Джеймс Кър
Клиниката (37)

37.

— Предполагам, че известно време няма да имам проблеми със съня — рече Питър, като влезе в кабинета на г-н Кузман на следващата сутрин.

— Какво?

— Уволниха ме.

— Така ли?

— Когато снощи отидох на работа, намерих писмото от директорския съвет на болницата, в което пишеше, че ценят услугите ми, извършени до този момент, но тъй като са разбрали или поне останали с впечатлението, че си търся само временна работа, са си назначили щатен дежурен доктор за нощната смяна.

— Сигурно са чели вестниците. По дяволите!

— Изплашил съм ги. Интересна работа, сега вече не ставам и за второстепенни длъжности.

— Възможно е някой от братството в Сан Маршъл да се е намесил с по някоя и друга дума.

— Може дори и застрахователната компания да ги е посъветвала, че ще е най-добре да се отърват от мен.

— Ами сега, какво ще те правим сега?

— Мисля, че няма смисъл да си търся друга работа, докато не приключи процесът. След това ще видя какво ще правя. Както и да е, при всички положения реших да си взема специалност, решението ми е окончателно. Ориентирал съм се към общата хирургия. Въпросът е кога и къде. Тази година вече стана много късно.

— Добре, Питър. Радвам се да науча за плановете ти. Само искам да изясним още един въпрос: добре ли си финансово, ще можеш ли да се оправиш в това отношение?

— Да, наистина. Баща ми ми остави малко пари от застраховката си, с които ще мога да преживея.

— Добре. Това улеснява нещата, поне за теб няма да се безпокоя. Дай сега да видим записите от вчерашните ти свидетелски показания. Може да ти се окаже интересно да прочетеш какво става в покоите на съдията.

— О, и това ли се записва като редовен протокол на съдебен процес? Не съм го знаел. — Питър прочете откъса за пет минути. — Значи съдията е на мнение, че няма да ми позволи да стана експертен свидетел поради моята неопитност и възможното ми предубеждение като неотдавна уволнен служещ, в допълнение към факта, че вече имаме определен за тази цел друг човек. Ирония на съдбата, просто защото все си мисля, че именно аз трябва да съм експертният свидетел по това дело, тъй като съм изнесъл целия случай на гърба си. Мислех, че ще съм най-убедителният експертен свидетел, тъй като през цялото време съм работил в непрекъсната близост с д-р Хеч и съм наблюдавал всичките му действия и постъпки.

— Виж какво и като обикновен свидетел хич не се оправяш зле.

— Този факт не ме тревожи. Нищо вече не ме тревожи. Това, че за по-малко от четири месеца ме уволниха от три места не ме кара да се чувствам като мъченик. В действителност сега имам повече самочувствие, отколкото когато и да било друг път досега. По дяволите, след като всичко свърши, смятам, че ще съм в състояние да премина през всякакви изпитания в този живот и да ги издържа. И все си мисля, че това, което правя в момента, няма да е напразно. Но дори и да не съм прав, ще си остана с чувството на удовлетворение, че поне съм опитал.

— Прав си — рече г-н Кузман. — Сега седни, за да планираме как ще действаме в понеделник. Ще приключа с теб още сутринта, но мисля, че ще ми отнеме цялата сутрин. Искам да ти осигуря достатъчно дълго време на свидетелската скамейка, за да могат съдебните заседатели да те запомнят. Става дума за трагично събитие от голям мащаб в семейство Корти и искам те добре да запомнят единствения свидетел очевидец на всички събития по това дело. След това в понеделник следобед ще те хвърля на вълците. Толивър може също да поиска да ти отдели много време за кръстосан разпит, но е напълно възможно да постъпи и точно обратното.

— Не ме интересува какво ще направи.

— Добре. Хайде сега да прегледаме свидетелските ти показания.

— Първо искам да ви запитам нещо. Не ви ли изненадва фактът, че до този момент не е станало и дума нещата да се уредят чрез заплащане на обезщетение и делото да се прекрати?

— Много неща влияят за това. Възможно е Матю Хеч категорично да е отказал подобно нещо. Аз още на първия ни разговор им дадох да разберат, че не сме склонни да уреждаме иска си по този начин. Възможно е да съм пропуснал да ти разкажа разговора си с Тапър. Причината за това е проста. Установих, че застрахователната компания на Хеч никога няма да се съгласи да направи оферта за прилично уреждане на спора между двете страни. Оттогава и през ум не ми е минавала мисълта за друго решение, освен през съда и издаване на присъда, произнесена от съдебните заседатели.

— Радвам се да го чуя.

— Мисля, че те днес за пръв път разбраха, че става въпрос за сериозно дело. Така че е напълно възможно да ни излязат насреща с някакво предложение за уреждане на въпроса, без да се минава през процес.

— Ще ни бъде много приятно да им откажем.

За Питър останалата част от уикенда мина бързо. Сутринта в понеделник, 25 юли, беше ясна и топла. Будилникът му, за разлика от друг път, просто не звънна и той се успа. Като излезе от апартамента си на бегом, успя да седне на скамейката до Пеги Корти точно навреме, преди да се открие съдебното заседание. Съдията влезе, като имаше отпочинал вид, по-хрисим, а бръчките на лицето му не се врязваха така дълбоко в кожата.

Когато г-н Кузман се изправи, Питър се огледа из залата. Не видя нито д-р Хеч, нито г-жа Хеч. Всъщност, за момента залата беше пълна само една трета и практически му се стори празна след петък следобед. Той толкова отегчителен свидетел ли беше?

Когато го повикаха, бързо отиде на свидетелското място и изчака г-н Кузман да се приближи. Съдебните заседатели го гледаха съчувствено и приятелски. Г-н Кузман продължи да разпитва Питър, като се съсредоточи върху събитията в моргата: започването на аутопсията, пристигането на Норман Силвана, ходът на аутопсията и нещата, които са установили, намирането на лигатурата около чернодробната артерия. Г-н Толивър остро възразяваше почти срещу всеки въпрос, като се опитваше да накара съдията да попречи на Питър да дава показания, свързани с провеждане на аутопсията и находките й, но съдията позволи на г-н Кузман да продължи и остави Питър да отговори колко е сигурен, че наистина е видял как главната чернодробна артерия е била завързана и с очите си е видял как този факт не е бил отразен писмено в официалните резултати от аутопсията.

Когато г-н Кузман направи опит да получи от Питър твърдение, че лигатурата на чернодробна артерия може да доведе до смърт, г-н Толивър направо избухна:

— Та нали затова именно викаме експертните свидетели!

— Възнамеряваме да позволим на свидетеля да отговори на въпроса ви, г-н Кузман — постанови съдията Филдинг. — Но не му разрешаваме да отговаря на никакви въпроси във връзка с причината на смъртта в най-приблизителния и общ смисъл или пък нищо свързано с причината и следствието във връзка с този специфичен случай.

— Но именно такъв е злощастният ефект на отговора на въпроса, Ваше Благородие — настоя г-н Толивър.

— Това е, което постановявам аз, г-н Толивър, така че, моля ви, позволете ни да продължим.

— Възразявам срещу това ваше решение, което моля да се отрази в съдебния протокол, Ваше Благородие.

— Приемаме възражението ви, г-н Толивър. Бихте ли повторили въпроса за свидетеля? — обърна се съдията към машинописката.

Тя го повтори и Питър отговори простичко:

— Да, може.

— Нямам повече въпроси — оживено рече г-н Кузман. — Много ви благодаря, д-р Де Хаан.

След това се изправи г-н Толивър, който едновременно с това извади големи очила с черни рамки от една калъфка от вътрешния джоб на сакото си. Изчисти ги със салфетка, извадена от друг джоб, сложи си ги, погледна към една тетрадка на масата си и бързо се приближи към свидетелското място. Беше едър красив мъж, чийто малки мустаци блеснаха на светлината в съдебната зала.

— Г-н, простете, д-р Де Хаан, за да повторим още веднъж данните за вас, бихте ли казали на съдебните заседатели от колко години се занимавате с медицинска практика? — запита г-н Толивър.

— От по-малко от година, около единайсет месеца.

— Били сте практикуващ лекар в частната клиника на болница „Хеч“ едва девет месеца и половина и оттогава сте работили на различни места, нали?

— Да — отвърна Питър.

— Член ли сте на някое от учените общества? Работили ли сте някога във факултет на медицинска академия?

— Не, господине.

— Като частен практикуващ лекар в продължение на девет месеца и половина, разрешавали ли са ви някога вие самият да извършите по-важна хирургическа операция?

— Не.

— А някакви по-дребни хирургически процедури в операционната зала?

— Никакви, с това изключение, че отворих няколко големи абсцеса в операционната под упойка.

— Може би бихте могли да продължите по-накратко, г-н Толивър? — обади се съдията.

— Колко ви плащат, за да свидетелствате в съда, д-р Де Хаан? — запита г-н Толивър. — Получавате ли определена сума или сте се договорили да вземете пари от ищцата, ако успее да спечели делото?

— Не, никога не е ставало въпрос за никакви пари.

— Правите всичко това, за да услужите, така ли?

Съдията се извъртя на стола си, за да изгледа строго г-н Толивър.

— Мисля, че ще направите по-добре, ако поднесете въпроса в по-ясна форма, г-н адвокат — рече той.

Г-н Толивър кимна на съдията и продължи:

— Просто ще минем по-нататък. В такъв случай, позволете да ви запитам. Познавате ли млада дама на име Ан Алексио?

Питър се изненада от внезапната остра реакция на г-н Кузман, който моментално скочи, за да възрази на висок глас:

— Не виждам какво общо може да има споменаването на тази жена с разглеждането на това дело срещу д-р Хеч, Ваше Благородие — рече той. — Струва ми се несъществен въпрос.

— Какво се опитвате да намекнете, г-н Толивър? — запита съдията, като под очите му вече се бяха появили торбичките и кожата му беше настръхнала, въпреки че още не бе дошло дори обедно време на първия ден от седмицата.

— Опитвам се да ви насоча към пристрастие на свидетеля в делото. Ако ми позволите да продължа, мисля, че ще съумея да ви покажа явно пристрастие и предубеждение срещу д-р Хеч от страна на този свидетел, което се е появило вследствие на връзката му с г-ца Ан Алексио. — В съдебната зала сега вече започваше да става шумно.

— Добре, г-н Толивър, продължавайте — разреши съдията, като чукна със съдийското си чукче по масата, за да въдвори тишина и след това отново обърна стола си с гръб към съдебните заседатели и адвокатите.

Г-н Кузман бързо седна и г-н Толивър продължи:

— Д-р Де Хаан, познавате ли г-ца Ан Алексио?

— Да, господине.

— Всъщност, много добре сте се познавали с тази млада дама, която преди това е живяла в Сан Маршъл, но в момента живее в Бъркли, нали?

— Да.

— Вие с г-ца Алексио сгодени ли сте, като ви предстои да сключите брак?

— Вече не.

— Бил ли сте в миналото сгоден за г-ца Алексио?

— Да.

— Кога се сгодихте?

— През месец януари тази година.

— Оперира ли д-р Хеч г-ца Алексио през месец декември миналата година?

— Да.

— На двайсет и осми декември ли оперира той г-ца Алексио?

— Момент да си спомня. Да, беше точно на тази дата.

Шумовете и шушуканията в залата бяха спрели и беше настъпило необичайно мълчание между високо зададените въпроси и кратките им отговори.

— Дамата била ли е оперирана за кръвотечение от утеруса или матката?

Питър погледна г-н Кузман, преди да отговори, но адвокатът си седеше мълчаливо на стола, като гледаше втренчено ръцете си на масата.

— Да — отвърна Питър.

— Сериозно ли е била болна по времето, когато е постъпила в болницата?

— Така ми казаха. Не съм бил там по това време.

— Установи ли се, че кръвотечението й е в резултат на бременност и преждевременен аборт?

— Така разбрах.

По дяволите, нямаше никакво намерение да бъде от онези свидетели, които отговарят със заобикалки, помисли си Питър. Стисна зъби и зачака следващия въпрос.

Г-н Толивър изчака съдебните заседатели добре да проникнат в същината на отговора на Питър, като се престори, че пак си чисти очилата. Най-накрая запита:

— Бременността на тази жена имаше ли нещо общо с вашите интимни отношения?

Питър се замисли за миг, не за да се защити или за да защити Ан, вече никой не беше в състояние да ги защити и по дяволите всички, които си разваляха мнението за тях, но за да обмисли следващия си отговор. Реши просто да отвърне:

— Да.

— Направихте ли след операцията сцена на д-р Хеч за това, което сте сметнали за незадоволителен резултат при тази животоспасяваща операция?

— Възразявам против думата „животоспасяваща“.

— Мислите ли, че младата жена е щяла да преживее този проблем без бърза хирургическа намеса?

— Не съм възразил срещу хирургическата намеса, а срещу вида извършена хирургическа операция.

Г-н Толивър високо въздъхна.

— Ще парафразирам въпроса си по начин, който да ви устрои — рече той.

— Интересува ви дали ние с д-р Хеч сме си разменили по някоя и друга груба дума ли? Да, така беше.

— Искате да кажете, че вие сте били ядосан на него, а не той на вас, правилно ли съм ви разбрал?

— Първоначално аз му бях ядосан — с усмивка отвърна Питър, — но след това той също толкова се ядоса на мене.

Цялата съдебна зала се засмя от облекчение.

Сякаш изчакваше точно този момент, за да предизвика ефект, точно тогава в залата влезе д-р Хеч, тържествено мина през вратата и седна на масата на обвиняемия и се огледа, за да види какво е предизвикало настъпилата при влизането му тишина.

Питър поклати глава. Само Матю Хеч можеше да влезе в съдебна зала с хирургическо облекло под сакото си, като престилката прозираше под ризата му, а широките зелени работни панталони явно личаха на краката му. Дори и лицето му създаваше впечатление, че още е с медицинско кепе и хирургическа маска, като през челото му минаваше една стабилна червена линия, а имаше и други разделени линии през носа и по бузите му.

Естествено, помисли си Питър, по всяка вероятност появата му в този вид е очаровала повечето присъстващи. Съдебните заседатели са най-обикновени хора като всички останали, които Матю Хеч добре знаеше как да впечатли.

— Г-н, искам да кажа, д-р Де Хаан, може ли да привлека вниманието ви, ако обичате? — Г-н Толивър постъпваше хитро, като умишлено забравяше да се обръща към него с титлата му „доктор“. — Вие сега сте застанал на свидетелското място по това дело срещу обвиняемия ей тук, поради изпитваните враждебни чувства към д-р Хеч в резултат на хирургическата операция, извършена над годеницата ви, нали?

Г-н Кузман се провикна с възражение от масата си, но съдията Филдинг, който сега се беше загледал в свидетелското място, го отхвърли, без дори да погледне адвоката.

— Свидетелят — рече той — ще отговори на въпроса. Адвокатът на обвиняемия има пълното право, мисля, да се опитва да докаже предубедеността и пристрастието на свидетеля.

— Смятам, че едно „не“ от моя страна ще бъде съвсем честен отговор — отвърна Питър.

— Д-р Хеч каза ли ви по време на вашето, да го наречем обсъждане, че вие сте този, който носи отговорност за състоянието на бременност, в което се намира младата дама и че вие сте този, който трябва да поеме вината за последствията от хирургическата операция, която се е наложило да й направи?

— Спомена нещо от този род.

— Вярвате ли сега, в този момент, че твърдението на д-р Хеч по въпроса е истина и компетентно?

— Не и мога точно да ви обясня защо.

Г-н Толивър погледна съдебните заседатели, като на лицето му бе изписан израз на тъжно отчаяние, когато каза:

— Ваше Благородие, няма да искам дискредитиране на този свидетел по причина на пристрастие. Показанията му ще останат на разположение на съдебните заседатели, за да ги преценят по достойнство.

— В този момент не се нуждаем от резюмета и умозаключения, г-н Толивър. Можете да продължите.

Главата на г-н Толивър за миг се извърна към съдията, тялото му се напрегна, след което отново се отпусна.

— Да, Ваше Благородие — отвърна той, отново възвърнал невъзмутимостта си, след което продължи: — Г-н Де Хаан, тоест д-р Де Хаан.

— Ваше Благородие, протестирам срещу непрекъснатото обръщение към този свидетел като „г-н Де Хаан“. Адвокатът на обвиняемия много добре знае името и титлата му, знае, че е доктор и трябва да се обръща към него както подобава — сърдито се обади г-н Кузман.

— Съгласен съм с вас — отвърна съдията. — Съдът ви моли да бъдете по-внимателен в обръщенията си към свидетеля, г-н Толивър.

— Разбира се — рече г-н Толивър, отново под напрежение, готов за следващата предстояща атака, която не се забави дълго. — По време на преките свидетелски показания сте посочили, че често е трудно, всъщност невъзможно да се види какво става в хирургическото поле на действие като асистент при хирургически операции? Това вярно ли е?

— Да.

— Сега да видим дали това ви твърдение няма да важи в същата сила, ако не и повече, и при извършването на аутопсия? При операция лекарят се е изтъркал и основно стерилно измил, като може да навлезе директно в тялото на пациента по време на хирургическата операция, за да разгледа всичко отблизо, нали така?

— Ваше Благородие, адвокатът на обвиняемия вложи два въпроса в един. На кой от двата да отговори свидетелят?

Питър се намеси:

— Мога да отговоря и на двата. Бих казал, защото по време на аутопсията няма нужда от стерилност и защото, разбира се, по време на аутопсията има пълна и отлична видимост на коремното съдържание. Далеч по-лесно е да се видят неправилните неща, анормалностите и патологията по време на аутопсия, дори и за лекаря, който не е в ръкавици и в действителност не извършва аутопсията. Разбира се, за хирурга, който извършва аутопсията, е стандартна процедура да извади, направи дисекция, анализира и след това точно и пълно да демонстрира пред другите лекари находките си, така, както е намерил нещата по време на макроскопската…

— Не исках от вас пълна дисертация, докторе…

— Обаче, д-р Пармилий, хирургът, който извърши аутопсията, не говори почти нищо по време на аутопсията на г-н Корти. Всъщност, не каза нищо, след като експонира областта на жлъчния канал, но всички присъстващи можахме добре да видим това, което се показа, защото коремът беше широко отворен.

— Сега бих искал да продължа със следващия въпрос, д-р Де Хаан, ако не възразявате. Искам да попитам дали смятате, че отстрани се намирате в по-добро положение да наблюдавате и да преценявате патологията, когато присъствате на аутопсия, и по специално задавам този въпрос за конкретния случай на аутопсията на г-н Корти, отколкото хирурга, който извършва аутопсията?

— Знам добре какво съм видял.

— Моля, отговорете на въпроса така, както ви е зададен, д-р Де Хаан — каза съдията Филдинг, като гласът му с напредването на деня бе станал по-груб и дрезгав.

— Може ли отново да ми прочетете въпроса? — помоли той машинописката, която го прочете. После отговори: — Не, бих казал, че обикновено не.

— Ще се съгласите ли да отговорите само с „не“? — намеси се г-н Толивър.

— Да, добре, ще отговоря на този въпрос с най-обикновено „не“.

— Сега вие твърдите, че по време на аутопсията сте видели лигатура около чернодробната артерия и все пак казвате, че чернодробната артерия, след като се разклони на две, лява и дясна чернодробни артерии, извежда артерията на жлъчния мехур, както казвате вие, лекарите, артерия цистика, в жлъчния канал.

— Това въпрос ли е?

— Нека да започна отначало. Ще се съгласите, че в около петдесет процента от случаите артерия цистика се разклонява на две, преди да стигне до жлъчния канал и че понякога може да излезе от дясната чернодробна артерия под формата на две разклонения. Как можете да бъдете сигурен, когато преглеждате тази област, дали виждате обща чернодробна артерия, дясна чернодробна артерия или артерия цистика, която излиза от дясната чернодробна артерия и след това минава над или под общия канал, какъвто може да е случаят и след това да се разделя на още две разклонения? И по-специално, как можете да решите дали жлъчният канал не е бил там и областта не е била засегната от инфекция и изранена от белези, последвали холецистектомията?

— В конкретния случай с г-н Луис Корти — отвърна Питър, — беше налице малко по-необичайна ситуация, макар и не чак толкова неразпространена, където дясната чернодробна артерия минава отзад, което означава зад общия жлъчен канал и след това се издига към артерия цистика. Лигатурата обаче се намираше на главната чернодробна артерия преди от нея да излезе дясното й разклонение, за да премине в общия жлъчен канал и точно сега не мога да кажа как бях сигурен, с изключение на това, че погледнах и я проследих заедно с д-р Силвана и д-р Пармилий.

— Вие самият занимавахте ли се с материала на аутопсията? Взимали ли сте в ръцете си част от него?

— Не, не съм.

— А д-р Силвана?

— Мисля, че не.

— Имам снимка на стаята за аутопсии в моргата, която д-р Пармилий беше достатъчно любезен да подреди по същия начин, както е било в нощта на аутопсията на г-н Корти. Д-р Де Хаан, искам да разгледате тази снимка и…

— Желаете ли да предадете това като веществено доказателство в защита на обвиняемия, г-н Толивър? — запита съдията.

— Точно се канех да го направя, Ваше Благородие.

— Добре — обърна се той към чиновника, — заведете тази снимка като веществено доказателство и я отбележете „Веществено доказателство на обвиняемия А“, след което я върнете на г-н Толивър.

След като това бе извършено, г-н Толивър взе в ръцете си голямата снимка, широка и висока около метър и я постави на статива между свидетелското място и ложата на съдебните заседатели.

— Допускам, че в тази стая, с аранжировката, както е показана на масата на просектора и масата, на която лежи трупът, няма истински видим достъп до тялото, за да може то да се види така, както е експонирано пред очите на хирурга, извършващ аутопсията. Вие, д-р Де Хаан и д-р Силвана през цялото време сте стояли от другата страна на масата. Съгласен ли сте, че след като физически не сте докосвали материала и като не взимаме в момента под внимание въпроса за компетентността да се гледа и анализира материал за аутопсия, че д-р Пармилий през цялото време е имал по-близък и по-добър контакт с резултатите от аутопсията от вас и д-р Силвана?

— Аз прекрасно видях това, което исках да видя и което казах, че съм видял.

— Въпросът е дали д-р Пармилий през цялото време на аутопсията е имал по-добра видимост и по-близък физически контакт с резултатите от аутопсията на г-н Луис Корти — за момента, без да взимаме под внимание компетентността му да преценява този материал — отколкото сте имали вие с д-р Силвана?

— Отговорът ми е „да“.

— Благодаря ви, благодаря. Сега да се върнем към хирургическата операция…

— Г-н Толивър — намеси се съдията Филдинг, като приятно му се усмихна, — смятам да ви прекъсна. Вече наближава обяд. Да продължим ли този кръстосан разпит, след като се наобядваме? Добре. Дами и господа съдебни заседатели, не забравяйте предупреждението ми с никого да не коментирате това дело.

 

 

Питър яде с г-н Кузман, помощника му Джек Пенбърти, Пеги Корти и г-н Корти. Пеги изглеждаше по-бледа и все по-уморена всяка сутрин. Но въпреки това, ден подир ден, тя идваше в съдебната зала винаги добре облечена, внимателно гримирана, с добре оформена прическа. Както и да се опитваше, г-н Кузман не успя да я накара да се облече в черно.

— Може да е права — каза г-н Кузман на Питър, — може съдебните заседатели да я сметнат за по-искрена и открита, като ходи облечена по свой вкус.

Г-н Корти се попромени. В непознатата за него обстановка на съдебната зала беше тих и мълчалив, но по време на обедите им, се майтапеше с г-н Кузман и разказваше на Питър забавни случки, ставали с Луис като дете. Този ден обаче, беше сърдит.

— Какво му става на този Толивър? Не разбирам. Не ми харесва начинът, по който ти говори там, начинът, по който ти задава въпроси. Какво цели, дяволите да го вземат?

— По всяка вероятност, преди да се оправят, нещата ще се влошат, г-н Корти — с усмивка му отвърна г-н Кузман.

Питър виждаше, че старецът и на него му харесва.

— Този млад лекар е добър младеж, не мислите ли и вие така, г-н Кузман?

— Разбира се.

— Смятам, че някой ден ще стане голямо име в медицината.

— Съгласен съм — подчертано отвърна г-н Кузман, като си пиеше кафето.

Питър си спомни, че когато показваха снимката на залата за аутопсии тази сутрин, Пеги бе свела надолу очи, за да не гледа, но старецът беше гледал право в снимката, като през цялото време я държеше за ръка. „Семейство Корти гледат, ако се налага“, искаше да покаже с поведението си той. Каква трагедия. Беше толкова трудно човек да преживее най-тежките моменти в живота, но истината погълна Питър за момент, когато погледна към стария Корти. Същият следобед се върна на свидетелското място в по-смирено и по-непредпазливо настроение и дух.

Г-н Толивър отново доста взискателно го преведе през хирургическата операция и следоперативните грижи. Пита го дали познава анатомията на жлъчните пътища и съдовете им или не. Не е ли бил той платен служещ и редовен асистент на д-р Хеч, като е отговарял за пред и следоперативните грижи за пациентите и ако случаят е такъв, и той е до леглото на пациента, без значение колко критично е заболяването му, и дори действието да се развива посред нощ, каква е необходимостта да идва д-р Хеч да помага при лечението на пациент, поверен на грижите на платения му асистент, след като е имал всички основания да вярва, че последният се грижи за пациента както трябва? И без това, какво е могъл изобщо да направи д-р Хеч, което да промени хода на това заболяване на черния дроб и инфекцията на тялото?

Тук следва възражение от страна на г-н Кузман: „Досега не е доказано да съществува заболяване на черния дроб или инфекция на тялото“.

Г-н Толивър продължи, докато съдията Филдинг разглеждаше облицованите с ламперия стени на съдебната зала и след това вдигна сините си очи към орнаментите на стария таван, с което показа огромни пространства на бялото на очите си, като клепачите му се отваряха и затваряха. Точно както и в армията, където има строга йерархия, не е ли неправилно от страна на един асистент, който изпълнява нареждания на по-висшестоящия от него, същевременно да се стреми да го унижи, като тайно уронва престижа му? Не е ли прекалил младият д-р Де Хаан с правата си, като тайно е взимал консултации и нареждал извършването на аутопсии, давал е нареждания и с всяко свое действие се е стремил да омаловажи работата на д-р Хеч? Не би ли могло това да се дължи на някаква очаквана от него изгода, обещана му от страна на клиента? Съществуваха ли изобщо болнични документи, които да докажат, че е имало нещо нередно в цялата тази история, някакъв пропуск да се реагира, когато наистина това се е налагало, от страна на д-р Хеч, въпреки че се е давала пълна възможност на д-р Де Хаан и сестрите да си водят каквито искат бележки? Не показваха ли съвсем ясно бележките на д-р Хеч, и той прочете от някои от тях, колко внимателно е следил той заболяването на пациента и е разбирал проблема му? Не беше ли в действителност направо престъпно действие от страна на Питър де Хаан, да се дегизира като лоялен служещ на д-р Хеч, докато самият той, по изкривени лични съображения, се е опитвал всячески да разруши този свестен човек, ползващ се с толкова добра репутация и който напълно заслужава почитта и уважението на обществото? Не се ли смята за страшно неетично за един лекар като д-р Де Хаан да подстрекава към завеждане на дело за небрежно гледане на болен от страна на лекар като личен наказателен отмъстителен акт срещу друг лекар?

Нападенията му бяха горчиви и унищожителни, следобедът се стори безкраен на Питър и въпреки че първоначално имаше доста възражения от страна на г-н Кузман, след известно време Питър установи, че единствено съдията го защитава. Г-н Кузман си седеше, удобно облегнат и остави г-н Толивър да излее колкото си пожелае напалм, а той трябваше сам да се оправя с възникналите в резултат пожари и експлозии. В края на деня Питър се чувстваше като след петнайсет рунда на ринга с безмилостен световен шампион.

Съдът отложи разглеждането на делото до следващата сесия и съдебната зала се изпразни. Питър остана насаме с г-н Кузман и Джек Пенбърти.

— Семейство Корти си тръгнаха рано — му рече г-н Кузман.

— Забелязах. Нещо не беше наред ли?

— Старецът го болеше стомаха и каза, че е по-добре да се прибира. Г-жа Корти си тръгна с него. Всъщност, мисля, че той много се ядоса на Толивър, а след това и на мен, задето не го застрелях.

— Вие по-скоро ме оставихте сам да се оправям.

— Така сметнах за правилно да постъпя.

— Как се справих?

— Мога ли да прочета мислите на съдебните заседатели?

— Не бих се изненадал.

— Мисля, че се справи добре. Обаче не съм сигурен дали разбираш, че Матю Хеч е като магическа дума в тази област и трябва да очакваш голяма доза състрадание и съчувствие към него.

— Знам. Е, добре, отивам си вкъщи да пийна нещо. До утре.

— Не забравяй, че утре в десет отново ще застанеш на свидетелското място.

— Така ли? О, искаш да кажеш ще преадресираме свидетелските ми показания ли?

— Да. Искам още веднъж да мина през редица въпроси, които повдигна противният ни опонент. Всъщност, не мисля, че самият Хю се справи достатъчно добре, защото точно както хората съчувстват на д-р Хеч, така ще започнат да съчувстват и на теб по време на делото.

— Е, това поне ще ми послужи за утешение.

— Експертът ни, д-р Дънинг, ще дойде утре, така че ще те разпитаме отново и пак ще те подложим на кръстосан разпит, след което следобед идва ред на д-р Дънинг, както и в сряда, ако е необходимо. След него е Силвана.

— Мислите ли, че д-р Дънинг ще е добър свидетел? — запита Питър.

— Да — отвърна г-н Кузман, като си събра документите. — Веднъж съм го използвал в едно дело преди и добре се представи. Много съм разговарял с него по телефона за това дело и съм му изпратил копия от почти всичко, включително и ежедневните свидетелски показания. Мисля, че показа искрен интерес, трябва да е добре информиран и да ни услужи.

— Ще отидете ли да го посрещнете? — запита Питър, като държеше вратата на съдебната зала отворена, за да може г-н Кузман да мине заедно с всичките си лични вещи: шапка, книги, дипломатическо куфарче.

— Да, ще го доведа от летището в Оукланд навреме за съдебното заседание, което започва в десет часа сутринта и можем да си поговорим по пътя.

— Толивър — започна Питър, като мълчаливо наблюдаваше как Джек Пенбърти натиска копчето за асансьора — ми изглежда доста добре подготвен, особено като се вземе под внимание, че толкова късно навлезе в делото. Мисля, че непрекъснато продължава да се подготвя все по-добре и по-добре. Сигурно всяка вечер учи като разпран.

— Така е. Дори и да има вид на началник на отдел в универсален магазин, наистина се подготвя отлично. Знае колко много означава всичко това и се отнася съвсем професионално към делата си.

— Може да е заради мустаците, но ми прилича на ласкател и конте. Просто си го представям как всеки уикенд изчезва нанякъде с три приятелки, за които съпругата му дори не подозира.

Г-н Кузман си сложи шапката и влезе в асансьора.

— Знаеш ли, той е почти въздържател, през уикендите се разхожда с лодка из залива, от двайсет и пет години има безупречен брак с една дама с високо обществено положение от Сан Франциско, като никога не е давал повод за скандал и дори не пуши.

— Външният вид лъже — отвърна Питър и те излязоха от асансьора и се отправиха по дългия коридор към изхода.

— Недей да смяташ, че този коментар не важи за съдебните заседатели, момчето ми. Наблюдавай ги, свири по гайдата им, тъпчи ги с показания, които могат направо да им вземат акъла и след това изведнъж те се обръщат на 180 градуса и тръгват нанякъде, където не си и подозирал и издават съвсем неочаквана присъда. Имаме поне едно преимущество, в съда присъстват толкова много хора, че съдебните заседатели ги е страх да заспят.

— Интересно, че вече не забелязвам зрителите. Мисля си за съдията и съдебните заседатели, за вас и другите адвокати, за Пеги Корти, и всичко останало в тази връзка, но не забелязвам нищо друго.

— Винаги така става при толкова тежки дела — рече г-н Кузман като мина през вратата, за да излезе навън, след което я държа отворена, за да минат и двамата по-млади мъже. — Хайде, Джек. Arrivederci, Питър, и успех!