Джеймс Кър
Клиниката (11)

11.

Питър се прозя като влезе в ярко осветената операционна, оживена от движението на сестрите и нарежданията на лекарите. Видя анестезиолога, който нагласяше инструментите си за вкарване на интравенозна течност и подготвяше тръбата за вкарване в трахеята. Пациентката бе заспала на операционната маса, а долната част на корема й беше напръскана с йод.

Голямата глава на д-р Хеч се обърна към Питър, когато отвори вратата към съблекалнята.

— Как си, Питър? — Помаха му с ръка и навлече зелената риза върху масивния си гръден кош.

— Добре, д-р Хеч.

— Съжалявам, че се наложи да те извикам толкова късно, но си помислих, че трябва да оправим дамата тази вечер, преди да й се пукне язвата. Тя ми е стара пациентка с язвени проблеми. Отдавна се опитвам да я накарам да се съгласи на резекция^[1] на стомаха, но тя все отлагаше, а сега не може да се отърве от болки. Винаги съм установявал при подобни пациенти, че е най-добре първо да им кажеш, че трябва да им се направи хирургична операция, да не ги принуждаваш, просто да ги оставиш на мира и те съвсем скоро сами идват да те молят за нея.

— О, между впрочем, какво мислите за жената, която ви изпратих в събота с голямата киста в гърдата? — попита Питър.

— Как се казваше?

— Гарднър.

— О, да. Дренирах я с игла, но пациентката оставих в болницата. Ще оперирам кистата във вторник сутрин. Смятам, че така ще е най-добре. Може да се окаже злокачествен абсцес или дори гранулом. Е, готов ли си вече? Да си измием ръцете.

Потупа го приятелски по рамото, докато отиваха към мивката. Питър погледна широкото, бодро, вече потящо се лице, което му се усмихваше.

— Обичам да си около мене, Питър. Имаш аналитичен ум, прекрасно умееш да се държиш с хората, проявяваш искрен интерес и съчувствие към тях. Пациентите винаги усещат кога един лекар го е грижа за тях и кога пет пари не дава. Сто процента. Г-жа Клара Гард мисли, че си много добър, а тя е от стара коза яре, да знаеш. Разбира ги тези работи. Между нас казано, иска ми се поне малко от твоята сърдечност да можеше да се влее и в колегата ти Франк Луики.

Прилепиха си капачките против триене към обувките, сложиха си лекарските кепета и маските, и започнаха старателно да се мият. След две минути Матю Хеч спря крана на чешмата си с коленния изключвател и се запъти към хирургичния павилион, като каза на Питър:

— Тази вечер вече два пъти основно се мих и си мисля, че всеки проклет бацил по ръцете ми отдавна се е изпарил.

Питър съзнателно довърши определените му за основно миене пет минути. Отиде в операционната с ръце, от които се стичаше вода и който бързо изсъхнаха. Д-р Хеч беше вече в хирургичната си престилка и ръкавици и стоеше със скалпел в ръка.

— Е, Питър, готови сме да започваме. — Обърна се да хвърли едно око на часовника. — Сега е точно дванайсет и двайсет и осем минути след полунощ. Да видим колко ще ни отнеме тази операция.

Питър побърза да облече дългата престилка, която сестрата му предложи, напудри ръцете си и сложи ръкавиците, които тя му протегна. Пристъпи към масата, когато д-р Хеч започна дългия разрез от високата част на коремната инцизура към долната част под пъпа.

— За някои хора е трудно да свикнат с хирургичната ми тактика, Питър, защото съм склонен да бъда това, което наричат „мокър“ хирург. Наличието на кръв в корема не ме безпокои. Но наистина обичам да завързвам тези кръвоносни съдове внимателно към кожата, защото съм установил, че впоследствие могат да предизвикат проблеми. Водят до хематоми и до абсцеси на шевовете.

След като зашиха всички видими точки на кървене, завързаха ги с коприна. С остър скалпел и дисекция с тъпа къса игла, д-р Хеч бързо проникна в перитонеума, като ловко и прецизно го срязваше, а Питър се възхищаваше на сръчността му.

— Тази дама е много стегната, Гас — обърна се Матю Хеч към анестезиолога, като постави ръка на корема й. — Ще я поразхлабиш ли малко?

— Да, господине. Ще й дам още малко лекарство.

— Имаме нужда от добра видимост, Питър, и затова коремът трябва да е напълно отпуснат. Обикновено при този вид операции ползвам упойка „Билрот 2“. Напоследък все така правя. Бих искал да прегледам всички гастректомии, които съм извършил през последните пет години, да събера накуп различните процедури и да ги анализирам. Да видим при кои са се получили най-добри резултати. — Продължи да работи бързо, като си движеше главата нагоре-надолу, за да наднича в отворената коремна кухина. Вадеше чревни възли, завързваше мокрите гънки, след това съсредоточено изучаваше всички квадранти, а дългата му, облечена в зелен ръкав ръка беше изцапана с кръв чак до лакътя. — Питър, мисля, че г-жа Лонг има бучка на левия си бъбрек.

— Г-жа Лонг ли? Г-жа Лонг ли казахте?

— Да. Мишелин Лонг. Познаваш ли я?

Питър се опита да скрие изненадата си.

— Мишелин Лонг ли?

— Точно така.

— Да. Мисля, че я познавам.

— Сещам се, май спомена, че е идвала при тебе и си й помогнал да постъпи в болница, но положението й се влошило и тъй като болките в стомаха продължили, тази вечер ми се обади. Прегледах я и си помислих, че язвата й може да се пропуква, затова й казах, че е най-добре да се оперира още сега и да й извадим стомаха. Първо, обаче, трябва да се оправим с апендикса. Смятам, че има само киста на бъбрека, поне това е, което напипвам. Дебелото й черво изглежда в ред и няма възли в сляпото черво. Винаги първо преглеждам дебелото и тънките черва, защото по този начин досега съм напипвал доста случаи на полипи и съм откривал рак в начален стадий. Един момент. — Извади дясната си ръка и отново набута вътре лявата. — Господи, само не ми казвай, че дамата е бременна.

Без да иска, Питър въздъхна.

— Каза ли нещо, Питър?

— Не.

— Помислих, че си видял хемофилик^[2]. Не, не мисля, че е бременна. Може би е пред мензис и напипвам нещо на левия яйчник. — Скоро отвори стомаха и дванайсетопръстника и внимателно ги прегледа. — Ето я язвата в дванайсетопръстника. Можеш да видиш реакцията на задната му стена. Почти винаги срещам подобна реакция, когато язвите се готвят да се пукнат.

Питър опипа тази част.

— Не мислите ли, че е възможно да е започнала да зараства, господине?

— Съвсем не, Питър. Ще се научиш да ги разпознаваш, като видиш още няколко десетки язви. Нека сега да видя как ще съединя всичко това. Също така обичам да махам голяма част от стомаха. Най-добрите ми резултати са постигнати при висока резекция, когато съм вадил три четвърти от основата на стомаха и съм оставял само малка гастрална торбичка.

Операцията приключи в два часа сутринта — доста бързо — както разбра Питър. Матю Хеч надраска нарежданията си в амбулаторната карта, погледна листа на анестезиолога и се запъти към съблекалнята. Първо продиктува на касетофона бележките си за онова, което бе установил по време на операцията, след това бодро продължи да говори, докато си сваляше операционните дрехи и се преобличаше в своите.

— Не беше от най-простите операции, в техническия смисъл на думата, Питър, но смятам, че ще се оправи.

— Значи мислите, че следоперативното й лечение ще протече лесно, д-р Хеч? — Питър бе застанал вдървено, още по-изправен от обикновено и се чувстваше целият вкочанен отвътре, но се опитваше да говори естествено.

— По всяка вероятност. Все още е трудно да се каже. Много би ми се искало и ти заедно с мене да следиш процеса на оздравяването й, Питър. Всеки ден да я наглеждаш и да й предписваш всичко, което сметнеш за необходимо. Моля те да го направиш. Винаги, когато поискаш, можеш да бъдеш на разположение на пациентите ми. Ще се радвам, ако ги проверяваш как вървят и даваш нареждания във връзка с всичко, което е напълно възможно да съм пропуснал. Имам пълно доверие в тебе.

— Благодаря ви.

— Впрочем, Хари Лоусън, който отсъства за празника, в края на тази седмица излиза в отпуск за останалата част от месеца. Бих искал ти да ми асистираш, докато го няма. Ако си съгласен, естествено.

— О, да, господине. Съгласен съм, разбира се. Вярвам, че за мен ще е полезно и ще науча много неща — отвърна Питър след моментна пауза.

— И ще следиш заедно с мен състоянието на г-жа Лонг след операцията, нали? Давам ти възможност да видиш как работя.