Дейвид Балдачи
Шестият (72)

71

Леко движение. Леко гадене.

Отвори очи и зърна фигурата на сестра си, която шеташе в старата семейна кухня.

После спомените му се прехвърлиха на по-скорошни събития.

Видя лицето, което го гледаше от разкопаната дупка в хамбара. И отново сестра си в кухнята.

Лицето на баща му. Лицето от дупката.

Бяха свързани въпреки убеждението му, че това е невъзможно. В главата му цареше пълен хаос. Това не му се беше случвало досега. Никога.

Едгар Рой отвори очи, но пак ги затвори поради острата болка, пронизала мозъка му. Размърда се и започна да се надига. Изпита чувството, че е потънал в дълбока вода. Всичко наоколо беше мокро и плъзгаво.

— Еди?

С усилие помръдна клепачи. Чувстваше се бавен, глупав и пиян. Все неща, които не беше изпитвал никога през живота си.

— Еди? Можеш ли да се изправиш?

Той го направи с огромни усилия и извърна глава.

До него седеше Кели Пол. Намираха се на задната седалка на ван със затъмнени стъкла. Освен сестра му в купето имаше и други хора. Ванът не се движеше.

На дясната предна седалка седеше висок мъж, а зад волана беше тъмнокоса жена със скептично изражение на лицето.

Питър Бънтинг беше заел мястото до сестра му.

— Добре ли си, Едгар? — обади се той. — Когато те измъкнаха, цялото ти лице беше в кръв.

Рой докосна главата си и напипа бинтова превръзка.

— Стреляха. Не ме улучиха. Това е от стъклата.

— Всичко е наред, Еди — обади се сестра му. — Размина се на косъм, но сега всичко е наред.

— Кееел? — провлачи той.

Някак не му се вярваше, че се опитва да произнесе името на сестра си.

— Спокойно, Еди. Поел си известно количество гаден газ. Трябва ти известно време за прочистване на дробовете. Веднага след това ще се почувстваш добре.

— Ти ли го направи?

— Страхувам се, че нямаше друг начин.

Той усети нещо около глезена си. Или по-скоро не го усети. Погледна надолу. Оковите на краката му ги нямаше.

— Реших, че вече няма да имаш нужда от тях — обади се Пол.

Рой насочи поглед към тъмнокосата жена.

Мишел срещна очите му в огледалото. Беше напрегната, с кобур през рамото. Седящият до нея Шон също изглеждаше загрижен.

— Да се надяваме, че онези типове не бяха от ФБР — каза той, обръщайки се към Пол.

Рой разтърка очи и направи усилие да прочисти мозъка си от отровата, объркването и неефективността.

— Не бяха от ФБР — промърмори той.

— Откъде знаеш? — обърна се да го погледне Шон.

— Един от тях каза: „Мърдай, задник, иначе ще получиш дупка в черепа“.

Думите му прозвучаха като възпроизвеждане на магнетофонен запис. Шон и Мишел с облекчение се спогледаха.

— Ясно — кимна Шон. — Решително не са били от Бюрото.

— Как разбра, че това изобщо ще се случи? — попита Мишел, обръщайки се към Пол.

— Първият сигнал дойде от хората, които наблюдаваха обекта. Вторият беше екипът от електрокомпанията. Появиха се за някаква профилактика. Аз обаче научих, че такава е била извършена едва преди месец, а следващата е била планирана чак след три. Освен това работиха основно в пристройката с генератора.

— Защо тогава изобщо са ги пуснали? — попита Шон.

— Защото са имали разрешението на заместника на Карла Дюкс. Било му е платено, разбира се.

— Значи задачата им е била да повредят електрозахранването и генератора?

— Да — кимна Пол. — И са я изпълнили успешно.

— А ти… — заекна Шон. — Ти повика на помощ свои приятели, така ли?

— Познати — поправи го Пол. — Дойдоха, видяха и раздадоха няколко ритника.

— Мислиш ли, че щяха да го убият? — попита Мишел и погледна към Рой в огледалото.

— Вероятно да. А след това щяха да хвърлят вината върху Питър, мен или някой друг, който им е удобен. — Обърна се към брат си и попита: — При последната визита в „Кътърс“ те помолих да помислиш върху някои неща. Направи ли го?

— Поиска да открия общи черти — кимна Рой и намести очилата си. — Открих четири такива, с известна връзка помежду си. Последните събития ми дадоха допълнителна информация, която включих във въпросните сценарии.

Вече говореше сбито и ясно, повече като машина, отколкото като жив човек.

— Четири сценария? — вдигна вежди Мишел.

— Точно така. Първо, агент Мърдок намира смъртта си, защото е разбрал за съществуването на Е-програмата. Това не е дедукция, а твърдо установен факт, който чух от собствената му уста. Каза още, че се случва нещо лошо и той се нуждае от помощта ми, за да стигне до виновниците. Карла Дюкс беше отстранена, защото не е била съгласна с плановете за моето отвличане. Както се уверихме току-що, новият директор не е имал подобни скрупули. Зърнах го на излизане от „Кътърс“. Не го бива за покерджия, защото изражението му издаваше вина.

— Но явно е бил убеден, че няма с кого да споделиш това — подхвърли Пол.

— Точно така. Но да вървим нататък. Хилари Кънингам е била убита с цел вината да бъде хвърлена върху мис Максуел, а освен това и за да попречат на теб и мистър Кинг да се заемете сериозно със случая.

— А Бърджин? — попита Шон.

— Той е познавал убиеца си.

— Защо мислите така?

— Страничното стъкло е било свалено, а после вдигнато от убиеца. Научих това от сестра ми, с помощта на морзовата азбука.

— А пък аз го научих от Шон — уточни Кели Пол.

— Великите умове мислят еднакво — промърмори Мишел.

— Обаче не знам кой го е убил — добави Рой. — Не разполагам с достатъчно данни. Вероятният сценарий е бил да го отстранят от следствието, за да го изолират. Нуждаели са се от време. — Замълча за момент, после добави: — Всъщност не виждам смисъл в това…

— Защо? — попита Мишел.

— Защото без Бърджин и Едгар в килията разследването няма как да тръгне — отговори Шон.

— Точно така — потвърди Рой.

— Слава богу, че Фостър и Куонтрел размахаха юмруци — обади се с мрачна усмивка Бънтинг. — От това имаме конкретна полза.

— Но и вреда — отбеляза Пол. — Защото сега ще тръгнат да ни издирват.

— Нима ще чакаме да ни открият? — попита Шон.

— Не, разбира се. Напротив, минаваме в настъпление.

— Как?

— Знам как. Имам чувството, че цял живот чакам този миг. — Тя се извърна към Бънтинг и подхвърли: — А ти, Питър?

— И аз се чувствам по същия начин.