Калин Вълов
Не си онази същата, която бе…

Не си онази същата, която бе.

Променила си се, за добро или за лошо.

Все едно е вече, без значение е

дали ще се познаем,

или ще се разминем с тебе.

 

Е, навярно ще си спомням ден-два,

а може би и по-дълго.

И какво от това, като същата ще си ти — онази,

която с времето забравих

и далечна си остана досега.

 

Да, мечта ми бе, неосъществена,

желание и още какво ли не.

Но знаеш ли, времето е онова, което

заличава безвъзвратно и променя.

 

Само нещо много истинско и скъпо

след толкова време на забрава

би могло от нищото да се пробуди,

та било за ден, за два

или за по-дълго.