Джеймс Кър
Клиниката (30)

30.

Не получи никаква вест от семейство Корти, нито пък от Ан. Питър поне десетина пъти понечи да й се обади, както и на г-жа Корти, но после реши да не го прави. Беше твърде изтощен и на прага на силите си, за да се чувства обезверен, прекалено уморен, за да пийне нещо и да се отпусне, защото го бе страх да не загуби контрол върху себе си, винаги нащрек, като непрекъснато очакваше таванът да се срути отгоре му и дамоклевият меч да падне всеки миг върху него.

И тогава един ден, в събота, на 23 април, като следствия на действията му се случиха едновременно няколко неща. Питър се намираше в коридора на хирургическото отделение, наведен над бюрото на сестрите и нанасяше бележките по хода на оздравяването на болните, когато се появи с бодри крачки д-р Хеч и тръшна пред него една амбулаторна карта.

— Виж какво, Де Хаан — рече Матю Хеч, като силно и болезнено го потупа по рамото, което Питър прие просто за по-груб поздрав от обикновено, — тази сутрин Джо Пармилий ми каза, че ти вдигаш шум във връзка с аутопсията на Лу Корти. Много добре знаеш, че момчето почина от хепаторенален синдром и токсемичен шок, плюс неподходяща упойка, трябва да признаеш това. И точно сега идвам от кабинета си, където заварих стария Корти и снаха му, които ми говореха по начин, като че ли едва ли не ще заведат дело в съда срещу мен или някакви подобни глупости. Попитах ги дали са се срещали с тебе и те не искаха да ми отговорят, което ме накара да мисля, че съм на прав път и е по-добре да поговоря с тебе. Какво става, Пийт?

— Джо Пармилий запозна ли ви с фактите, които установихме при аутопсията?

— Да ме запознае ли? Той направо ми ги показа. Донесе ми горе всички органи, прегледахме ги внимателно един по един още същата вечер. Знам също и какво е казал Норман Силвана, но всичко това са пълни глупости. Показах на Джо, че възелът е правилно направен и е завързан около кистозната артерия. Имаше и едно малко възелче около една от другите малки артерии в жлъчния мехур, но то е без значение. Много добре си спомням, че идентифицирах чернодробната артерия по време на хирургическата операция и я отделих от другите. Казах на Джо къде е тя и му обясних как е възможно, в този случай, Норман Силвана да се е объркал. Просто кистозната артерия беше извадена малко по-напред от обичайното й място, това е всичко. Лигатурата си беше точно на мястото, около кистозната артерия и това момче почина от хепаторенален и токсемичен шок. Жлъчният му мехур наистина беше зле възпален и силно инфектиран, като инфекцията се бе разпространила в черния му дроб и в потока на кръвта. За какво е целият този шум? И каква е тази история със семейство Корти? Ти говорил ли си с тях?

— Да. Тя даде съгласие да се извърши аутопсията…

— Това е била първата ти грешка. Това не е случай, когато е работа на семейството да поиска аутопсия. — Дишането на д-р Хеч видимо се бе затруднило, а лицето му ставаше все по-червено и по-червено.

Обратно на него Питър се владееше напълно, дори се чувстваше успокоен от мисълта, че нещата вече поемат някаква насока на развитие.

— Изобщо не разбирам какво искаш да ми кажеш, Мат — рече той. Никога досега не се бе обръщал към д-р Хеч на малко име.

— Виж какво, момче, внимавай в картинката. Какво искаш да кажеш с това, че не ме разбираш? Казах ти нещо извънредно просто.

— Знам. Ти никога не грешиш. Наистина как изобщо можеш дори да говориш така? Изобщо не си присъствал на аутопсията. Да извади всички органи и да ти ги донесе! Сигурен съм, че ако го е направил, всички връзки вътре в тялото са се нарушили. А аз бях там, както знаеш и видях точно къде е завързан възелът. И Норман знае къде беше завързан. Не е нужно ти да му казваш къде е бил.

— По дяволите, та това момче не вижда достатъчно хирургически операции в продължение на една година, за да може да различи къде е коремният пъп на човека.

— И какво изобщо искаш да кажеш с думите, че това не е случай, за който човек може да поиска да се направи аутопсия? — продължи Питър. — Единственото, което разбирам от думите ти, е, че искаш да се защитиш. Както и да е, истината е, че разговарях със семейство Корти и им казах истината за резултатите от аутопсията. И без това бях обещал на г-жа Корти да го направя. Откровено казано, мисля, че тя има пълното право да те съди, като има достатъчно улики, за да заведе едно добро дело. Нямам никаква представа дали ще го направи или не.

— Имаш наглостта да стоиш срещу мен и да ми говориш по този начин след всичко, което съм направил за теб, да ми казваш, че някой трябва да ме съди за постъпките ми? Ти не си лекар, не си доктор, ти си един проклет комунист. — Вените на врата на д-р Хеч се бяха издули и изпъкнали от яд.

— Точно толкова глупав и алогичен коментар, колкото очаквах да направиш.

— Никой няма право да ми говори така — изрева Матю Хеч. — Да се махаш от болницата ми. И докато не ми се извиниш официално за думите си, като ми дадеш пълно обяснение на всички твои действия, предприети до този момент, и до момента, в който те не бъдат приети от мене, вратите на всички сгради на тази болница и клиниките й са затворени за теб.

— Нямаш право да постъпваш така.

— Аз съм този, който притежава това място, не го забравяй.

— Това е болница, която се използва от обществеността, в която е назначен компетентен персонал, в това число и аз самия и която се подчинява на законите на щата. Много добре знаеш това, както и добре знаеш, че нямаш никакво право да ме уволниш, преди да се явя пред директорския съвет, който да ме изслуша и да вземе решение.

— Имаш ми зъб за онова момиче, в което си вкарал оная си работа, а аз не съм и оттам започна цялата история, нали? Забременяла е по твоя вина, а не по моя, така че не се опитвай сега мене да изкараш виновен за всичко. Искам още сега, в този миг, да се махнеш оттук и ако не вярваш, че всяка дума, която ти казвам, е чиста истина и посмееш дори носа да си подадеш тук този следобед, ще те посрещнат заместник-шерифът и един полицай със заповед за арест.

— Преди да изляза оттук, ще обиколя всичките си пациенти, като им кажа, че сте ме уволнили без мое съгласие и против волята ми и че вие или друг, определен от вас човек, ще заемат мястото ми и ще напиша това на всеки амбулаторен картон. Ако направите какъвто и да било опит да ми попречите, ще ви се противопоставя. — Питър се завъртя на токовете си и тръгна по коридора, след това се обърна, за да добави: — До скоро виждане в съда.

Д-р Хеч се вторачи с ярост в тила на Питър, който продължи по коридора, а няколко сестри и санитарки се появиха от вратите, за да видят какъв е този шум, който се вдига. Точно тогава звънна телефонът, една от сестрите го вдигна, след това с треперещ глас се обърна към Питър.

— Д-р Де Хаан, търсят ви по телефона. — Питър се спря в коридора. — Г-н Корти се обажда.

— Ще се обадя — отвърна Питър.

— Да не си посмял да говориш по телефона оттук — изрече застрашително д-р Хеч, като пристъпи крачка напред, взе слушалката от ръцете на сестрата и я постави на мястото й.

Питър сви рамене и отмина.

Той прекара същата вечер в къщата на г-жа Корти, като разговаряше с нея и свекъра й, г-н Корти.

— Искам да ви помогна да направите това, което сметнете за правилно — им каза той, като чувстваше, че няма повече никакъв смисъл да се занимава с другите грешки и пропуски на д-р Хеч или злощастните недостатъци на медицинската общност, в която допускаха лекари като Хеч, Сюсък и Делани да имат своя клиентела, както и други подобни случаи в щата и националните медицински общности. Проблемът на семейство Корти не беше да реорганизират етичната структура на медицината, а беше далеч по-прост: дали да заведат дело срещу д-р Хеч за злоупотреба със служебното му положение и небрежно гледане на болен?

Дори и при това положение, помисли си Питър, всяка инвазия имаше своя брегови плацдарм или предмостие, всяка законна реформа имаше своя Гедеон^[1] и всяка социална промяна имаше нужда от страдащи защитници и герои.

Може би в това малко на вид начало, което чрез тях поставяше Питър, тези страдащи хорица щяха да успеят да превърнат смъртта на Лу Корти в помощ от по-голямо значение и полза за всички останали хора, отколкото можеха да предположат или допуснат в момента.

И все пак засега това не беше тяхна грижа. Те разполагаха с едно честно дело и честно разсъждаваха по него, без да могат да решат какво да направят.

Първоначално Питър беше подходил погрешно към тях. Те не се интересуваха от пари. Главните им съображения бяха безсмислената загуба на един човешки живот и репресивните мерки срещу човека, който беше станал причина за това. В тосканското сърце на стария г-н Корти публичните действия на семейството при завеждане на подобно дело срещу д-р Хеч щяха да бъда оправдани, само ако можеше да се постигне съответното възмездие или мъст.

— Мисля, че трябва да направим нещо по този въпрос — най-накрая заключи г-н Корти. — Не смятам, че би трябвало да предприемаме действия, ако г-н Хеч не е извършил нещо наистина незаконно или нередно, а вие се изправяте в съда, като му дойде времето и се заклевате, че говорите истината, нали така?

— Да, така е.

— Значи със сигурност ще си загубите работата?

— Вече я загубих. Д-р Хеч ме уволни тази сутрин.

— Не, не може да бъде. Наистина ли? — запита старият човек, като изненадата прозря зад грубите, набръчкани черти на лицето му.

— Д-р Де Хаан, истината ли казвате? — запита Пеги Корти.

— Разбира се — засмя се Питър, като вдигна ръце. — Истина е.

Г-жа Корти изведнъж избухна в беззвучен плач и поток от сълзи започнаха да се стичат по бузите й. Питър се обърна настрани, за да не я гледа. След няколко мига тя се овладя и каза:

— Татко, това е единственото, което трябва да знам. Щом този лекар е до такава степен убеден, че д-р Хеч е направил нещо нередно при операцията на Луис, готова съм да приема думите му за верни. Мисля, че трябва да продължим напред и да вземем някакви мерки.

— Права си — рече г-н Корти, — и аз така мисля. — Наведе се напред и потупа ръката на Питър със своята стара, загрубяла ръка. — Момчето ми, не искам да кажа, че с тези думи се показвам невъзпитан, драги млади човече, скъпи докторе, но мисля, че трябва да продължим борбата заедно с вас и да направим нещо. Добре разбирам, че имате някакви свои лични причини, за да постъпвате така, да вземете такива драстични мерки и причината ви е достатъчно добра за пред Бога. Затова и ние тръгваме заедно с вас. — Усмихна се.

— Какво ще правите с работата си, искам да кажа, как…? — запита Пеги Корти.

— Ще трябва да си намеря друга работа и може да се окаже, че няма да е лесно — отвърна Питър. — Мога да остана тук три-четири месеца за разглеждане на делото, разпита на свидетелите и показанията под клетва, и да се върна за самото дело след това, ако е необходимо, но през цялото това време ще се нуждая все пак от някакъв доход.

Лицето на Корти изведнъж отново стана много сериозно.

— Имате предвид — тъжно констатира той, — че искате пари от нас.

— Смятам, че е правилно да му помогнем финансово, след всичко, което направи за нас — намеси се Пеги Корти.

— О, не, не искам абсолютно нищо от вас. Е, ще ми се нещичко, но не става дума за пари. Много искам да видя как на д-р Хеч му се връща и му се налага да заплати за цялото зло, което е причинил досега на хората. Но от моя страна би било абсолютно нередно да искам пари, така че и през ум не ми е минала подобна мисъл. Мисля, че г-жа Корти и без това си има достатъчно финансови проблеми, не е нужно и аз да се добавям към тях.

— Прав сте, докторе — рече тя. — Учудена съм. Искам да кажа, оправяхме се толкова добре до смъртта на мъжа ми и изведнъж след това всичко като че ли изведнъж се срути. Всички, които бяха сключили договори със съпруга ми, започнаха изведнъж да ги анулират и всички, на които дължим нещо, започнаха да искат да си платим дълговете, а не постъпват никакви пари.

Г-н Корти се намеси:

— Дори и счетоводителят клати глава и вика: „Господи, каква бъркотия!“.

— Няма съмнение, че ще трябва да тръгна на работа — добави Пеги Корти. — Ще продадем всичко и ще започна работа. Но ще минат поне шест месеца, докато успеем да уредим всичко, за да мога да го направя. — Погледна Питър и се усмихна. — Е, имам кафе и кейк в кухнята, така че можем да похапнем, докато си говорим.

Останалата част от вечерта достави голямо удоволствие на Питър. Окончателното решение на семейство Корти беше да процедират и да заведат дело в съда. Обсъдиха го в най-големи подробности.

Най-големият им проблем беше кой адвокат да наемат. Познаваха много добри адвокати в Сан Маршъл, но не знаеха дали те са в състояние да доведат до добър край едно дело за небрежно гледане на пациент от страна на лекар и дали изобщо биха се съгласили.

— Утре ще поговоря с моя добър приятел Бил Джонсън — рече г-н Корти на Питър. — Той е добър адвокат.

— На ваше място не бих се обърнал към нито един адвокат, докато не съм съвсем сигурен, че няма никаква връзка със семейство Хеч, както и с някой член на клиниката — посъветва го Питър.

— Като се сещам сега, млади докторе, един ден намерих д-р Хеч в кабинета му. Мисля, че говореше нещо за завещание.

— Виждате ли, напълно е възможно да изпаднем в ситуация, някой адвокат да ни откаже да се заеме с подобно дело и предварително да му предаде информацията, която споделите с него.

— Бил Джонсън не би постъпил така за нищо на света, знам това, но разбирам какво имате предвид. Така че ние с Пеги обмисляме нещата, разговаряме, обсъждаме ги и взимаме мерки.

— Е, не губете много време все пак — посъветва ги Питър, като се усмихна. — И се моля да попаднем на добър адвокат. Казвам „ние“, г-н Корти, защото с всички сили искам да помогна. — Той се изправи. — Трябва да тръгвам, г-н Корти, г-жо Корти. Много ви благодаря.

— Да ни благодарите на нас, млади докторе! Ние сме тези, които трябва да ви благодарим! — Грубият старец изведнъж хвана ръката на Питър, здраво я стисна и го изкара от равновесие.

Питър се изправи със смях.

— Вече сме партньори — каза г-н Корти. — Така че да си пожелаем добър късмет.