Джеймс Кър
Клиниката (43)

43.

На следващата сутрин Питър се срещна с Ан пред съдебната зала. Беше си облякла палто от камилска вълна, под което носеше синя рокля, изглеждаше свежа и прекрасна.

Питър я целуна, като забеляза, че мирише на хубаво, когато меката й коса се допря за миг до бузата му.

— Какъв парфюм си си сложила?

— „Есте Лаудер“. Харесва ли ти?

— Много. Отива ти. Хайде да влизаме. Почти сме закъснели.

Като се качваха с асансьора, той я запита:

— Свърши ли всичко вече?

— Да, предадох. Връчих последната си писмена работа в пет часа вчера. Толкова съм щастлива, че приключих.

— Радвам се. Тук слизаме.

Когато влязоха в съдебната зала, Питър видя, че всички са вече там и чакат съдията. Бутна Ан да се промъкне през вратата към заграденото пространство, като съзнаваше, че всички погледи са отправени към тях. Съдебните заседатели наблюдаваха как представи Ан на семейство Корти, Питър усети интереса им, като почувства удоволствието им от това, че я е въвел в техния свят и чрез това им е дал възможност да могат да видят толкова хубаво момиче.

Г-н Кузман ги забеляза и се втурна към тях от масата на съдебния стенограф, за да поздрави сърдечно Ан.

— Толкова ми е приятно да се запозная с вас, Ан. Много се радвам. Трябва да започна с това, че ви поздравявам със способността ви да избирате мъжете. Избрали сте най-добрия млад лекар, който някога съм познавал.

— Благодаря ви, г-н Кузман. Аз също много съм чувала за вас и знам какво високо мнение има Питър за вас и колко много ви цени.

Съдебният пристав се изправи и г-н Кузман рече:

— Ще ви видя по-късно, млада госпожице.

Останалата част от сутринта измина бързо.

Д-р Хеч се върна на свидетелското място, облечен в тъмен костюм и черна вратовръзка, като имаше уморен вид, но се владееше. (Питър можеше да го чуе как приказва в гардеробиерната на провинциалния си клуб и споделя с някой от колегите си: „Естествено, че си прав. Преписах пустата му страница. Но имам намерение да се защитавам по всички възможни начини. Когато човек попадне сред проклетите му комунисти, които никнат като гъби от университетите ни, трябва да се защитава по най-примитивните начини, по партизански, като отвръща на огъня с огън. Това е единственият начин да се предпазиш от тези млади пънкари, които искат всичко да разрушат, страната ни, институциите ни, начинът ни на живот“.)

Г-н Толивър зададе на д-р Хеч няколко въпроса набързо, без да вдига много шум или да се церемони.

— Докторе, искам откровено да кажете на тези съдебни заседатели, дали сте убедени, че по всяко време и винаги сте обграждали този млад човек, г-н Луис Корти, с нужните грижи и внимание, докато сте го лекували.

— Да, определено.

Сега защитата накара д-р Хеч набързо и твърдо да опровергае основните въпроси на обвинението по делото Кузман-Корти. Когато свършиха, съдията Филдинг, с подути очи тази сутрин, без дори да се е избръснал, дрезгаво запита:

— Г-н Кузман, имате ли някакви въпроси към ответника?

— Не, господине.

— Защитата има ли други свидетели по делото, г-н Толивър?

— Не, господине, няма.

След това г-н Кузман повика Питър като свидетел на доказателствата за поддържане на обвинението. Когато отново се изкачи на свидетелското място, г-н Кузман го запита:

— Д-р Де Хаан, получавали ли сте фотостатно копие от болницата на болничния амбулаторен картон на г-н Луис Корти в петък вечерта, на осми април, с помощта на усилията на г-ца Мери Смийд, която даде показания в същия този съд?

— Да.

— Това същото ли фотостатно копие донесохте в кабинета ми, без да му нанасяте никакви корекции, промени или да го заменяте с друго, на деветнайсети май, когато за пръв път заедно с вас обсъдихме този случай?

— Да.

— Заклевате ли се, че вторият лист на бележките за хода на заболяването, донесени в офиса ми и прочетени тук в тази съдебна зала вчера, са действителните бележки, нанесени на картона на г-н Луис Корти по времето на смъртта му?

— Заклевам се.

— Заклевате ли се, че по време на аутопсията сте видели лигираната чернодробната артерия?

— Заклевам се.

— Нямам повече въпроси.

— Г-н Толивър?

— Само един-два въпроса, д-р Де Хаан. Вие член ли сте сега на областното медицинско общество на Сан Маршъл?

— Не. Тоест по всяка вероятност не съм.

— Какво искате да кажете с това?

— Тази седмица получих съобщение, че директорският съвет е гласувал отстраняването ми и изключването ми. Имам право да отида на следващото събрание на обществото и да представя доказателства защо не би трябвало да ме изключват. Обаче нямам никакви намерения да го правя.

— В началото на процеса ни казахте, че сте на работа в болница „Фабиола“ в Оукланд. Още ли работите там?

— Не, уволниха ме.

— Каква е причината за уволнението ви?

— Че съм бил назначен временно при тях на работа, на непълно работно време, а те предпочитат щатен сътрудник и са си намерили човек, който да им работи на пълен работен ден.

— Ваше Благородие, въпросите нямат нищо общо с доказателствата, които д-р Де Хаан току-що представи — изтъкна г-н Кузман.

— Нямам повече въпроси — рече г-н Толивър.

— Г-н Кузман?

— Нямам повече въпроси. Това е всичко от страна на ищеца.

— От ваша страна има ли някакви свидетели, които да представят доказателства, опровергаващи обвинението?

— Не, Ваше Благородие. Това е всичко от страна на ответника.

— Добре, господа. Смятам да направим почивката си по-рано тази сутрин, за да можем след това да продължим с обвинителните речи. Както знаете, вие, господа, се споразумяхте, те да не траят повече от трийсет минути всяка, така че да можем да свършим за един час.

— Ваше Благородие, имам въпрос, който искам да обсъдя с вас.

— Дълго ли ще ни отнеме, г-н Толивър?

— Около час.

— Добре тогава, да освободим съдебните заседатели до един часа следобед. Вие, господа, можете да дойдете в кабинета ми. Съдът ще възобнови заседанието си точно в тринайсет часа.

Г-н Кузман намигна на Ан, като излизаше, и се наведе, за да им пошепне на всичките: „Няма да успее да постигне съгласието на съдията за прекратяване на делото по липса на доказателства“.

— Дами и господа съдебни заседатели — започна съдията, като изглеждаше по-свеж и по-щастлив, отколкото сутринта, — искам да ви съобщя, че адвокатът на ответника поиска прекратяване на делото по липса на доказателства, което му беше отказано. Сега адвокатът на ответника, както и адвокатът на ищцата ще произнесат пред вас съдебните си речи, след което ще ви инструктирам относно закона, приложим в това дело. Щом приключат тези събития, ще ви заведат в стаята, определена за съдебните заседатели, където ще започнат дебатите ви по произнасяне на присъдата. С това обяснение ще помолим г-н Толивър пръв да произнесе съдебната си реч.

Г-н Толивър се изправи, висок, стегнат, с грижливо сресана буйна черна коса и красиво оформени мустаци. Ловко и грациозно се придвижи към ложата на съдебните заседатели, където сериозно загледа седналите в нея девет мъже и четири жени, а очите му оглеждаха всеки един поотделно, като че ли беше кинокамера, която заснема лицата им, преди да започне речта си с копринения си, нисък и ехтящ глас.

— Дами и господа, вярвам, че през последните две и половина седмици успяхме да ви доведем до заключението, че д-р Матю Хеч е добър доктор, който винаги е поставял грижата за пациентите над личния си живот, над парите или служебното положение, тоест, над всичко. Чудя се дали всеки от вас е в състояние да разбере агонията, която преживява един добър професионалист, принуден да премине през изпитанието на мъчителен съдебен процес като този. Д-р Хеч е положил най-съвестни грижи за лечението на г-н Корти, както и за всеки друг от пациентите си. Убеден съм, че тук в съдебната зала ви доказахме това и вярвам, че всеки един от вас е имал възможността да види как д-р Хеч демонстрира смелостта и силата на вярата в самия себе си, както и в практикуването от негова страна на добра медицина, по време на свирепи яростни нападения, отправени срещу него. Репутацията на д-р Хеч в Сан Маршъл е от най-добрите. Той има не само стотици, а хиляди лоялни пациенти, лоялни, защото добре и навременно им е служил, внимателно и грижливо се е отнасял към тях в продължение на години, като им е посвещавал цялото си време. Той е квалифициран и много компетентен хирург с огромен опит в областта на практическата медицина и това се долавя от думите му. Има добри и високо развити инстинкти. Невинаги е в състояние да ви каже защо постъпва по този или онзи начин, както при кръвопреливането. Най-високото ниво, на което може да функционира човек, е интуитивното. „Знам, че това е най-подходящо за вас в този момент“, често казва добрият лекар и се оказва прав, въпреки че понякога не можем да разберем защо избира именно това решение на проблема. Тук видяхте един добър лекар на върха на кариерата си, който от време на време работи по интуиция, в напразно усилие да спаси изтеклият вече живот на един млад човек.

Г-н Толивър изпи половин чаша вода на масата си и се върна при съдебните заседатели.

— Опознаването ми на този човек по време на настоящия процес, е едно от най-стимулиращите и обогатяващи в живота ми — рече той. — Този доктор, чийто живот е протекъл в себеотдаване в служба на другите, олицетворява какъв трябва да бъде животът на един лекар. Той е от тези лекари, които всички ние се надяваме, че един ден, когато се разболеем, ще бъде до леглото ни, за да ни помогне в случай на нужда, когато ни нападне болестта или инфекцията. Животът му е образец на организация и продуктивност. Всеки миг от деня му е заангажиран и предварително планиран. Той се абонира и чете всички важни медицински и хирургически списания по специалността си. В колата си има фонограф, така че дори по пътя към болницата или когато е на посещения по домовете на пациентите си, да може да слуша записаните на ролки или касети доклади за последните събития от най-важните медицински събрания в цялата страна.

Г-н Толивър отново изчисти стъклата на очилата си, само за да ги постави обратно в джобчето на сакото си, след което добросъвестно продължи:

— Изслушахте проблема на един човек, който не е оцелял, който нямаше да оцелее, дори и да бяха повикали всички лекари на Съединените щати до леглото му. Това, което не виждате и не знаете, е големият брой успехи, големите ум и сръчност, с които д-р Хеч е извършвал операциите си, за да спаси живота на още десетки, стотици, може би хиляди други свои пациенти. Няма свое хоби, нито любимо занимание през свободното си време, както имаме почти всички ние, тъй като всепоглъщащият интерес към работата и призванието, развлеченията и почивката за него са се слели в едно цяло, а именно — упражняването на медицинската професия. За да може да дойде днес в тази съдебна зала, той е станал в пет часа сутринта и е започнал да оперира пациента си в шест. Една от тези операции е била премахване на жлъчния канал. Тази пациентка всеки ден е чела описанието на хода на процеса във вестниците, жадно е поглъщала всяка цитирана в тях дума, и въпреки това не е искала никой друг доктор да й извади жлъчния канал, освен д-р Матю Хеч. Такъв вид доверие буди той в пациентите си и хората като цяло, и то с пълно право, защото го заслужава.

Г-н Толивър продължи да обяснява колко неправилно би било да очерним този добър хирург в разцвета на кариерата му, като му издадем присъда за случая на Луис Корти.

— Не стигаме ли до една точка в закона, където можем да потърсим отговорност на един лекар за всеки отрицателен резултат? Не трябва и не може да се допуска подобно нещо. — Удари с юмрук по перилата на ложата на съдебните заседатели и тъжно поклати глава. — Завели са г-н Луис Корти при д-р Хеч в два часа следобед на четвърти април тази година. Д-р Хеч незабавно внимателно го е прегледал, като точно е установил причината за проблема му и го е включил в операционния график за операция за изваждане на жлъчния мехур. Д-р Хеч е изключително бърз хирург и е разбрал, че г-н Корти е много болен, затова е взел по-бързи мерки да изправи този млад човек на крака и да му спаси живота, тъй като по време на операцията е открил, че черният дроб на пациента не е бил в нормално състояние, след което в продължение на четири дни героично се е борил да спаси живота на пациента, усилия, впоследствие оказали се напразни, тъй като при аутопсията също се е установило ненормално състояние на черния му дроб. Д-р Хеч настоява, че причината са смъртта на този човек се крие в токсичността, инфекция на кръвния поток и най-накрая в болния черен дроб, който е причинил увреждането му, както и това на бъбреците, състояние, отдавна познато на хирурзите като хепаторенален синдром. Д-р Джоузеф Пармилий е хирургът, извършил аутопсията и той даде показания тук, на свидетелското място, че смъртта на г-н Корти действително е настъпила в резултат на увреждане на черния дроб и че не е установил наличие на небрежно отношение към пациента от страна на д-р Хеч по време на проведената от него аутопсия. Трима изтъкнати експертни свидетели, хора с голямо име и ползващи се с изключително добра репутация в областта на хирургията, внимателно се запознаха с всички подробности по случая и стигнаха до извода, че д-р Хеч не е оперирал небрежно, а по-скоро е провел операцията на г-н Луис Корти точно както трябва.

Сега г-н Толивър спря да жестикулира, отпусна ръце покрай тялото си и понижи глас.

— Съдебните заседатели не трябва да забравят, че лекарят няма за задължение да оказва нещо повече от необходимата в случая медицинска помощ с присъщите на другите лекари в областта, в която живее, сръчност, умения и познания. Очевидно д-р Хеч е провел лечението на г-н Корти с далеч по-голяма от средно изискващата се за целта вещина, по простата причина, че е далеч по-добър от средните лекари. Това се доказва от големия му професионален успех, както и от високата оценка, дадена от колегите му медици. Областното медицинско общество на Сан Маршъл като цяло официално е изпратило в негова защита писмена подкрепа в този труден за него момент и съм сигурен, че поне една четвърт от тази съдебна зала в момента, когато тече последният ден от процеса, е изпълнена с негови приятели, колеги, лаборанти, медицински сестри и санитари, които си седят тук тихо и спокойно, като стискат палци за него, мълчаливи съратници от работния му екип. От друга страна, Областното общество е реагирало на неясните мотиви на д-р Де Хаан, както и липсата на професионална етика от негова страна при започването на съдебен процес, след като д-р Хеч го е уволнил. Защото това се оказа лична вендета, много неуспешен опит за отмъщение от страна на един объркан, отмъстителен, незрял и безотговорен младеж, който очерня доброто име на докторите, като се намира в редиците им. Отнася се за добре познатата стара история на ябълковия варел и единственият развален плод и е добре, че медицинското общество взима навременни мерки против развалянето и на другите плодове във варела. — Докато говореше, г-н Толивър бе извървял разстоянието директно към масата на ищеца, за да погледне Питър право в лицето. След това отново се върна при перилата на ложата на съдебните заседатели.

— Мисля, че г-жа Корти играе ролята на пионка в този процес — рече той. — Усещам, че мотивите й са чисти и че е била подведена в това дело чрез манипулации, погрешно разбиране на фактите в дадената ситуация. Но манипулаторът в случая се явява д-р Де Хаан и делото, което той е предизвикал, като всяко друго дело, се свежда в крайна сметка до достоверност и правдоподобност. Вярвате ли на свидетелските показания, дадени от свидетелите на д-р Де Хаан или вярвате на показанията на д-р Пармилий, извършил аутопсията, изтъкнатите ни експерти, д-р Уилмар и д-р Мериът и особено на самия д-р Хеч? Вярвате ли на показанията на един разгневен младеж, за чиито морални качества ясно можете да съдите по декемврийския епизод, довел до хирургическа операция на приятелката му?

Питър погледна Ан и видя, че се е изчервила, което го депресира и ядоса.

— Можете ли да вярвате на думите на човек, който, като Юда Искариотски е влязъл под кожата и спечелил доверието на виден хирург, поверил му важен пост и отговорност, за да намери начин след това да го съсипе? Каква истина може да се очаква от човек, способен на подобно чудовищно предателство? От друга страна, няма ли да предпочетете да вярвате на думите на самия д-р Хеч, който не пуши, не пие, религиозен е и има изграден характер, човек с голям престиж, който предано е служил на обществото в продължение на двайсет години?

Мощният глас на Хюстън Толивър направо изрева, като накара всички светлинни тела в залата да затреперят. Гневът му бе великолепен, с характерни треперения на ръцете и приглушени звуци, издавани от гърлото му. Питър усети как го избива студена пот и му се повдигна. Нищо чудно Толивър и Хеч да спечелят делото при толкова убедителен адвокат! Не можеше да се спечели дело срещу адвокат, който беше в състояние да спори и убеждава с такъв огън и ентусиазъм, които бяха в състояние да разтърсят съдебните заседатели и да разклатят създаденото им вече мнение и убеждения.

— Пледирам пред вас — изрева той, — да не унищожавате този човек на действието, този богоподобен лекар, който е посветил живота си в служба на хората, не му лепвайте правосъдието като шамар, не забравяйте да вземете под внимание характера и способностите му, умолявам ви. — Сега вече на Питър му се стори, че започва да вижда сълзи в очите на Толивър. — Умолявам ви внимателно и справедливо да разгледате това дело, като съм сигурен, че ако го направите, ще стигнете до единствения разумен и приемлив извод, а именно, че д-р Матю Хеч е не частично, а напълно невинен за каквато и да било проявена небрежност в медицинските си услуги към Луис Корти и следователно не дължи нито един цент на семейството за нанесени му щети. Но още повече, след като в случая не парите са от такова голямо значение и не за тях става дума, присъда в полза на ответника ще възстанови в сърцето му вярата в тези съдебни заседатели, в този съд, в американското ни правосъдие, в съществуването на морала и правото в нашето общество, което е и неговият свят. Тя ще реабилитира името му и ще му позволи да напусне тази съдебна зала, като с топлота в сърцето си се върне отново към практикуване на медицинската професия; тя ще му помогне да продължи да спасява живота на приятелите ви и много други млади мъже и жени, по-щастливи от Луис Корти. Благодаря ви, дами и господа съдебни заседатели, за любезното внимание, което отделихте да ме изслушате и за справедливата ви преценка на фактите и въпросите, повдигнати пред вас по време на разглеждането на това дело.

Питър се почувства обезсърчен, като още веднъж видя, че д-р Хеч е успял да си намери такъв добър адвокат, който да го защитава. Усети как стомахът му изведнъж пламва и набута в устата си няколко таблетки „антиацид“, когато чу съдията да казва:

— Добре, а сега е ваш ред, г-н Кузман.

Дребният адвокат се изправи, елегантно облечен в черен костюм, днес с копринена жилетка, която му отиваше по цвят. Косата му беше дотолкова сресана, колкото бе възможно за странната му прическа и започна да произнася съдебната си реч пред съдебните заседатели във възможно най-внимателно подбран модулиран и същевременно самоуверен тон. Той също така се извини, а извинението му като че ли искаше да каже: „Съжалявам, че ги сразихме, съжалявам, че трябваше да се отнесем към тях толкова свирепо и жестоко — по начина, по който ви показахме колко лош човек е ответникът. Сега от нас се изисква да ви поднесем фактите по делото в кратка сбита и резюмирана форма, а те са такива, че направо ще ви поразят, фактите в това дело са изцяло на наша страна. Знам, че ще трябва да се съгласите с мен, дори и да не искате“.

Цялата тази изкусност и лукавство прозираха в тона на гласа му и отлично подбраните фрази, докато говореше, като показваха как работи в действие един тънък и проницателен ум. Питър продължи да се възхищава на физически невпечатляващия, но въпреки това привличащ вниманието на хората към себе си човек.

— Г-н Толивър каза, че д-р Де Хаан е този, който ни е събрал в съдебната зала. Това не е истина. И все пак, има един човек, който наистина е причина за събирането ни тук днес. Този човек е, или по-скоро беше, г-н Корти. Смъртта му предизвика този процес така директно и неоспоримо, както фактът, че Бог е създал света.

Г-н Кузман, който стоеше на около три метра разстояние от съдебните заседатели, заговори с тих и спокоен глас.

— Дами и господа съдебни заседатели, искам да ви създам една коренно различна представа за д-р Де Хаан от тази, която ви поднесе г-н Толивър. Аз, от своя страна, отлично опознах този млад лекар. Намирам го за много приятен, решителен и принципен младеж с характер. Той е убеден, че по време на лечението на Луис Корти е била допусната груба грешка, толкова сериозна, че трябва да я изнесе на бял свят, трябва да направи нещо, с което да я поправи, независимо от отрицателния ефект, който подобно действие може да има за самия него. За тази цел е било необходимо нещо повече от това да се изправи срещу неписаните закони на собствената си гилдия, медицинското общество, да предаде на правосъдието свой колега. Вярвайте ми, дами и господа, много малко хора са способни на такава постъпка. Въпреки дългите години трудов стаж и натрупан професионален опит в дела за небрежно отношение на лекар към пациент, настоящето дело ми отвори очите за поразяващото състояние, в което се намират медицинските общности днес, а областите ни закрилят бездействието им с мълчание. Убеден съм, че това е срам за нацията ни и искрено се възхищавам на д-р Де Хаан, който е първият лекар, когото познавам, дошъл при мен с молба да заведа дело срещу лекар за небрежно отношение към пациент. Надявам се, че в идните години ще има много да слушате за този младеж. С цялото си сърце се възхищавам на силата на волята и решителността, които той показа и които, можете да ми вярвате, понесоха своето изпитание във времето. Приятелите и колегите му го обидиха и напълно отхвърлиха от средата си. Не можа да се задържи на нито една работа. От две болници вече го уволняват по неясно формулирани измислени причини, откакто напусна болница „Хеч“. Щеше да се окаже съвсем без средства за преживяване, ако не беше малкото наследство, което баща му, добър горд лекар от Мериленд, му остави след смъртта си. Парите, обаче, бяха предназначени за бъдещото му обучение, а вместо това той ги използва, за да може да присъства на този процес. Не получава никакви финансови средства за дните и седмиците, отделил от времето си, за да помогне в подготовката на делото срещу ответника, нито пък за даването на показания в този процес. Сега, както чухте, и медицинското общество на Сан Маршъл го отхвърля от редиците си, действие, нечувано досега и непредприемано срещу нито един лекар в историята на съществуването му. В резултат на това отхвърляне вече отпада вероятността някое друго медицинско общество да приеме членството му, което означава, че той няма да се ползва с никакви болнични привилегии, където и да се намира, тъй като почти всички болници изискват членство в медицинско общество като задължително условие за постъпване на работа в тях. Така че на първо място това означава, че той няма да може да практикува професията си никъде в този щат.

Г-н Кузман спря, пристъпи две крачки напред към съдебните заседатели и леко повиши гласа си.

— Дори и годеницата на д-р Де Хаан бе решила, че не трябва да се виждат известно време преди този процес, защото той не бе в състояние да мисли или разговаря за нещо друго, освен за това дело. Предполагам, че се е почувствала изоставена на втори план и не мога да кажа, че я обвинявам за това. Миналата седмица с радост научих, че отново са се събрали и, както сте забелязали, тя се намира до д-р Де Хаан, сред нас в тази зала днес. — За миг се чу леко шушукане от страна на жените в залата. — Искам да знаете колко трудно е да се заведе дело за небрежно отношение на лекар към пациент. Цялата необходима за целта информация се намира в ръцете на лекарите в кабинетите и болниците им. На ищеца е безкрайно трудно да намери експертен свидетел. Докторите не искат да свидетелстват един срещу друг. Това е една от причините ние да имаме само един експертен свидетел, макар и наистина първокласен специалист, докато отсрещната страна имаше трима и с лекота биха намерили пет или десет, ако искаха. Знаете, че от нас само се изисква да разполагаме с повече веществени доказателства в това дело. Ние просто трябва да направим обвиненията си по-правдоподобни, така че да има по-голяма вероятност вие да ги приемете и да им повярвате от опитите на ответника да ги отхвърли и обори. — Г-н Кузман няколко пъти кимна с глава, като сега погледна към обувките си и даде вид, че слага в ред следващите си мисли. — Мисля, че ви показахме далеч повече от необходимото. Д-р Де Хаан решително и уверено потвърди пред вас, че по време на аутопсията с очите си е видял лигатурата около артерията на г-н Луис Корти. Д-р Норман Силвана пръв я е видял и след това му я е посочил, на него и на д-р Пармилий. Д-р Силвана, неподатлив и труден свидетел, който все пак никъде в показанията си, които ви прочетох, директно не отрича, че е видял лигатура около чернодробната артерия. Най-важното нещо, което той твърди, е следното, цитирам: „Лигатурата изглеждаше вързана около чернодробната артерия. Възможно е и да не е била. Може да съм сбъркал. Не мога да се закълна“. Беше враждебен и труден свидетел и, можете да ми вярвате, дами и господа, ако можеше, щеше да каже, че не е имало лигатура около чернодробната артерия. Освен това, д-р Арнолд Дънинг, експертният ни свидетел — хирург от Лос Анджелис и изтъкнат лекар, се изправи ей там на свидетелското място и ви каза, че е убеден, че трябва да е имало лигатура около чернодробната артерия, за да се предизвикат получените след операцията усложнения, патологични промени и увреждане на черния дроб. Видният патолог, негов приятел, д-р Джоузеф Лидър се съгласи с него и потвърди мнението му. А и д-р Дънинг, уважаван от цялата ни нация хирург, ви каза, че трийсет и три минути е твърде малко време, за да се извърши подобна операция от когото и да било. Дори и най-добрият хирург в света при идеални условия не може да извърши холецистектомия в случай на наличие на възпален жлъчен канал. Смятам, че той доказа правотата на каузата ни, когато потвърди, че поставянето на лигатура около чернодробната артерия е проява на чисто нехайство, неоспорим случай на небрежно отношение към пациент от страна на лекар. Той също ви каза как патологът, на работа при ответника, д-р Джоузеф Пармилий, в собствените си описания на промените в черния дроб точно и акуратно е описал правилната картина на състоянието на органите, която няма начин да се постигне другояче, освен чрез връзване на лигатура около чернодробната артерия.

Г-н Кузман подчертаваше значението на думите с интонацията си, тембъра на гласа, описателните жестове, които правеше, но продължаваше да говори тихо.

— Вярвайте ми, истина е това, което ви казвам, а именно, че лекарят ответник има достъп до всяка нужна му информация и е в състояние да намери много свидетели в своя защита сред колегите си. Но обърнахте ли внимание, че ответникът не е повикал в своя защита нито един лекар, специалист по чернодробни заболявания, който да даде показания? Защо ли? Защото в този случай видът нанесено увреждане на черния дроб е очевиден, както и първопричината за възникването му. Нито един специалист по чернодробни заболявания не може да го нарече с други думи. В закона съществува положение, че ако една от страните разполага с информация, която не изнесе на показ, то тя трябва да се приеме като информация срещу тях самите. И точно такъв е нашият случай. Фактът, че ответникът е могъл да доведе експерт по чернодробни заболявания и не го е направил, говори, че информацията, изнесена тук пред вас, от този експерт за изясняване на случая, е щяла да бъде в негова вреда. И вие, дами и господа съдебни заседатели, точно така трябва да погледнете на този факт.

Г-н Кузман за миг потърка лицето си с ръка и с едно движение развали хубавата си прическа.

— А сега да стигнем до главния въпрос. Случаят с преписания лист. Вярвайте ми, че щяхме далеч по-рано да ви запознаем с подобно веществено доказателство, ако знаехме за него. Дори и за миг през ум не ни е минало, че е възможно да има подобна замяна на документи. Заедно проверявахме двата преписа през уикенда, когато д-р Де Хаан забеляза разликата. Ответникът и адвокатът му неясно изроптаха по въпроса, но смятам, че протестите им не са успели да убедят никого от вас. Ответникът не е знаел, че разполагаме с фотостатно копие на отчетните болнични документи. Не му бяхме казали. Така се е стигнало до преписа на тази страница. А ако е била преписана, то това явно е направено с някаква цел, нали? И тя е била да подобри в очите ви представянето на положението на обвиняемия в законно и съдебно отношение. Невинен и честен човек никога не би постъпил по този начин, но един уплашен и виновен човек ще го направи. Ответникът е прочел тези свои бележки от шести и седми април, които явно са му се прозвучали доста зле за самия него и ги е променил. Сигурен съм, че го е направил от срам. Не може да не е проявил някакъв разум при това си действие, но все пак, дами и господа, смятам, че усилията да се фалшифицира нещо ясно говорят за това, че даденият човек е виновен.

Г-н Кузман още повече се приближи до ложата на съдебните заседатели и започна да разсъждава за различията в показанията на д-р Пармилий и по-специално тези на д-р Хеч, в клетвените им писмени показания и тези по време на процеса. Цитира няколко откъса от тях и след това се върна на въпроса за пълното отсъствие на защита или обяснение за новите фалшиви бележки за хода на заболяването.

След това промени гласа си, който стана сериозен, дружелюбен и много искрен.

— Обезщетението за щети, които ние искаме, дами и господа, е голямо. Обяснихме ви причините за това. Тази хубава млада майка, отдадена на семейството и съпруга си, толкова стоически присъстваща на заседанията ни всеки ден по това топло лятно време, сега е вдовица, а тя и децата й завинаги са лишени от обичта и вниманието на техния съпруг и баща. Всички ние добре разбираме, че парите не са в състояние да ни върнат любим човек или да ни компенсират за неутешима загуба, но, убеден съм, че ще помогнат да се купят дрехи на тези деца, ще помогнат да се изплатят разноските по къщата, ще могат да ги изпратят на летен лагер и най-накрая да продължат образованието си в колеж, ще им позволят гордо да вдигнат глава, когато разговарят с приятели и съученици и така по-леко и по-успешно ще понесат неизбежните удари на съдбата, с които ще ги сблъска конкурентния и труден свят, в който живеем. Не забравяйте, че г-н Корти е напуснал този свят завинаги, помнете, че ви представихме доказателства, че е бил на път да стане богат и преуспяващ в дейността си. Ако му бяха спасили живота, имаме всички основания да вярваме, че е щял да изкарва много пари, а сега, вместо това, семейството остава без доход. Разбира се, г-жа Корти би могла да започне работа, както по всяка вероятност и ще постъпи, но тя няма специално образование, което да й позволи да се занимава с бизнеса на съпруга си и не се надява да може да изкарва достатъчно пари, за да покрие разходите си, поне в близко бъдеще. И все пак, ако вие, като съдебни заседатели, намирате, че искаме прекалено голямо обезщетение, ваше право е да го промените на сума, която намирате за приемлива, ако стигнете до извод да издадете присъда в полза на ищцата. Ние с уважение и почит ще изслушаме и приемем това, както и всяко друго ваше решение.

Г-н Кузман сега застана право пред съдебните заседатели и снизходително, през рамо, се усмихна към масата на ответника.

— Най-накрая позволете ми да разруша една заблуда, която ви поднесе почитаемият ми колега, адвокатът на ответника по това дело, г-н Хюстън Толивър. Той ви умоляваше да не издавате присъда в полза на ищцата, като ви остави с убеждението, че в противен случай ще съсипете кариерата на клиента му, д-р Матю Хеч, като същевременно ще му навредите във финансово и обществено отношение. Видял съм много доктори в подобни дела по време на практиката си като адвокат през всичките тези години, за да мога да повярвам на това. Резултатът, при загуба на дело, заведено за небрежно отношение на лекар към пациент, е изненадващо малък, почти никакъв. Д-р Хеч ще продължи да ръководи клиниката и болницата си, като практикува медицина, ще продължи да е много зает и да прави това, което той намери за най-добро, както винаги досега и без съмнение ще свърши и някои много добри дела, като помогне на хората да подобрят живота си. В нашия случай е допуснал грешка, продължаваме да твърдим, че е била груба грешка, но съм сигурен, че той има и много добри качества, че в основата си е добър лекар и е в състояние много да предложи на пациентите си.

Сега Питър захапа устни, като му се стори трудно да възприеме всички тези никому ненужни, според него, лицемерни приказки. Кузман му беше казал преди това, че ще се наложи да им направи някаква подобна отстъпка, така че да остави пътечка на съдебните заседатели, които съчувстват на доктора, елегантно да гласуват присъда в полза на ищцата, без да изпитат чувството, че разрушават живота и съсипват кариерата на лекаря. Но всичко това сега му се стори доста пресилено.

— Надявам се, че ще продължи работата си малко по-кротко и внимателно след това наше начинание, убеден съм, че смирението и кротостта са прекрасни черти, които всички ние бихме искали да притежаваме, но мога да ви уверя, че иначе в живота му няма да настъпят никакви други промени.

Питър внезапно се изправи на стола си, несигурен в точното значение на думите на г-н Кузман. Никога досега не се беше изразявал точно по този начин. Наистина ли искаше да каже, че всичките му усилия да спечели това дело, ще отидат напразно?

— Клиентелата на д-р Хеч ще продължи да е голяма, а доходите му да нарастват. Може да загуби някой и друг пациент, но ще дойдат и много нови на тяхно място. Д-р Хеч няма за постоянно да загуби членството си в нито една организация или общество, колегите му ще продължат да му говорят, децата му ще продължат да уважават баща си, дори и да са се научили да мразят д-р Де Хаан, г-жа Корти и мен.

Внезапно Питър прозря, че адвокатът говори истината, че никога не е мислил, че Питър чрез този процес действително ще постигне нещо за медицината или срещу д-р Хеч. Беше ли, в такъв случай, нечестно използвал енергията му, като го подмами да им помогне на делото и на своите клиенти? Питър усети как нарастващото напрежение започва да го стяга около врата.

— Позволете още веднъж да ви изтъкна, че д-р Хеч няма да бъде повече преследван по съдебен ред, няма да го включат в черния професионален лекарски списък, ако стигнете до решение да издадете присъда в полза на ищцата, която в нито едно отношение няма да му остави отворена вратичка за бъдещо съдебно преследване по това дело.

Г-н Кузман спря, отдръпна се от съдебните заседатели, като застана и приятелски ги изгледа, без нито веднъж да заговори сърдито или на висок глас:

— Направете това, което в съзнанието си считате за правилно, възстановете правото за г-жа Корти и децата й, вземете правилно решение в памет на Луис Корти. Благодаря ви за вниманието.