Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Clinic, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2015)

Издание:

Джеймс Кър. Клиниката

Американска. Първо издание

ИК „Делакорт“, София, 1994

Редактор: Вихра Манова

Художник: Росица Крамен

ISBN: 954-841-514-3

История

  1. — Добавяне

36.

— Ваше Благородие, призовавам д-р Де Хаан на свидетелската скамейка, за да даде показания за обвинението.

Действието се развиваше следващия следобед. Питър се изправи, с влажни и студени длани. Пресече съдебната зала, изкачи се на свидетелското място, закле се, че ще говори истината, истината и само истината и изведнъж започна да се отпуска. Отново разгледа съдебните заседатели, докато г-н Кузман подреждаше документите на масата. Лицата в ложата на съдебните заседатели му изглеждаха открити и дори приятелски настроени. От по-високото си място някои от тях му се сториха различни, по-сиви или по-пълни, по-млади или по-слаби. Г-н Гитон, старши съдебният заседател, го гледаше преднамерено намръщено. Жената на предния ред до него, която имаше много делови и самоуверен вид, държеше в скута си плетка и тетрадка. Бижутерът от южната област, Харисън Брубейкър, любезно му се усмихна от средата на задния ред. Питър обърна поглед към масата на обвиняемия, и видя няколко свои колеги, които се бяха навели над перилата, за да могат да потупат Матю Хеч по гърба. След това за миг д-р Хеч погледна Питър и му отправи широка, самодоволна усмивка. Копелето му с копеле.

Всичките двеста места в залата бяха заети. Питър отново видя на предния ред д-р Белчер и д-р Каспари, с още трима или четирима свои колеги от северната част на щата, а няколко реда по-назад забеляза Франк Луики и Норман Силвана, които си говореха с допрени една до друга глави. След това Питър видя, че Ал Хамфърс със съпругата си и съпругата на Хърбърт Хард, Беки, са точно зад Франк. Събитието явно беше от голямо обществено значение. Може би дори бе предизвикало по-голямо внимание от местния театрален сезон на „Вели Плейърс“.

Съдията Филдинг, с разрошена бяла коса и големи торбички под огромните си очи, чукаше със съдийското чукче по масата, за да въдвори тишина.

След обичайните рутинни въпроси, г-н Кузман запита:

— Значи на двайсет и трети април ви освободиха от длъжност в клиника „Хеч“, така ли?

— Да.

— Уволнението ви имаше ли някаква връзка с повдигнатата полемика между вас и обвиняемия, д-р Матю Хеч, по повод делото, което разглеждаме в този съд в момента?

Г-н Толивър моментално се изправи на крака.

— Възразявам срещу този въпрос, като го намирам за несъществен. Той е насочващ, неуместен, маловажен за разглежданите тук въпроси, а така също и в ущърб на клиента ми.

— Възражението се приема — сладникаво изрече съдията Филдинг.

Г-н Кузман въздъхна и след това задълба, като разгледа подробно следдипломното обучение на Питър, работата му в медицинската академия и най-накрая лекарския му стаж. После въпросите му се насочиха към дипломната му работа с д-р Кънингам във връзка с инфекции, възникнали при следоперативни инфекции, която беше публикувана в „Хирургическите архиви“.

Г-н Толивър отново се изправи:

— Ваше Благородие — рече той, — няма да приема този млад човек за експертен свидетел по делото и в случая г-н Кузман има представа за това ми намерение. Тук водим дело срещу лекар с голям опит и дългогодишен стаж в хирургическата практика. Този младеж тук, който току-що е приключил лекарския си стаж, не отговаря на представата ми за експертен свидетел по случая.

— Г-н Кузман — намеси се съдията Филдинг, след моментна пауза, — смятам да се съглася с това твърдение и не възнамерявам да призная този млад човек за експертен свидетел в настоящето дело. Имате друг лекар от Лос Анджелис, който ще дойде да даде своите свидетелски показания и се предполага, че по-скоро той ще ви бъде експертен свидетел, отколкото д-р Де Хаан.

— Ваше Благородие, знаете, че според закона всеки дипломиран и практикуващ лекар в щата Калифорния има право да се яви като експертен свидетел… — отвърна г-н Кузман.

— Та това е направо смешно, Ваше Благородие — прекъсна го г-н Толивър.

— Господа, ще обявя кратка почивка, през която веднага ще се съберем в кабинета ми, за да решим този въпрос.

След десет минути съдът отново започна работа и съдията обяви:

— Съобщавам с цел да бъде записано в протокола, че няма да приема д-р Питър де Хаан за експертен свидетел по това дело. Ще взема под внимание квалификациите му по-късно по време на процеса, ако адвокатът на ищеца изяви подобно желание.

— Д-р Де Хаан — запита г-н Кузман, който беше побледнял, — работили ли сте като практикуващ лекар по хуманитарна медицина в клиника „Хеч“?

— Да — отвърна Питър и продължи да описва характера на задълженията си и различните видове заболявания на пациентите си, за които се е грижил, в отговор на въпросите на адвоката.

— В такъв случай сте асистирали при хирургическите операции по време на два различни периода, през есента и през пролетта. Имате ли представа в колко отделни хирургически процедури сте служили като асистент на д-р Матю Хеч или на някой от останалите хирурзи?

— Между двеста и петдесет и триста.

— И чувствате, че сте в състояние да вършите адекватна за тази дейност работа, като сте асистирали на всичките тези операции?

— Да, вярвам, че е така.

— На колко хирургически операции сте присъствали по време на лекарския си стаж?

— Бих казал, на около сто.

— А вие самият извършвал ли сте някога основни хирургически операции на пациенти?

— По време на лекарския си стаж съм извадил няколко апендикса и съм оперирал няколко пъти херния.

— По колко точно от всеки един вид?

— Бих казал около шест или осем.

Г-н Толивър се изправи, като се оплака на висок глас:

— Възразявам срещу насоката на всичките тези въпроси, Ваше Благородие. Смятам, че адвокатът на ищеца все още се опитва да установи лекарските права на д-р Де Хаан, вместо да продължава с показанията от съществено значение за този процес.

— Ваше Благородие — процеди през зъби г-н Кузман, — просто се опитвам да изградя цялостен и разбираем фон, за да удостоверим до каква степен може да се вярва на свидетелските показания на д-р Де Хаан, които скоро ще чуем.

— Ще ви позволя да продължите, г-н Кузман. Възражението се отхвърля.

Продължиха с въпроси за пред и следоперативното лечение на пациентите, за което той често отговаряше и скоро стигнаха до заболяването на г-н Корти. Г-н Кузман внимателно преведе Питър през първоначалните детайли на постъпването му в болница и след това през самата операция, детайл по детайл.

— Ваше Благородие — рече г-н Кузман, — искам да представя веществени доказателства номер четири и пет на ищеца, диаграма на леглото на жлъчния канал с показани на нея важни структури на тази област и след това общата схема на черния дроб и жлъчния канал както се виждат, когато са отворени и разкрити по време на операция.

Съдията внимателно разгледа схемите, след това ги предаде на г-н Толивър. Г-н Кузман зачака. Възражението дойде:

— Ваше Благородие, смятам, че използването на демонстративни доказателства в случая, ще ни доведе до превръщането на г-н Де Хаан в експертен свидетел, така че практически няма да има никаква разлика.

— Разбирам какво искате да кажете, г-н Толивър, и мисля, че ако бяхте вие, щяхте така и да постъпите — отвърна съдията с дрезгавия си монотонен глас. — Аз, обаче, ще позволя на този свидетел да продължи да дава свидетелските си показания, дори и при употребата на тези схеми, като се разбираме, че г-н Кузман, че няма да се задават хипотетични въпроси, никакви въпроси, които водят свидетеля към стигане до някакви заключения или изводи като даване на мнение и никакви въпроси, които да изискват твърдения относно стандартите на болничното обслужване и полаганите за пациентите грижи.

— Ще се опитам да се съобразя с тези условия, Ваше Благородие — отвърна г-н Кузман, като набръчка чело към г-н Толивър с гръб към мястото на съдията.

Съдебните заседатели видяха гримасата и избухнаха в смях, първият смях по време на този процес, а и зрителите се засмяха. Съдията Филдинг почука с чукчето си по масата и се обърна към г-н Кузман с широко отворени очи.

— Няма нужда да правите номера, господине — рече той.

След като изведнъж тогава стана сериозен, а и съдебните заседатели се успокоиха, г-н Кузман помоли съдебния пристав да постави двата статива между ложата на съдебните заседатели и свидетелското място, за да се видят схемите.

— А сега, д-р Де Хаан — рече г-н Кузман, — ще ни помогнете ли да погледнем първата голяма схема, по-близката до вас, която илюстрира подреждането на общия жлъчен канал, мехурния канал, порталната вена и чернодробната артерия и така нататък, и след това да използваме втората диаграма, за да ни покажете по-точно чернодробната артерия.

— Тази картина отляво — рече Питър, — показва съотношението на различните органи в областта на жлъчния канал. Първо, ето черният дроб, който нормално заема целия горен десен ъгъл на корема. Дясната страна или десният лоб на черния дроб тук е била извадена, за да можем да погледнем долната повърхност, показваща ни жлъчния канал, който лежи във фисурата (цепката) на черния дроб ей там и е прикрепен към него. Дъното или основата на жлъчния канал обикновено се вижда от долното поле на черния дроб. Шийката на жлъчния канал преминава в мехурния канал, структура, която е дълга около 2.5 см и тя на свой ред преминава в общия чернодробен канал. Мехурен в случая се явява като прилагателно, което означава жлъчния мехур, а чернодробен е прилагателно, което се явява като синоним на черния дроб. Мехурният канал е канала на жлъчния мехур, общият чернодробен канал означава каналите от черния дроб, които са се съединили, за да образуват общия дренажен канал от черния дроб. — Питър спря, за да си поеме дъх и да обмисли дали това, което току-що каза, има някакъв смисъл. — Каналът на жлъчния мехур се съединява с чернодробния канал точно тук, за да образува общия жлъчен канал, който се изпразва в дванайсетопръстника.

— В такъв случай жлъчният канал е резервоар за съхраняването на жлъчката, която може да се освободи по този общ жлъчен канал във вътрешностите, когато това е необходимо за храносмилането, особено на по-мазни храни. Правилно ли съм ви разбрал, докторе? — запита г-н Кузман.

— Да, господине. Сега да погледнем тази структура, хепатодуоденалния лигамент[1], която носи общия жлъчен канал и два много важни съда, порталната вена, която докарва кръвта от вътрешностите към черния дроб, за да могат да започнат храносмилателните процедури и чернодробната артерия, основният източник, който снабдява с кръв тъканта на черния дроб. Тези три структури, общият жлъчен канал, порталната вена и чернодробната артерия, така както са събрани заедно в този лигамент (връзка) са познати като porta hepatis, което означава централен вход към черния дроб.

— С други думи тези структури са важния коридор или порта, пъпната връв на черния дроб по отношение на останалата част от тялото, така ли?

— Да. Втората диаграма показва циркулацията на артериите към черния дроб. Ето първо аортата, големият кръвоносен съд на корема, която се стига по гръбначния стълб. Коремната артерия излиза от предната част на аортата и почти изведнъж се разклонява в тези три направления, артерия към стомаха, артерия към далака и чернодробната артерия, артерията към черния дроб. Чернодробната артерия върви напред към горната част на дванадесетопръстника, която е първата част на тънкото черво и след това завива нагоре към хепатодуоденалната връзка (лигамент), за която говорихме преди. Като се изкачва нагоре към лигамента, чернодробната артерия, която обикновено отива зад общия чернодробен канал и канала на жлъчния мехур, за да премине в самия жлъчен канал.

— Тази артерия, артерия цистика, рутинно се изрязва и се завързва, когато се премахва жлъчния мехур, така ли?

— Да, но има голяма разлика в начина, по който артерия цистика излиза от чернодробната артерия. Главната чернодробна артерия се разделя на две, дясна и лява чернодробна артерия. Обикновено кистозната артерия излиза от дясната чернодробна артерия, поне така е при повече от деветдесет процента от хората. Но…

Г-н Толивър се беше изправил и стоеше прав вече няколко минути, когато заговори:

— Отново смятам да възразя срещу тази насока на разпита, като кажа, че смятам, информацията, която ни се поднася, определено е от типа, която трябва да ни се поднесе от експертен свидетел. Искам да кажа, откъде да знаем, че това, което този млад човек казва, е истина, дали кистозната артерия излиза от дясната чернодробна артерия в трийсет процента от случаите, или петдесет процента, или деветдесет процента? Струва ми се, че това е въпрос, който трябва да се уточни от експертния свидетел.

— Ваше Благородие, тези диаграми са подготвени от професионални медицински илюстратори към статии в „Хирургически архиви“ и за класически учебници като „Регионална анатомия“ от Гибсън и „Хирургическа анатомия“ от Кевъндиш. Донесъл съм тези книги със себе си, те са в дипломатическото куфарче на асистента ми, а откъсите и илюстрациите, с които боравим тук, са внимателно маркирани за адвоката на обвиняемия или всеки един от съдебните заседатели, който пожелае да ги види и прочете.

— Г-н Кузман, ще ви позволя да продължите, но мисля, че г-н Толивър има право. Постарайте се по-бързо да приключите с обясненията по тези диаграми и да оставите експертния си свидетел да се изкаже по-подробно по тях, ако се наложи.

— Д-р Де Хаан, в такъв случай ще можете ли бързо да приключите? — запита г-н Кузман.

— Да. Бих искал да ви покажа тези вариации на диаграмата. Първо, кистозната артерия може също така да излезе от дясната чернодробна артерия, като два отделни ствола. По този начин двете разклонения на кистозната артерия трябва да се завържат при операция. Освен това понякога е възможно кистозната артерия да излезе от главната чернодробна артерия, а не от дясното й разклонение.

— Благодаря ви. Можете отново да застанете на свидетелското място. Виждате, че това е сложна анатомия и мисля, че всички научихме по нещо от този първи урок.

Като се отпусна отново в дървения си стол, Питър усети плата на ризата си горещ и влажен при яката и към гърба. В съдебната зала беше станало много топло и въпреки че се чуваше скърцащото бучене на вентилаторите на остъкления таван, те очевидно не можеха да се конкурират със следобедното слънце, което се просмукваше през жалузите и напипаше върху препълнилите съдебната зала зрители.

Г-н Кузман започна подробно да разпитва Питър за спомените му от хирургическата операция. Питър обясни колко трудно е за асистента да види хирургическото поле при тази операция и че по време на операцията не осъзнал, че е допусната грешка при срязването или хирургическите шевове, нито че са били наранени жизненоважните структури, минаващи през porta hepatis. Тогава не разбрал, че е засегната чернодробната артерия. Спомняше си, че след като е бил изваден, жлъчният канал му се видял подут и червен, и е имал няколко жлъчни камъка в себе си. Ясно си спомняше как д-р Хеч бързал по време на операцията, след като в началото със смях казал, че трябва да я приключи за трийсет минути, защото го очаквали в аудиторията на Южната област на вечеря с пържоли, на която трябвало да разказва за неотдавнашното си пътуване.

Г-н Толивър бързо бе накарал тези думи да се изтрият от стенографския запис.

След това Питър даде показания, че директно и явно на няколко пъти напомнял на д-р Хеч, че трябва да намали темпото, но молбите му били посрещнати с мълчание и не последвало никакво забележимо намаляване на скоростта при извършваната операция.

Докато говореше, Питър виждаше, че д-р Хеч не дава вид да обръща някакво внимание на думите му. Играеше си с някакви листчета пред себе си, шепнеше си с един от юридическите си съветници или пък оглеждаше залата с незаинтересован поглед. От време на време си наливаше по малко вода. При тази последна реплика обаче, срещна погледа му и започна внимателно да следи думите му. На Питър много му се искаше някой от съдебните заседатели да е забелязал сърдития поглед, който му отправи д-р Хеч.

— Д-р Де Хаан, исках да ни кажете дали сте могли да накарате д-р Хеч да дойде до леглото на г-н Корти, когато сте сметнали, че присъствието му там е необходимо.

Съдията прочисти гърлото си, Питър го погледна, но магистърът не каза нищо, просто завъртя огромните си очи и отхвърли глава назад, след това се обърна и погледна настрани.

— В четвъртък вечерта, на седми април, състоянието на Луис Корти внезапно се влоши. Когато стана явно, че е много зле…

— Възразявам, Ваше Благородие. Това твърдение включва правене на извод от страна на свидетеля — намеси се г-н Толивър.

— Приема се. Парафразирайте отговора си, моля.

— По едно време вечерта на седми април, когато вече беше вдигнал висока температура и кръвното му се бе понижило много, г-н Корти изведнъж започна да повръща и загуби съзнание. В продължение на няколко минути не можехме да му напипаме пулса, така че помолих сестрата да се обади на д-р Хеч по телефона, за да дойде да види пациента заедно с мен.

— Около кое време беше това?

— Около десет вечерта.

— Вие самият разговаряхте ли с него?

— Когато сестрата каза, че д-р Хеч не виждал никакво основание да идва в клиниката, аз му се обадих и го помолих да дойде. Преди всичко, семейство Корти искаше той да дойде. Каза ми да продължа да го лекувам сам и да кажа на семейството, че съм обсъдил всичко с него и той ми е дал указания как да действам.

— Д-р Хеч инструктира ли ви тогава как да продължите да се грижите за пациента?

— Не. Остави ме да действам по свои методи и да постъпя така, което аз намеря за най-добре.

— Колко дълго останахте при пациента?

— Влизах и излизах от стаята през цялата нощ.

— Обаждахте ли се пак на д-р Хеч във връзка с този пациент?

— Да, някъде към два часа през нощта.

— По каква причина?

— Горе-долу по същата. Спря да диша и не можехме да му намерим пулса и си помислих, че може да умира.

— Помолихте ли го да дойде и да види пациента?

— Да, но той отново отказа, нищо не можело да се направи. Каза, че семейството трябвало да се примири с факта, че г-н Корти ще умре и повече нищо не може да направи за него.

— Как продължи да се развива състоянието на г-н Корти след два часа през нощта?

— Продължи да се влошава и той почина към осем и трийсет сутринта.

— Д-р Хеч беше ли там по времето, когато пациентът почина?

— Не, влезе няколко минути по-късно, на път към операционната за сутрешните си операции.

— Възразявам — провикна се г-н Толивър. — Последната част на изречението отново представлява опит да се правят заключения от страна на свидетеля.

— Възражението се приема. Зачертайте думите „на път към операционната за сутрешните си операции“ — нареди съдията.

— Значи д-р Хеч изобщо не дойде в стаята на пациента си по време на последната му критична нощ?

— Не, господине, той не го е виждал от шест часа следобед на седми април до след смъртта му в осем и трийсет на следващата сутрин, осми април.

— Добре, сега, д-р Де Хаан, да се върнем за миг назад. Правилно ли съм разбрал, че е бил повикан д-р Норман Силвана като консултант по случая?

— Да. Аз го помолих да дойде да види г-н Корти по обяд в четвъртък, седми април.

— И какво беше впечатлението на д-р Силвана за проблема на г-н Корти по това време?

— Консултацията му е част от болничните отчетни документи. В нея той твърди, че пациентът по всяка вероятност има остро увреждане на черния дроб или второто му заключение беше, че има някаква непреодолима инфекция.

— Д-р Силвана препоръча ли пациента отново да се оперира?

— Не и в официалното си писмено заключение.

Г-н Кузман прочете консултацията и след това запита Питър дали би си направил труда да обясни думите си.

— Между двамата доктори, д-р Хеч и д-р Силвана, имаше дълга дискусия по повод на пациента…

Г-н Толивър веднага се обади:

— Бих искал да възразя срещу всяко повторение на разговора, воден между д-р Силвана и д-р Хеч, което би се явило като свидетелски показания, основани на чути от другиго, Ваша Светлост.

— Ваше Благородие — обади се г-н Кузман, — най-учтиво твърдя, че този разговор явно попада в категорията на свидетелски показания, основани на чути от другиго думи, но същевременно би могло да се приеме като изключение в случая, защото вярвам, че представлява декларация срещу интереса на клиента. Също така вярвам, че този разговор определено е свързан с делото ни и може да се възпроизведе и от д-р Силвана, и от д-р Хеч, които също ще застанат на свидетелското място, за да дадат показания, така че и те могат да бъдат разпитани и подложени на кръстосан разпит относно думите на д-р Де Хаан. Наистина е необходимо да се възпроизведе този разговор, защото това е единственият начин, по който можем да представим това специфично веществено доказателство, тъй като нямаме никакво потвърждение за протичането му в писмена форма.

— Ще отхвърля възражението ви, г-н Толивър, поне временно, и ще позволя на д-р Де Хаан да ни разкаже за този разговор, като си запазя правото да го отхвърля.

— Оттеглям въпроса си, Ваше Благородие.

— Отводът ви е приет, г-н Толивър.

След това Питър продължи да разказва за горчивата вербална престрелка между д-р Силвана и д-р Хеч, въпреки че имаше много разхвърляни коментари и чести възражения от страна на г-н Толивър. За Питър беше очевидно, че адвокатът е разстроен от този разговор, че се безпокои за него и се опитва да размъти ефекта му върху съдебните заседатели, като често го прекъсва и им отвлича вниманието.

Най-накрая съдията се обърна към него:

— Нямам никакво намерение повече да понасям прекъсванията ви, г-н Толивър. Знаем, че тази насока на разпита далеч не ви харесва и когато го приключим, ще решим дали да го вземем под внимание или не.

Г-н Толивър стисна юмруци и удари с тях по бедрата си, погледна безпомощно към тавана и затвори очи.

Съдията Филдинг внимателно проследи действията му, след което тихо и спокойно каза:

— Когато свършите, ще продължим.

Питър успя да разкаже как Норман Силвана е заявил, че според него проблемът на Луис Корти може да има нещо общо със завързването на чернодробната артерия и трябва отново да се направи хирургическа операция, за да се провери дали е така и по възможност да се поправи грешката. Подчерта решителния отказ на д-р Хеч да извърши това, както и подчертаните му многократни наблягания, че повторна операция на Луис Корти може да се окаже фатална за него.

— Значи от този разговор не се е стигнало до решение за промяна на плана на терапията, така ли?

— Не, господине.

— Г-н Кузман, разрешете да ви прекъсна. Колко дълго възнамерявате още да разпитвате този свидетел? — запита съдията.

— Предстоят ми още много въпроси, които искам да му задам, Ваше Благородие.

— Минава четири и трийсет. Предлагам да прекъснем днешното заседание и да си дадем почивка до понеделник сутринта. Ще продължим в десет часа сутринта, тъй като преди това имам друга работа.

— Добре, Ваше Благородие.

— Дами и господа съдебни заседатели, отново искам да ви предупредя, че нямате право да обсъждате това дело с никой друг, дори и помежду си. Не си създавайте и не изразявайте мнение, докато не ви се предаде цялото дело за произнасяне на присъда, но гледайте да съсредоточите цялото си внимание върху него. Виждам, че някои от вас си водят бележки и това е чудесно, но ще ви моля да бъдете така любезни всеки път, когато напускате съдебната зала, да ги поставяте в залепени пликове и да ги оставяте на съхранение при съдебния пристав.

В този момент Питър видя Розали Хеч, която се бе навела към съпруга си през перилата, като държеше ръката му със своята, облечена в ръкавица и му се усмихваше. Тръгнаха си заедно след няколко минути, докато Питър изчака г-н Кузман, който беше зает в момента и даваше инструкции на подчинените си.

— Питър — обърна се към него г-н Кузман, когато свърши и се приближи към него, — добре се справи. Първо ми изглеждаше малко нервен, но след това се овладя и се справи чудесно. Нали знаеш, че току-що говорих със съдружника си, Джек Пенбърти.

— Слушащият стълб ли?

— Да, великолепното ухо, когото винаги слагаме да седне по възможност най-близко до масата на обвиняемия. Той казва, че ти наистина си ги поставил в затруднено положение с последните си показания, както с тези, че не си успял да накараш д-р Хеч да дойде да види пациента си, така и за консултацията с д-р Силвана. Те, естествено, ще отрекат всичко, поне Хеч ще го стори. Не знам как ще постъпи Силвана. Но това ги изненада. Не те бяха питали за него по време на предварителните разговори. Как биха могли да те питат, ако д-р Хеч не им е казал? Още отсега виждам, че това ще е големият им проблем. Бившият ти работодател, както ти се изразяваш, забравя всичко, което му изнася да забрави, така че те не са в състояние да измъкнат от него нужната информация, за да могат да водят интелигентно и на ниво съдебно дело.

— Да не говорим за розовите очила, с които гледа на всичко.

— Както и да е, Джек подслушал Тапър, нали знаеш, местният адвокат на Хеч, как му процедил през зъби: „Как е възможно досега да не ни споменете нищо по този въпрос?“. Не успял да чуе какво отговорил Хеч. След това, по някое време по-късно Тапър се обърнал към Хюстън и му казал: „Трябва да провериш всичко това със Силвана“, а Хюстън му отвърнал нещо от рода на: „Не се стягай чак толкова, Тап. Ще оправим тази работа“.

Питър се засмя.

— Приятно ми е да чувам, че сме успели да объркаме враговете си.

— Но трябва да направим много повече от това да ги объркаме. Трябва да ги довършим и да им видим сметката до край — тържествено изрече г-н Кузман. — Искам да дойдеш в кабинета ми утре сутринта, за да можем да обсъдим показанията, които ще дадеш в понеделник. Дотогава ще са готови записите от днешните ти показания, така че и тях ще ги прегледаме.

Като си тръгна, Питър почувства топлота към жилавия стар адвокат. Усети, че започва да чувства А. О. Кузман като близък роднина, когато за пръв път се бе обърнал към него на малко име и го беше нарекъл „Питър“.

Бележки

[1] Връзката между черния дроб и дванайсетопръстника. — Б.пр.