Джеймс Кър
Клиниката (31)

31.

На следващата сутрин Питър се чувстваше странно, като войник, който току-що се е завърнал от бойното поле и не е в състояние да проумее, че вече не му предстоят нови кървави битки. Стана от кревата и си приготви голяма закуска от бекон с яйца, препечен хляб, конфитюр и кафе. Разбира се, не беше престанал да си мисли за Ан и все пак, през деня, установи, че се движи с по-голяма лекота и по-свободно от преди, стягащата го около главата и гърдите лента се бе поотпуснала, душата му беше до голяма степен облекчена, че вече не е нужно пряко сили да преживява унищожаващата го лека-полека агония на болните пациенти — жертви на д-р Хеч.

В понеделник подаде молба и във вторник беше назначен на временната длъжност „дежурен лекар“ в окръжната болница на Сан Маршъл, като му определиха нощна смяна, от шест часа вечерта до шест часа сутринта. След около седмица го уволниха, като директорът на болницата му каза, че директорският съвет не одобрява назначението на допълнителен брой лекари, тъй като щатните бройки и без това са запълнени повече от необходимото. Това беше причината за уволнението, която му изтъкнаха. Питър беше наясно, че влиянието на д-р Хеч се е разпростряло и насам, но вече имаше кауза, за която да се бори и не искаше да поема две на плещите си.

По време на седмицата, през която работи в окръжната болница, успя да установи, че лекарският екип се справя добре с работата си и че няма проблеми. Много от предишните му познати, в това число и Лю Кондон, престанаха да му говорят, Франк Луики също промени държанието си към него, като в отношенията им се появи напрежение и той застана повече на отбранителни, отколкото на приятелски и сърдечни позиции. Питър бе дълбоко обезсърчен от поведението и реакцията му. Беше си изградил по-високо мнение за този суховат, мълчалив, остроумен лекар, отколкото за всеки друг през прекараните в Сан Маршъл месеци. И все пак стискаше зъби, като се чудеше до каква степен са способни да се изплашат повечето лекари и колко е лесно да ги стресне човек.

Поне Маршъл Урмсер не го изостави, поддържаше го, насърчаваше го, съобщаваше му новини за промените и ударите, които беше нанесъл в клиниката с поведението си. Маршъл му каза как Норман Силвана се ядосал от действията му и един ден го нарекъл в кафенето „глупав наперен млад петел“, как Джордж Кар изнесъл дълга тирада по въпроса как комунизмът прониква и все по-дълбоко навлиза в медицинската професия и как дори и Франк Луики тъжно беше поклатил глава в знак на съгласие. Маршъл му разказа за собствените си остроумия, свидни рожби на черна злоба, разменени с Джо Пармилий и Матю Хеч.

Въпреки че тези вести го смущаваха до голяма степен, както и подробностите, които Маршъл в никакъв случай не му спестяваше, Питър все пак се чувстваше благодарен за стабилната му еврейска, протегната за помощ ръка, за приятелската му поддръжка и новините, които му съобщаваше и с които го държеше в течение за развитието на събитията.

Често си мислеше за Ан и дори два пъти й се обади. И двата пъти се оказа заета и отвърна, че не може да говори дълго по телефона. Първият път й предстоял някакъв изпит, а след това пък я чакала спешна дипломна работа за приключване на семестъра. Последният път му каза:

— Питър, мисля, че трябва да престанеш да ми се обаждаш. Просто все още не се чувствам сигурна какви са отношенията помежду ни, а подозирам, че и ти също не си наясно по този въпрос, независимо дали го признаваш или не. Имаме нужда да бъдем разделени още време, за да открием дали това, което е било между нас или още е, наистина е любов или не, както и дали то е достатъчно силно, за да издържи на изпитанията на времето.

Най-накрая той се примири и се съгласи с логиката й, като се почувства по-сигурен от откровеността и сериозността й.

През трите седмици, откакто напусна болница „Хеч“, наддаде пет кила. Като си лежеше и се печеше на слънце до басейна на апартамента си, загуби съсухрения си, измъчен, бунтовнически вид. Като предпочиташе работа, която да му остави дните свободни за най-различни конференции и срещи, на които предвиждаше, че ще трябва в бъдеще да се явява, той си намери друга работа като нощен дежурен лекар в старата болница „Фабиола“ в Източен Оукланд. Семейство Корти напредваше с плановете си за завеждане на дело и Питър често се срещаше или разговаряше с тях по телефона. Бяха намерили известен адвокат в Сан Франциско, експерт по дела на ищци, предявяващи обвинения срещу лекари, злоупотребили със служебното си положение и си бяха уредили среща с него, като се завърне от делата си, разглеждани на Изток. Сестрата на Пеги Корти, Тереза Толи, престана да се държи враждебно към Питър и започна да го смята за приятел на семейството. Веднъж му каза:

— Първо ви мислех за най-жалкия долен мошеник и изнудвач, невероятно жесток по отношение на Пеги и стария Корти, но сега виждам, че не съм била права. Вие спасихте живота им, като им дадохте нещо, с което да се занимават и да не мислят за мъката си. Те непрекъснато говорят за предстоящото дело, водят си бележки, обаждат се един на друг по няколко пъти на ден и това им се явява като Божия благословия повече от всичко останало на този свят.

Очевидно никой от лекарите в болница „Фабиола“ не беше чул и не знаеше нищо за случилото се с Питър в Сан Маршъл, така че всички се държаха много сърдечно и приятелски с него. Болницата беше стара и доста малка, намираше се в Източен Оукланд, където преобладаваше негърското население, дори имаше и няколко чернокожи лекари.

Питър се запозна с един от младите лекари във „Фабиола“, който току-що бе започнал работа като практикуващ доктор. Една вечер, като седяха във фоайето, определено за персонала и чакаха, за да се измият и изтъркат за предстояща апендектомия, Питър му разказа малко от историята си, каза му отчасти защо работи тук, запозна го със случая Корти. Докторът прояви интерес и му зададе доста въпроси. Питър продължи да разказва за ужасите, които беше срещнал, докато работеше в болница „Хеч“ и по-специално за този случай с младия Корти.

— Трябва на всяка цена да заведат дело срещу него — рече младият лекар.

— И аз това ги посъветвах — потвърди Питър. — Всъщност, това е причината, за да ме уволнят.

— Виж какво, тук в Оукланд има един страхотен адвокат, баща на мой приятел, казва се Кузман. Прекрасен човек е, не е от тези адвокати, на които само парите са им в главата. Той би се заел с дело, в което вярва, че е справедливо, дори и хората да не са в състояние нищо да му платят. Занимавал се е с дела срещу лекари, злоупотребили със служебното си положение и проявили небрежно отношение към болни пациенти, в резултат на което са се получили неприятни резултати или са завършили със смърт. Понякога защитава лекарите, понякога ищците, така че познава добре и двете страни на делото. Ако можеш да свържеш твоите хора с него, сигурен съм, че ще им направиш услуга.

Питър доста мисли върху съвета на младия лекар и след няколко дни се обади в адвокатското бюро, като по този начин започна тридневно преследване. Г-н Кузман току-що си беше тръгнал или пък беше в съдебната зала, или бе заминал този ден за Сан Хосе, или пък не можеше да разговаря по телефона. Вероятно, ако искал да му предаде нещо или да остави съобщение, щял да му се обади, казваха заместниците му, но той никога не го направи.

Късно един следобед Питър се вдигна и отиде в адвокатското бюро на Кузман в Оукланд. Въпреки че беше голямо и спретнато, мебелировката му беше оскъдна, имаше три грациозни гъвкави млади жени на бюрата, които с впечатлителна скорост печатаха документи, докато една по-възрастна жена приемаше входящите и изходящите обаждания по телефонната система „Мултиплекс“, като на интервали напяваше „Кузман, Дрейпър и Фелдман“.

По време на един незапълнен миг, тя вдигна очи, видя Питър и го погледна въпросително.

— Аз съм д-р Де Хаан — рече Питър. — От няколко дни напразно се опитвам да се свържа с г-н Кузман. Исках днес да поговоря с него няколко минути, ако е възможно, или да си определя точен час за среща за някой друг ден.

Тя го изгледа колебливо.

— Д-р Де Хаан? Идвали ли сте тук преди?

— Не, не съм.

— Един момент, моля. „Кузман, Дрейпър и Фелдман“. Г-н Фелдман? Сега ще ви свържа, г-н Мортенсън. — Отново се обърна към Питър. — Г-н Кузман почти не взима нови клиенти. Не бихте ли искали да се срещнете с г-н Дрейпър или г-н Фелдман?

— Не, боя се, че не.

— Мога ли да запитам каква е същината на проблема ви?

— Небрежно гледане на болен от страна на лекар.

Тя продължи да го гледа и на Питър му се стори, че искаше да го разпита по-подробно за проблема, за да може по-добре да го определи и дефинира, но след това се потопи отново в телефонното табло.

— Г-н Кузман, тук е дошъл един д-р Де Хаан, който иска да разговаря с вас днес или да си определи час да се срещне с вас в близко бъдеще някой друг път във връзка с един случай на небрежно гледане на болен от страна на лекар. Не е бил преди клиент на бюрото ни.

Питър долови няколко високи неразбираеми думи, произнесени в слушалката, след което телефонистката отново го погледна и запита:

— Вас ви съдят, нали?

— Не. Аз съм този, който иска да заведе дело.

По челото й се появиха следи от емоция и тя отново заговори в слушалката, след което се обърна към Питър.

— Г-н Кузман ще ви приеме днес, ако изчакате двайсетина минути. — Усмихна му се по-приятно, след като вече беше клиент. — Постави ме в неловка ситуация. Моля, седнете.

След половин час по-отдалечената врата в офиса се отвори и един нисък човек излезе навън, като извика:

— Д-р Де Хаан.

Питър бързо се изправи и се запъти към отворената врата с надпис „А. О. Кузман“ на нея. Човекът, който го извика, се прибра в офиса си, и когато Питър влезе, гледаше през прозореца, с гръб към вратата. Адвокатът проговори, без да се обръща:

— Ако тези гълъби останат тук, възнамерявам да им видя сметката със собствения си револвер, докторе.

Питър затвори вратата след себе си и се огледа. След неугледните външни офиси, този кабинет му се стори изненадващо луксозен. Беше застлан с дебели, оцветени в наситенозелено килими, мебелите бяха от тъмно сиво дъбово дърво, а едната цяла стена беше заета с рафтове, пълни с книги, докато други две стени бяха обкичени с най-различни дипломи, гравирани плаки и големи снимки с гравирани надписи. Последната стена беше направена главно от прозорци с фасетки, зад огромно полирано бюро от орехово дърво. Адвокатът се обърна с лице към Питър, като завъртя стола си настрани и размаха стиснат юмрук пред очите му, все едно пулверизираше птичи черепи. После заобиколи бюрото си и се ръкува с Питър, като му протегна изненадващо голяма за височината си, топла и суха ръка.

— Не очаквах, че сте толкова млад, д-р Де Хаан. Аз съм А. О. Кузман.

— Здравейте, господине — рече Питър, като възхитено гледаше дребния мъж, който безшумно и нападателно се приближи към него по покрития с килими под, леко наведен, като че ли подготвен за нападение и атака, рядката му посивяла коса, сресана напред върху високото му чело, подобно на сенатор от древен Рим.

Нетрадиционните му дрехи веднага правеха впечатление. Тъмносиният му костюм беше направен от скъп плат, очевидно не беше купен конфекция, а бе направен по поръчка и му беше съвсем по мярка. Носеше връзка на червени и сини карета, която беше ненормално широка и хлабаво завързана на врата му, между двата края на яката му, също далеч по-голяма от обикновените яки. Вратовръзката му беше украсена с диамантена карфица, от джобчето на жилетката към костюма му се подаваше златен часовник на верижка. Носът на адвоката беше също голям и заострен, докато очите му бяха сини и живи.

— Доколкото разбрах, искате да заведете дело, докторе? — запита г-н Кузман, като посочи на Питър един стол, за да седне, а той самият се настани удобно зад бюрото си.

— Представлявам пациент, който иска да заведе дело.

— Наистина ли? — рече г-н Кузман и лицето му грейна, като кимна с глава настрани, за да покаже нарастващия си интерес. — Разкажете ми какво точно имате предвид.

Питър накратко му описа подробностите по случая и собствените си основания, за да вземе участие в него. Предварително си беше направил резюме на това, което ще каже, като смяташе, че ще се окаже важно да съумее да поднесе фактите бързо, но достатъчно убедително, за да заинтригува адвоката да се заеме с делото.

Г-н Кузман мълчаливо го изслуша, без да помръдне нито тялото, нито лицето си, с отвърнати от Питър очи, докато говореше.

— Добра рекапитулация — рече той, когато Питър спря. — Чувал съм за д-р Матю Хеч, разбира се, даже веднъж съм водил дело против него. Да, беше преди около седем или осем години. Ставаше въпрос само за няколко хиляди долара, може и десет да са били и въпросът се уреди извън стените на съда. Беше оставил твърде дълго гипсова превръзка на крака на едно момче, което му бе причинило некроза (локална смърт) от притискането. Проблемът се разреши на място, ако изобщо е съществувал такъв. Понякога си мисля, че не е имало нищо подобно. Но разговарях с този човек тогава и той определено не ми хареса. Изобщо. Изглежда някак странно, малко ненормално с тази твърде голяма глава и тези свои налудничави очи. Е, както и да е, ще трябва да докажем на съдебните заседатели, че се касае за небрежно гледане на болен от страна на лекар и злоупотреба със служебното положение, което не съм сигурен, че изобщо може да стане, дори и с ваша помощ, съдейки от това, което ми казахте. Споменахте също, че семейство Корти са си определили час за среща и с друг адвокат.

— Да, но той няма да се върне най-малко още една седмица. Тогава чух за вас и освен това, ще е по-удобно да се работи с някой, който се намира по-близо до Сан Маршъл. Мисля, че семейство Корти ще последват съвета ми, ако решите, че ще можете да се заемете с това дело.

— Искам да ми разкажете малко повече за собствените си чувства към този д-р Хеч. Какво ви накара да стигнете дотук?

Питър му разказа за проблемите, с които се беше сблъскал, докато асистираше на Хеч, за фантастичната невероятна поредица от грешки, пропуски и човешки убийства, сред които се бе опитал да работи. След това разказа на г-н Кузман и за Ан, за операцията й, която му беше изяснила, че на всяка цена трябва да се вземат мерки. Независимо от жертвата, която ще бъде принуден да направи, за да положи усилия да направи нещо да спре д-р Хеч.

— Разбирате, че вашето лично участие в случая няма да е от помощ на нито един адвокат, нали? — рече г-н Кузман. — Без съмнение, ще бъдете разпитан и от обвинението, и от защитата, и смятам, че това ще намали позициите ни за спечелване на делото. Тези дела за небрежно гледане на болен от страна на лекар, докторе, са много трудни. Напълно разбирам начинът ви на мислене, както и защо така твърдо сте решили да предприемете нещо. Но и вие трябва да разберете, че е много необичайно, и дори по всяка вероятност едва ли не уникално, лекар да се изправи пред адвокат и да го кара да се заеме с дело срещу друг лекар, като предлага самият той да се яви като експертен свидетел на обвинението. Всичко това ме принуждава внимателно да обмисля ситуацията. — Усмихна му се дяволито, както си седеше зад бюрото с палци, пъхнати в джобчетата на жилетката на костюма му. — Признавам, че този случай доста ме заинтригува. Не, не казвам, че вече съм решил да се заема с това дело. Първо ще трябва да поговоря със семейството и да направя някои свои проучвания на фактите. — Натисна някакво копче под бюрото си и отгоре светна една лампа, която приятно освети стаята на фона на смрачаващия се отвън ден. — Знаете ли, д-р Де Хаан, дори симпатиите или враждебността на съдията са в състояние да спечелят или провалят едно дело. Той е в състояние да пререже някои подобни случаи из основи.

— Разбирам, че всичко това е свързано с доста проблеми — съгласи се Питър. — Но аз успях да убедя семейство Корти, които в началото не бяха сигурни какви действия да предприемат, че имат право да заведат съдебно дело. Никога нямаше и да разберат за този съдбоносен възел, ако не бях аз и това е едно от нещата, които направо ме вбесяват. Можете ли да повярвате, д-р Хеч е един от най-известните лекари в Сан Маршъл, както по популярност, така и по банкови депозити и въпреки това той самият отнема живота на поне шест или осем души годишно, по моя преценка, без да броим тези, на които докарва непредвидени болести срещу огромни суми. Сигурен съм, че има и много други като него из всички градове на страната. Лекарите в Сан Маршъл не са в състояние да предприемат някакви колективни или индивидуални мерки срещу него и допускам, че същото става и с останалите лекари.

— Откровено казано, тръпки ме побиват, като си представя само как ще се изправите пред всички и ще се разбунтувате срещу това положение, като предявите обвиненията си. Трудно е да се повярва, че почти навсякъде в страната, както твърдите вие, няма достатъчно количество добри доктори, които да озаптят действията на подобни некадърни лекари.

— Практически е невъзможно да се предприемат каквито и да било законни действия срещу лекарите според законите на щата Калифорния — проверил съм го — или дори в целите Съединени Американки Щати, г-н Кузман, за нищо друго, освен срещу малтретиране, невменяемост, вземане на наркотици или незаконната им продажба, обвинение за незаконно извършени аборти или други углавни престъпления, непрекъснато задяване и ухажване на жени пациенти или други неща от подобен род. Медицинските общности просто не предприемат никакви дисциплинарни мерки. Сега имат пет нови регионални консултативни съвета в допълнение към Държавния съвет, които да им помагат при упражняването на контрол върху дисциплината и етичното поведение на лекарите, но тези съвети нямат никакви реални намерения да се задълбават в проблеми, които не спадат към споменатите от мен категории.

Г-н Кузман седеше и мълчаливо го слушаше, след това завъртя приятните си жизнерадостни сини очи, когато заговори:

— Добре, нека сега аз да ви задам един въпрос, докторе. Няма ли да е по-добре за вас и по-удачно да постигнете целите, които сте си поставили, ако изложите проблема пред вашата местна регионална медицинска общност? Да се опитате да получите подкрепата на колегите си пред някой от вашите трибунали? Знаете добре, че нито един от тези ваши така наречени приятели няма да дойде и доброволно да се изправи в съда, за да свидетелства срещу колегата си, но може да се окажат на ваша страна при едно колегиално дисциплинарно обсъждане на въпроса, изнесено пред изпълнителния комитет на собствената ви медицинска общност.

— Това, което току-що ви казах, доказва, че подобно действие няма да даде резултат. Има доста доктори, които много добре разбират и си дават реална сметка за действията на д-р Хеч, но никога не са направили нищо, за да му попречат официално и знам, че никога няма да го направят. Няма нищо, което да ми подсказва, че е възможно внезапно да се извъртят на 180 градуса и изведнъж да проявят интерес към обсъждане дисциплинарното поведение на техен колега, който е нарушил професионалните си задължения към даден пациент, което нарушение, според мен, е достатъчно основание за завеждане на съдебно дело. Семейството на този човек има право да му се даде шанс да получи справедливост в съда пред съдията и съдебните заседатели, и смятам, че това трябва да се направи, ако е възможно.

— Добре, следя насоката на мислите ви. Сега да ви задам един страничен въпрос, например, каква операция направи д-р Хеч на годеницата ви?

— Хистеректомия — отвърна Питър, като наблюдаваше рефлексното беззвучно изсвирване на устните на адвоката и се замисли за човека срещу себе си, след тази му реакция. Изглеждаше му умен, буден, не точно наконтено издокаран, но ексцентричен и може би точно човек с определено насочени интереси към външни лица, груб, самоуверен тип, който би бил в състояние да спечели дело за небрежно гледане на болен от страна на лекар.

— Така че нека да ви обясня — рече г-н Кузман. — В съда първо се представя случаят на ищеца, като ищец се явява човекът, който е завел делото. Първо от ищеца се изисква да изготви достатъчно добре обосновано обвинение, което на латински се нарича prima facie, т.е. случай, който може да се представи на съда, случай, който има вид на достатъчно добре обоснован юридически, за да може съдията да почувства, че защитата на твърденията му ще бъде гарантирана и приета. Той е в състояние моментално да разчопли делото, да го прекрати или да отхвърли иска и точно това би могло да стане със случая по начина, по който вие ми го представяте. Особено, ако възраженията на защитата срещу вас като експертен свидетел, които неизбежно ще се предявят, бъдат подкрепени от съда. В случай, че сте се занимавали и сте чели юридическа литература, знаете, че обикновените свидетели могат да дадат показания единствено и само във връзка с фактите, но експертният свидетел може и трябва да даде преценка на фактите, които съдебните заседатели първоначално няма да са в състояние правилно да възприемат и разберат, след което експертният свидетел трябва да даде мнението си. При дела, заведени за небрежно гледане на болен от страна на лекар, мнението му, което в общи линии се явява потвърждение на това, че не са взети подходящи мерки за оздравяването на пациента, обикновено е необходимо за случая на ищеца. Съдебните заседатели често се сблъскват с конфликтни експертни свидетелски показания и след това остава на тях да определят и най-накрая да вземат окончателно решение дали може да се вярва на експерта или не. Ако не можем да ви използваме като експертен свидетел, а само като обикновен такъв, тъй като отскоро практикувате медицинската професия, и не сте специализирали в никоя област досега по-просто казано, нямате издържан изпит и нужната квалификация за определена специалност — а това именно са слабите ви места, за които те незабавно ще се хванат — тогава трябва да намерим други експертни свидетели. Ще трябва адски да се измъчим и дяволски да се потрудим, за да намерим достатъчно добри експерти, за да се противопоставим на количеството свидетели на защитата, които д-р Хеч без съмнение ще представи, но трябва да се надяваме на всяка цена да разполагаме с достатъчно добри експертни показания, за да имаме надежда да постигнем нещо, в противен случай съдията ще отхвърли иска и ще прекрати делото и просто няма да има смисъл да започваме каквото и да било. — Адвокатът си запали пура и започна да изпуска ароматни облачета черен дим из стаята. — Разполагате с някои силни точки в случая, както ми го представяте, и ако успеем да постигнем съдията да не прекрати делото, имаме шанс да разнищим д-р Хеч при кръстосания разпит. Ще ми се наложи по някакъв начин да го принудя сам да се издаде, за да можем да спечелим присъдата на наша страна. — Г-н Кузман силно и шумно си почеса главата, като разбърка римските си къдрици, след което затвори очи и потъна в размисъл. — Е, добре, нека да ви кажа какво смятам да предприемем и по какъв начин ще действаме. Доведете ми семейството, за да мога да ги разпитам. Има още нещо, ще се наложи да поговорим и за пари. Ще искам договор за две хиляди, за да мога да започна разследване и да видя дали имаме достатъчно основания, за да заведем дело. Нали знаете, ще ми трябват копия от официални отчетни документи от болницата, ще трябва да проведа свое собствено разследване на случая с помощта на моя персонал, за да видя до каква степен законът може да се намеси в ситуацията, разходите за показанията под клетва, които трябва да се вземат от авторите на престъплението, а така също и от сестри, санитари, архивари, административни служители и така нататък. След това ще трябва отново да обмислим нещата и да видим колко добре обосновано е делото ни, да преценим дали наистина разполагаме с такова или не.

— Сигурен съм, че семейство Корти ще се радва да дойде при вас и да анулира определената си среща с адвоката от Сан Франциско.

— Мога да направя повече за тях, отколкото колегите ми от големите градове — отвърна с усмивка г-н Кузман.

— Сигурен съм, че е така — рече Питър, като сърдечно и с доверие погледна стария адвокат.

— Наистина много ви се иска да видите този тип на електрическия стол, нали, млади докторе Де Хаан? Вие сте добър и убедителен продавач на идеи. Вече започвам да виждам вътре в себе си опорните точки на делото и виждам как ще го спечелим. Обичам да попадам на хора, които заслужават да ги мразят. Обичам да откривам противни гадни съпрузи, отвратителни, измамни, кръвосмучещи съпруги, мръсни и непочтени мошеници бизнесмени или алчни за пари, по-свети и от Всевишния доктори. Обичам да ги съдя, да ги изкарвам в съда и да ги поставям на подсъдимата скамейка, да ги превръщам в свои врагове, да ги виждам като свои противници в съда. — Тупна с юмрук по масата. — След това обичам да забивам стрелата в сърцето на този свой враг и да го наблюдавам как се свлича на земята, мъчително и бавно. Просто си мисля, че може да ми достави удоволствие да видя как този приятел Хеч се търкаля в праха и пада убит на бойното поле, като започва да целува преди това земята.

— Звучи добре.

— Д-р Де Хаан, искам да се приберете у дома и да седнете да напишете всичко, което се е случило в целия този случай, от началото до края, в хронологичен ред, всичко, което знаете, както и всички подробности, които ви дойдат на ум.

— Ще го направя.

Питър наблюдаваше лицето на г-н Кузман, когато се изправи и погледна през прозореца към улицата долу.

— Разбирате, нали — обърна се той към Питър, — че това е много любопитно дело. Например, вие, д-р Де Хаан, сте един от лекарите, замесени в него и при нормална ситуация, бихте се явили като свидетел на защитата. А сега сте тук като агент-провокатор. Мисля, че ще трябва да поискам прекратяване на делото за вас в края на разглеждането на делото на ищеца.

— И аз се чудех за това — отвърна Питър, като го обхвана прекрасно, топло и сърдечно чувство. Беше му приятно внезапно да открие след цялото това време, че има поддръжник и съюзник.