Калин Вълов
Защо лицето ти е така потайно…

Защо лицето ти е така потайно,

нетрепващо дори когато те боли?

Защо когато хубаво ти е и приятно,

не се усмихва и за миг дори?

 

Защо безмълвно е, когато е уплашено,

нима безстрашно е, та не е плахо?

От камък ли да е изваяно самото,

така студено, безчувствено и бледо?

 

Не се страхувай от смеха и от сълзите,

дори и иконите понякога сълзят.

И лицата от картините усмихват се.

А по-истински от теб ли са?

 

Та твоето лице не е маска,

нито пък е изрисувано с четки и бои.

Твоето лице си ти самата.

Позволи му да грее и да те краси.