Джеймс Кър
Клиниката (32)

32.

Една седмица по-късно Пеги Корти, скромно облечена в сив костюм с голяма синя шапка, седна заедно със свекъра си, Амадео Корти и Питър в кабинета на г-н Кузман.

— Знаете ли — обърна се той към тях, — възнамерявам да искам много голямо обезщетение като присъда.

Питър изчака, за да чуе какво ще кажат семейство Корти, но тъй като те само зяпаха втренчено, той се намеси и запита:

— Каква сума имате предвид?

— Мисля около един милион долара.

Пеги и г-н Корти от изненада се облегнаха на столовете си. Питър усети как собствените му вежди се повдигат от изненада. Ами ако наистина успеят да издействат такова решение от съдията? Та това със сигурност би извадило Хеч от равновесие и щеше да го постави в много затруднено положение. Питър знаеше, че най-голямата му застраховка за едно дело стигаше до 300 000 долара. Дори и да постигнат присъда от 350 000 долара, част от тези разходи щяха да излязат от джоба на д-р Хеч. Разбира се, че даже и 25 000 долара щяха да са от полза. Подобна сума щеше да помогне на семейство Корти и да навреди на д-р Хеч. Застрахователните фирми не обичат клиенти, които са съдени и не печелят делата си.

Г-н Корти запита адвоката:

— Няма ли да е грешка да поискаме твърде голяма сума?

— Разбирам какво искате да кажете, г-н Корти. Освен това, на вас ви е причинена голяма болка и нанесена голяма загуба, която парите никога не биха могли да компенсират. Но вие наистина имате право да изискате наказателни действия, чрез които да получите някакво обезщетение и парите са единствената форма на разположение, чрез която може да се направи нещо.

— Господине, роден съм в Ливорно, цял живот се изхранвам тук като работник, без образование съм, така че, моля ви, използвайте по-прости думи.

Г-н Кузман се усмихна.

— Добре, господине. Струвате ми се много добър човек, г-н Корти. Иска ми се да бях познавал и сина ви. Бих желал да се опитам да постигна от съдебните заседатели частично възмездие за загубата ви, да ги накарам да разберат какво е представлявал той като човек, за да прозрат какво означава отсъствието му за неговото семейство. Както можете да разберете от думите ми, вярвам, че имаме достатъчно основания да заведем дело и да го спечелим. Ако получа разрешението и съгласието на всички присъстващи тук, още утре ще подам необходимите документи за започване на предварителното следствие.

— Не разбирам защо мислите да поискате такава голяма сума, г-н Кузман — намеси се Пеги Корти, като едната й вежда се бе смръщила от безпокойство.

— Трябва да разберете, г-жо Корти, че обикновено ние, адвокатите, никога не успяваме да получим сумите, които искаме. Това първо. Поискай милион, за да получиш петдесет хиляди. Но има и още нещо. Съпругът ви е бил млад човек, току-що започнал да прави кариера и да си докарва добри пари на трийсет и две годишна възраст. Вече говорих със счетоводителя ви и той ми каза, че Луис е щял по всяка вероятност да изкара от трийсет до трийсет и пет хиляди долара тази година без данъците и е спечелил двайсет и девет хиляди миналата година. Една проста аритметика показва, че ако умножим трийсет хиляди по трийсет и пет — това са годините, през които Луис щеше да работи, преди да се пенсионира — сумата възлиза на деветстотин и деветдесет хиляди долара. А той по всяка вероятност е щял да спечели далеч по-големи суми. Бил е лишен от възможността да печели пари с този, както вече вярвам, акт на грубо пренебрежение и немарливо отношение от страна на д-р Хеч. Ето ви вашето дело. Сумата може да се увеличи или понамали, но трябва на всяка цена да е голяма.

— Дъщеря ми не желае съдебните заседатели да си помислят, че иска твърде голяма сума — поясни г-н Корти.

— Естествено, че освен загубата на печалбите, съществуват още и разходите по заболяването, които, въпреки че то е траяло по-малко от седмица, надхвърлят две хиляди долара. Но може да понамалим сумата, щом настоявате. Ако приемем за основа двайсет и пет хиляди долара годишно, това прави осемстотин двайсет и пет хиляди. Както ви казах, постигнем ли присъда в наша полза, съдебните заседатели или съдията, всеки един от тях има право да намали тази сума. И, естествено, за да се избегне повторен процес, отменяне или анулиране на грешката, която може да се обжалва с години, напълно е възможно да приемем по договореност далеч по-малка сума за уреждане на нещата по време на или след съдебния процес.

Г-н Корти сви рамене и вдигна очи нагоре.

— Е, добре, нека да бъде както вие кажете. Тя е съпругата, аз съм бакалинът, а вие сте адвокатът. Това е положението.

Сега вече всички се усмихнаха един на друг и Питър почувства как силите се обединяват и битката започва. За него това бе един вълнуващ момент.

 

 

Показанията под клетва започнаха следващата седмица. Първите бяха дадени в кабинета на г-н Кузман, в присъствието на докладчик от съда и двама от адвокатите на д-р Хеч, г-н Шанън Шифър и г-н Мартин Тапър, юридическият съветник на д-р Хеч в Сан Маршъл. Първият ден г-н Кузман започна да разпитва две сестри от болницата „Хеч“ в присъствието на Питър, като едната беше от етажа на отделението, в което бе лежал Лу Корти, а другата — от операционната. И двете се придържаха към твърдението, че са били полагани добри грижи за пациента, както в операционната, така и в болничното отделение. Г-н Кузман отдели значително повече време на високата, слаба, белокоса и жилава г-ца Мастърс от операционната, като установи, че трудно може да преглътне непоколебимата й вяра в божествените способности на д-р Хеч.

— Г-це Мастърс — запита той, след като й обясни какво означават тези показания под клетва и й зададе обичайните рутинни въпроси за дължината на трудовия й стаж и задълженията й в операционната, в качеството си на старша сестра, — много пъти ли сте работили в операционната зала с д-р Хеч?

— О, да, разбира се, почти непрекъснато работя с него.

— Спомняте ли си операцията на г-н Луис Корти, която е започнала в около седемнайсет и трийсет часа в понеделник, на четвърти април тази година?

— Да, съвсем ясно.

— Можете ли да ми кажете кой беше в залата по време на започване на дадената операция, толкова точно, колкото сте в състояние да си спомните?

— Пациентът, г-н Корти, хирургът, д-р Матю Хеч, асистентът, д-р Де Хаан, анестезиологът, д-р Маршъл Урмсер и г-жа Алис Маккан, помощната сестра.

— А какво правеше другата сестра, какво направи г-жа Маккан?

— Аз бях операционната сестра. Бях в стерилно облекло, в престилка и ръкавици, като помагах на доктора. Г-жа Маккан не беше в стерилно облекло, можеше да се движи из залата и да ни донася някои неща, от които евентуално бихме могли да се нуждаем, да придвижва прожекторите и лампите, ако се наложи, да повика патолога, например. Винаги, при всяка по-голяма операция имаме операционна и помощна сестра.

— Значи, в стаята сте се намирали по това време шест души, в това число броим и пациента?

— Да, господине.

— Бихте ли могли да опишете как точно изглежда операционната зала?

Беше интересно. Питър я познаваше толкова добре, ходеше винаги наперена и изправена, самоувереният тиранин на операционната, а сега беше бледа и се потеше над значението на тези прости въпроси. Адвокатите, като отегчението им беше напълно очевидно, слушаха как г-н Кузман я накара подробно да опише операционната зала и след това събитията от хирургическата операция на Луис Корти така, както тя я беше видяла, включително и интерпретацията й за състоянието на пациента по това време.

— Сега да ви задам още един въпрос, г-це Мастърс. Чухте ли някакви коментари между д-р Хеч и д-р Де Хаан относно скоростта на операцията? Внимавайте и добре обмислете отговора си. Впечатли ли ви бързината, с която д-р Хеч извърши тази операция?

Г-ца Мастърс, още по-зачервена отпреди и започваща вече да се владее, процеди със среднозападния си диалект:

— Да не искате да кажете, че вие… — Но адвокатът на д-р Хеч от Сан Франциско скочи на крака и я прекъсна.

— Един момент, моля, г-н Кузман — рече г-н Шифър. — Както разбирам, запазваме всичките си възражения, с изключение на тези, които се отнасят до формулировката, докато дойде време за процеса.

— Да, такива са условията на стандартната процедура. Също така се радвам, че все още сте при нас, г-н Шифър, по едно време бях започнал да се притеснявам, че сме ви изгубили някъде по пътя — усмихна му се г-н Кузман.

— Нито за миг, г-н Кузман. Е, не сме го поставяли като условие преди, но се радвам, че имам възможност да го сторя сега. Разбирам, че според правилата не се налага да продължаваме повече, че въпросът е статутен, но го правим, за да е два пъти по-ясно и за отчетните документи по делото, и за нас двамата, нали? И така, ще го впиша като условие.

— Благодаря ви за уточнението, г-н Шифър — любезно му кимна г-н Кузман. — Г-це Мастърс — обърна се той към нея, — можете да отговорите на последния въпрос.

Съдебният докладчик й го прочете: „Г-Н КУЗМАН: Впечатли ли ви бързината, с която д-р Хеч извърши тази операция?“.

Тя отново доби объркан вид, преди най-накрая да отговори:

— Не.

— На много ли операции по изрязване на жлъчния мехур сте били операционна сестра на д-р Хеч?

— След двайсет и пет години стаж като операционна сестра, разбира се, че да.

— Бихте ли могли да кажете колко време средно отнема една холецистектомия?

Г-ца Мастърс стисна устни, преди да отвърне:

— Бих казала, около час или час и половина.

— Спомняте ли си колко време отне холецистектомията на г-н Корти? — бързо запита г-н Кузман, като сложи записките си на масата и погледна г-ца Мастърс право в очите.

— Не, не си спомням, но трябва да разберете, че д-р Хеч работи много по-бързо от другите лекари.

— Моля ви да отговаряте само на въпроса, който ви задавам. Не се интересувам от допълнителни коментари и мнения. — Тонът му беше сериозен. — Ако ви кажех, че операцията, според официалните отчетни документи е продължила точно трийсет и три минути от времето, когато е била направена инцизията в кожата до момента, в който е бил зашит последния хирургически шев, бихте ли сметнали, че това е доста кратко време за провеждане на холецистектомия?

— Не и за г-н Хеч.

— Това не е отговор на въпроса, който ви зададох.

— Не знам как да отговоря на въпроса ви без това обяснение.

— Независимо от това, бих искал да отговорите на въпроса ми само с „да“ или „не“.

— В такъв случай ще отговоря с „да“.

— Колко време давате на другите доктори в болница „Хеч“, които оперират холецистектомия?

— Обикновено операциите им отнемат около трийсет минути повече, отколкото на д-р Хеч.

— Той винаги ли работи по-бързо от другите лекари в болницата ви?

— О, да, разбира се. Точно това се опитвах да ви кажа.

— Д-р Хеч направи ли, или каза ли нещо по време на тази операция, с което да ви покаже, че бърза?

— Не. Аз просто така казах.

— Кой ви е работодател?

— Д-р Хеч.

— Значи фишовете, по които си получавате заплатата, са разписани от него, от д-р Хеч?

— Да.

— Според вас състоянието на г-н Корти беше ли добро по времето, когато вие напуснахте операционната зала?

— Да.

— Имаше ли някаква причина, която да ви накара да мислите, че по време на операцията на този човек е била допусната хирургическа грешка?

— Не, никаква.

— Имали ли сте по-нататъшни контакти с пациента, след като е напуснал операционната зала?

— Не.

Сега г-ца Мастърс беше силно зачервена и достатъчно се потеше, за да се накъдри косата около слепоочията й.

— Благодаря ви. Нямам други въпроси, г-н Шифър.

— От моя страна няма никакви въпроси — рече г-н Шифър.

— И аз нямам — добави г-н Тапър.

След това г-н Кузман разпита г-жа Ейрод, сестрата, която е била на работа дневна смяна в болнично отделение „Д“, главно по такива въпроси като колко инжекции са били нужни, за да се облекчат болките на г-н Корти и колко срещу инфекцията, колко висока температура е вдигнал, до каква степен е демонстрирал умствено умопомрачение, колко възбуда, страх и страдание бе успяла да наблюдава и да види в него. Тя беше тих и спокоен свидетел, но се опита да минимализира всички трудности на Луис Корти.

Когато приключиха показанията под клетва, адвокатите сериозно си кимнаха един на друг, като нито едната, нито другата страна показаха някакви признаци на добро настроение, както когато бяха започнали, и уредиха следващата седмица Питър да даде показания под клетва в кабинета на г-н Тапър в Сан Маршъл. Обсъди се и начина, по който може да се уреди вземането на свидетелски показания под клетва и от д-р Хеч, както и от д-р Пармилий и д-р Силвана, без да се определят точен час и дата. Г-н Кузман помоли да му се даде възможност да вземе показания под клетва от най-малко двама експертни свидетели, но не можаха незабавно да постигнат единодушно решение по този въпрос.

Питър остана в кабинета, за да поговори с Кузман. След като беше прегледал всяка досега написана книга на медицинско законодателна тематика през последния месец и като се затрупа със съответното количество думи и фрази, характерни и присъщи на тази терминология, самият Питър започна да се чувства като юридическо лице.

— Какво мислите за показанията? — запита той.

Г-н Кузман се усмихна, докато дъвчеше крайчето на пурата си.

— Питър, мисля, че те се опитват да получат представа за тактиката ни на действие. Не съм работил много с тази Амстердамска застрахователна компания, а и те не ме познават добре. Повече работят в Южна Калифорния, отколкото тук, в областта на залива на Сан Франциско. Предполагам са допускали, че тук са попаднали на затънтена провинциална афера, с която ще се справят набързо, но може би от днес нататък ще си променят мнението.

— Познавам много добре първата сестра, г-ца Мастърс. Тя сто процента ще бъде на страната на д-р Хеч през целия процес.

— Понякога инструктираме свидетелите си чрез начина им на разпитване. Например, днес дадохме на г-ца Мастърс малко информация, с която тя не е разполагала преди. Ще останеш изненадан, когато разбереш как някои хора, колкото и искрени и откровени да са били преди, изведнъж коренно променят начина си на държане и поведението си по време на няколко проведени с тях разговора, след като научат, че нещата имат и друга страна, дори са в състояние да променят дадените си вече показания.

— Интересно. Искате ли да дойда на свидетелските показания под клетва на д-р Хеч, или на някой от другите, например на Силвана или Пармилий?

— Не, мисля, че не. Ще повлияеш по този начин на без системния наглед характер на делото, който е най-важно да се поддържа в случая. Хората не разбират, както небрежно са си седнали в кабинета на адвоката, колко обвързваща е все пак всяка тяхна дума. По-късно човек може да ги постави на бесилото за собственото им нехайство или надутост. Разбира се, ще искам да прочетеш след това показанията им и да ми кажеш какво мислиш за тях.

— И все пак не знаете кога ще вземете показания под клетва от Матю Хеч?

— Вече пет пъти се обаждам в кабинета му. Зает бил, отивал на събрание в Сан Франциско през уикенда, на операция бил. Ще го хванем натясно, дори и ако трябва да издадем за целта съдебна призовка. Впрочем, аз самият имам нужда от още технически детайли за холецистектомията. Можеш ли да седнеш заедно с мен и някои от учебниците си по хирургия, за да ме запознаеш по-бързо с тях?

— Разбира се, по всяко време. Свободен съм целия следобед всеки ден до седем часа вечерта.

— Утре е четвъртък. Нямам дела в съда, нямам някакви специално определени срещи. Какво ще кажеш да ми отделиш два-три часа от времето си тогава? Опитай се да ми намериш добра илюстрация на областта на жлъчния мехур при хирургична операция, която също да можем да покажем и на делото. — Г-н Кузман се изправи, внезапно ободрен и се пресегна през бюрото си, за да се ръкува с Питър за довиждане.