Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Clinic, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2015)

Издание:

Джеймс Кър. Клиниката

Американска. Първо издание

ИК „Делакорт“, София, 1994

Редактор: Вихра Манова

Художник: Росица Крамен

ISBN: 954-841-514-3

История

  1. — Добавяне

13.

Целия следобед Питър се чувстваше по-уверен от думите на д-р Хеч, което само по себе си беше странно, като се вземе предвид липсата на доверие, която нарастваше в него по отношение правилната преценка на този човек. И все пак не можеше да се отрече, че се чувстваше по-добре. Работи по-малко от обикновено в кабинета си този следобед, след което пак отиде да види г-жа Лонг, преди да отиде да вечеря в центъра на града. Болките й бяха по-слаби, но положението й в общи линии беше същото.

Вечеря в ресторанта на Чарли Джин, любимия му китайски ресторант и след вечеря се обади на Ан Алексио от телефона на Чарли. Каза й, че иска да намине да я види и след десет минути тя вече седеше на предната седалка на колата му и го гледаше.

— Толкова съм изненадан — рече той.

— Какво имаш предвид?

— Косата ти.

— Харесва ли ти? Подстригах се.

— Виждам. Харесва ми. Даже смятам, че прическата ти е страхотна. — Питър я намираше за много красива. Беше толкова млада и толкова свежа.

— Трябваше да променя нещо, за да си повдигна духа, така че си подстригах косата.

— Значи не си прекарала добре уикенда?

— Та как бих могла? През цялото време само ти ми беше в ума.

— Наистина ли? — Питър просто не можеше да я разбере. Беше сигурен, че е направила точно обратното — забравила го е и изобщо не се е и сетила за него.

— Не трябваше да казвам това, което казах в сряда вечер. Съжалявам за думите си. Непрекъснато се упреквам. Първо си мислех, че никога няма да поискам отново да те видя, а след това реших, че наистина го искам. Сега ми е много приятно да съм с теб, но в същото време ме е страх.

— Защо?

— Не знам. Предполагам, че се боя да не би никога повече да не те видя след тази вечер.

— Ти беше тази, която я нямаше. Както знаеш, търсих те два пъти, не, три пъти, но ти или си беше легнала, или не беше вкъщи и нито веднъж не ми се обади. След това се оказа, че си заминала за уикенда. Вече мислех, че си ме зарязала и отписала.

— Не знаех, че си се обаждал. Баща ми все забравя да ми предава кой се е обаждал и какво е казал. Или ако случайно не забрави, винаги обърква нещо.

Питър усети как сърцето му започва да бие по-силно, когато гледа и разговаря с Ан. Беше възбуждаща в бялата си блуза и синята пола — като училищната униформа — с аромата на прясно червило, пудра и парфюм, който се излъчваше от нея.

— Наистина много ми се иска да те целуна — доста стеснително произнесе той.

— Така ли? И на мене. Но още е светло.

— Знам.

— Защо не влезеш вътре? Баща ми след малко ще излезе. Ще ходи на някакво събрание.

Мълчаливо изминаха алеята към къщата и влязоха. Ан го заведе в хола и попита:

— Искаш ли кафе?

— Не.

— Чай?

— Пих много чай, докато вечерях при Чарли Джин.

Тя седна на канапето с кръстосани крака, след като чу отварянето на врата някъде навътре в къщата и приближаването на стъпки.

— Ан, трябва да излизам вече — рече баща й. — О, здравейте.

— Татко, това е д-р Де Хаан, Питър де Хаан, запозна се с него онзи ден.

— О, да, докторе, приятно ми е пак да ви видя. Закъснявам и трябва да бягам, Ан. По всяка вероятност ще се прибера към единайсет часа, но е възможно да стане и дванайсет. Лека нощ, докторе. — Ръкува се с Питър и излезе.

— Баща ти ми харесва. Изглежда много приятен човек.

— Така е. Мисля, че е и самотен, но никога не се оплаква от нищо.

За миг разговорът им замря, след което Ан каза:

— Не те попитах дали искаш нещо за пиене. Просто предположих, че си на повикване или си дежурен или нещо от този род. Звучеше толкова сериозен.

— Не, благодаря. Нищо не искам.

— Каза, че искаш да говорим за нещо.

— Главно исках да ти кажа, че мислих за тебе. Не, това, което исках да ти кажа, беше далеч по-логично и по-важно, но сега като че ли главата ми е празна и единственото, на което съм способен, е да те гледам и да си мисля колко си красива.

Тя докосна ръката му.

— Може ли сега да те целуна? — запита той.

— Целуни ме.

Питър се изправи и се приближи към нея, седна и тя сложи ръка на бузата му.

— Луд съм по тебе — каза той и я целуна.

Ан се отдръпна за миг.

— Наистина ли? Просто не мога да понасям, когато говориш неща, които не мислиш.

— Казвам ти чистата истина.

— Любими — въздъхна тя и го целуна, като го прегърна. След малко спря и се отдалечи. — Наистина те обичам.

— И аз те обичам — рече той и я притисна към себе си. Докосна тялото й, кръста, раменете, гърдите. Усети как зърната им се втвърдяват под пръстите му. — Скъпа, искам да сме заедно. Искам да съм с теб.

Ан сложи глава на гърдите му и стоя притисната към него известно време, като дишаше тежко. След това рече:

— Отиди в спалнята ми в края на коридора и аз след малко ще дойда.

Той отиде в стаята и се съблече, като внимателно си подреди дрехите на рамката на леглото. Скоро влезе Ан, само по пеньоар, който се свлече от гърба й, когато затвори вратата. Стаята беше достатъчно осветена, за да може ясно да я вижда, а тя бе направо ослепителна. Тялото й имаше съвършени пропорции и като я докосна, разбра, че е стегнато и кожата й е гладка. Гърдите й бяха по-големи, отколкото си ги беше представял и бяха разположени високо над стомаха й. Зърната им бяха тъмни и изправени, с широки, повдигнати ареоли около тях. Ръцете му нежно докоснаха всяка част от тялото й, а и тя го погали, преди да я постави на леглото.

Бързо и едновременно постигнаха пълен оргазъм и се отпуснаха на леглото прегърнати, затоплени, изпотени, облекчени и изтощени. След малко тя стана и Питър си мислеше колко е прекрасна и същевременно толкова чувствена, докато се обличаше. Беше й приятно да бъде с него и напълно се бе насладила на удоволствието. След това нямаше сълзи на разкаяние или срам, просто споменът за една прекрасна любов и възбуда.

След това седнаха на масата в кухнята и пиха бяло вино, което Ан намери в шкафа и бързо изстуди във фризера.

— Хубаво е — изрече удовлетворено Питър.

— Татко го купува от винарната в долината.

— Въпреки че да си призная, ти си по-вкусна.

— Питър, поставяш ме в неловко положение.

— Знаеш, че наистина те обичам. Не те лъжа. Никога досега не съм казвал тези думи на никого, но сега ти ги казвам съвсем искрено.

— Много ли жени си имал досега?

— Не, малко.

— Не искам да чувам за тях.

— И аз не искам да знам за предишните ти връзки — отвърна Питър.

— Преди две години бях влюбена в едно момче, но след това престанах да го обичам. Сега просто не мога да си представя как изобщо съм могла да се влюбя в него.

— Не говори вече за това. Звучи ми като собствената ми епитафия.

— Няма. Знам обаче, че чувствата ми към теб никога няма да се променят.

— Обичам те. Вярвай ми, честно ти казвам. — Питър я целуна по бузата, като му беше трудно да повярва, че всичко това наистина се беше случило. Направо беше полудял по това момиче, което едва познаваше. Знаеше, че никога няма да забрави този момент тук в кухнята и все пак, докато той траеше, му изглеждаше напълно нереален и недействителен.

Ан се обади, като че ли му четеше мислите:

— Трудно ми е да повярвам, че всичко това е истина. Не искам отново някой да ме нарани. Боря се срещу самата себе си, като се щипя и си казвам да не вярвам на очите си, защото не искам пак да ме заболи, като си мисля, че в действителност така ще стане. Нали не си казал тези думи, просто защото си искал да легнеш с мен и го направи?

— Луд съм по тебе.

— Искаш ли още една чаша вино? Сложих го пак в хладилника, за да не се стопли.

— Не, трябва вече да тръгвам, скъпа. И без това съм достатъчно опиянен. Каква страхотна вечер беше само! Трябва да се отбия в болницата да видя г-жа Мишелин Лонг, дамата, която лежеше в същата стая с тебе в другата болница.

— Какво й е?

— Много е зле. В неделя вечерта д-р Хеч я оперира от язва в стомаха и не ще да се оправи. Само се влошава.

— Това е ужасно. Хареса ми, докато лежахме в една стая. Беше ми жал за нея.

— Ще тръгвам. Отдавна трябваше да отида да я видя.

— Благодаря ти, че се отби при мен — рече Ан с усмивка.

— Наистина само се отбих.

— Нарочно те дразня.

— Изпрати ме до колата. Вече е тъмно, така че мога да те целуна и там.

Тръгнаха по коридора и излязоха през външната врата.

— Навън е прекрасно. Хладно и ясно — рече тя.

Питър хвана ръката й и я държа, докато не стигнаха до тротоара.

— Лека нощ, скъпа. — Целунаха се, тя се притисна към него и отново се целунаха. — Лека нощ.

— Лека нощ, Питър. Кога ще те видя пак?

— Ще ти се обадя утре.

— Ще се прибера вкъщи от училище към четири и петнайсет, така че обади се колкото можеш по-рано.

— Ще ти звънна точно в четири и шестнайсет минути.

— Довиждане, скъпи.