Калин Вълов
Живей достойно, бавно и полека…

Живей достойно, бавно и полека,

не искай и не вземай наведнъж.

Това, което на теб е отредено,

все някога и то ще ти се случи.

 

Предостатъчно ще имаш време

и от хубавото, и от лошото да вземеш.

Да опиташ и от радости, и от неволи,

да си поплачеш и да се посмееш.

 

Ще имаш време и да проумееш

защо животът дава, а понякога отнема.

Това, което търсил си и си го намерил,

защо допуснал е просто тъй да се изгуби.

 

Ще вдишаш от въздуха му още дълго време,

защото животът даден ти е, за да го живееш.

Да се родиш, да му се порадваш, да го помилееш

и не сам, а с някого да го изживееш.