Калин Вълов
Присъни се в съня ми, па макар и далечна…

Присъни се в съня ми, па макар и далечна,

да бе недействителна и присъница грешна.

Така ми хареса, че прииска ми се и още

от теб да усетя, да вкуся, да те докосна.

 

Сънувах те такава, каквато те искам,

каквато мечтая те, бленувам и страдам.

Яви се в съня ми ти най-накрая,

да те почувствам, да те опитам

и отново да те мечтая.

 

Нахлу така неочаквано, ненадейно,

да навееш в съня ми като в зимна виелица

преспи от спомени и чувства забравени,

за теб самата с времето непокварени.

 

Завладя мислите ми и преобърна света ми

от един сън, сънуван единствено само.

Нима възможно е, щом веднъж дошла си,

наново да дойдеш, ала не във съня ми?

 

Такава, каквато си в действителност ти самата.

Не чак толкова приказна и изящно красива,

а малко наивна, срамежлива и непохватна —

каквато те искам в живота си тебе самата.