Калин Вълов
Нечий живот като слънце ти ще огрееш…

Нечий живот като слънце ти ще огрееш,

ще огряваш го, без да залязваш и нощем, и денем,

ще го топлиш с присъствието си, с погледа, с гръдта си,

с допира на твоите по неговите устни.

 

Ще бъдеш ти в очите му необикновена,

загадъчна и желана като никоя друга,

лъч, посока, вяра и надежда,

любов, приятелство и всичко друго.

 

И не защото си приказно-изящна,

и не защото в очите ти би могъл да се изгуби,

а защото ти ще си до него и в хубаво, и в лошо

и ръцете ти единствени след време ще са му опора.

 

За това свети над него със своя ореол!

Достойна ти бъди в очите му и вярна,

за да те подкрепя и закриля той,

когато и ти си слаба.

За да ти даде всичко, от което

на него и ти си дала.