Кейт Моргенрот
Убийство с любов (51)

49.

Дийн и Присила

Дийн паркира на паркинга на кънтри клуба, мина през голф игрището и влезе в кухнята на Присила през вътрешния двор отзад.

Тя го очакваше. Докато той затваряше зад себе си плъзгащата се стъклена врата, Присила тръгна към него.

— Толкова се радвам, че дойде. — Но при приближаването й Дийн отстъпи. — Какво има? — попита тя и рязко спря. — Какво не е наред?

— Получих съобщението ти, че искаш да ме видиш — каза той, облегна се на плота и скръсти ръце пред гърдите си. — Ето ме. Но трябва да те предупредя, че реагирам много лошо на заплахи.

— Заплахи? — Присила се изсмя нервно. — За какво, по дяволите, говориш?

— За заплахите, които си ми изпратила по жена ми, ако не дойда веднага при теб.

— Това не бяха заплахи, глупаче. Трябваше да е тайно послание.

Дийн се намръщи още повече.

Присила внимателно пристъпи напред и постави длан върху скръстените му ръце.

— Не бива да обръщаш толкова голямо внимание на думите ми. Наистина. Нямах нищо специално предвид. Просто исках да те видя. В това няма нищо лошо, нали? Никога не бих се опитала да те принудя да направиш нещо.

Разбира се, че бе искала той да усети маскираната заплаха в думите й. Бе свикнала да получава каквото иска и да прави всичко възможно, за да го получи. Но също така много добре усещаше кога тактиката й не работи и тази вечер й стана ясно, че Дийн не е от мъжете, които може да разиграва.

— Съжалявам — прошепна и се примъкна по-близо до него. — Наистина.

Дийн се взря за миг в нея и й се стори, че вижда някаква емоция да припламва в очите му. След това омекна.

— Добре — каза и разтвори ръцете си. — Къде е съпругът ти?

— Гордън ли? О, той ще работи до късно. Натрупали са му се някаква глупави задачи, както винаги. Ако има черна работа, винаги Гордън е глупакът, който я върши. Бог знае кога ще се прибере тази вечер. Човек би си помислил, че ще направи усилие да си идва по-рано вкъщи, след като е минало толкова малко време от… най-ужасната случка в живота ми. Сънувам невероятни кошмари. Почти не мога да спя. Опитах се да дремна този следобед и отново ми се присъниха страхотии. Боя се да затворя очи.

— Хайде да поседнем — предложи Дийн, хвана я за ръката и я поведе към всекидневната. — Разкажи ми — нареди й, докато отиваше до бара, за да приготви питиета.

— Сънувам, че съм в къща, която уж е моята, но не е моята. Нали знаеш как става в сънищата? Как си сигурен, че е твоята къща, а тя не прилича на тази, която имаш наяве.

— Разбира се — потвърди Дийн от другата страна на стаята.

— Та значи, аз съм в моята къща и навън е тъмно. Едвам виждам. Разхождам се из стаите и търся някого. Не знам защо не светвам лампите, но не го правя. И изведнъж ме обхваща чувството, че в къщата се е случило нещо ужасно. Отивам в спалнята и въпреки че е тъмно, виждам петна по чаршафите. Сякаш някой е умрял там. Тогава усещам как от сенките някой се втурва към мен. Виждам лицето му и започвам да се задушавам.

— И?

— И се събуждам — завърши Присила.

— Не, имам предвид… чие е лицето? Обзалагам се, че е моето, нали?

— Не, не е твоето. Би било разбираемо, ако е твоето. Искам да кажа, че щеше да е прекалено очевидно, нали? Ти си емоционална заплаха.

— Алекс? — опита се да налучка Дийн.

— И това би било логично. Но най-странното е, че лицето… — Тя направи пауза. — Лицето е на Гордън.