Робърт Лъдлъм
Ашкелон (27)

27.

Беше 4,35 следобед и Андрю Джаксън Пул беше впечатлен, когато седна зад бюрото в Шенадоа Лодж пред техниката, осигурена от Централното разузнавателно управление. Той беше получил двата компонента, за които беше настоявал: двустранна непрехващаема линия до Хайторн, която заобикаляше трафика на ЦРУ и на чийто екран при подслушване се появяваше едно жълто Х. И втори миниатюрен екран, на който трябваше да се появи радарно изображение от работещия транспондер на Хайторн. Персоналът в Ленгли беше възмутен, смятайки, че това е прекалено, но както Тай изясни на директора, може да има и друг О’Райън, независимо дали Жилет го допускаше или не.

— Чуваш ли ме, Тай? — каза Пул, натискайки превключвателя към изолираната линия, която го свързваше с честотата на Хайторн.

— Да, чувам те — отговори Тайръл от колата и гласът му отекна във високоговорителя. — Сами ли сме?

— Напълно — отговори лейтенантът. — На този екран всичко е като по ноти. Ние сме един на един, няма намеса.

— Нещо от болницата?

— Нищо ново. Всичко, което казват, е, че Кати е добре, каквото и, по дяволите, да означава това.

— Това е по-добре, отколкото обратното.

— Човече, ти си един студенокръвен тип.

— Съжалявам, че мислиш така… Според мрежата къде съм?

— О, да, според Ленгли ти си на югоизточен път 270 и приближаваш кръстовище, което пресича 301. Картата-екран казва, че го знае. Има един стар лунапарк вляво от теб, където виенското колело засича и не можеш нищо да спечелиш на стрелбището, защото целите са фиксирани.

— Току-що го подминах. В добра форма сме.

Телефонът изригна с продължителен звън.

— Изчакай, Тай, моята връзка за екстрени случаи с Ленгли бълва дим. Ще ти се обадя.

 

Вътре в колата с номер на Държавния департамент Хайторн държеше погледа си към пътя и късния следобеден трафик, но умът му беше другаде. Какво може да се е случило в централата на ЦРУ, което да причини вдигане на тревога? Тревогите трябваше да идват от него, а не от Ленгли. Той беше на около четирийсет и пет минути от Чесапийк Бийч и лятната къща на О’Райън. Тайръл докосна пластмасовата запалка в джоба на ризата си, която издаваше сигнал, когато той беше извън колата и го търсеха. Пул беше проверил, действаше, но беше слаб, може би твърде слаб. Да не би в Ленгли да бяха открили неизправност? Това можеше да бъде причина за тревога.

— Боже господи, това е ужасно! — чу се развълнуваният глас на Джаксън. — Но нищо не се променя. Продължаваме!

— Исусе, какво е ужасното?

— Директорът Жилет бил намерен мъртъв в офиса му. Било е сърцето, той си имал сърдечни проблеми и е вземал лекарства.

— Кой казва така? — запита Хайторн.

— Неговият доктор, Тай — отговори Пул. — Той е казал на лекарите на ЦРУ, че един ден това неизбежно ще се случи, но не е очаквал, че ще е толкова скоро.

— Слушай сега, лейтенант, и слушай добре. Искам незабавна, казах незабавна независима аутопсия на Жилет, съсредоточена върху субстанциите от трахеята до бронхите и стомаха. Трябва да бъде направена до два часа. Направи го!

— Какви ги приказваш?… — заекна Пул. — Чу какво е казал докторът му.

— А аз ще ти кажа какво чух от Жилет преди три часа! „Съвпадението рядко е фактор.“ Смъртта на директора на разузнавателното управление, който е лично отговорен за тази операция, е твърде дяволско съвпадение! Кажи им да търсят следи от дигиталис! — продължи той. — Той е стар колкото пеницилина и също толкова ефективен. Няма нужда да има болно сърце, за да му докара аритмия, а при малко неразположение дори една доза ще го направи. Също така изчезва бързо от кръвта.

— Откъде знаеш това?

— Кучи сине — изпсува Хайторн, — просто го знам! А сега действай и докато не осигуриш външен патоанатом, който да подпише, че всичко е било естествено, тези комуникации се прекъсват. Когато получиш такъв доклад, дай ми пет импулса по твоя трансмитер. Иначе няма да отговарям и не ми пука, ако това отнеме цяла нощ!

— Тай, ти не разбираш. Жилет е бил открит преди два часа и половина. Тялото му е било откарано в Уолтър Рийд.

— Правителствена болница! — избухна Хайторн. — Засечени сме.

— Това е просто тъпо — намеси се Пул. — Познавам тази техника и в Ленгли знаят, че я познавам. Никой не ни подслушва. Направих две проверки. Един на един сме, няма друг.

— Много знам за вашингтонските подсигурявания, Джаксън. Казвам, че бихме могли да сме.

— О’кей, нека изперкаме и кажем, че си прав, което е невъзможно. Че има и други гадни хора в Ленгли като О’Райън, които са решили да те преследват и да ти навредят. Изключваме мрежите и няма да има комуникации.

— Аз свалям колана с транспондера в токата и го хвърлям през прозореца — каза Тайръл без обяснения.

— Мога ли да предложа, сър, да се върнеш назад в лунапарка и да оставиш проклетото нещо във веселата къщичка? Или може би на виенското колело?

— Пул, ти наистина си пълен с идеи. Аз се насочвам към веселата къщичка. Нямам търпение да видя екип агенти на ЦРУ, обграждащи тунела на любовта.

— Или, с малко късмет, да се закотвят на върха на виенското колело.

 

Равният път водеше до вход с колонада. Домът беше уголемено копие на къща в плантациите отпреди Гражданската война. Баярат изкачи стълбите до дебелите резбовани двойни врати. Барелефите им описваха пътешествието на Мохамед, разбрал уроците на Корана, обяснени му от планинските пророци. „Глупости!“, прошепна тя на себе си. Нямало е планини, нямало е Мохамед, а пророците са били невежи козари! Също така не е имало и Христос. Той е бил приказлив евреин, злосторник, рожба на полуграмотните есеи, които не са можели да си обработват земята. Никакъв Господ, а глас вътре във възбудения му разум. И този вътрешен глас карал мъже и жени да правят това, което е трябвало да правят — да се борят за справедливост — заради всички потиснати. Бая се изплю на земята, после се стегна, вдигна величествено ръка и натисна звънеца.

Миг по-късно вратата беше отворена от арабин в кафтан. Полите му се влачеха по паркетния под.

— Очакват ви, мадам, а вие закъснявате.

— Ако бях закъсняла още, нямаше ли да ме пуснете да вляза?

— Възможно е…

— Тогава ще си тръгна сега — каза Баярат. — Как смеете?

Отвътре се чу женски глас.

— Моля те, пусни дамата да влезе, Ахмед Ашад, и махни оръжието си, това е много нелюбезно.

— То не се вижда, мадам — обади се слугата.

— Това е още по-нелюбезно. Покани нашата посетителка.

Стаята беше съвсем нормална всекидневна, що се отнасяше до прозорци, пердета и тапети, но обикновеността свършваше тук. Нямаше столове, само огромни възглавници, поставени на пода, с миниатюрни масички пред тях. Облегната върху един такъв хълм от огненочервен сатен, седеше една тъмнокожа жена с необикновена красота и неопределена възраст, с класически черти на лицето. Когато се усмихна, очите й грейнаха като опали. В тях гореше интерес и искрено любопитство.

— Седни, Амая Акуире — каза тя с мек топъл глас, подхождащ на зеления костюм, който носеше. — Както виждаш, знам твоето име и нещо повече за теб. Както можеш да видиш, аз спазвам арабския обичай да сме на едно ниво — за нас това е подът, както при бедуините — пясъкът, така че никой индивид да не стърчи над другия. Намирам това за едно от най-забележителните арабски достижения. Дори с по-нископоставените ние сме на еднакво ниво на очите.

— Искате да кажете, че аз съм по-нископоставена?

— Не, съвсем не, но ти не си арабка.

— Аз съм се борила за вашата кауза. Моят съпруг умря за вашата кауза.

— В едно глупаво начинание, което не устройваше нито евреите, нито арабите.

— Бекаа го разреши, даде ни благословията си!

— Бекаа го допусна, защото твоят съпруг беше герой на народа и неговата смърт — това се знаеше от преди — ще го превърне в символ, в боен вик. Помни Ашкелон! Мисля, че си чувала фразата. Всичко това беше безсмислица освен емоционалната страна.

— Какво искате да кажете? Че моят живот, моят съпруг, ние сме нищо? — Бая скочи от възглавницата и в същия момент Ахмед се появи на вратата. — Аз искам да умра за най-великата кауза в историята! Смърт на свинете на властта!

— За това трябва да говорим, Амая… Остави ни, Ахмед, тя няма оръжие… Твоето желание да умреш не никак важно. Има мъже и жени по целия свят, готови да умрат за това, в което вярват. За голямото мнозинство от тях никой не е чувал нито преди, нито след смъртта им. Не, аз искам нещо повече от това за теб, за нас.

— Какво искате от мен? — попита Баярат, бавно отпускайки се на възглавницата, с очи, приковани в красивата жена без възраст от другата страна.

— Дотук ти се справи брилянтно, с определено съдействие, разбира се, но главно със собствените си необикновени способности. Само в течение на дни ти се превърна в една влиятелна сила, власт зад сцената, която мъжете на властта търсят заради това, което вярват, че можеш да им осигуриш. Никой от нас не би могъл да го направи вместо теб. То трябваше да дойде от легендата, която ти създаде, а тя беше безупречна. Младежът-барон, който се обучава и семейството в Равело с милиони за инвестиране. Дори детето-актриса, нещо странично, но все пак покъртително. Ти заслужаваш репутацията си.

— Аз правя каквото правя, нека другите съдят. Техните съждения, откровено казано, са без значение за мен. Питам отново, какво искате от мен? Беше ми казано от Съвета на Бекаа да се свържа с вас през последните си дни тук — вероятно последните дни от живота ми. И в двата случая те приближават.

— Ти разбираш, че нямам власт над теб. Тя е само на Висшия съвет.

— Разбирам това. Все пак ще се отнеса към вас с дължимото уважение, като към един истински приятел, съюзник на нашата кауза, и ще изслушам думите ви… Слушам.

— Приятел, да, Амая, но съюзник само до известна степен. Ние не сме част от Скорпионите на Ван Ностранд, тези подземни опортюнисти, чиято единствена цел е да служат на Повелителите и се интересуват само от богатството и властта. Ние имаме достатъчно и от двете тук.

— Коя сте вие, тогава? Вие знаете много.

— Нашата работа е да знаем.

— Но кои сте вие?

— Германците имаха един подходящ термин по време на Втората световна война. Der Nachrichtendienst. Една елитна разузнавателна единица, за която дори Главното командване на Третия райх знаеше малко или почти нищо. Тя беше съставена от по-малко от дузина възрастни членове, главно прусаци, всичките аристократи, които заедно представляваха близо осемстотин години управление и влияние над масите. Те бяха германци до мозъка на костите си, но действаха над дреболиите, над страстите на войната, търсейки само това, което е най-добро за отечеството. Разбираха неудобството, че нацията им е водена от Адолф Хитлер и неговите главорези… Както и ние отчитаме вредите, които произтичат от терористите, убиващи деца и жени в Израел. Това е просто обречено.

— Смятам, че този разговор отиде твърде далеч! — каза Бая, ставайки на крака. — Вие и вашият елит замисляли ли сте се над унищожението на цели народи? Били ли сте в лагери за бегълци? Домовете ви разрушавани ли са от израелски булдозери само по подозрение? Забравихте ли кървавите бани в Шатила и Сабра?

— Казаха ни, че срещата ти с президента е утре вечер, приблизително в осем часа — каза жената спокойно, намествайки се на сатенените възглавници.

— Значи е утре? Осем часа?

— Първоначално беше планирана за три часа следобед, но отчитайки естеството на посещението на контесата, която ще увеличи външните инвестиции, беше предложено на Белия дом да изберат по-късен, вечерен час, като по-подходящ. Ще има по-малък шанс пресата да научи, че президентът осигурява преференции на един чужденец аристократ, възползващ се от икономическото състояние…

— Тяхната реакция?… — попита побеснялата Баярат.

— Шефът на протокола веднага одобри ентусиазирано. Той мрази да угажда на сенатори и конгресмени, но президентът също толкова ненавижда да обижда някого политически. Ще имаш далеч по-добър шанс да избягаш — да избягаш и да се бориш отново, — ако успееш в осем часа. Охраната на Белия дом се сменя точно тогава и постовете им се разсейват, докато сменящите ги получават инструкции. Ще ти помагат трима души, единият в шофьорска униформа, който ще те заведе, под претекст, че те пази от пресата, през задните стълби до друга лимузина. Наша. Те ще използват едно име, за да се представят. Ашкелон. Вярвам, че го одобряваш.

— Не разбирам — каза Баярат. — Защо правите това? Току-що ме накарате да разбера, че не одобрявате…

— Твоите други начинания — прекъсна я рязко арабката. — Все пак заради живота ти ние ще ти поискаме нещо, ще настояваме, ако желаеш. Виждаш ли, приемаме твоята цел. Американският президент се ръководи от бюлетини, а не от принципи, и затова е заменим. Хората усещат това, той не събужда страсти. О, ще има негодувание и безкрайни разследвания, но всичко ще отмине. Вицепрезидентът е извънредно популярен. И макар че го смятаме за мелодраматично, можем да приемем дори убийствата във Франция и Англия, щом настояваш. Те са сложни правителства — европейски правителства — които не правят от лидерите си идоли. Те посрещат жестоката реалност и преговарят. Откровено казано, от хаоса на един американски политически вакуум ние още повече можем да засилим своето влияние тук, но, което е по-важно, ще бъде направено предупреждение до последователите на президента и техните кабинети. Нямаме еврейския вот и неговите пари, но имаме нещо друго, ценно за Мосад. Не сме мит или фантазия на някое болно съзнание. Ние сме реални. Както ти казах само преди минути, ние имаме мъже и жени, готови да умрат, за да отрежат главата на змията. Това е отвътре, мое дете, и както ти доказа с брилянтната си стратегия, те никога няма да знаят откъде и кога ще дойдем и в задните коридори на властта ще се замислят два пъти, преди да целуват израелския ботуш. Тогава и Америка ще се обърка.

— Какво искате от мен и за какво настоявате в замяна на моя живот, който не е от голямо значение?

— Не убивай евреина. Кажи на твоите хора в Йерусалим и Тел Авив да се оттеглят.

— Как можахте да го кажете? Това е нашето окончателно решение, отмъщението на Ашкелон!

— И смъртта на хиляди и хиляди от нашите хора, Амая. Израел действа недвусмислено. Той наистина не се интересува какво става извън техните граници, щом не ги заплашва, и ако някой друг малък народ беше минал през германския Холокост, също би бил такъв. Аз ти казах, ние сме обективни. Ти ще убиеш еврейския лидер и ескадрили еврейски самолети ще летят ден и нощ и ще бомбардират нашите лагери и селища, докато ги разрушат напълно и остане само пепел и горящо месо. Спомни си близката история. Евреите освободиха хиляда и двеста затворници за шест израелски войници, а по-късно изпратиха в изгнание повече от четиристотин палестинци, заради смъртта на един войник. Техният лидер е еквивалентен на десет хиляди еврейски войници, защото е повече от човек, той е жив символ на тяхната нация.

— Вие искате ужасна цена от мен — каза Баярат почти шепнейки. — Цена, която не съм готова да платя. Аз съм чакала цял живот за този момент, този единствен великолепен момент, който ще ме оправдае, че съм живяла изобщо.

— Мое дете… — започна жената.

— Не! Аз не съм ваше, нито ничие дете — каза Баярат с леден глас. — Аз никога не съм била дете. Muerte a toda autoridad!

— Не те разбирам…

— Не е ваша работа да ме разбирате. Както сама казахте, нямате власт над мен.

— Определено не, съгласна съм. Просто се опитвам да те вразумя, да те защитя.

— Разум? — прошепна Бая. — Докъде докара разумът вашите хора. Или моите хора? Вашите са поне в лагери, колкото и да са мръсни, но моите са преследвани като диви животни в планините, екзекутирани, клани на място — обезглавявани. Muerte a toda autoridad! Навсякъде те трябва да умрат.

— Моля те, скъпа моя — каза тъмнокожата жена, изражението й издаваше тревога при вида на хипнотизираната фигура пред нея. — Моля те, аз не съм ти враг, Амая.

— Сега го виждам — каза Баярат. — Вие се опитвате да ме спрете, нали? Вие имате въоръжен служител, който може лесно да ме убие.

— За да се стовари гневът на Бекаа върху нас? Ти си тяхната осиновена, най-облагодетелствана дъщеря, жена на мъртвия герой от Ашкелон, жена толкова почитана, че Съветът търси твоята помощ и завинаги ти дава благословията си. От това, което знам, Бекаа те е проследила до тази къща.

— Никога! Аз действам сама, без да ми се бърка никой.

— Сигурна съм, че смяташ така, но не съм се уверила. Ето защо тук никога няма да бъдеш наранена. Моля те, ти си пренапрегната и аз ти казвам отново, не съм ти враг, аз съм твой приятел.

— Но все пак ми казвате, че трябва да отменя операцията в Йерусалим. Как можете?

— Заради основанията, които току-що ти дадох — между тях унищожението на може би милион палестинци. Тогава вече няма да има палестинска кауза, защото сърцата на хората ще са изтръгнати.

— Те отнеха земите ни, децата ни, бъдещето ни, защо не и сърцата ни?

— Думи, Амая, глупави декларации…

— Те никога няма да отнемат душите ни!

— Още по-глупави думи. Душите не могат да се борят без телата. Човек трябва да оцелее, за да се бие. Ти най-много от всички хора би трябвало да знаеш това. Ти си върховният стратег.

— А вие? Коя сте вие сред всичко това, та да ме поучавате? — Баярат махна с ръка към стаята.

— А, това — красавицата без възраст леко се засмя. — Този образ на богатство и охолство, една комбинация, обозначаваща власт и влияние, защото едното следва другото в този материален свят. Всички ние го демонстрираме. Винаги имиджът е важен, нали? Няма нужда да ти казвам, че си imagiste extraordinaire^[1]… Ние не сме толкова различни, Амая Акуире. Ти създаваш диверсии отвън, целещи да проникнат във вътрешността, аз, от друга страна, се движа във вътрешността и когато настъпи моментът, взривявам черупката с граната в ръка… Ти си тази граната, мое дете — и не ми казвай, че не си мое дете в тази кауза, тази свещена кауза — защото сега ти си моя дъщеря.

— Аз вече не съм ничия дъщеря! Избягах от смъртта, гледайки смърт.

— Ти си моя. Каквото и да си гледала, то е нищо в сравнение с това, което аз преживях. Ти говориш за Шатила и Сабра, но не си била там! Аз бях! Ти си мислиш, че искаш отмъщение, мое неарабско дете? Аз го искам далеч повече, отколкото ти някога изобщо би могла да си представиш.

— Тогава как можете да ме спирате да убия евреина?

— Защото ще предизвикаш хиляди въздушни нападения срещу моя народ — моя народ, не твоя.

— Аз съм едно с вас и вие го знаете! Доказала съм го. Дадох ви съпруга си и съм готова да ви дам живота си.

— Не е трудно да изгубиш нещо, което презираш, Амая.

— А ако откажа вашето искане?

— В такъв случай няма да стигнеш до Белия дом, още по-малко до Овалния кабинет.

— Абсурд! Моят достъп до Белия дом е гарантиран! Човекът, който ми помага, е привлечен от милионите на Равело и не е глупак.

— И този човек е сенаторът Несбит от Мичиган. Какво знаеш ти за него?

— Значи знаете кой е той?

Жената сви рамене.

— Срещата беше променена, Амая.

— Да, разбира се… Той има вид на типичен американски политик и аз направих доста проучвания. Трябва да бъде преизбран в един щат с голяма безработица, ето защо иска да убеди избирателите, че заслужава своя пост. Какъв по-добър начин от това да влее милиони в този щат?

— Да, ти си направила проучванията си, скъпа моя. Но какво ще кажеш за самия него? Можеш ли да кажеш, че той е добър, искрен човек?

— Нямам представа, нито ме е грижа. Беше ми казано, че той е адвокат или съдия, няма значение.

— Така е, има съдии и съдии… Помислила ли си някога, че той би могъл да е Скорпион? Че може да ти е помагал, защото му е било наредено?

— Не, такава мисъл не ми е минавала…

— Ние знаем, че в Сената има Скорпион.

— Той щеше да се разкрие — каза Баярат нападателно. — Защо не? Ван Ностранд го направи. Той ми даде телефонните кодове, за да се свържа със Скорпионите.

— Непроследими сателитни трансмисии. Знаем всичко за тях.

— Трудно ми е да го повярвам…

— Отне ни три години, но накрая открихме и купихме наш собствен Скорпион. Всъщност ти се срещна с него във Флорида. Твоята домакиня в Палм Бийч. Имението е много голямо, нали. Силвия и нейният съпруг не биха могли да си го позволят без допълнителна помощ. Единственият талант на съпруга й беше да похарчи едно наследство от над седемдесет милиона долара за по-малко от трийсет години. Тя е Скорпион от социалния регистър, изнамерена от Ван Ностранд. Много полезна. Съвсем просто, ние я проследихме чрез Ван Ностранд, предложихме й повече, отколкото Повелителите, и си осигурихме един съюзник.

— Тя ме представи на Несбит. Значи и двамата са Скорпиони.

— Тя е. Сенаторът — абсолютно не. Беше моя идея той да отлети за Палм Бийч, според него с напълно законни политически основания. Той няма ни най-малка представа коя всъщност си ти в действителност, нито защо си тук. Познава само контеса Кабрини, която има приказно богат брат в Равело.

— В такъв случай вие потвърждавате моето съждение. Не можете да ме спрете, освен ако не ме убиете, а самата вие описахте точно последствията от Бекаа. Мисля, че тази среща приключи. Аз изпълних задължението си към Съвета, като ви изслушах.

— Послушай още малко, Амая. Няма да ти навреди, а може да бъде поучително. — Арабката стана бавно на крака, с грациозността на котка, изненадвайки Баярат с ръста си. Тя беше ниска, едва метър и шейсет, една елегантна кукленска фигура, излъчваща скромен авторитет. — Ние знаехме, че ти работиш със Скорпионите — нашият съюзник в Палм Бийч беше уведомен за това от имиграционното отделение във Форд Лодърдейл — и тъй като научихме за твоето предстоящо появяване в Белия дом, аз трябваше да съм сигурна, че ще дойдеш първо тук.

— Вие сте знаели, че ще дойда — прекъсна я Бая. — Нашата среща беше планирана преди седмици в Бекаа и информацията беше кодирана на арабски… Адрес, дата и час.

— Имах пълно доверие в теб, но тогава не те познавах. Сигурно можеш да разбереш моята подозрителност. Ако не беше пристигнала тази вечер, мадам Балзини щеше да бъде потърсена в „Карилон“ в ранните часове на сутринта.

— Балзини?… „Карилон“? Вие сте знаели всичко това?

— Разбира се, не чрез Скорпионите — отговори жената, отивайки до позлатения интерком в другия край на стаята, — защото и те не знаеха — тя продължи, обръщайки се към Баярат. — Нашият приятел в Палм Бийч се обади и каза, че дори и тя имала проблем при връзката си с шефовете по кодирания телефон на Скорпионите.. Всъщност тя спря опитите си от страх да не бъде разкрита.

— Имаше някакви проблеми — допълни Бая без други коментари.

— Очевидно… Но в крайна сметка нямахме нужда от Скорпионите, както ще видиш. — Миниатюрната жена се пресегна и натисна сребърния бутон на интеркома… — Сега, Ахмед — каза тя, с очи все още върху Баярат. — Това, което ще видиш, скъпа Амая, е човек с две напълно различни личности, дори идентичности, ако желаеш. Този, когото ти вече познаваш, е също толкова реален, колкото и другият, който ще видиш. Първият е предан обществен служител, честен, добър човек. Другият е понесъл болката на един нещастен живот, независимо от атрибутите на властта… Нещастен не е точно, непоносим е далеч по-подходящо.

Изумена, Баярат наблюдаваше как един мъж, когото тя едва разпознаваше, слиза бавно по стълбището. От едната му страна бе слугата Ахмед в роба, а от другата — полугола руса жена, която се движеше като котка. Човекът беше Несбит! Другите двама придържаха сенатора от Мичиган надолу по стълбите. Лицето му беше бледо, почти смъртнобяло, очите му — две керамични топчета, лишени от разум, изражението му — замръзнало, сякаш в транс. Носеше син халат, краката му бяха боси, вените — изпъкнали.

— Той е получил инжекцията си — каза домакинята на Бая меко. — Няма да те познае.

— Дрогиран ли е?

— Медицински, по предписание на отличен лекар. Той е двоен.

— Двоен?

— Раздвоена личност, Амая, Джекил и Хайд^[2]. Без злото, единствено несбъднати желания… Накратко, след неговата женитба преди повече от четирийсет години, се случило едно трагично събитие, едно нападение, което повредило жена му физически и психически. С една дума, тя останала абсолютно фригидна. Актът на съвкуплението бил отблъскващ за нея, самата мисъл за него я довеждала до истерия и с основание. Тя била изнасилена от психопат, крадец, който проникнал в техния апартамент, вързал младия адвокат и го принудил да гледа изнасилването. От тази нощ нататък жена му не можела да изпълнява съпружеските си задължения. Въпреки това той бил предан съпруг и далеч по-лошо, религиозен човек. Не потърсил изход за своята напълно нормална сексуалност. Накрая, след като тя починала преди три години, мъката го разрушила, разрушила част от него.

— Как го открихте?

— Има сто сенатори и ние знаехме, че един от тях е Скорпион. Изучихме ги всичките по азбучен ред, всяко късче от живота им… За съжаление не открихме Скорпиона, но открихме един очевидно дълбоко обезпокоен човек, чиито чести и мистериозни отсъствия биваха прикривани от единствения близък приятел, неговата икономка от двайсет и осем години, жена около седемдесетте.

Несбит и двамата му пазачи слязоха до края на стълбището и минаха покрай вратата към всекидневната.

— Той не вижда нищо — прошепна Бая.

— Не, не вижда — съгласи се домакинята на Баярат. — След час и нещо ще прогледне, макар че няма да си спомня събитията от вечерта. Ще разбере, че е бил удовлетворен, едно вътрешно осъзнаване, което носи покой.

— Често ли го прави?

— Веднъж или два пъти в месеца, обикновено късно вечерта. В началото си тананика една странна мелодия от миналото. После, като сомнамбул се преоблича в напълно различни дрехи, които държи в гардероба на жена си. Дрехите съвсем не подхождат на сенатор, а по-скоро на някой преуспял мръсник, търсещ забавления. Кожено яке, често перука или барета, винаги тъмни очила, но никога никакви документи. Това са ужасни дни за икономката. Сега, когато това се случи, тя вика нас и ние го вземаме.

— Тя ви сътрудничи?

— Няма друг избор. Тя е добре платена, както и неговият шофьор-бодигард.

— И така вие го контролирате.

— Ние сме много специални приятели. Появяваме се, когато той има нужда от нас, но понякога, както сега, ние имаме нужда от него, от силата на неговата власт.

— Мога да видя това — каза Баярат ледено.

— Разбира се, максимумът ще бъде да научим кой в Сената е най-високопоставеният Скорпион, така че както Повелителите го контролират, да го контролираме и ние. Все пак да стане това е само въпрос на време. Твоите действия ще ни помогнат, тъй като всеки член на това тяло ще бъде изучен отново и в тяхната реакция към хаоса ще бъдат намерени слабостите, които са привлекли Ван Ностранд.

— Толкова ли е важно за вас?

— Не прави грешка, скъпа Амая, то е от жизнено значение. Повтарям това, което казах преди, ние имаме голяма симпатия, както и тесни връзки с Бекаа, но те не се разпростират до наемниците Скорпиони. Те са създания на Ван Ностранд и неговия луд компаньон в Карибите, наети са чрез шантаж и държани към яслите с пари — пари, които са нищожни в сравнение с това, което правят за Повелителите padrone и Ван Ностранд. Скорпионите нямат кауза, а страх от изобличаване и, разбира се, парите, които получават. За тези хора няма нищо свято, освен нещастното им съществуване, подхранвано от алчност и тревога. Те трябва да бъдат разбити, обезсилени… или наети от нас.

— Напомням ви — прекъсна я Бая. — Скорпионите ми служиха добре, а чрез мен служиха и на Бекаа.

— По нареждане на всесилния Ван Ностранд. Той може да им прекъсне фондовете с едно обаждане, да не говорим, че може да разкрие престъпленията им — сегашни и минали — на властите. Смяташ ли, че им пука за нас, за нещата, които са ни скъпи? Ако да, то ти не си онази, която ме накараха да повярвам, че си.

— Ван Ностранд се оттегли. Той е някъде в Европа или е мъртъв. Вече не е Скорпион едно.

— … Объркването в Палм Бийч с телефонните кодове — каза едва чуто арабката. — Това е изненада. Сигурна ли си?

— Дали е жив не мога да кажа с положителност. Един друг оцеля, бивш офицер от разузнаването, на име Хайторн. Но Нилс Ван Ностранд го няма, той самият ми каза, че ще изчезне.

— Не само учудващо, но и крайно обезпокоително. Докато Ван Ностранд си беше на мястото, можехме да го следим, имахме хора в имението му, в охраната, предани информатори… Сега с кого действаш, трябва да ми кажеш!

— Не знам…

— Белият дом, Амая!

— Не ви лъжа. Казахте, че имате кодовете, наберете ги сама. Който отговори, определено няма да се представи.

— Ти си права, разбира се.

— Аз мога да ви кажа, че Скорпионът, с когото говорих последно, е човек толкова привилегирован, че му се поверява най-секретната информация. Знае всички подробности за напредъка в моето търсене. Всичко беше точно. Той го нарича вътрешния кръг.

— Вътрешния кръг ли?… — Палестинската красавица се намръщи. — Вътрешният кръг — повтори тя, докато вървеше замислена през огромната стая. — Ако това е сенаторът, който търсим, има само един комитет, който е посветен в такава поверителна информация. Сенатското разузнаване. Разбира се, това е толкова естествено, толкова просто! След скандала с Уотъргейт и Иран-контри всяка агенция във Вашингтон бърза да докладва за тайните си операции на Сенатското разузнаване. Не могат да си позволят да не го правят, на никой не му се ще да понесе обвинения в незаконни действия пред целия Конгрес… Виждаш ли, Амая, ти ни оказа вече неоценима помощ.

— Освен това той е човек, който убива, поне така ми каза. Каза, че е убил Стивънс, шеф на морското разузнаване, защото Стивънс стигнал много близо до откриването ми. Затова съм му длъжница.

— Нищо не му дължиш! Той е изпълнявал заповеди, само това е правел… Дали ти е казал истината или те е излъгал, за да се облагодетелства, е без значение. Единственият човек от Сената, който може да говори с такива самонадеяни думи, а ние сме ги проучвали всичките… Сийбанк, непоносимият, злонрав генерал Сийбанк. Благодаря ти, Бая.

— Ако е той, ще ви кажа, че му дадох тест за лоялността му към мен. Както знаете, в определени военни ситуации, където е решаващо да се премахне едно препятствие, дори команден пост, се избира човек да влезе в района, знаейки, че няма да излезе. Важна е неговата обувка.

— Ботушът на Аллах — каза палестинката. — Експлозиви, събрани в подметката и петата, избухващи, като се удари с пета по твърд предмет. Смърт за носещия я и всичко наоколо.

— Да, аз му доставих схемата — кимна Бай бавно. — Ако прати обратно истинското устройство, ще знам, че мога да му вярвам. Ако не, ще прекъсна всякакви комуникации. Ако е истинско, ще го използвам… а вие ще имате вашия Скорпион.

— Имат ли граница способностите ти, Амая?

— Muerte a toda autoridad! Стига ви да знаете само това.