Джеймс Кър
Клиниката (39)

39.

— Здравей, Питър — рече тя.

— Ан, какво правиш тук?

— Реших, че искам да те видя. Бях в съда и слушах делото целия следобед.

Питър не можеше да повярва, че онзи ден бе погледнал Розали Хеч и я беше сметнал за красива. Ан беше два пъти по-красива от нея. Черната й коса отново бе пораснала и блестеше, очите й святкаха, а бузите й бяха зачервени, като прекрасният чип нос беше все още на мястото си, за да му се порадва.

— Ти си била в съдебната зала?

— Обадих се на Марш и той ме доведе. Веднъж изръкопляска силно и ти се обърна. Бях сигурна, че не може да не си ме забелязал тогава.

— О, значи той е бил този, който изръкопляска. — Питър беше толкова учуден, че я вижда, че му беше трудно да води нормален разговор. — Много съм изненадан. Защо си тук, Ан?

— Дойдох, защото искам да ти кажа нещо, но преди това трябва да ти задам един въпрос.

— Какъв?

— Сърдиш ли ми се, възмутен ли си от поведението ми или нещо подобно?

— Не, няма нищо такова. Просто много се радвам да те видя. Защо питаш?

— Предполагам, че не си разбрал защо постъпих така тогава, така че те моля да ме оставиш да ти обясня. През целия си живот не съм се сблъсквала с нещо по-трудно за приемане от факта, че няма да мога да родя. Винаги много съм искала да имам деца. Просто знаех, че след операцията няма да можеш да ме обичаш така силно, както преди, защото ще объркваш любовта със съжалението, което изпитваш към мен. Освен това с теб тогава беше много трудно да се общува, беше много променен и в този момент, когато имах най-голяма нужда от обич и внимание, ти беше толкова разсеян и мисълта ти винаги беше някъде другаде. Чак след това разбрах каква идея те бе завладяла. Естествено, ти си работел като вол и през цялото време страшно си се изморявал.

— Съжалявам, ако съм се държал зле към теб тогава.

— Ти просто си бил обсебен от идеята да хванеш д-р Хеч на местопрестъплението. Предполагам, че сега си успял до известна степен да се освободиш от тази вманиаченост. Вече изглеждаш променен, далеч повече, отколкото в началото, освободен, върнал се отново към живота. И си напълнял.

— Седем кила. Даже съм и почернял.

— Изглеждаш прекрасно.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Нали ти споменах, че известно време излизах с един стар приятел, Стенли Ивънс. Е, знам, че ще ме попиташ, да, целувал ме е няколко пъти. Исках да го направи. Исках да видя дали целувките му ще означават нещо за мен, нещо подобно на онова, което означаваха твоите. Не можах да установя разликата. Целува се прекалено добре.

— Не разбирам защо ми казваш всичко това.

— Почакай един момент и ще разбереш. Сега ще стигна до същността на въпроса. Преди няколко вечери Стенли направи опит да спи с мен. Не мога да кажа, че не съм му дала възможност — по-точно не съм го молила или нещо от този род, ала и не му дадох ясно да разбере, че не съм съгласна.

— Наистина ли държиш да ми кажеш всичко това?

— Да. Както и да е, скоро след като започна да става сериозен в намеренията си — не се случи нищо, само ме целуна, каза ми, че иска да спи с мен и разговаряхме за това — тогава разбрах, че изобщо не ме интересува, че пет пари не давам за него, нито пък за някой друг, освен за теб. Наистина те обичам. Мислех си, че е така, но трябваше да бъда сигурна в чувствата си и сега съм. А ти?

— Знаеш, че те обичам и съм луд по теб от първия момент, в който те видях. Как се чувствам ли? Подлудявам с всеки изминат миг.

Питър я придърпа към себе си и я целуна. Никога досега не я бе обичал толкова силно, колкото в този момент, никога устните й не му се бяха виждали толкова сладки, когато го целуваше. Тя се отдръпна, за да си поеме дъх и той отново я целуна, по-дълго и по-силно. Хората, които излизаха от съдебната зала, се спираха да ги гледат, преди да продължат по пътя си.

— Толкова си красива, Ан — обърна се към нея той, — толкова си мека, топла и сладка. Не съм излизал с друга жена през цялото това време, дори не съм и поглеждал друга, дори не съм и помислял за друга през всичките тези месеци. Ти си единствената ми грижа и сега не трябва да се безпокоя повече за това, защото се върна при мен. — Целуна я по бузите, целуна сълзите по клепачите й.

— Скъпи, искам да се оженим — рече тя. — Не можем ли да се оженим по някое време в близко бъдеще?

— Разбира се, че трябва. Ще останеш ли тук тази нощ?

— Да, татко ме очаква.

— Виж какво, искам да взема годежния пръстен от апартамента ми, за да мога отново да ти го дам. Хайде да излезем да вечеряме някъде, да празнуваме, да се напием.

— На края на лятната сесия съм, имам изпити следващата седмица. Не мога да си позволя да прекалявам. Не мога да си позволя утре да съм махмурлия.

— Чувствам се като бомба, която всеки момент ще избухне, но добре, съгласен съм да бъдем умерени в държанието си. Има толкова много неща, за които трябва да поговорим. Искам да избера място, на което да се установя. Реших да стана лекар-резидент. Ориентирах се към хирургията. Не знаеш за това мое решение.

— Мисля, че решението ти е съвсем правилно.

— И ще дойдеш ли с мен, където и да отида?

— Разбира се.

— Прекрасно. Днешният ден се оказа страхотен.

— Целуни ме пак, след това ще се прибера вкъщи и ще те чакам.

— Разбира се. Целият съм на твоите услуги и на милостта ти.