Кейт Моргенрот
Убийство с любов (76)

74.

Присила и Дийн

Присила беше разстроена, когато си тръгна от дома на Ашли, но случилото се после я накара напълно да забрави младата съпруга на Стюърт.

Когато наближи собствената си къща, забеляза раздвижване край колите на телевизиите. Вгледа се, видя на алеята да спира кола и й се стори, че разпознава профила на Дийн на предната седалка. И беше напълно сигурна, че е той, когато мъжът слезе от колата и репортерите го наобиколиха. Измъкна им се и влезе в къщата си заедно с човека, който го бе докарал.

Присила мисли само част от секундата. Трябваше да го види! Веднага.

Вместо да се прибере, тя се отправи към дома на Дийн. Ако само малко бе помислила, щеше да осъзнае, че това не е най-подходящият момент да ходи там. Но на Присила често й се случваше да не мисли, особено когато ставаше въпрос за други хора. Затова пое направо през моравата и се изправи пред кръвожадните репортери.

Застана пред пътната врата и позвъни няколко пъти с надеждата, че Дийн поне ще погледне кой е. Наложи се да държи пръста си на звънеца почти минута, преди вратата най-накрая да се отвори и тя успя да избяга от въпросите, които репортерите крещяха, като се вмъкна вътре.

— О, боже, те са като чакали — каза тя и се усмихна леко на Дийн.

Той не й се усмихна в отговор. Тя направи нов опит.

— Как си? Побърках се от притеснение.

— Кой е? — попита женски глас от кухнята.

— Никой — извика Дийн в отговор. — Една съседка. Връщам се след секунда.

— Коя е тази? — попита Присила, надничайки към кухнята.

— Адвокатката ми. Не че е твоя работа.

— Жена? — подхвърли скептично Присила.

— Какво искаш, Присила? — попита нервно Дийн.

— Какво искам ли? Исках, по-точно имах нужда да те видя — поде развълнувано тя. — Да разбера какви са тези глупости.

— Тези глупости, както ги наричаш, са, че съм обвинен в убийство.

— Но това е нелепо.

Дийн се облегна на стената и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Страхотно, ще кажа на съдията, че според теб е нелепо. Сигурен съм, че веднага ще свали обвинението.

— Ами алибито ти?

Той сви рамене.

— Какво алиби?

— Софи не каза ли на детективите, че сте били заедно в онази нощ?

— Не, каза им, че се прибрала в спалнята, а аз съм останал долу да гледам телевизия и не знае кога съм си легнал.

— Но… — Присила поклати глава и се опита да осмисли информацията. — Но дори и да е така, защо не ги е излъгала?

— Не е ли очевидно? Защото иска да отида в затвора.

— Но защо? — проплака Присила.

— Защото й изневерявах. И защото смятах да я напусна.

— О, Дийн, това е ужасно.

Той изсумтя.

— Не мисля, че имам нужда да ми го казваш.

— Нищо чудно, че си ми ядосан. Софи се опитва да те накаже, а всичко е било заради мен…

— Заради теб ли? — повтори Дийн. — Ти нямаш нищо общо с това.

— Какво искаш да кажеш? Току-що заяви, че Софи не ти е подсигурила алиби, защото е разбрала за нас.

— Не, не съм казвал подобно нещо. Казах, че е защото е разбрала, че й изневерявам, но не с теб. — Гласът на Дийн беше пълен с толкова силно отвращение, че Присила се сви, все едно я бе ударил.

— Но ти не беше… Искам да кажа, не би могъл…

Дийн се взря в нея.

— С коя? — успя най-накрая да попита Присила.

— С коя ли? С Джулия, разбира се.

— Разбира се — повтори Присила като насън. — Ами ние?

— Мисля, че трябва да си вървиш.

— Никъде няма да ходя — заяви тя. — Не и докато не оправим нещата между нас.

— Нищо няма да оправяме. Няма „нас“. Не разбираш ли?

— Разбира се, че има „нас“. Ако мислиш, че това ще ме уплаши, грешиш. Знам, че ме обичаше. Знам го.

— Колко си тъпа, Присила. Използвах те.

— Използвал си ме?

— Като параван. Ако флиртувах с теб, никой нямаше да заподозре, че съм влюбен в Джулия. След като тя бе убита и започна разследването, реших, че ще е по-убедително, ако нещо се случи между нас. Така ако Софи заподозреше, можех да кажа, че имам връзка с теб.

— Не! Лъжеш. Не знам защо, но лъжеш. Сигурна съм, че това между нас беше истинско.

— Истинско? Ти очевидно нямаш ни най-малка представа какво е истинско.

— А ти имаш ли?

— Да — каза Дийн. — Имам.

— О, да. С жената, която си убил.

Присила разбра, че е отишла твърде далеч, когато видя изражението на лицето му.

— Махай се — каза той тихо. — Веднага.

Присила се обърна и побягна.