Боян Бойчев
Две шепи звезди

Тази вечер падат звезди

Някъде там много далече,

Протегнах ръце и събрах

За теб две пълни шепи.

 

Две шепи звезди съм събрал —

Най-ярките, които намерих,

Още няколко ще ти дам

От луната за теб подарени.

 

Тази вечер падат звезди,

Търсейки новото измерение,

Погледни, ръце протегни,

Дай им твойто спасение.

 

Толкова красиво и тъжно е,

Когато в полет умират.

Не, погледни! Милиони звезди,

Възкръснали, от небето намигат.

 

Уморени, хората спят,

Но ти недей, погледни

Тази нелепа звездопадна,

Не спи, седни, замълчи…

 

Две шепи ще ти дам,

Бисери в длани събрани,

От тях направи си гердан

И за пръстен нека останат.

 

Милиони хора си пожелават

Желания на звездите пророчески,

Но аз за теб съм събрал

Звезди от никого ненарочени.

 

Помогни ми, звездите тежат,

Вземи ги в твоите длани,

Ако няма навън звездопад,

Нека в очите ти падат.

 

Къде ли падат звезди?

С мен ела да търсим,

Ще вървим по звездни следи,

Сигурно в морето са пръснати.

 

Погледни навън, погледни,

Но дори да падат далече,

Аз събрах две шепи звезди

За теб в ноемврийската вечер.

 

16–17 ноември 1998 г.