Дейвид Балдачи
Шестият (39)

38

— Спира! — прошепна Шон, без да откъсва поглед от миниатюрния дисплей. — Прекоси следващото кръстовище, но бавно.

Мишел отмести крак от педала на газта. Стоповете на колата на Дюкс премигнаха на около петстотин метра пред тях.

— Доста усамотено място — отбеляза тя.

— Но много удобно за тайни срещи.

— Трябва да скъсим дистанцията.

— Само пеша. Хайде!

Ниската каменна стена им помогна да се приближат достатъчно, за да зърнат човека, с когото Карла Дюкс имаше среща. Мястото беше подбрано добре — малко разширение на пътя с дълга маса за пикник и ръждясала скара за барбекю.

Мъжът беше по-нисък от нея, млад и строен.

Тя крачеше напред-назад и говореше нещо. Мъжът стоеше неподвижен и от време на време леко кимаше. Виждаха ги добре, но нямаше как да чуят за какво си говорят.

Шон вдигна фотоапарата, който беше взел от джипа, и им направи няколко снимки. После увеличи изображението на дисплея и го показа на Мишел.

— Познаваш ли го?

— Не — поклати глава тя, след като огледа внимателно мъжа на снимката. — Млад и невзрачен. Не се връзва с представата ми за супер шпионин.

— В последно време се навъдиха много такива. Най-добрите шпиони обикновено са и най-невзрачни.

— Значи това момче насреща е направо златно.

Дюкс си тръгна, но двамата предпочетоха да проследят младия мъж — поредната брънка от веригата — с надеждата, че той ще ги отведе където трябва. Липсата на проследяващо устройство принуди Мишел да го следва по-отблизо, но той с нищо не показа, че е забелязал опашката.

Няколко часа по-късно стана ясно къде отива.

— Бангор — обяви Шон, а Мишел кимна в знак на съгласие.

— Мислиш ли, че живее там? — попита тя.

— Не — отвърна Шон и се взря в колата пред тях. — Това ми прилича на обикновен автомобил под наем, взет от най-близкото летище.

— Значи се готви да излети от Бангор.

— Вероятно си права.

Предположението им се потвърди броени минути по-късно, когато колата се насочи към паркинга на летището, намиращо се на няколко километра извън града.

Пътем бяха уточнили следващите си действия. Джипът влезе в паркинга и Шон изскочи навън.

— Върни се в мотела и дръж Меган под око — наведе се над прозорчето той. — Не искам да й се случи онова, което сполетя Бърджин и Хилари.

— Обади се, като разбереш накъде пътува онзи тип.

— Разбира се — кимна той, после извади пистолета от кобура на колана си и й го подаде. — Вземи го.

— Може би ще ти потрябва — възрази Мишел.

— Няма как да го вкарам в самолета, в случай че се наложи да летя. Не ми се ще да изгубя този младеж заради някакви формалности.

След тези думи той се обърна и тръгна към терминала.

— Шон?

— Какво?

— Не умирай, ако обичаш.

— Ще направя всичко възможно — усмихна се той.

Мишел го изчака да се изгуби от погледа й и едва тогава включи на скорост. Никак не беше щастлива от поредната им раздяла.