Боян Бойчев
Ценностите на живота

1. Път

На мама и татко

Животът край нас е път към Голгота,

Открива всеки трънна пътека,

И кръвта да багри стъпалата полека,

Трябва в очите да гледаш живота.

 

Дори да не откриеш в синевата пролука,

И душата случайно да осъмне по тъмно,

Отново да тръгваш по пътеките стръмни,

А кръвта да багри двата юмрука.

2. Детски спомени

На сестра ми

Най-чисти са детските спомени,

И най-трудно към тях се завръщаме,

Дали в мисли случайно отронени

Или по уличка вечна към къщи.

 

И може би в живота препатили,

Чрез тях все пак се срещаме

Най-верния, най-труден приятел,

С детския прякор Честност.

3. За двама ни

На Ели

Колко ли чувства разпиляваме?

А не сме толкова богати.

Сами е страшно да оставаме,

За двама върти се земята.

 

Защо непрестанно да страдаме?

За двама ни е пътят към дома.

Любовта по принцип е сама,

За да събира хората по двама.

4. Деца

На Мими и Ради

Като венче маргаритки в косите,

Като звънливо гласче на дете,

В крехка ръчичка са дните,

В ясни очи за небе.

 

Въртележка в шумния полет,

Разноцветна дъга сладолед,

Няма по-истинска пролет,

От пролетта в очи на дете.

 

май 1999 г.