Калин Вълов
Така навярно била си ми потребна…

Така навярно била си ми потребна

да те срещна, в тебе да се влюбя.

Незнайно как, кога, къде,

дали с първото докосване,

или на първата ни среща?

 

А навярно може би и отредено

в оставащите ми дни и часове

от теб да имам нужда, да завися

не защото ангел си ти, пратен да ме пази,

а защото не научих се без теб да дишам.

 

Да се будя в прегръдките ти чужди,

да се усмихвам, да те обичам наужким,

да се преструвам, да си ми безразлична.

На всичко друго научи ме,

единствено на това не можа.

 

Дали защото и ти се влюби,

и на теб ти бе нужно и потребно

от първото докосване и първата ни среща

един от друг да се научим

как да се обичаме и да сме си нужни.