Джеймс Кър
Клиниката (40)

40.

Г-н Кузман се обади на Питър рано на следващата сутрин.

— След лошия ден в съда вчера, Питър, днес ти се обаждам с още по-лоши новини.

— Какво има?

— Един свидетел избяга и ни изостави.

— Кой?

— Приятелят ти Норман Силвана. Накарах секретарката си да го потърси вчера в кабинета му, за да му напомни, че искаме днес да даде показания, но й отговорили, че майка му внезапно се разболяла и отлетял на Изток при нея и че няма да се върне до няколко седмици. Какво ще кажеш?

— За бога! Знам, че майка му е възрастна, над седемдесет, но тук има нещо гнило.

— Разбираш ли, аз допуснах грешка. Той не искаше да дава показания, както знаеш. Ясно ми го показа. Така че сега ни извъртя номер, като ни изчезна под носа. Моя е вината, че не му изпратих официална призовка като свидетел. По всяка вероятност положението е безнадеждно, но си помислих, че може да имаш представа как да се свържем с него на Изток.

— Нямам. Дори не знам в кой град живеят родителите му, освен че са някъде около Ню Йорк. Какво ще правите в съда?

— След като Хюстън приключи с д-р Дънинг, ще има малко преадресиране и промяна на реда, след което предполагам, че ще трябва да прочета свидетелските показания на д-р Силвана, дадени под клетва пред съдебните заседатели. Няма какво друго да направя. Това ще приключи делото на ищеца и, естествено, след това от страна на ответника ще предявят иск за прекратяване на делото и той ще се разгледа в кабинета на съдията. Направо се безпокоя за изхода, като имам предвид поведението на съдията вчера. Но както и да е, поразвърти се насам-натам и проучи какво действително се е случило на Силвана.

— Ще се обадя на моя приятел Марш, анестезиолога. Той няма начин да не знае.

 

 

Маршъл беше в операционната зала заедно с Хеч, но можа да вдигне телефона.

— Разбира се, че знам какво се е случило. Норман се насра от страх като пиле и направо избяга. Майка му не е по-болна, отколкото е била през цялата изминала година. Хей, слушай — снижи глас той, — знаеш ли, че старият Хеч е наистина потресен от тази история? Станал е параноик, човек направо не може да го познае. Онзи ден уволни стария Стийв, санитаря, който работи тук от поне сто години и гледа всички подозрително, като че ли кроят заговор срещу него. И яде, яде като разпран. Непрекъснато дебелее. Забеляза ли?

— Наистина, май напълнява.

— По дяволите, качил е десет кила за последните две седмици. Ти видя ли се с Ан вчера?

— Да.

— Вече всичко наред ли е между вас двамата?

— Да.

— Е, така повече ми харесва. Като свърши процесът, ще ми дойдете на гости, ще ви поканя на вечеря и ще се напием заедно, както си му е редът.

 

 

В съда Хю Толивър започна сутринта, като прочете на д-р Дънинг описанието на операцията, след което запита дали му прилича на нормална процедура. Хирургът отговори, че да, и после адвокатът започна да му задава въпроси за бързината на операцията, попита го дали не се забелязват големи вариации в различните индивидуални случаи, с което д-р Дънинг се съгласи.

Адвокатът му изложи накратко за пример поредица от случаи, взети от болницата „Бей“ в Сан Франциско, голяма, частна старовремска институция, като направи списък на времето, през което са били извършени всичките холецистектомии през последните три години; бяха установили няколко, извършени за срок от трийсет и осем до четирийсет и една минути. Щеше ли д-р Дънинг да направи някакъв коментар по този въпрос? Той просто отвърна, че независимо от всичко, това му се струва твърде малък период от време за извършване на подобна операция и добави:

— Забелязвам, че сред цитираните от вас случаи няма нито една операция, извършена за трийсет и три минути.

После на експертния свидетел бяха зададени десетки въпроси, след което Хю Толивър го предаде на г-н Кузман за кратък повторен разпит и го освободиха от свидетелското място. Тогава г-н Кузман обясни на съдията и на съдебните заседатели, че следващият свидетел, д-р Норман Силвана е бил извикан по спешност при майка си, която неочаквано се разболяла сериозно и не може да свидетелства. Възнамерявал да отсъства в продължение на няколко седмици, не е бил призован като свидетел с призовка до момента, в който е заминал, и вече е дал писмени показания под клетва.

— И все пак за мен това дойде като гръм от ясно небе, Ваше Благородие — обясни г-н Кузман. — Очаквах д-р Силвана да се яви лично пред уважаемия съд. Всеки ден го уведомявах за напредъка на следствието и разглеждането на делото, за да има представа докъде сме стигнали, когато се изправи на свидетелското място и все пак е заминал, без дори да ме уведоми. Чувствах, че имаме нужда от личното му явяване и показания пред съда, за да можем да представим делото в пълна светлина, но при това положение, се чудех дали ще ми разрешите да прочета на съдебните заседатели пълните му писмени показания, дадени под клетва.

— Давайте, разрешавам.

Четенето отне часа, оставащ до обедната почивка, както и четирийсет и пет минути от нея. Веднага щом приключи, г-н Кузман каза:

— Бих искал да си запазя правото по-късно да призова този свидетел пред съда за даване на показания по делото, ако се появи в града, преди то да попадне в ръцете на съдебните заседатели за издаване на съдебно решение.

— Добре — съгласи се съдията. — Д-р Хеч, в качеството си на работодател на д-р Силвана, смятате ли, че той ще се върне в града през следващата седмица?

— Не вярвам, Ваше Благородие. Не стигнах до подобно заключение от начина, по който ми представи ситуацията със здравословното състояние на майка си.

— Бихме могли да използваме и тези показания, Ваше Благородие — обади се г-н Толивър от масата си. — Можете да не се съмнявате в това.

— Ваше Благородие, бих искал да прочета за протокола краткия разпит на д-р Джоузеф Лидър — тихо изрече г-н Кузман.

— Добре. Започвайте.

Той приключи след петнайсет минути, постави документите на масата, свали си очилата, блажено се усмихна на съдебните заседатели, след което се обърна към съдията.

— Ваше Благородие, с настоящето ищцата счита иска си за изложен и предявен.

Г-н Толивър веднага се изправи:

— Ваше Благородие, имам въпрос, който искам да повдигна пред съда.

— Ще отнеме ли време?

— По всяка вероятност.

— Трябва да ви уведомя, че е време за обедна почивка, след което ме очакват други дела, така че ако господа адвокатите не възразяват, нека да освободим съдебните заседатели до десет часа утре сутринта, когато ще продължим.

— Добре — съгласи се г-н Кузман.

— Дами и господа, моля не забравяйте инструкциите ми да не обсъждате с никого този случай. Ще се срещнем отново тук в десет часа, утре сутринта. Пристав, изпразнете съдебната зала, моля.

Г-н Кузман направи знак на Питър да остане.

— Всичко ще бъде наред — прошепна той.

След по-малко от десет минути бяха готови да продължат.

— Добре, г-н Толивър. Слушаме ви.

— Ваше Благородие, бих искал да предявя иск за прекратяване на делото от името на ответника. Искането ми се основава на липса на достатъчно доказателства, представени на съда, които да гарантират предаването на делото за разглеждане и взимане на решение от съдебните заседатели по отправеното към ответника обвинение за небрежно отношение към пациент от страна на лекар. От представените доказателства няма нищо, което да потвърждава, че д-р Хеч е причинил смъртта на този човек и със сигурност абсолютно нищо, което да доказва проява на небрежно отношение от негова страна. Този човек е починал вследствие на остро увреждане на черния дроб, което може да възникне в резултат на токсични или инфекциозни поражения. Съществуват и много други причини за заболяване от хепатит, включително и наличието на вирусния хепатит, както призна дори и д-р Дънинг, но няма доказателство, а със сигурност трябва да се представи доказателство — ние разполагаме с много доказателства от страна на ответника за противното — но няма никакво доказателство, установено от ищцата, че е имало неправилно и небрежно завързана лигатура около чернодробната артерия на този човек. Сигурен съм, че тук е приложимо делото на Джорджсън срещу Томлин, искам да кажа Томкин, параграф 14, алинея втора.

— Записах си — рече съдията Филдинг.

— Да, страница 272. И също така делото Проспект срещу Шин, 116 параграф, приложение второ на страница 353. Обикновено подобни дела означават, че хората може да са починали след извършена хирургическа операция, като тя се оказва точно холецистектомия, без да се приема небрежност като презумпция. Това е общоизвестен факт, всъщност бих казал, че е общоприет общоизвестен факт и вярвам, че не съществува основание да се допуска противното като презумпция.

Гласът на г-н Толивър заглъхна, спокойно, уверено, любезно, но с апломб и Питър забеляза как внимателно спираше след всяка посочена отправна точка, за да може съдията да си води бележки. Беше приключил речта си за двайсет минути, след което започна г-н Кузман, първоначално малко нервно, и дори гласът му леко трепереше от вълнение, но постепенно, в процеса на говорене, ставаше все по-уверен и по-уверен, като най-накрая започна рязко да отсича аргументите и цитатите си с внушителен авторитет и бързина. Питър се възхити на способността му да увлича слушателите си — той грабна вниманието им и ги преведе през редица сложно изтъкани пътеки, въведе ги и ги изведе през различни врати, мина през различни коридори и влезе в други стаи, с учудваща логична последователност и проследяване на събитията. Говори в продължение на почти четирийсет минути, преди да резюмира:

— Ваше Благородие, що се отнася до въпроса за прекратяване на делото, вярвам, че имаме установено признание за проявена липса на интерес от страна на самия д-р Хеч, когато е казал пред д-р Де Хаан в разговора си с д-р Силвана, че няма намерение повторно да оперира този млад човек, защото според него това би било равносилно на подписване на смъртната му присъда, след което е казал: „Нямам никакво намерение да нося отговорност за това!“. По-специално по време на този разговор е станало ясно, че д-р Силвана го е карал да направи повторна операция и е казал на д-р Хеч, че има чувството, че лигатурата е направена около чернодробната артерия, вместо около артерия цистика. Дори и да вземем този единствен довод, смятам, че това дело има право да се предаде на съдебните заседатели за разглеждане и взимане на решение дали хирургичната връзка е била направена около чернодробната артерия. На кого ще повярват, дали на д-р Дънинг и д-р Де Хаан, или на д-р Хеч? Те са тези, които трябва да преценят на кого може да се вярва и кой е по-достоверен като свидетел в показанията си. Трябва да им се даде възможност да се произнесат по това дело.

— Господа, ще взема думите и на двама ви под внимание. Внимателно ще прегледам цитатите ви и след това можем отново да се съберем в кабинета ми, преди започването на съдебното заседание утре.

 

 

— Какво мислите? — запита Питър г-н Кузман, когато излизаха от съда.

Дребният адвокат сви рамене.

— Не смятам, че ще им разреши прекратяване на делото. Просто не смее. След вчерашния ден обаче, май му се иска да го направи.

На следващия ден съдията разговаря с адвокатите в кабинета си. Питър чакаше, когато двамата адвокати влязоха в съдебната зала с помощниците и асистентите си, но не можа да прецени нищо от израза на лицата им.

— Е? — запита Питър г-н Кузман през рамото му, след като адвокатът седна с кратко кимване.

— Отказа иска за прекратяване на делото, но след като отпрати съдебния протоколчик, както и Хюстън, поиска да разговаря с мен насаме. Каза ми, че ще е по-добре да подобрим доказателствата за вина от страна на ищцата преди края на процеса или ще бъде принуден да насърчи подобно действие от страна на г-н Толивър към края на изслушването на свидетелите на защитата. Каза ми, че се отнася много сериозно към подобни дела, по принцип действа предпазливо при установяване вината на даден лекар за небрежно отношение, и иска да види дело „prima facie“, тоест първокласен случай, който може да се представи на съда, за да постъпи по този начин и че досега не е установил наличие на подобни доказателства от наша страна. О, проведохме страхотен кратък разговор, от класа!

— Чудя се защо ли г-н Толивър чак сега влезе?

— Чакаше отвън, за да се опита да разбере какво, по дяволите, става. Не му подсказах с нищо накъде вървят нещата.

Влезе д-р Хеч заедно с г-жа Хеч, а зад тях вървяха г-н Корти и Пеги Корти. Семейство Хеч не обърнаха никакво внимание на семейство Корти, както и обратното. Не беше ли нелепо, помисли си Питър, след всичко станало преди, как хората продължават да седят дни наред в една и съща съдебна зала без никога да се забелязват един друг, без да поглеждат през стаята и се държаха, като че ли другите не съществуват? С изключение на момента, когато застанеха на свидетелското место. Реалността се възвръщаше, когато човек застанеше там. Тогава се виждаха намръщванията и шепненията, и дори се чуваха по-високите реплики от свидетелските показания на другия, но веднага щом човек напуснеше свидетелската скамейка, отново влизаше в света на преддверието на ада и преставаше да забелязва каквото и да било около себе си.

Г-н Кузман отново се наведе през масата, за да каже на Питър:

— Трябва на всяка цена да задълбаем в това дело, докторе. От сега нататък е важно добре да проучваме и планираме всеки свой ход, като внимателно и задълбочено анализираме техните. Винаги когато е възможно, е хубаво заедно още веднъж да преглеждаме свидетелските им показания. Може да изскочи нещо, което да ни помогне. Ще наема наш докладчик стенограф, който след това да ни напечатва показанията, за да можем вечерта заедно да ги изучаваме.

— Знаете ли, досега не съм прегледал фотостатите на болничните записи. Мислите ли, че трябва да го направя?

— Би могъл да ги провериш този уикенд. Днес е четвъртък. Предполагам, че ще им отнеме поне три-четири дни, за да минат редовните им свидетели. Хеч и Пармилий са на ред следващата седмица.

— Ще ги прегледам.

— Също така уреждам младшият ми партньор, Франк Кренна, който пълноценно работи с мен по това дело, да приготви позицията ни за следващата петиция за отхвърляне на делото на ответника до съда, след като свидетелите му дадат показания. Освен това, хайде днес на обяд да видим дали семейство Корти ще се съгласят да се хранят с нас, за да мога и на тях да обясня новата ни тактика.

 

 

Първите свидетели на ответника бяха медицински сестри, този път включително и г-ца Уест. Следобедът отново беше топъл и вентилаторът на тавана не преставаше да скърца при въртенето си. Повечето от слушателите си бяха съблекли саката. След сестрите на свидетелското място се изкачи първият експертен свидетел от страна на д-р Хеч, възрастен известен хирург от Сан Франциско, бивш председател на щатската медицинска общност, който определено беше на страната на Хеч и подчерта убеждението си, че случаят Корти е бил умело подхванат и лекуван, както трябва, че смъртта му се е дължала на ендотоксичност на грамнегативен бактериален микроорганизъм, който се разпространил в кръвния поток от жлъчния канал и е отнел живота на този млад човек.

— Какви по-точно бактериални организми имате предвид, докторе? — запита го г-н Толивър.

— Ами, някои разновидности на Е. coli, тоест Escherichia coli, най-разпространеният бактериален обитател на чревния тракт, който става много патогеничен и, естествено, видът Proceus, групите Aerobacter aerogenes и Klebsiella, както и някои други. Всички те са разновидности на това, което ние наричаме грамотрицателни бактериални организми, които влизат в реакция с боядисването, по Грам, като реагират по-скоро със син, отколкото с червен цвят.

— Сега, докторе, в този специфичен случай, както твърди ищецът, чернодробната артерия е била неправилно завързана от д-р Хеч по време на операцията, което е довело до смъртта на пациента. Смятате ли, че посочените от вас факти потвърждават подобно твърдение и такава вероятност?

— Изобщо не могат да имат нищо общо. Виждал съм един-два такива случая. Пациентите обикновено развиват остра жълтеница. Тук изобщо не е установено наличието на жълтеница. Доколкото разбирам, по този въпрос няма разногласия.

Старият му дядка, помисли си Питър, явно и понятие си няма от тези неща. Той е социален доктор, медицински политик, безнадеждно изостанал във времето. Дори и употребата му на такъв остарял медицински термин като „Aero-bacter aerogones“ доказва това.

Погълнат в показанията на свидетеля и в собствените си мисли Питър не забеляза кога Пеги Корти, която седеше до него, се свлече и падна на пода. Първоначално си помисли, че действията й са преднамерени, например, може да си търси ръкавиците. След това разбра, че тук нещо не е наред. Той се измъкна от пейката и се подпря на колене, за да я погледне. Беше паднала на пода, но без да се чуе силен удар, който да подскаже, че си е ударила главата. Лежеше студена долу и в залата настъпи шумно вълнение. Питър вдигна ръка, за да възпре хората, които се наведоха, за да я вдигнат.

— Оставете я малко на пода — нареди той.

Питър забеляза, че съдията стана прав, за да вижда по-добре какво става.

— Докторе — извика той, — д-р Де Хаан?

— Да, господине? — обади се Питър.

— Кабинетът ми е третата врата вдясно, надолу по коридора. Четвъртата врата е чакалня, в която има голямо канапе. Можете да я занесете там. Секретарката ми ще ви помогне.

— Благодаря.

Тогава Пеги Корти се раздвижи и повдигна глава.

— Слава богу, че за Коледа ще бъдем в новата сграда — чу Питър думите на съдията, когато той и г-н Корти й помогнаха да се изправи, след това я изведоха от старата съдебна зала и я поведоха към чакалнята на съдията.

— Останете при нея, г-н Корти — рече Питър, — а аз ще донеса малко атропин от медицинската си чанта в колата.

Възрастната секретарка на съдията включи климатика в стаята, когато Питър тръгна към колата си.

Трийсет минути по-късно Питър настояваше Пеги Корти да се прибере у дома, но тя непрекъснато отказваше.

— Оставам тук, искам да се върна в съда.

Питър най-накрая прие поражението си и тримата се върнаха в съдебната зала, като Пеги Корти дори не му позволи да я хване подръка, докато влизаха. Седна на обичайното си място, като съдията им кимна и прекъсна кръстосания разпит на възрастния лекар, за да каже:

— Радвам се, че се върнахте, г-жо Корти.

Останалата част от седмицата измина по същия начин за Питър. Появиха се още двама експерти, които повториха същата серия от факти, коремната болка с меката дясна горна квадранта и температурата, хирургическата операция, следоперативното заболяване и смъртта. На всичките беше зададен хипотетичен въпрос. Всичките отрекоха д-р Хеч да е действал в разрез със стандартите на добрите медицински грижи, полагани за пациента. Интересно беше, че всичките даваха различно обяснение за причината на смъртта на пациента. Първият възрастен господин беше казал, че е инфекция от грамотрицателна, небоядисваща се по Грам бактерия, вторият доктор, Хари Хамут, висококвалифициран лекар с голям трудов стаж от Оукланд, мислеше, че смъртта по всяка вероятност е настъпила от тромбоза^[1] на порталната вена („тях лесно може да ги пропусне човек при следоперативните грижи и лечение“) и последният лекар, университетски професор от стабилното старо медицинско училище „Мадрона“ от полуострова, вярваше, че е настъпил „хепаторенален синдром“, загадъчен патологичен процес, както го обясни той, който съчетава сериозни анормалности на черния дроб и на бъбреците. „Много е трудно да се прецени какво ги е причинило — заключи слабият, но с коремче академик, — и е невъзможно да се излекуват. Единственото сериозно действие, което може да се предприеме, е да се обработи тялото с електролити и след запознаване с начина на лечение на пациента, бих казал, че са взети всички необходими в случая предохранителни мерки.“

Като погледна към масата на ответника, Питър установи, че там е оживено и непрекъснато се шепне, водят се бележки, които се предават насам-натам, и куриери излизат да ги носят някъде извън съдебната зала. Дори Матю Хеч изглеждаше по-съсредоточен, внимателно изслушваше предложенията, често се усмихваше, размахваше ръце, докато обясняваше нещо в ухото на един адвокат.

Преди да изтече петък, г-н Кузман накара двама от експертните свидетели да признаят, че ако хипотетичните въпроси им бяха поднесени по друг начин, който да включва лигатура около чернодробната артерия, те вероятно биха се замислили дали са спазени както трябва стандартите на правилното и добро внимателно медицинско обслужване. Третият човек, професорът от висшето медицинско училище на полуострова, отказа да коментира тази възможност и отказът му беше подкрепен от съдията.

В неделя Питър се обади на г-н Кузман вкъщи.

— Знаете ли, май наистина попаднах на нещо — развълнувано изрече той в слушалката. — Предпоследният лист от записките за развитието на заболяването е изцяло преписан. Първоначално той се състоеше от три бележки, направени от д-р Хеч, една на шести април, а другите две — на седми. След това в средата на страницата имаше дълга забележка, писана от мен вечерта на седми април, която по същността си показваше, че състоянието на пациента е критично, както се вижда, направо безнадеждно и че определено съм чул д-р Силвана същият ден да изразява мнение, че е необходимо да се извърши повторна операция.

— Д-р Силвана писа ли нещо на тази страница?

— Не, само си отбеляза на отделния си консултационен картон.

— Но не го записа подчертано на този лист хартия, нали?

— Не, изобщо. Каза, че силно я препоръчва, но не го записа. Ето защо аз нанесох в картона тази моя забележка. Защото той не го записа. Както и да е, това описание на развитието на заболяването показва, че втората от трите страници е била преписана. Забележката ми е изцяло изтрита. Освен това в първоначалната забележка на д-р Хеч, нанесена на шести април, пишеше:

„4/6: До този момент следоперативното лечение протича нормално, с изключение на вдигната висока температура, която очевидно се дължи на инфекция над диафрагмата (чува се пулс в основата на белия дроб отляво), медицински проблем, който само непряко може да се свърже с хирургическата операция. Да се направи рентгенова снимка на гърдите и да се продължат антибиотиците, предписани от д-р Де Хаан.

Хеч.“

Сега тази забележка е променена, както следва:

„4/6: Внимателно са взети под внимание възможно увреждане или съсирване на кръвоносните съдове, свързани с потока кръв към черния дроб, но вероятността отхвърлена, като напълно невъзможна. Състоянието на пациента продължава да се влошава от вторична токсичност, последвала острата инфекция на жлъчния канал, вероятно се развива и хепаторенален синдром, възникнал от шока и токсичността, азотът в уреята на кръвта също се повишава. Съпругата и останалите роднини от семейството са уведомени от вчера за сериозната промяна във влошилото се състояние на болния.

Хеч.“

Следващата забележка е сложена на мястото на моята, и в нея пише:

„4/7 сутринта: Пациентът продължава да е зле и да се намира в състояние на шок. Семейството му е повикано до леглото му. Възможна е тромбоза на вена порта. Не се препоръчва хирургическа терапия. Прилагат се всички възможни начини на лечение, за да се извади пациента от шоковото състояние, токсичността, възможно разпрострялата се из тялото инфекция или хепатореналния синдром.

Хеч.“

В последната му забележка, нанесена на седми април, първоначално беше записано:

„4/7 следобед: Пациентът се намира в по-добро състояние тази вечер. Преобладаващата токсичност по всяка вероятност е свързана с инвазия на кръвния поток от инфекция на белия дроб или може да е по вина на токсична реакция към анестетичните агенти. Няма наличие на възникнал хирургичен проблем във връзка с проведената хирургическа операция. Семейството знае, че се прави всичко възможно и пациентът ще се оправи в надлежно време.

Хеч.“

Сега в бележката, поставена на нейно място, е записано следното:

„4/7 следобед: Състоянието на пациента продължава да се влошава. Няма признаци, които да посочват възможно прекъсване на връзката между кръвния поток и черния дроб. Вчера от д-р Силвана и мен, след внимателно и прецизно обсъждане на клиничните факти, бе отхвърлен всеки опит да се извърши повторна операция като непрактичен, неприложим, опасен за живота на пациента и по всяка вероятност без полза за състоянието му. Семейството е до леглото на пациента.

Хеч.“

На следващата страница има само бележки, нанесени от д-р Хеч и мен във връзка със смъртта на пациента на осми април сутринта, те не са променени и са останали в първоначалния си вид.

— Това е много интересно, Питър. Толкова усилено търсехме из дърветата, че забравихме да погледнем в земята под тях. Трябваше по-рано да разполагаме с тази информация. Предполагам, че техните експерти са чели тези бележки и са си мислели колко мъдро е действал д-р Хеч по време на всичките възникнали проблеми, а ние сме можели през цялото време да променим убеждението им, като ги разбутаме по време на кръстосания разпит.

— Не мога да повярвам, че Хеч е постъпил така глупаво да промени болничните записи на историята и напредъка на заболяването. Аз ги преснимах, просто за да мога да започна да действам с този случай. Мислех, че ще ми е трудно да ги взема от тях без съдебно нареждане. Сега как ще процедирате, за да включите тези факти в свидетелските показания?

— Ще изчакам и ще разпитам Хеч за това по време на кръстосания разпит. В момента няма смисъл да повдигаме въпроса. Дори може да се окаже за хубаво, че досега не сме се сетили да го открием. Можем да го използваме като бомба, която ще хвърлим в скута на съда. Разбираш ли, аз ще изнеса тези факти в свидетелските показания по времето, което ни е определено да предявим доказателства, които да опровергават обвинението, след като Толивър приключи с речта си. Ще поставя на свидетелската скамейка момичето от архивния отдел на Хеч и момичето, което първоначално е фотокопирало бележките за тебе, като ги накарам да се закълнат в точността им, а след това внимателно и бавно ще запозная съда с различията. Това е страхотно добра новина и вярвай ми, наистина изпитвахме болезнена нужда от нея.

 

 

На следващия ден, застанал на свидетелското място в съда, д-р Джоузеф Пармилий III по-скоро приличаше на актьор от английския театър, отколкото на лекар от Калифорния. Като играеше с мустака си и приглаждаше прошарения си кичур коса, който непрестанно падаше непокорно върху челото му, той бързо и просто разказа версията си, но Питър забеляза, че съдебните заседатели го слушат необичайно внимателно и съсредоточено.

На Питър му се струваше странно, че адвокатите на Хеч не са включили Пармилий да се яви като експертен свидетел преди другите. По логика и по време показанията му би трябвало да предхождат техните и биха спомогнали да се установи дали наистина е съществувала или не лигатура около чернодробната артерия. Питър стигна до извода, че Толивър по всяка вероятност е искал показанията на другите експерти да натежат преди Пармилий да застане на свидетелското място, за да помогне по този начин съдебните заседатели да подкрепят и повярват на неговото твърдение.

— Сега стигаме до самата аутопсия, д-р Пармилий — рече г-н Толивър. — Бихме искали първо да запознаете съдебните заседатели в резюме с находките си по време на аутопсията.

Д-р Пармилий се обърна към ложата на съдебните заседатели с постоянната си полуусмивка, фигурата му приличаше на току-що излязла от кутия в тъмния му костюм с тесни рамене и черна вратовръзка с носна кърпа в джоба. Независимо от цялото му външно лустро, гласът му често потреперваше, което издаваше нервността му, докато обясняваше учудващо накратко резултатите от аутопсията на Луис Корти. Когато свърши, г-н Толивър каза:

— Добре, благодаря ви, докторе. Не исках да ги резюмирате чак толкова много, но можем да покрием другите точки по време на въпросите си, докато давате показания.

След това Джо Пармилий отиде до диаграмата на статива и описа по нея областта на жлъчния мехур, черния дроб, кръвоносните съдове и жлъчните канали на Луис Корти.

— Можете ли да направите някакво изявление във връзка с артерия цистика? — го запита г-н Толивър.

— Беше си завързана съвсем правилно.

— Установихте това по време на аутопсията ли?

— Да.

— А главната чернодробна артерия, както и лявото и дясното й разклонения в такъв случай не са били докосвани и са били незасегнати?

— Точно така.

— Добре, докторе, бихте ли заели отново свидетелското място? Благодаря ви. А сега, що се отнася до патологията на черния дроб, какво я е причинило по вашето професионално мнение?

— Некроза на черния дроб, което означава смърт на клетките на черния дроб, причинена в настоящия случай от токсичност, шок, инфекция, и по всяка вероятност интраваскуларно съсирване — това означава съсирване вътре в кръвоносните съдове, което в този случай е настъпило в съдовете в черния дроб.

— По ваше мнение, каква е била връзката на заболяването на жлъчния канал със заболяването на черния дроб, а така също и със смъртта на пациента?

— Остър холецистит, термин, който допускам вече да е познат на съдебните заседатели и който представлява сериозно и много тежко заболяване. Когато то се оперира хирургически, операциите завършват с от пет до осем процента смъртност, с усложнения като кръвотечение или инфекция на черния дроб, пневмония, ателектаза, което означава колабиране на белия дроб и много други възможни тежки последствия. В този случай, предполагам, сериозните токсични ефекти върху тялото от това остро и много тежко заболяване в допълнение към инфекцията, получена по кръвен път, са се разпрострели от възпаления жлъчен канал и са засегнали деликатните, нежни, лесно увредими клетки на черния дроб, прекъснали са функциите на този най-важен орган от човешкото тяло, като в резултат на това е настъпила смърт. Ако пациентът бе успял да преживее само следващите четирийсет и осем часа, може би тялото му и по-точно черният му дроб са щели да позволят на г-н Корти да оцелее и да продължи да живее. Много жалко.

— Благодаря ви, докторе, за естествения и изпълнен с добри намерения израз на съчувствие. Ваша Благородие, нямам повече въпроси към свидетеля.

Тогава съдията Филдинг разпусна съда за обедна почивка. Питър видя Матю Хеч да се изправя от масата на ответника, за да стисне ръката на Джо Пармилий и след това да излиза от залата с ръка на рамото на Джо.

Г-н Кузман проследи погледа му и рече:

— Почакай до утре следобед, приятелю.

В два часа Джо Пармилий се върна отново на свидетелското място. Г-н Кузман, който носеше яркочервена вратовръзка и беше както винаги напрегнат, пристъпи към него.

— Господине, доколкото си спомням, вие посочихте в изявленията си, че сте завършили южното висше медицинско училище „Ризърв“ в Джорджия преди около двайсет и четири години, прав ли съм?

— Да, господине. — Гласът на Джо отново беше прекомерно силен и нервен.

— После сте изкарали лекарския си стаж в Атланта, Джорджия, след което сте преминали на частна практика, което ще рече като практикуващ лекар по обща медицина в Чикаго, така ли?

— Да, господине, работил съм като общопрактикуващ лекар без тясна специалност.

— В продължение на колко време?

— Някъде около четири-пет години.

— И тогава не сте карали военна служба, така ли?

— Не, господине, бях освободен по… здравословни причини.

— Тогава ли се заехте да продължите обучението си, като се специализирате в областта на патологията?

— Напуснах Чикаго и отидох в Сан Хосе, за да се специализирам в патологията.

— Доколкото си спомням, казахте, че това ви е отнело три години.

— Точно така.

— И в каква болница специализирахте?

— В болницата „Санта Приста“.

— Тази болница филиал ли е на висшето медицинско училище, което сте завършили?

— Не, тя е голяма частна болница.

— Въпреки това специалността ви е призната и акредитирана, нали? — Г-н Кузман сложи ръце на ханша си, докато задаваше този въпрос.

— Да, напълно акредитирана — отвърна Джо Пармилий, като отново започна да си дърпа мустака.

— Сега, господине, занимавали ли сте се с преподавателска дейност по медицина?

— Преподавам на лекарите в главната окръжна болница тук, в Сан Маршъл.

— Искам да кажа, господине, изпълнявали ли сте някакви преподавателски задължения във връзка с медицинското училище?

— Не, господине.

— Член ли сте на някое от почетните професионални общества?

— Член съм на Националния колеж на патолозите.

— Това почетно общество ли е?

— Е, не може да се нарече точно така.

— Да или не, докторе?

— Не, ако трябва да съм стриктен, не.

— Печелили ли сте някакви награди, стипендии или специализации по патология?

— Не.

— И твърдите, че сте патолог, легитимно признат от Американския съвет на патолозите? — Ръцете на Кузман отново бяха отишли на ханша му.

— Да, господине — тихо отвърна д-р Пармилий.

— Бихте ли повторили отговора си, господине? — помоли г-н Кузман. — Боя се, че съдебният стенограф не може да ви чуе.

— Да, господине.

— Колко медицински труда сте написали и публикували досега?

— Един, господине.

— Един ли, докторе? И как се казваше този научен труд и кога точно беше публикуван?

— Беше преди много години.

— Искате да кажете, че сте забравили? — Питър разбра, че и г-н Кузман е способен да се държи долно, когато е необходимо.

— Ставаше въпрос за грануломи, хронични инфекции на белия дроб.

— Добре, господине. — Г-н Кузман отстъпи назад и за миг огледа лекаря. — Господине, вие сте патологът на болница „Хеч“ в Сан Маршъл, нали?

— Да.

— И вършите патологична работа и за друга болница, така ли?

— За главната окръжна болница в Сан Маршъл.

— Но това е работа на непълен работен ден, нали?

— Да.

— Разделяте си тази длъжност с другите двама патолози в града, нали?

— Освен това ръководите малка търговска лаборатория за кръвни проби в центъра на града, нали?

— Да.

— Също така поемате всички спесимени на биопсии и петна „Папаниколау“ в клиника „Хеч“, нали?

— Да.

— И също така, поне по документи, завеждате лабораториите на болница „Хеч“, така ли?

Тук д-р Пармилий се поколеба и г-н Кузман изчака отговора му. Свидетелят погледна към масата на ответника, но оттам не се чу възражение, затова той отговори:

— Да.

— Преценявате ли, че около осемдесет процента или повече от професионалните ви доходи идват от болница и клиника „Хеч“, единствен собственик и господар на която е д-р Матю Хеч?

— Вижте какво, Ваше Благородие — чу се сърдитият глас на Хюстън Толивър, който се бе изправил на крака. — Последният въпрос е абсолютно несъществен и няма никаква връзка с делото.

— Г-н Кузман? — обърна се с въздишка въпросително към него съдията.

— Ваше Благородие, този въпрос се задава с цел да се докаже наличието на пристрастие или предубеденост.

— В такъв случай ще го позволим засега, с тази единствена цел.

— Благодаря ви. Би ли прочел стенографът отново въпроса на д-р Пармилий, за да може той да отговори?

Беше направено.

— Не мога да отговоря на този въпрос — тихо и мрачно отвърна д-р Пармилий.

— Искате да кажете, че не можете дори грубо да прецените каква част от доходите ви идват от д-р Матю Хеч и групата му?

— Трудно ми е да определя.

— В такъв случай, доходът ви от окръжната болница, който е даден на разположение като обществена информация, миналата година е възлязъл на две хиляди и деветстотин долара. Не бих сметнал тази сума за твърде голяма част от доходите ви, прав ли съм?

— Не, искам да кажа, че не е твърде голяма част, наистина. О, предполагам, че половината от доходите ми идват от източниците на Хеч.

— Притежавам отчетен документ от кредитната служба на Сан Маршъл, „Хюсън“, и те дават оценка на услугите на клиничната ви лаборатория, които са включени в…

— Сега, като се замисля, допускам, че получавам от Хеч около три четвърти от доходите си.

— Разбирам, не са осемдесет, а седемдесет и пет процента, които получавате за услуги, оказани на болница и клиника „Хеч“, прав ли съм?

— Да, грубо казано.

— Добре. Вярно ли е, че сте свидетелствали на страната на д-р Хеч на съдебен процес, състоял се преди четири години?

— Въпросът е напълно неуместен и несъществен, Ваше Благородие. Защо трябва да се споменава отдавна отминал процес?

— Задавам въпроса със същата цел, Ваше Благородие, за да докажа възможно наличие на предубеденост или пристрастие на свидетеля.

— Още веднъж ще ви позволя да го зададете, г-н Кузман, със същата ограничена цел.

— Свидетелствали ли сте на страната на д-р Хеч в процес, състоял се преди четири години?

— Да.

— И бихте ли казали, че показанията ви му бяха от полза?

— Казах истината и го оправдаха.

— Ставало е дума за операция на хистеректомия, процедура за операционно премахване на матката, нали?

— Да.

— И не беше ли твърдението на ищцата, че д-р Хеч ненужно е извършил тази операция, като…

— Силно възразявам, Ваше Благородие — изрева подобно на тромпет г-н Толивър. — Адвокатът на ищеца не задава съществени въпроси на свидетеля, подвежда го и не му позволява да дава правилните отговори. Освен това поддържам първоначалното си възражение, че цялата тази насока на разпита е от несъществено и маловажно значение за делото и дори, по всяка вероятност, е насочена да навреди на клиента ми.

— Позволихме тези показания с ограничената и единствена цел да се докаже предубеденост или пристрастие от страна на свидетеля — изръмжа насреща съдията, — но ще зачеркнем последния ви въпрос. Моля, бъдете по-внимателен при формулировката на бъдещите си въпроси, г-н Кузман, и се надявам тази екскурзия скоро да свърши.

— Бих могъл да добавя — вмъкна г-н Толивър — думите на д-р Хеч, че наистина е спечелил онова дело и то дори не е стигнало до съдебните заседатели, а е било прекратено от съдията след представянето на иска от страна на ищцата.

— Мисля, че можем да извиним г-н Толивър в този момент, че е проявил умишлено предугаждане на бъдещето, Ваше Благородие, но със сигурност се надявам господата и дамите съдебни заседатели да не сметнат последните му думи за насочващи ги в дадена посока, а именно какво съдебно решение се изчаква от тях да издадат.

Веднага из залата се разнесе лек смях, който намали носещото се във въздуха напрежение. Г-н Кузман обаче отново беше сериозен, когато се обърна към д-р Пармилий.

— Ще има само още един въпрос при този разпит, докторе, така че, моля ви, отпуснете се. Искам да запитам, дали на онзи процес противоречащите на вашите свидетелски показания не са били давани от д-р Уилком, от Държавния университет на Сан Франциско?

— Това вече без съмнение е абсолютно несъществено и без никаква връзка с делото — изрева г-н Толивър.

— Възражението се приема. Очаквам по-добро представяне от вас, г-н Кузман.

— Добре тогава, ще изоставим тази неприятна тема на разпит, докторе, и ще преминем към нещо друго. Сега…

— Ваше Благородие, непрекъснатите инсинуации на адвоката на ищцата са много неприятни. Чудя се, дали не бихте се съгласили да поговорите с него? — запита ядосаният г-н Толивър.

— Единственото, което искам да кажа на съдебните заседатели е, че забележките на адвокатите, както и коментарите им, не се смятат за доказателства. Вие ще прецените на какви доказателства се базира това дело, а именно на кои от думите на свидетелите може да се вярва и на кои не и нищо друго. Твърденията на двамата адвокати не са доказателства и вие няма да ги използвате, за да вземете решение. Сега, г-н Кузман, ви моля да продължите.

— Д-р Пармилий, мислите ли, че д-р Де Хаан е лъжец?

Д-р Пармилий отново хвърли поглед по посока на г-н Толивър.

— Не бих казал това.

— Смятате ли го за некомпетентен или умопобъркан?

— Не.

— Той даде показания тук, че е видял аутопсията, която сте извършили и че е имало лигатура около чернодробната артерия. Все още ли продължавате да настоявате, че не е имало лигатура около нея?

— Да, разбира се.

— Как обяснявате разликата в свидетелските показания?

— Д-р Де Хаан е млад и неопитен. Не е знаел какво вижда.

— Познавате ли д-р Силвана?

— Естествено.

— Мислите ли, че и той е лъжец?

— Не, разбира се, че не.

— Смятате ли го за малоумен или умопобъркан?

— Не.

— За съжаление той се оказа мъчен и неподатлив свидетел, който не изяви желание да даде показания, до такава степен неподатлив, че изобщо не се появи на делото…

— Вижте какво, Ваше Благородие… — намеси се г-н Толивър.

— Добре, г-н Толивър. Зачеркнете последното от протокола. Задайте въпроса си отново, г-н Кузман, като същите ми съдебни разпореждания остават в сила, ако нямате нищо против.

— Д-р Силвана, за когото казахте, че не е нечестен или некомпетентен, ни даде показания, които аз прочетох на съдебните заседатели. Искам подчертано да кажа, че го счетохме за определено отрицателно и неприятелски настроен към случая, с други думи враждебен, така че следователно го разпитахме като свидетел на защитата, като въпросите ни се явяваха като кръстосан разпит. И все пак той каза, цитирам: „КУЗМАН: Имаше или нямаше връзка около чернодробната артерия? СИЛВАНА: Мисля, че имаше. Трябва да повторя, че не аз извърших аутопсията и не аз съм боравил с действителния материал. КУЗМАН: Тогава бихте ли казали, че е имало лигатура около чернодробната артерия? СИЛВАНА: Мисля, че имаше. Може и да съм сбъркал. КУЗМАН: В такъв случай бихте ли казали, че като сте излизали от стаята за аутопсии, сте мислили, че сте видели лигатура около чернодробната артерия? СИЛВАНА: Такова поне беше впечатлението ми по онова време, въпреки че не бих се заклел и не бих се съгласил да дам положителни свидетелски показания по този въпрос в съда, защото може и да съм сбъркал.“ — Тогава г-н Кузман спря, върна се при масата си и хвърли документите върху нея, след което отново се приближи към свидетелското място. — Това е взето директно от показанията на д-р Силвана за аутопсията. И него ли смятате за млад и неопитен?

— Не.

— Бихте ли искали да промените дадените от вас показания за находките си по време на аутопсията, що се отнася до наличието или липсата на лигатура около чернодробната артерия? — Въпросите на г-н Кузман бяха задавани високо и насилствено, поднасяха се директно пред свидетеля, с бърза последователност един след друг, като почти не му се даваше време да отговори.

Свидетелят поклати глава.

— Говорете по-високо, моля. Какъв е отговорът ви?

— Не.

— Не чувствате, че д-р Силвана е лъжец, умопобъркан, сляп или неопитен. Тогава защо би казал, че мисли, че е имало лигатура около чернодробната артерия?

— Сбъркал е — немощно отговори Джо Пармилий. Вече явно трепереше, беше пребледнял и така силно се потеше, че яката на ризата му се бе изкривила, а гласът му беше дрезгав.

— Д-р Арнолд Дънинг, известен авторитет в медицината от Лос Анджелис, който свидетелства на наша страна по-рано, главен хирург с общоизвестна репутация и в настоящия момент временно изпълняващ длъжността декан на факултета по хирургия в Университетското медицинско училище в Лос Анджелис, посочи тук, пред този съд и тези съдебни заседатели, че се чувства сигурен, че патологичните промени, които е видял на диапозитивите, предоставени му на разположение по нареждане на съда, са се появили в резултат на лигатура на чернодробната артерия. Няма ли да се съгласите с него?

— Ще ми се наложи да не се съглася.

— Какъв е отговорът ви?

Д-р Пармилий прочисти гърлото си и заговори по-високо.

— Ще ми се наложи да не се съглася.

— Д-р Дънинг също така свидетелства, че в общи линии достигнатите от вас диагностични изводи са неадекватни и неподходящи за случая. Цитирам точните му думи: „Като анализирам рапорта, приготвен от патолога, д-р Пармилий, свидетел на защитата по това дело, за този пациент, г-н Луис Корти, рапорт, който нито веднъж директно не посочва, че чернодробната артерия не е била завързана, което неизбежно води до логическия извод, че тя трябва да е била завързана, за да доведе до така описаната от д-р Пармилий патологична картина“. Съгласни ли сте с него?

— Не.

— Тук имаме и разпита на висококвалифициран и способен патолог от Южна Калифорния, д-р Джоузеф Лидър. Член е на Националната асоциация на патолозите, почетно общество на най-добрите патолози в страната, избран с явно гласуване. Той е доцент по патология в Университетското медицинско училище в Лос Анджелис и автор на деветдесет и два медицински труда, десет от тях върху различни заболявания на черния дроб.

— Вече приехме квалификациите на д-р Лидър, обвинението знае това — обади се г-н Толивър.

— В своя разпит той положително твърди и аз в момента цитирам от показанията му: „Диапозитивите на черния дроб в този случай насочват към наличието на некроза с коагулация, поради исхемична инфаркция, такава, каквато би възникнала при тотално прекъсване прилива на кръв през чернодробната артерия“. Докторе, вие проявявате ли някакви съмнения относно авторитета му? — Г-н Кузман продължи, без да дочака отговор. — Разпитът му следва по този начин: „ВЪПРОС: Какви са възможните причини за тази патологична картина? ОТГОВОР: Всичко, свързано със спиране достъпа на кръв до чернодробната артерия. Най-разпространената и най-вероятна причина е неумишлена, по небрежност направена лигатура на чернодробната артерия по време на хирургическата операция. Като много по-малко вероятни причини биха могли да се явят тромбоза или емболия“. Оспорвате ли тези коментари?

Д-р Пармилий кимна след кратка пауза.

— Какъв е вашият отговор?

— Да. — Гласът му се чуваше, като че ли идваше от дълбок кладенец.

— Кажете ми, докторе, не е ли истина, че вие по време на аутопсията всъщност сте установили, че е имало лигатура около чернодробната артерия, но воден от естественото желание да защитите работодателя си, д-р Хеч, сте отказали да го признаете?

— Силно протестирам срещу начина на поднасяне на въпроса с намеци, които са подвеждащи и неуместни, и срещу неправилното и взето като цяло обидно отношение на адвоката на ищцата. Шокиран съм от поведението му и искам да предявя пред съда сериозно оплакване, както и молба за порицанието му. — Г-н Толивър се задави от гнева на собствените си думи.

— Моля, парафразирайте в подходяща форма този въпрос, г-н Кузман. И намирам забележките на г-н Толивър за напълно уместни. Имате право да проведете енергичен кръстосан разпит, но без да превишавате правата си. Ако вие не можете да се въздържате, ще се наложи аз да взема мерки да предотвратя подобно поведение. — Коментарите на съдията Филдинг бяха произнесени с кисел монотонен глас.

— Не, не желая да парафразирам този въпрос. Кръстосаният ми разпит приключва дотук.

Г-н Кузман позволи на шокираните и смълчани съдебни заседатели добре да видят презрението, изписано на лицето му и след това бавно се запъти към масата си.

Г-н Толивър, който явно се страхуваше да удължи разпита на видимо изпадналия в паника д-р Пармилий, му зададе само един кратък въпрос:

— Докторе, в такъв случай излиза, че вие твърдо настоявате и поддържате твърдението си, че по време на аутопсията не сте намерили лигатура около чернодробната артерия. Така ли е?

Чу се призрачен глас, който промърмори в отговор:

— Да, господине.

— Това е всичко, което исках да запитам, Ваше Благородие.

— Г-н Кузман?

— Нямам повече въпроси.

— Можете да се оттеглите, докторе. Господа, този съд ще прекрати днешното си заседание, което ще продължи утре, в десет часа сутринта.

Д-р Пармилий поседя един момент, като че ли търсеше в краката си сили, преди да се надигне от свидетелския стол и да се отправи клатушкайки се през съдебната зала към мястото си. Питър не можа да се сдържи да не му се ухили злобно, като мина покрай него.