Джеймс Кър
Клиниката (34)

34.

Въпреки че няколко пъти беше разговарял с Ан по телефона, след като не я беше виждал два месеца, един ден Питър тръгна с колата и отиде до Бъркли. Започна да я чака пред апартамента й, докато късно следобед тя не се прибра вкъщи.

— Здравей — рече Ан, когато се качи по стълбите, докато отключваше предната врата. — Откога си тук?

— От един час.

— Изненадана съм да те видя тук. Заповядай, влез.

Стаята й, която беше същевременно и ателие, беше пълна със скици и донякъде нарисувани картини с маслени бои по стените, като задният й прозорец гледаше към красиво оформена градина. Питър забеляза, че една от рисунките прилича на него самия, погледнат отзад.

— Скъпа — започна той, — толкова ми липсваш. Дойдох тук, за да ти го кажа.

— И ти ми липсваш. Толкова ми е трудно да не ти се обаждам, но все още смятам, че така трябва.

— Мисля, че просто чувстваш, че между нас всичко е свършено и не искаш да го признаеш. Така ли е?

— Не, знаеш, че не е така — възрази Ан. — Винаги съм ти казвала истината.

Поговориха още около час, но тя продължи да се държи на разстояние и не беше вече същата онази Ан, която познаваше и обичаше. Въпреки че го целуна леко по устните като си тръгваше, посещението му при нея го направи нещастен. Докато беше там, някой се обади по телефона и той беше сигурен, че е приятелят й Стенли. Говореше с него лесно и приятно, както се разговаря с близък човек и няколко пъти се засмя над думите му. Питър не я попита кой се обажда, а и тя не му каза. На път към Оукланд реши, че Стенли сега упражнява по-голям контрол върху нея, отколкото успяваше той преди и едва ли не се зарадва, че през нощта го очаква тежко дежурство в болница „Фабиола“, което няма да му остави много време за мислене. И той трябваше да постъпи като Ан, трябваше да си намери приятелка. В болницата имаше няколко привлекателни неомъжени сестри, но те не му харесваха. Тъжният факт беше, че след Ан никоя не можеше да го привлече.

Тази вечер му се обади Розали Хеч.

— Исках да разбера защо правиш всичко това? — запита тя. — Бях толкова шокирана и разстроена. Знаеш колко близък те почувствах. Не мога да повярвам, че си способен да причиниш подобно нещо на Матю и просто не мога да спра да мисля, че същевременно по този начин причиняваш болка и на мен.

Питър внезапно разбра, че е пила. Гласът й беше с твърде грижливо подбрана интонация и все пак се долавяха някои пропуски.

— Знам, че флиртувах с теб, но не вярвам да си очаквал да преживееш любовна афера с мен, не и след като съм омъжена, с деца и всичко останало. Само Бог знае, че с радост бих спала с теб сега или щях да го сторя още тогава, ако можех по този начин да спра тази проклета история, която направо ще подлуди Матю.

Питър просто не можеше да повярва, че някой може да бъде непрозорлив чак до такава степен, но от друга страна си каза, че по всяка вероятност Матю Хеч й е представил нещата в съвсем различна светлина.

— Розали, ти нямаш абсолютно нищо общо с тази история. Тя просто няма никаква връзка с тебе, но трябва да знаеш, че съм напълно прав в действията и постъпките си.

— Не виждам какво ти дава основание да говориш така. — Гласът й вече започна да звучи сърдито. — И не допускам да признаеш, че онова, което стана между нас, има нещо общо с делото. Но защо, за бога, не прекратиш всичко това?

— Не мога да го направя, Розали. Не бих могъл, дори и да исках, а аз не искам.

— В състояние съм да ти създам адски много проблеми. Ако разкажа какво се случи между нас, нали ти е ясно, че това ще ти развали репутацията и никак няма да ти е от полза.

— О, Розали, не бъди глупава. Всъщност няма нищо за разказване, а дори и да имаше, не би имало нищо общо със съдебния процес по същество. — Питър ядосано въздъхна. — Освен това, мисля, че за теб самата ще е много глупаво да постъпиш по подобен начин. Ще ти създаде далеч по-голям проблем на теб, отколкото на мен.

— Нямам никакво намерение да разговарям повече с теб. Просто няма смисъл. Лека нощ. — Тя тресна слушалката и повече не му се обади.

Подготовката за съдебния процес започна последната седмица на юни, изненадващо скоро, както г-н Кузман съобщи на Питър. Съдията намалил експертните свидетели на д-р Хеч от шестима на трима. Успяха да постигнат още съвсем малко неща, с изключение на факта, че всички лекарски и други болнични разходи за Луис Корти бяха признати за законни и правилни и от двете страни, за да се избегне спор на тази тема по време на самия процес. В края на предварителното следствие, съдията изненада г-н Кузман, като каза, че са предали няколко дела за разглеждане в други градове, за да има възможност да се гледа това дело, което беше определено да започне в сряда, на 20 юли, ако адвокатите считат тази дата за подходяща и ако намират, че им дава достатъчно време да се подготвят за процеса. И двете страни незабавно се съгласиха, г-н Кузман дори с голяма готовност. Каза на Питър:

— На съдебните заседатели им е по-интересно да се задълбаят в нещо, докато е още прясно. Между другото, смятам, че трябва да присъстваш на избирането на съдебните заседатели. Би било добре за нас от психологична гледна точка.

Питър седя като омагьосан целия първи ден в съда, в който се изискваше да се свика състав от съдебни заседатели и да се положи клетва. Още началото на първия ден ги посрещна с изненада. Шанън Шийфър и Мартин Тапър излязоха напред, за да съобщят, че Хюстън Толивър от Сан Франциско ще се приобщи към тях по това дело, както и Робърт Морган, който вече беше приобщен. На съда бяха предадени официални за целта документи, приети от съдията, дребният, червенолик, с голям нос, г-н Филдинг.

Г-н Толивър пристъпи крачка напред, за да започне разпита, докато Алфред О. Кузман се облегна на стола си, като се усмихна на Питър.

— Предполагам, че сме ги уплашили повече, отколкото някога съм допускал. Наели са най-голямото име в тази област да защитава д-р Хеч, стария Хю Толивър. Сега, повярвай ми, наистина ще станем свидетели на фойерверки.

От мястото си на скамейката зад перилата на съда и точно зад масата на г-н Кузман, Питър с интерес наблюдаваше новопоявилия се адвокат. Беше висок, с дълга къдрава прошарена коса и малки прошарени мустачки. Малко по-пълен бе от нормалното, но имаше енергични маниери. Облеклото му, за разлика от това на г-н Кузман, беше скромно и не се набиваше в очи. Беше облечен в тъмносин костюм на почти невидими райета и малка, завързана на възел синя вратовръзка. Единственият признак на екстравагантност бе пухкавата бяла носна кърпа, която се подаваше от джоба на сакото му.

Питър започна да се бои, че г-н Алфред Кузман, който до този момент освен адвокат, му бе станал и много добър приятел, щеше да изглежда ексцентричен и със сигурност физически едва забележим. Щеше да им заприлича на дребен редови чиновник, редом с този внушителен конкурент от залива на Сан Франциско.

Наблюдаваше как г-н Кузман се изправи, за да се обърне към съдебните заседатели и да разпита.

— Искам да подчертая — рече той, — че избираме съдебни заседатели за едно дело, което се отнася до небрежно гледане на болен от страна на лекар. Това е процес, който има за цел да възстанови щети за нанесени увреждания, но жалбата не посочва и не включва престъпно или неетично поведение от страна на обвиняемия. Също така искам да разберете, че срещаме голяма трудност при намирането на свидетели лекари, които да са готови да дадат свидетелски показания срещу свои колеги, както и да ги накараме да дадат експертни медицински показания за ищеца. Този факт усложнява събирането на нужните документи и показания, които трябва да се представят на съда. В допълнение към всичко това искам още в началото да изясня, че за нас издаването на присъда изисква да представим доказателство, което да има превес над останалите. Това не е дело за криминално престъпление и ако съдията ви даде подобни инструкции, а той ще го направи, това ще наложи ние да докажем, че предоставеният за разглеждане случай не подлежи на никакво съмнение и е абсолютно сигурен в морално отношение. Свидетелските показания, които ние представяме, трябва да са по-силни от тези на обвиняемия, но ако са само малко по-силни, ако съществува дори съвсем минимален шанс в тях да преобладава истината, то ние все още продължаваме да имаме право да се произнесе присъда.

Питър сега разбра, че опасенията му по отношение на адвоката им са напълно неоснователни. Забеляза колко прецизна и точна е речта на г-н Кузман и как маниерите и духът му веднага грабнаха вниманието на всички присъстващи в съдебната зала.

— И така, г-н Кристи — рече г-н Кузман, — вие сте първият от съдебните заседатели и бих искал да ви попитам дали сте голям почитател на медицинската професия и постиженията им в днешно време?

— Да, господине, по свой собствен начин.

— Какъв сте по професия, г-н Кристи?

— Пенсиониран пожарникар, господине.

— Разбирам. Случвало ли ви се е да взимате участие в работата на спасителния отряд при някой пожар?

— Много пъти съм го правил до последните си години, когато бях още на работа в пожарната команда.

— Работата ви включвала ли е често да оказвате първа помощ и да правите изкуствено дишане на хора, които много са пострадали, преди да могат да ги закарат в болницата, където за тях да се погрижат квалифицирани лекари?

— Да, господине, случвало се е.

— Обичахте ли тази си работа?

— Много.

Г-н Кузман зададе редица други въпроси и след това предаде човека на адвоката на обвиняемия.

— Благодаря ви — рече г-н Толивър. — Г-н Кристи, били ли сте някога съдебен заседател на подобно дело?

— Не, сър, бил съм само веднъж, преди много години, на дело за обир.

— Разбирате ли, че лекарят не е в състояние да гарантира излекуването ви, когато се обърнете към него за помощ и лечение?

— Да, мисля, че го разбирам.

— Имате ли чувството, че лекарите по принцип взимат по-големи такси от необходимото?

— Не.

Докато стана време за обяд, през ръцете на двамата адвокати бяха минали трима кандидати за съдебни заседатели, отхвърлени по основателни причини.

— Какво не му беше наред на онзи пожарникар? — запита Питър на обяд, заинтригуван от процесите на разсъждение на умовете на закона.

— Притесни ме. Взимал е участие в спасителни акции в миналото и съм сигурен, че си е изградил чувство на другарство и радушност с лекарската професия. Пожарникари, полицаи, хора с подобни професии, работят до голяма степен с това, което наричам предварително формирани убеждения — знаят кой е добър, какво е хубаво, инстинктивно си съставят мнение и е по-трудно човек да ги накара да прозрат логиката на някоя постъпка. Освен това този Кристи изглежда имаше прекалено голямо желание да бъде включен като съдебен заседател на това дело. Опитваше се да отговаря на въпросите по начин, който да ме удовлетвори.

— Какво ви е мнението за г-н Толивър и за съдията?

— Разбира се, че и преди съм работил с Хю, както знаеш. Той се държи великолепно в съдебната зала и моментално впечатлява всички присъстващи. Просто го оставям да ги покори, позволявам на всички да проумеят колко е страхотен и след известно време, като свикнат с тази мисъл и вече не са впечатлени чак до такава степен, настъпва моментът, когато си поставям обувките с високи токове, надувам си гърдите и започвам да пляскам с крила.

— Наистина ли имате обувки с високи токове?

— Естествено. Почакай и ще видиш. О, що се отнася до съдията, и него го познавам. Досега не съм гледал дело при него, но един от моите партньори имаше такъв случай. Той самият дълго време е имал голяма частна практика. Допускам, че много професионалисти са му били клиенти. Прилича на катеричка, какъвто е дребен и с този голям нос, голяма глава и големи сини очи като на койот. Предполагам, че ще е предубеден в полза на д-р Хеч, но все пак се надявам да е справедлив.

До края на деня успяха да изберат всички съдебни заседатели. Имаше четири жени и осем мъже, и още един мъж като заместник за всеки случай. Кузман бе настоял сред съдебните заседатели да изберат женени хора и десет от тях бяха женени. Имаше двама италианци, един мъж и една жена, но имаше и една бивша пациентка на д-р Хеч, която г-н Толивър пробута, когато г-н Кузман приключи с полагаемите му се безапелационни отводи. Г-н Кузман бе поискал да има повече жени, заради положението на младата безутешна майка, но се бе наложило да се съгласи на четири, тъй като повечето от жените бяха твърде млади или неомъжени, или и двете. Накрая се договориха за осем мъже, в това число един продавач на автомобили, един собственик на ранчо, един бижутер от южната област Рийдинг, млад гимназиален учител по математика, пенсиониран печатар, помощник банков касиер на средна възраст, добре облечен баровец, който отговаряше за кредитния съюз на областта и най-накрая, г-н Луис Гитон, известен в местността фермер, шкембест, с потъмняла от слънцето кожа, наближаващ шейсетте години и все още с гарвановочерна коса. Веднага го избраха за старши съдебен заседател.

Що се отнася до женския контингент на съдебните заседатели, той се състоеше от една библиотекарка, стара мома, една домакиня, майка на четири деца, бездетна жена на около шейсет години, чийто съпруг притежавал местен магазин за цветя и най-накрая, разведена и бездетна четирийсетгодишна жена, която беше секретарка на местното представителство на Министерството на жилищното строителство. Заместникът беше пощенски чиновник, на средна възраст, гърбав и с очила.

— Колко, мислите, че ще продължи процесът? — запита Питър.

— О, бих казал, около дванайсет заседателни дни — отвърна г-н Кузман.

Беше сбъркал само с един ден.