Робин Кук
Треска (19)

Епилог

Когато снеговете се стопиха във величествените Бели планини в Ню Хемпшир, стотици набъбнали потоци нахлуха в реката Потомак. За два дни само нивото й нарасна с повече от метър и доскоро мързеливото движение на водите й към океана, се превърна в бушуващ порой. Преминавайки през градчето Шафсбъри, бистрият поток се заблъска в старите гранитни кейове на изоставената фабрична сграда, разпръсквайки ситни капчици из въздуха, обагрени в цветовете на миниатюрни небесни дъги.

Със затопляне на времето зелените връхчета на нови кълнове разпукаха земята по бреговете на реката там, където по-рано почвата беше твърде отровна за тях. Дори в сянката на „Рисайкъл Лтд“, за пръв път от години се появиха попови лъжички и разпръснаха плашливите водни паяци, а игриви пъстърви заплуваха по пътя си на юг в отровените доскоро води.

Когато нощите станаха по-къси и се приближи горещото лято, една капчица бензол се появи на точката на свързване на отточната тръба в един от новите резервоари за химични отпадъци. Никой от онези, отговорни за състоянието на инсталациите, не беше разбрал докрай коварните свойства на бензола и от момента, в който първите молекули протекоха през новата система, те започнаха да разрушават каучуковите пръстени, използвани за уплътняване на тръбопровода.

Два месеца бяха необходими на отровната течност, докато си проправи път през каучука и капне върху гранитните блокове под резервоарите, но след първата капка новите последваха с нарастващо темпо. Отровните молекули следваха пътя на най-малкото съпротивление, пробивайки си път първо надолу през незалетите с бетонов разтвор блокове, после просмуквайки се настрани, докато достигнаха реката. Единственото доказателство за тяхното присъствие беше слабо ароматният и леко сладникав мирис.

Загинаха първо жабите, последваха ги рибите. И докато нивото на реката спадаше под лъчите на все по-жаркото лятно слънце, концентрацията на бензоловите молекули прогресивно нарастваше.