Боян Бойчев
Отиде си

Отиде си. И какво от това?

Какво, че всички ветрове се скараха,

Какво, като се спъна пролетта

И мъглите се прегръщат по площадите?

Какво, като умре в нощта звезда

И утрото с досада се събуди?

Какво, че с тебе си отиде и света,

И радостта, и замълчаха думите?

Питам те: Защо си отиде?

Много е лесно да решиш ей така.

Стъпки на минувачи да скрият

Не могат твоите стъпки в съня.

През вратата пак се разминават дните,

Самотата лае като злобно псе,

Иде пролет, а листата литват

Жълти, светлината няма я въобще.

Спомени в пространството се лутат,

Какво, като от времето прогонени

Те се връщат с нямото предчувствие —

Ти не можеш да останеш само спомен.

И се прегръща помъдряла вечността,

С любовта от болката се крие,

Но какво значение има всичко това?

Тишината бие. Ти нали си отиде…

 

февруари 1999 г.