Джеймс Кър
Клиниката (35)

35.

Съдебните заседатели заемаха местата си, като разговаряха помежду си, а публиката в галерията шумно се разполагаше по седалките, но всички замълчаха, когато семейство Корти влезе в съдебната зала на следващата сутрин. Г-жа Корти не беше изпълнила молбата на г-н Кузман да се облече в черно, но вместо това си бе сложила дискретен син костюм с бяла блуза, на главата си имаше малка синя шапка, носеше ръкавици и обувки с високи токове. Очите й влажно блестяха, бузите й бяха зачервени, когато въведе четиригодишната Нанси в прекрасна розова рокличка и шестгодишния Стивън в панталонки и пуловер с папионка, които седнаха на скамейката до Питър. Г-н Кузман веднага се приближи към тях, сърдечно ги поздрави, усмихна се, като им заговори, първо на нея, след това на децата.

— Добро утро, добро утро. Бебето няма ли да дойде, г-жо Корти? — запита той.

— Вдигна малко температура тази сутрин, г-н Кузман. Оставих я вкъщи при Тереза.

— Чудесно. Добре сте постъпили. А свекъра ви?

— Говори с някого в коридора. Сега ще дойде.

— Добре. Нека да седне до вас, като влезе.

Тогава съдебният чиновник се изправи, за да обяви:

— Сега моля всички присъстващи да станат и да чуят следното: Открива се съдебното заседание на Върховния съд, Трето подразделение на областта Сан Маршъл, щата Калифорния, под председателството на почитаемия съдия Ръсел Филдинг.

С бодри стъпки и сериозен вид влезе съдията, а бялата му коса се развяваше. След като всички наоколо станаха, Питър се огледа, за да види как през двойните врати влиза д-р Хеч, със зачервено лице и въртящи се любопитно очи, за да огледат всичко. Отдалеч изглеждаше отпочинал и красив. Усмихна се и махна на приятелите си, преди да премине през въртящата се врата и да седне при адвокатите си на ярко осветената, с гладка повърхност маса на обвиняемия.

Съдебната зала беше изненадващо препълнена. Питър прецени на око, че има около четирийсет или петдесет присъстващи. Предния ден съобщението за процеса се бе появило в горната част на втора страница на повечето вестници, което до голяма степен обясняваше навалицата от зрители. „Съдебен процес за 825 000 долара срещу местен лекар за смъртен случай след хирургическа операция“, казваха заглавията. Като разгледа по-подробно някои от лицата в залата, той видя шест-седем доктори и няколко сестри от Сан Маршъл, освен техника от лабораторията, когото познаваше и г-ца Уест от болница „Хеч“ с една приятелка. Питър седна, като уморено се зачуди дали и зрителите в залата сега няма да са неприятелски настроени към тях.

Всички воюващи страни бяха в бодро състояние на духа и готови за предстоящата битка, добре избръснати или гримирани, със сериозни и тържествени изражения на лицата за момента, напарфюмирани с дезодоранти или одеколони за след бръснене, кръвта им кипеше, изпълнена с адреналин и хидрокортизон и чакаха началото на заседанието. Дори съдебните заседатели се наведоха напред, за да чуят първите думи. Питър преглътна през внезапно изсъхналото си гърло, когато видя как зачервеното лице на съдията разгледа материалите по делото като актьор, на когото се чества голям юбилей и огледа публиката в залата, преди да се обърне към г-н Кузман:

— Адвокатът на ищеца, готов ли сте да процедирате, като произнесете обвинителната си реч, в която предварително да запознаете съдебните заседатели с фактите по делото?

— Да, Ваше Благородие.

Питър видя, че ръцете на г-н Кузман треперят, като повдигна документите от масата си и отново ги постави там, но когато се запъти към съдебните заседатели и се обърна с лице към тях, гласът му изведнъж стана твърд, спокоен и умерен. Направи бързо резюме на основните точки по делото и започна да ги запознава с въвеждащите твърдения по свидетелските показания, които щяха да се дадат. Скоро стигна и до самата операция:

— Бил е премахнат остро инфектиран жлъчен канал, който се е намирал близо до състояние на руптура, според собствените думи на д-р Хеч, взети от неговите показания преди този процес. Свидетелите ще покажат, че тази основна и деликатна процедура, с изтънения, крехък жлъчен канал, е отнела само трийсет и три минути, „кожа до кожа“ както е прието да се казва в медицината. — Г-н Кузман се спря, като замислено погледна за момент към г-жа Корти. След това започна да описва ролята на Питър в този трагичен триъгълник. — Д-р Де Хаан, въпреки че не е успял по време на операцията да идентифицира този специфичен акт на небрежност, за който ние сега предявяваме настоящето обвинение, ще потвърди в показанията си бързината, с която д-р Хеч е извършил операцията, както и факта, че специално го е помолил да не бърза толкова и да понамали темпото. След това ще установим, че обвиняемият е бил поканен да говори като гост на едно събрание — тържествена вечеря, провеждана от Дъщерите на Хиберния^[1] в аудиторията на Южната област на Сан Маршъл, която се намира на около двайсет минути път с кола, и която е започвала в шест и петнайсет. Съществува презумпцията, че е бързал за това събрание и следователно е проявил небрежност в подхода си към хирургическите си действия по време на операцията на този прекрасен, млад човек, поверил живота си в ръцете му с пълно доверие, като не е успял ясно да види анатомичните структури, както трябва и с нужното внимание, както се изисква при подобни операции. В резултат на този небрежен пропуск, ние поддържаме твърдението, че обвиняемият по погрешка е поставил хирургически шев — така наречената сутура — около основната чернодробна артерия, която снабдява целия черен дроб с кръв и по този начин е прекратил достъпа й до него, вместо да завърже кистозната артерия към жлъчния канал, както е трябвало да постъпи. Кистозната артерия е разклонение, клон на тази главна чернодробна артерия и без внимателна, и понякога досадна дисекция на всички структури в областта на жлъчния мехур, могат да се допуснат сериозни хирургически грешки с трагични резултати, такива, каквато ние поддържаме в настоящето обвинение, че е станала в случая с тъканта тук.

Г-н Кузман на няколко пъти си пое дълбоко дъх заедно с отзвучаването на думите му, след това пристъпи към средата на мястото, определено за съдебните заседатели, където застана и ги загледа всички право в лицата.

— В допълнение към това ще установим, че обвиняемият многократно е проявявал небрежност в следоперативното си лечение на различни пациенти, както и че е проявявал нехайство, като не е изпълнявал необходимите по-нататъшни хирургически изследвания при настояването на един от хирургическите му консултанти, д-р Норман Силвана. Всъщност д-р Силвана и д-р Де Хаан са настоявали за втора операция, като са подозирали, че съществува подобен проблем, но обвиняемият решително им е отказал да я направи. След смъртта на пациента, д-р Хеч, обвиняемият, е казал на семейството, когато те са го запитали, че не е необходимо да се извършва аутопсия. Единствено усилията на д-р Де Хаан са допринесли за извършването на последната и той по-късно сам ще ви опише какво са установили по време на провеждането й, включително срязаната и завързана чернодробна артерия.

Г-н Кузман сега се придвижи към масата на ищеца и посочи колекция от документи и експонати.

— Тук са някои от нашите доказателства. Отчетни документи на болницата, диаграми с анатомията на жлъчния канал, които сме изготвили, за да можете да ги видите и да разберете за какво става въпрос, проверки и сметки, показващи разходите за заболяването на Луис Корти и финансов отчет за парите, които е печелел преди и сега г-н Корти, млад човек, в началото на кариерата си. След това се надяваме да ви заведем в бъдещето на Луис Корти, за да ви покажем в какви насоки е бил тръгнал да се развива и какво се е очаквало от него да постигне през трите десетилетия активен делови живот, които са му предстояли и това ще ни позволи да оправдаем пред вас голямата сума за обезщетение от осемстотин двадесет и седем хиляди двеста и десет долара, която сме поискали. Трябва да разберете, че законът не познава нищо, което да може да компенсира на семейството загубата на един баща, нищо не е в състояние да замени грижите, обичта и закрилата му, и по този начин сме си поставили известни ограничения на паричните оценки, за да не позволим на чувствата и сантименталността да повлияят на решението на съдебните заседатели. Но законът наистина осигурява заплащането на обезщетение за загубени доходи при смъртен случай, затова ние ще изградим по този начин обвинението си, тъй като младият Луис Корти е бил на път да си изгради кариера и да докарва доста големи, да не кажа отлични доходи за семейството си.

Г-н Кузман захвърли документите на масата и се върна при съдебните заседатели. Този път заговори рязко, като стискаше юмруци, докато говореше:

— Ние очакваме да успеем да докажем, че всички тези нанесени щети са правилно преценени и че изискването за заплащането им е предизвикано от небрежното отношение, което д-р Хеч е проявил по време на извършената от него хирургическа операция на този млад човек, изключителен съпруг и безупречен баща, като е спрял да упражнява подходящите за случая професионални умения и навици по неоправдани причини. Атлетите се стремят да поставят рекорди и да ги надминат, но досега не са поставяни рекорди в професията на хирурга, където се борави с човешки живот, и където е важно изпълнението, а не бързината на действията. Резултатите, а не скоростта, са от решаващо значение в случая. „Бързата работа — срам за майстора“, казват хората, както и „Бързата кучка слепи ги ражда“. Законът изисква от един лекар единствено да изпълнява професионалните си задължения със средна сръчност, както и да притежава необходимите за изпълнението на професията си познания. Законът обаче изисква, при всички случаи и при всички събития, докторът да приложи най-добрите си умения, да се отнася към пациента с най-добри чувства и не понася, нито пък толерира никаква степен на измама или мошеничество. Ищецът твърди, че докторът не е изпълнил служебните си задължения както трябва, не е приложил необходимите за случая умения и грижи за пациента си, като по небрежност и невнимание погрешно е завързал жизненоважната за организма чернодробна артерия в г-н Корти и е спрял функционирането на черния дроб и с тази си постъпка е причинил смъртта му. В допълнение към това ищецът също така се надява да установи, че са налице очевидна липса на проява на добро желание от страна на д-р Хеч при отношението му към този пациент, както по време на хирургическата операция, така и след това, при полагане на следоперативните грижи и оказване на нужното внимание. След неговата смърт, на съпругата му са казали единствено, че смъртта на съпруга й е причинена от инфекция и лоша, несполучлива упойка. Ще забележите като частично опровержение на тези думи, че ние не сме включили анестезиолога в оплакването си. — Тялото на г-н Кузман малко се отпусна, раменете му леко се смъкнаха и последваха най-тихите думи от цялата му обвинителна реч: — Целта ни не е да накажем този лекар, нито пък да му отнемем разрешителното. Не ви молим да го заклеймите с лошо име, нито да му отнемете правото да практикува професията си. Не предявяваме към него обвинения за престъпни действия. Ние чисто и просто ви молим да изслушате свидетелските показания, да решите какво сочат фактите по делото и след това разчитаме да определите дали това безутешно семейство заслужава да получи някаква сума като обезщетение за понесената от тях загуба или не. Накратко, нашият иск се състои в това, дали д-р Хеч е проявил небрежност и дали това семейство заслужава по законен начин да му се изплати полагащото му се обезщетение.

Г-н Кузман тръгна бавно, почти тъжно към масата си.

Питър се наведе напред и му прошепна:

— Страхотна реч беше. Прекрасна, но си мислех, че няма да си обуете обувките с високи токове, а сега виждам, че сте си ги сложили.

— Какво? О, да. Това е изненада, върховният елемент, необходим, за да оцелее човек в съдебната зала. Така понякога успявам да заблудя дори самия себе си.

Съдията погледна съдебната зала, пълна със зрители, много от които се бяха възползвали от кратката пауза, за да си разменят мисли шепнешком и да се поразмърдат. Удари два пъти с чукчето си по масата и се обърна към защитата:

— Г-н Толивър, готов ли сте с предварителното си изложение на фактите за процеса пред съдебните заседатели?

— Да, разбира се, Ваша Светлост. — Мелодичният глас проникна през ъглите и нишите на стаята и онези, които не се бяха успокоили при почукването със съдийското чукче, сега потънаха в заинтересувано мълчание при резонанса от гласа на г-н Толивър. Той се изправи, като държеше в ръка малка затворена тетрадка и се запъти към ложата на съдебните заседатели. — Речта на г-н Кузман беше красноречива и убедителна, дами и господа съдебни заседатели — започна той, обърнат директно към тях, за да могат всички да видят високата му, изправена фигура, красивото му лице с мустаци, здравината и самоувереността му, — но свидетелските показания са едно, а доказателствата — съвсем различно нещо. В подобно дело е необходимо ищецът да убеди три четвърти от съдебните заседатели, тоест вас, да застанат на негова или нейна страна и да поддържат неговите или нейните твърдения, че свидетелските показания имат превес над доказателствата, с които ние разполагаме. Първо се представя делото на ищеца. След това съдията може да реши, че няма достатъчно доказателства, които да поддържат иска му и да го отхвърли или пък да издаде на обвиняемия директна присъда. Едва след като премине тази точка, започва ролята на защитата. И все пак защитата е тази, която не е нужно да опровергава или оборва с доказателства. По-скоро винаги се очаква от ищеца да докаже обвиненията си, като подплати иска си. С тези обяснителни думи ви представям забележките си, с които искам да ви помогна да изкарате по-леко предстоящото ви тези няколко дни или седмици пътуване. Не очаквайте от нас, адвокатите на защитата, да оборим обвиненията, а по-скоро искайте от ищеца да ви ги докаже, да ви накара да им повярвате противоположно на нашите усилия да разклатим вярата ви. Ние така и ще постъпим, ще разколебаем впечатленията ви от ищеца, защото разполагаме със стабилни, здрави, честни, заслужаващи доверие негативни факти, които да ви представим.

Сега г-н Толивър се приближи към края на ложата на съдебните заседатели, говорейки, докато вървеше. Държеше се самоуверено и същевременно не дръзко, като внимателно подбираше думите си.

— Трябва също така да разберете, че ищците не само трябва да докажат наличието на проявена небрежност от страна на обвиняемия, но също така и да покажат, че това действие е било директната, пряка, както ние в закона я наричаме най-близката причина за ощетяването, нанесено на ищеца.

Питър разбра, че г-н Толивър явно ще бъде опасен противник. Бе очаквал да ги залее със словесни фойерверки, патетични речи, ръкомахания, високопарни, трогателни фрази. Поставени редом до изкусната обвинителна реч на г-н Кузман, подобни действия от негова страна със сигурност щяха да изглеждат фалшиви и неефективни. Вместо това, г-н Толивър бе заел съвсем нова и коренно различна позиция, изпълнена с ерудиция и назидание. Колко мъдро от негова страна! Съдебните заседатели внимателно го слушаха, въпреки че още не се бяха настроили така сърдечно и топло към него, както към г-н Кузман.

— Сега има други неща, които трябва да бъдат в центъра на вниманието ви, а именно, че доказателствата за каузата, защитавана от ищеца, трябва да надхвърлят обикновеното посочване на съществуваща възможност смъртта на г-н Корти да е настъпила вследствие на проявена от страна на д-р Хеч небрежност, защото съдебните заседатели не могат да бъдат оставени да разсъждават за причината на ощетяването. На второ място, всяка хирургическа операция, както добре разбирате, както всички ние трябва добре да разбираме, носи със себе си риска на смъртта. Д-р Хеч не е Бог сред хората, чудотворец сред лекарите. Той е просто едно човешко същество. Направил е всичко възможно в този случай, както постъпва винаги при всичките си останали пациенти. Прекарал е целия си живот, посветен на грижи за пациентите си. Поговорете със съпругата му, поговорете с децата му, вижте колко рядко го виждате, колко много време и енергия изразходва той в грижи за пациентите си и ще разберете как изцяло им се е посветил и колко голяма отговорност е поел върху плещите си човекът, застанал като обвиняем в този никому ненужен процес. — Спря за момент и повиши глас, като се придвижи към масата на обвиняемия и посочи д-р Хеч, който на свой ред го погледна. — Но трябва да разберете, че от този прекрасен човек, като от всички лекари, според закона единствено се очаква да лекува пациентите си „с необходимата за целта степен знания и умения“, а в момента ви цитирам думите на закона, „с необходимата степен знания и умения, притежавани и от други негови колеги в дадената област“. Само ако се докаже, че ощетяването е било причинено от подобна липса на грижи или умения от негова страна, би могъл да се осъди обвиняемият. В хода на това дело ще ви покажем, че обвиняемият, д-р Хеч, лесно, безпрепятствено и неоспоримо ще издържи изпитанието, на което е подложен. Дами и господа съдебни заседатели, благодаря ви за вниманието. — В съдебната зала се чуха шушукания, когато г-н Толивър седна.

— Г-н Кузман, ще продължите ли сега? — запита съдията Филдинг.

— Ваше Благородие, бях призовал като свидетелка главната архиварка на болница „Хеч“, заедно с всички отчетни документи, както болничните данни, така и отчетните документи от кабинета на д-р Хеч, във вида, в който са класирани в папки и както се съхраняват в същия този отдел, но адвокатът на защитата се съгласи, че документите трябва да се представят без официалните й свидетелски показания. Бих искал сега да предложа официалните болнични отчетни документи, които се съхраняват в архивния отдел на болница „Хеч“, като веществено доказателство за нанесеното ощетяване на ищеца.

— Веществено доказателство №1 на ищеца ще бъдат отчетните документи на болница „Хеч“, включително и отчетните документи за изписаните от болницата пациенти — рече съдията.

— Ваше Благородие, искам да бъде добре разбрано, че част от споразумението и уговорката с адвоката на защитата, г-н Толивър, когато вчера обсъждахме този въпрос в покоите ви, беше, че без съмнение това са официалните делови отчетни документи на болницата. Нали всичко това е така и отново го потвърждавате, г-н Толивър?

— Знаете, че е така, г-н Кузман — отвърна съдията.

— За да бъдем още по-сигурни, се наложи да помолим библиотекарката на болничния отчетен архив да ни изготви официален писмен документ, потвърждаващ това и той бе надлежно подписан от свидетели и нотариално заверен. Приложен е от библиотекарката, г-жа Джени Уошбърн към тези фотостатични копия на всички болнични и кабинетни отчетни документи на г-н Корти.

— Всичко това необходимо ли е? — запита г-н Толивър.

— Може и да не е — отговори г-н Кузман. — Искаме просто да проявим нужната предпазливост.

— Разполагате ли сега с други веществени доказателства? — запита съдията.

— Да. Веществено доказателство №2 е фишът от счетоводния отдел на болница и клиника „Хеч“, показващ всички разходи, направени от г-н Корти, възлизащи на общата сума от две хиляди двеста и десет долара и двайсет цента. Ще признаете ли, че това е главният обвинителен документ, г-н Толивър?

— Естествено. Той не е ли освидетелстван и нотариално заверен, г-н Кузман?

— Сега идва ред на веществено доказателство №3. Шест, не седем рентгенови снимки, направени на починалия г-н Корти, докато е бил настанен в болницата.

— Включени са като условие — обади се г-н Толивър.

— Това ли са веществените ви доказателства засега? — запита съдията.

— Да, Ваше Благородие — отвърна г-н Кузман. — Бих искал да призова като пръв наш свидетел г-жа Маргарет Корти, ищцата.

Пеги Корти се изправи, но четиригодишната й дъщеричка започна да плаче, така че й направи физиономия, вдигна я на ръце и тържествено я целуна, след което я постави в скута на дядо й и се отправи към свидетелското място, за да се закълне, че ще говори истината.

— Знам, че ви помолих за това и онзи ден, но ще се опитате ли да говорите достатъчно високо, за да могат съдебните заседатели да ви чуват? — любезно се обърна към нея г-н Кузман.

— Да, ще се опитам.

Г-н Кузман спря и я погледна. Питър почувства, че знае какво мисли адвокатът в момента. Тя седеше там, изправена и привлекателна, добре облечена, без съмнение с наранено сърце и понякога отчаяна, но твърдо решена да не го показва на света. Щеше да се възстанови и оправи, възможно бе дори пак да се омъжи, но беше минала през ада и г-н Кузман искаше съдебните заседатели да видят това. Бе негово задължение да им го покаже, щеше да я нарани сега, дори да я постави в неловко положение, да надникне в душата й, и да изложи част от унинието, песимизма и неутешимата й мъка, които се криеха в нея.

Зададе й всички рутинни начални въпроси и след това започна да я разпитва за живота им заедно.

— Бракът ви щастлив ли беше?

— Много. Изобщо не се карахме, освен рядко, от време на време, защото той не искаше да се кара на децата. Все трябваше аз да им се карам.

— Значи е бил добър баща?

— Да, беше чудесен. Винаги водеше децата някъде или пък им донасяше по нещо, когато се прибираше.

— Фактът, че последните години е бил по-зает с работата си, не му ли оставяше по-малко време за семейството?

— Винаги успяваше да намери време за нас и за децата. Водеше ни на вечеря и на танци или на гости на приятели почти всеки уикенд. Запазваше неделите си свободни само за децата.

— Вършеше ли някои ремонтни работи из къщата, работеше ли в градината?

— Ваше Благородие, възразявам срещу насоката, която взимат въпросите на г-н Кузман. Смятам, че не са от съществено значение за делото — нетърпеливо се обади г-н Толивър от мястото си.

— О, мисля, че ще му позволим да продължи, г-н Толивър, до известна степен — отвърна съдията Филдинг.

— Г-жо Корти, вашият съпруг работеше ли много из къщата или в градината? — продължи г-н Кузман.

— Преди го правеше, но естествено, след като беше толкова зает напоследък и изкарваше толкова много пари през последните години, си наехме градинар и…

— Сега наистина възразявам на този въпрос, Ваше Благородие — обади се г-н Толивър.

— Приемете последното като факт, отнасящ се до финансовото състояние на тези хора — отвърна съдията.

Г-н Кузман продължи да разпитва г-жа Корти за още подробности, свързани с приятните години, прекарани със съпруга й, като добрият й характер и щастливият им съвместен живот прозираха в свидетелските й показания. След това навлезе в болезнените въпроси на заболяването му, как е започнало, какво е видяла и почувствала самата тя, като е ходила в болницата и е наблюдавала как болестта на Лу внезапно се влошава, а всеки ден д-р Хеч я е насърчавал, като я е уверявал, че той скоро ще се изправи на крака и ще оздравее. След това тя разказа как изведнъж, един четвъртък, рано следобед, била уведомена от д-р Де Хаан за критичното състояние на съпруга й, след което останала при него целия ден и цялата нощ и колко малко виждала д-р Хеч през това време. Тя повтори разговора си с д-р Хеч след смъртта на съпруга си, как той й беше казал, че не е имало начин да се избегне смъртта на Лу, но беше прекъсната от възражение от страна на г-н Толивър, така че продължи да предава само същината на това, което бе разбрала от думите на д-р Хеч.

Беше се разплакала по време на описанието на последните часове на съпруга си и на г-н Кузман му беше трудно да продължи разпита както трябва. Отстъпи назад, след като свърши, като самият той изглеждаше леко разтърсен от мъката й. Питър знаеше, че той чувства, че поне е изпълнил дълга си към нея, колкото и труден да бе той, като й е помогнал да извади на бял свят и да разкрие дълбочината и красотата на чувствата, които бе изпитвала към съпруга си, любовника си, бащата на децата си, които досега се беше опитвала да крие дълбоко в душата си, а така също и агонията на загубата си, която щеше да остане завинаги.

Пеги седна до Питър, като изглеждаше състарена след този час, прекаран на свидетелското място, очите й вече не блестяха, а клепачите й бяха подути от плач. Г-н Толивър не й беше задал никакви въпроси. По всяка вероятност му се бе искало хубавичката и привлекателна вдовица да се махне от свидетелската скамейка колкото се може по-скоро, заключи Питър, за да могат съдебните заседатели да я забравят колкото се може по-скоро.

По време на обедната почивка Пеги Корти заведе децата у дома и г-н Корти се прибра с нея. Г-н Кузман искаше да се срещне със счетоводителя на Корти, който трябваше този следобед да даде свидетелски показания, така че Питър се озова сам на обяд в голямата кафетерия на съда. Почувства се неловко, като срещна там някои от лекарите от града, Ричард Каспари, младия уролог и Ал Белчер, радиолога от болница „Вели“. Очевидно бяха дошли за следобедното съдебно заседание и обядваха преди това. Като го видяха да се нарежда на опашката, Дик Каспари се обърна и го загледа:

— Здравей, приятелю — поздрави го той.

Ал Белчер просто погледна назад и поклати глава. Питър се изчерви и след това се ядоса на самия себе си за тази своя реакцията, както и на тях за глупавото им поведение, което го бе накарало да се изчерви.

Докато се хранеше, беше мрачен и самотен. Ан му липсваше и си мислеше за нея. За него беше почти физически шок, когато видя Матю Хеч в съдебната зала. Не просто защото беше започнал да се превръща в призрачна фигура в мислите му, подобно на стар портрет от музейна стена, но също така защото, когато го видя отново, представителен и симпатичен, в цветущо здраве, как кротичко си седеше на масата на обвиняемия, Питър за миг бе изпитал към него старото първоначално приятелско чувство. Ех, как можеше да излъже външният вид! Направо да не повярваш.