Грег Лумис
Тайната на „Пегас“ (1)

Пролог

Рен льо Шато

Югозападна Франция

1872 г.

Отец Сониер направи странно откритие.

Навитият на руло пергамент беше толкова стар, че завързаната около него панделка се разпадна на прах, когато извади свитъка от скривалището му в олтара. Не беше виждал подобни писания — избледнели редове, които приличаха по-скоро на следи от червей, отколкото на текст.

Той работеше в малката църква. Енорията не можеше да си позволи да наеме работници да извършат ремонта. Покривът течеше, няколко скамейки бяха почти рухнали, тъй като нямаше нови гвоздеи, а олтарът беше по-стар от самата църква.

Отец Сониер погледна олтара и се намръщи. Каменната плоча беше станала неравна през вековете на богослужения за даване на причастие. Пукнатините и грапавините заплашваха да я срутят от двата ниски плинта, на които се крепеше. Свещеникът беше висок метър и осемдесет и тежеше над сто килограма, но едва успя да повдигне плочата. И тогава установи, че едната колона е куха и вътре е скрит свитък.

Никой не знаеше откъде е пренесен олтарът. Сониер предполагаше, че е взет от руините на някой от многобройните замъци в околността. Сложната му дърворезба беше твърде пищна за църквата, която рядко успяваше да събере по няколко су на ден в кутията за подаяния за бедните.

Районът имаше многовековна история. По тези места бяха живели римляни, рицари тамплиери и вероятно маври, когато са били в границите на испанската област Каталуния. Олтарът можеше да е докаран от някой от техните параклиси.

Или пък от катари или гностиците.

От вероятността олтарът да е бил част от еретични или езически идолопоклонения Сониер изтръпна. Един господ знаеше за какви езически цели беше служила каменната плоча. Свещеникът погледна през рамо, сякаш там имаше някой, който може да го укори за еретичната мисъл.

„Предметите не могат да бъдат зли“ — помисли той, но въпреки това се чувстваше неудобно, докато държеше ръкописите. Може би беше най-добре да бъдат унищожени. Не, той нямаше право да взима подобно решение. Щеше да ги покаже на епископа при следващото му посещение. Прелатът щеше да реши какво да правят с тях.

Какво лошо биха сторили бездушни документи?

Отговорът го осени, докато отслужваше вечерната литургия. Лист хартия, закован на вратата на катедралата, разединил навеки Църквата.