигурно такива хора щяха да се справят по-добре, ако бяха малко по-оригинални. Но те просто нямат въображение. Може би затова са сами.

— Искам да заложа на Заг-Зиг.

— Ще ти купя билет.

 

 

Заг-Зиг не оправда очакванията ни. Едва-едва се приближи до стартовата линия, шибан от камшика на жокея си. Тръгна тромаво и не тичаше бързо. Успя да изпревари само един от другите коне и завърши предпоследен. Ние се върнахме на бара. Доста тъпа гонка.

Поръчахме си още две блъди Мери.

— Обичаш ли да ти духат? — попита ме Таня.

— Зависи. Някои жени го правят добре, повечето — не.

— Засичаш ли се с някакви близки на хиподрума?

— Току-що видях един, преди гонката.

— Жена?

— Не, мъж, колега от пощата. Аз всъщност нямам истински близки.

— Имаш мен.

— Четирийсет килограма необуздан секс.

— Само това ли виждаш в мен?

— Естествено, че не. Освен това имаш и много големи очи.

— Не си много мил.

— Хайде да хванем следващата гонка — предложих. Хванахме следващата гонка. Тя заложи на своя кон, а аз на моя. И двамата загубихме.

— Давай да се махаме — предложих.

— Добре — каза Таня.

 

 

Когато се прибрахме, седнахме на дивана да пием. Тя всъщност не беше лошо момиче. Изглеждаше много тъжна. Носеше рокли и обувки с високи токчета и имаше красиви глезени. Но не бях съвсем сигурен какво очаква от мен. Нямах никакво желание да я огорчавам. Целунах я. Тя имаше дълъг, тънък език, който се стрелна навътре-навън в устата ми. Като рибка. Във всичко на този свят имаше толкова много тъга, дори когато нещата вървяха както трябва.

След това Таня ми разкопча панталона и ми лапна кура. После го извади от устата си и ме погледна. Беше застанала на колене между краката ми. Погледна ме право в очите и завъртя езика си около главичката на кура ми. Зад нея се виждаше последната светлина на залеза, която се процеждаше през мръсните ми щори. След това Таня се хвана за работа. Нямаше абсолютно никаква техника; изобщо нямаше представа как се прави. Просто започна да го смуче, нагоре-надолу. В това имаше известна гротеска, но човек не може да свърши при вида на гротеска. Аз бях пил и не исках да я обидя.

Така че започнах да си представям:

Двамата бяхме на плажа, обградени от петдесетина души, мъже и жени, повечето по бански костюми. Бяха се събрали в кръг около нас. Слънцето беше високо в небето, а вълните се разбиваха в брега. От време на време ниско над главите ни прелитаха две-три чайки.

Таня ми смучеше кура, хората гледаха и коментираха:

— Господи, гледай как го смуче!

— Евтина откачена курва!

— Да го лапа така на мъж, който е с четирийсет години по-възрастен от нея!

— Махнете я от него! Тя е луда!

— Не, чакайте! Тъкмо е загряла!

— ВИЖТЕ му кура!

— УЖАСЕН Е!

— Ей, хрумна ми нещо! Докато му го смуче, ще й го вкарам отзад!

— Тя е ЛУДА! ДА ДУХА НА ТОЗИ ДЪРТАК!

— Хайде да й изгорим задника с кибритени клечки!

— ВИЖТЕ КАК МУ ДУХА!

— ТАЗИ Е НАПЪЛНО ЛУДА!

Протегнах ръка, хванах Таня за главата и натиках кура си чак до центъра на черепа й.

 

 

Когато излезе от банята, вече бях приготвил две питиета. Таня отпи от чашата си и ме погледна:

— Хареса ти, нали? Усетих, че ти хареса.

— Така е — съгласих се аз. — Обичаш ли симфонична музика?

— Обичам фолк-рок — отвърна тя.

Отидох до радиото, включих го и усилих звука. Готово.