Джеймс Кър
Клиниката (38)

38.

На следващата сутрин Питър отново застана на свидетелското място в продължение на около час, за да бъде преразпитан от г-н Кузман. Изненадващо, последвалият от страна на г-н Толивър кръстосан разпит беше доста джентълменски.

Д-р Хеч отново дойде късно, като още веднъж работното му облекло се подаваше изпод костюма му и доведе Розали със себе си. Тя седна до него на масата на обвиняемия, като изглеждаше самоуверена и много красива.

Семейство Корти се прибраха у дома за обяд, защото г-н Корти продължаваше да го боли стомахът, така че Питър обядва сам с д-р Дънинг и г-н Кузман.

Неизвестно по каква причина, но Питър бе очаквал да види насреща си възрастен лекар от Южна Калифорния, скучен и надут, с пърхот по яката на ризата си и измачкан костюм. Вместо това видя млад човек на около четирийсет и пет години, с тъмна коса, която падаше на къдрици на челото му, спретнато, но не контешки облечен. Очевидно беше човек на амбицията и ентусиазма, бдителен, говореше бързо и определено, имаше чувство за хумор. Беше ги разсмял и двамата с вицовете си за другите дела, на които бе давал показания.

Когато застана на свидетелското място този следобед, се държа по същия начин, отговаряше бързо и гладко, с лекота, държеше се приятно и почти създаваше впечатлението, че се забавлява, с явно желание да се покаже язвителен или дори направо насмешлив в отговорите си, но все пак добре осведомен и с широки познания, като наблягаше на въпросите, които искаше да подчертае или изтъкне.

Данните, разкрити от г-н Кузман, когато представи този млад хирург за даване на експертни свидетелски показания, бяха направо изненадващи. От една страна току-що бе получил назначение на длъжност доцент по хирургия в Университетското медицинско училище и болница в Лос Анджелис. Беше издал шейсет и осем медицински труда, а той самият бе написал учебник по хирургия. Работеше като завеждащ факултета по хирургия през лятото, докато шефът му бе изпратен в Далечния изток от правителството в командировка и беше старши екзаминатор на Комитета по национална хирургия. Беше член на десет различни по-главни общности, в това число и на Националната академия по хирургия, която можеше да има само по двеста члена, не повече, наведнъж. Една хирургическа процедура и два операционни инструмента носеха неговото име. („Ако искате да узнаете кой ги е кръстил — обърна се той към г-н Кузман — знайте, че съм аз“ и широко се усмихна, с което накара и съдебните заседатели да се засмеят.)

— Сега, г-н Дънинг, можете ли да ми кажете колко холецистектомии, тоест операции за премахване на жлъчния мехур, сте извършили досега?

— Около седемстотин.

Съдебните заседатели спряха да се усмихват, като явно бяха впечатлени. Това вече беше нещо, което можеха да оценят както подобава, научните степени, различните членства и почетните титли не означаваха нищо за тях.

— Бих искал да ви попитам дали има известен риск при извършване на холецистектомия, тоест при хирургическо премахване на жлъчния канал?

— Разбира се, че при всяка хирургическа намеса има известен риск, на първо място упойката, която се поставя, след това отварянето на съответната кухина на тялото, която при холецистектомията се явява коремната.

— Но в случай на остра инфекция на жлъчния канал, рискът при холецистектомията се счита за оправдан, нали?

— В общи линии, бих отговорил с „да“. Въпреки че понякога може да се явят причини при остра инфекция на жлъчния канал да се отложи хирургическата операция и да се предприеме лечение с антибиотици, тоест, лекарства за унищожаване на бактериите, докато не се подобри състоянието на пациента. Не е лесно да се резюмират решения от подобен род, защото при всеки индивидуален случай е необходимо да се направи експертна преценка.

Д-р Дънинг продължи да обсъжда пълната анатомия на жлъчния канал по молба на г-н Кузман, като използва диаграмите, а така също и техниката на холецистектомията.

След двайсетминутно представяне, г-н Кузман каза:

— А сега, д-р Дънинг, искам да ви задам определени въпроси, за да изясним някои неща. В случая, чернодробната артерия с лявото и дясното си разклонения, както научихме, носи подхранваща, богата на кислород кръв, която се изпомпва от сърцето, за да отиде в черния дроб и да го снабди с необходимата за функционирането му храна. Правилно ли съм разбрал?

— Точно така.

— И завързването на главната чернодробна артерия, на дясното или лявото й разклонения може да доведе до смърт, поради увреждане на черния дроб, причинено от липсата на достъп на кръв до него, така ли?

— Да, черният дроб е важен орган, който има многобройни предназначения и извършва вероятно хиляди функции, които са от жизненоважно значение за човешкото тяло. Ако той се разруши, тялото, естествено, умира. Сега, що се отнася до случаите, където има прекъсване на чернодробната артерия, невинаги може да настъпи смърт, но в повечето случаи става точно така. В медицинската литература няма описани много подобни случаи, защото, откровено казано, повечето от тях директно се прикриват. Но обикновено смъртта настъпва бързо, след няколко дни, и най-вероятно е да остане необяснима, докато не се направи аутопсия на тялото, ако хирургът не знае, че е завързал чернодробната артерия, което той обикновено не знае, в противен случай никога не би го направил. Това е очевидно.

— А вие, докторе, връзвали ли сте някога главната чернодробна артерия, или лявото, или дясното й разклонения?

— Не, никога.

— Колко холецистектомии казахте, че сте направили?

— Повече от седемстотин.

— И те не са били само обикновени премахвания на жлъчния канал, а редица от тях са били повторни операции след извършена другаде хирургическа намеса, където е било нанесено увреждане на някоя част от системата на жлъчния канал, нали?

— Да.

— Що се отнася до завързване на чернодробната артерия, твърдите, че никога досега не сте го правили по невнимание или недоглеждане? Виждали ли сте някога случаи, когато това е ставало?

— За съжаление съм видял досега два случая, където това се е случило и съм запознат с няколко други.

— В Южна Калифорния ли?

— Да.

— Какви са отличителните белези на смъртните случаи в резултат на тези пропуски и недоглеждания? Първо, всички тези хора ли са починали?

— Да. Онези, които видях, се развиха по един и същ начин. Вдигнаха висока следоперативна температура и изпаднаха в шоково състояние по необясними причини. Дадоха им антибиотици, направиха им много изследвания, всички се втурнаха да открият причината за влошаване състоянието на пациента. Въпреки това, независимо от взетите мерки, смъртта неизменно настъпваше в срок от четири до седем дни след хирургическата операция.

— Значи, характерните признаци са висока температура, шок, треска от студ. В някои от тези случаи появи ли се жълтеница?

— Очевидно, когато започне да действа тази некроза, тоест смъртта на тъканта на черния дроб, тя функционира твърде бързо, за да има време да се развие жълтеница. В случаите, които аз съм наблюдавал, не се разви жълтеница.

— Докторе, както подчертах, вие сте запознат с пълните болнични сведения и историята на заболяването от постъпването в болницата, до всички дадени под клетва свидетелски показания преди процеса, със заключенията от аутопсията, макроскопски и микроскопски, във вида, в който са поднесени от д-р Джоузеф Пармилий и с патологичния рапорт на хирургическия спесимен в този случай на г-н Корти, така ли е?

— Да.

— Уредих също така да ви изпратят патологичните диапозитиви, след като накарах този съд да ги вземе чрез призовка от д-р Пармилий и болница „Хеч“, които вие също сте прегледали, нали?

— Да.

— Смятате ли се компетентен да разгледате патологичните диапозитиви?

— Всъщност, прекарал съм голяма част от времето си, като съм се занимавал точно с това. Учил съм две години в хирургическата патологична лаборатория на болница „Майкъл Уейс“ в Ню Йорк, но също така накарах и д-р Джоузеф Лидър, известен патолог от директорския съвет и доцент по патология в университетския ни медицински център в Лос Анджелис, да ги прегледа.

— Сега, Ваше Благородие, бих искал да ви представя като веществено доказателство на ищеца тези формални въпроси, получени от д-р Лидър във връзка с дадените диапозитиви.

— Чиновникът ще го отбележи като прието — рече дребният съдия, с необичайно зачервено лице този следобед.

— Ще прочета формалните въпроси на г-н Лидър на съдебните заседатели, преди ищецът да си почине, но първо, д-р Дънинг, вашата интерпретация на патологичните диапозитиви съвпадна ли в общи линии с тази на д-р Лидър?

— Постигнахме пълно единомислие по всички въпроси.

— Е, в такъв случай бих искал да ви запитам, заради отчетните протоколни документи по делото, дали сте стигнали до някакъв извод що се отнася до причината за смъртта на този пациент, г-н Луис Корти?

— Не мисля, че въпросът е правилно формулиран, Ваше Благородие — намеси се г-н Толивър. — Даването на мнение от страна на експертния свидетел по този въпрос би се явило като отговор на въпрос, по който единствено съдебните заседатели са в състояние и имат право да вземат решение, след като изслушат всички факти. Мнението им не трябва предварително да се формулира и втълпява от пълните със заобикалки втора ръка свидетелски показания на този свидетел. Имаме много свидетели, присъствали на действителните събития и заключенията на този свидетел биха били строго…

— Не мисля, че ще позволя подобно възражение, г-н Толивър — отвърна с нисък глас съдията, като опасно завъртя очи нагоре-надолу. — Можете да отговорите, докторе.

— Вярвам, че този човек по всяка вероятност наистина е починал от лигатура на чернодробната артерия — отвърна д-р Дънинг. — Чувствах, че е необходимо да направя цялостен преглед на клиничната му информация, за да мога да подкрепя това предположение. Базирам преценката си върху следните факти. Като начало, на този човек са направили холецистектомия за изключително кратко време, което увеличава вероятността от допускането на грешка от страна на хирурга…

— Възразявам срещу това заключение от страна на свидетеля, като несъществено и по всяка вероятност предубедено, на което е било повлияно или… — намеси се, все още прав и бледен г-н Толивър.

— Ще подкрепя това и ще наредя да се зачертае от свидетелските показания всичко след думата „време“. Моля, продължете, докторе.

— Е, тук имаме холецистектомия, извършена по бързия метод — продължи Арнолд Дънинг в добро настроение, — а необяснимото вдигане на температурата е започнало трийсет и шест часа след хирургическата операция. Няма потвърждение за инфекция на пикочната система, на черния дроб или на кръвния поток, нито пък се установи инфекция в областта на жлъчния канал в резултат на някое от проучванията. Дори и при това положение, човекът е бил правилно лекуван за широк спектър от възможни инфекции, които биха могли да бъдат причина за проблемите му. Г-н Корти, очевидно в много добра физическа форма преди хирургическата операция, според собствените амбулаторни данни на ответника, който го е прегледал за сключване на застраховка само три месеца преди това, продължил да вдига висока температура след операцията, изпаднал в състояние на остър шок и най-накрая след седемдесет и два часа починал. Д-р Де Хаан вече е дал показания, доколкото разбирам, що се отнася до факта, че при аутопсията е забелязал лигатура около главната чернодробна артерия, въпреки че допускам да има различия в мненията дали лигатурата е съществувала или не. Но д-р Лидър, доцентът патолог и аз стигнахме съвместно до извода след проучване на всички факти и секции на черния дроб, последвали смъртта на пациента, че тези настъпили промени се дължат на това, което ние наричаме образуване на инфаркт.

— Как се пише това, докторе? Бихте ли го повторили? — запита съдията Филдинг.

— Инфаркция.

— Благодаря. Продължете.

— Инфаркцията, която не трябва да се бърка с инфекцията, е състоянието, при което тъканта на тялото умира, вследствие прекъсване на достъпа на кръв до нея. Кръвоносният съд, който докарва кръв до тъканта, може да се е задръстил или да се е образувал съсирек, който да пречи на движението й, може случайно да е прекъснат или завързан. Всяко нещо, което прекъсва достъпа на кръв до органа, би могло да причини инфаркция.

Г-н Кузман, вече успокоил се, гласът му придобил различен тон, като позволяваше на този великолепен свидетел всякакво поле за изява, да изяснява, да уведомява и да впечатлява, запита:

— Тук, в папката в скута ви, докторе, има копие от рапорта за резултатите от аутопсията на д-р Пармилий. Той вече е бил предаден като свидетелско показание под клетва, въпреки че съдебните заседатели още не са го разгледали, но бих искал вие да го прегледате вместо нас, да споделите, ако обичате, с нас коментарите си по отношение на диагнозата ви, която, както всички разбираме, е била направена след внимателно проучване на цялостния курс на лечение на този пациент и патологичните му диапозитиви.

— Разбира се. В описанието на макроскопските заключения и констатациите при аутопсията, екзаминаторът посочва и аз цитирам в момента: „Черният дроб е уголемен, безкрайно мек, некротичен и ронлив. В основата на черния дроб е установено наличието на дюшечни сутури. Има голям хематом, който заема основата на черния дроб в съседство с чернодробната артерия“. Моля, отбележете, че самият екзаминатор тук е използвал термините „некротичен“ и „ронлив“ във връзка с черния дроб. Продължава нататък, за да каже: „… многобройни секции през черния дроб сочат, че съдовите канали са изпълнени с добре оформени тромби“, с други думи, че кръвоносните съдове на черния дроб са били пълни със съсиреци. — Тук д-р Дънинг за пръв път повиши глас и гласът му бе изпълнен със съчувствие.

Питър видя, че съдебните заседатели — дори и възрастният човек, седнал отляво на предния ред, когото мислеха за човек на Хеч — гледаха с широко отворени очи, по-напрегнати и съсредоточени, от когато и да било преди по време на процеса.

— Да продължим с рапорта: „Голяма псевдокиста, пълна с некротични остатъци заема горния и средния участъци на десния лоб на черния дроб. Левият лоб е приблизително два пъти по-голям от нормалните размери и също така съдържа редица тромби“, тоест съсиреци. След това рапортът продължава: „… и има еднообразна инфаркция в резултат на което се наблюдава мекота и ронливост във всички области“. Рапортът установява „еднообразна инфаркция“, което означава смърт на тъканта със съсиреци в малките кръвоносни съдове, образувани от липса на приток на кръв, обикновено от липса на приток на артериална кръв. Също така в него е отбелязано, че тъканта на черния дроб е била мека и ронлива, като последната дума означава „трошлива“, което е класическият резултат от инфаркция на тъканта на черния дроб. — Д-р Дънинг спря за момент, като продължи да чете наум протокола с резултатите от аутопсията.

— Има ли нещо друго, някакви други важни точки, д-р Дънинг? — подкани го г-н Кузман.

— Да, при това доста, г-н Кузман. Първо ще обясня на съдебните заседатели, че обикновено, след като се извърши една аутопсия, се поставят много временни първоначални диагнози, след това тези диагнози се преглеждат отново, като много често се променят или към тях се прибавят нови, когато няколко седмици по-късно приключи микроскопският преглед на тъканите. Първоначалната диагноза, с други думи, е необходима по много причини — за издаване на смъртен акт, например, за отбелязване в болничните документи, за документите на застрахователната компания. Окончателната диагноза, често по-официално формулирана, се запазва за по-късно. Но нашият екзаминатор е дошъл до мигновено и просто заключение, след цялото това установяване на инфаркция, смърт на тъканта и кръвни съсиреци във всички кръвоносни съдове в черния дроб. Чета дословно: „Главна и непосредствена причина за смъртта: (1) Остра чернодробна некроза; (2) Следхолецистектомичен статус“. Това означава, че е имало наличие на смърт на тъканта на черния дроб по някаква неизвестна, неописана, неотгатната причина, след като е бил премахнат жлъчният канал на човека.

— В такъв случай имате ли чувството, че поставената диагноза е неадекватна? — запита г-н Кузман.

— Да, разбира се, уверен съм — отвърна д-р Дънинг. — След това отдолу има проста бележчица, под така наречената „Макроскопска диагноза“, която гласи единствено: „Микроскопският преглед потвърждава макроскопската диагноза“. Бих казал, че това е доста неадекватно приключване на случая.

— Ваше Благородие — обади се г-н Толивър, като се отдалечи от масата си и забързано се приближи към съдийското място, а лицето му беше зачервено, — искам да възразя.

— Съгласен съм с вас — отвърна съдията Филдинг, — че тук има причини за възражения. Зачеркнете последното изречение. Свидетелят може да продължи.

За пръв път, откакто бе седнал на свидетелското място, д-р Дънинг хвърли поглед към съдията. Имаше вид на човек, който за миг любопитно инспектира белоснежната коса на съдията и набръчканата зачервена кожа на лицето му, след което се обърна към съдебните заседатели:

— Що се отнася до действителното описание на микроскопските констатации, което идва на следващата страница, нямам намерение да отегчавам никого, като анализирам всички описани подробности. Просто ще прочета краткото резюме на констатациите, установени по черния дроб: остра степен на чернодробна исхемия^[1] с огнища на явна некроза и лека генерализирана мастна инфилтрация. От съществено значение тук, както се оказа и в първата част на този рапорт за извършена аутопсия, е неизбежното заключение, че нещо е пречело на черния дроб, нещо, което е предизвикало образуването на кръвни съсиреци и смъртта му и това нещо е било липсата на кръвна циркулация до него.

Г-н Кузман трудно успяваше да скрие израза на пълно задоволство от лицето си, когато зададе следващия въпрос:

— Обяснете ни сега как се вмества г-н Лидър в мислите, които изразявате сега пред нас.

— Всичко, което д-р Пармилий констатира в протокола си за аутопсията, изглежда като че ли говори за същото нещо, което ние с д-р Лидър, моят съдружник патолог, констатирахме от проучване на диапозитивите, а именно инфаркция, с други думи инфаркт на черния дроб, причинен от липса на достъп на кръв до него. Така че, анализирайки заключенията от аутопсията на г-н Луис Корти, приготвени в случая за лекаря ответник по делото, заключения, по всяка вероятност непригодени за използване в съдебна зала, заключения, които не споменават, но очевидно директно навеждат на извода, че чернодробната артерия е била завързана, човек би казал…

— Възразявам срещу цялото това твърдение като лично мнение на свидетеля за несвързани с медицината факти и следователно невалидни — забързано вмъкна г-н Толивър.

— Възражението ви се приема — отвърна съдията. — Моля парафразирайте последния си отговор, като махнете всички свои лични мнения за мотивите на д-р Пармилий или за това какво показват и какво не показват резултатите от аутопсията, или пък какво са искали или не да покажат.

— Да, господине. Да видим сега. Като анализираме резултатите от аутопсията, изготвени от д-р Пармилий, човек неизбежно стига до извода, че чернодробната артерия трябва да е била завързана, за да покаже в резултат патологичната картина, както е описана от д-р Пармилий.

— Възразявам, Ваше Благородие, срещу това негарантирано твърдение. — Г-н Толивър бе изгубил обичайното си самообладание и беше престанал да се владее. Изглежда не съзнаваше, че косата е паднала на челото му и че дори има мастило по бузата си.

— Не, този път ще позволя свидетелските показания да останат така, както са формулирани, г-н Толивър.

— Ваше Благородие, вярвам, че това недоказано твърдение не е професионално медицинско мнение, а е по-скоро непрофесионално, немедицинско мнение, което не се доказва от фактите и от процеса на мислене, който той се опитва да ни принуди да следваме заедно с него. Моля това да се зачеркне от протокола на съдебното заседание.

— Не възнамерявам да подкрепя възражението ви, г-н Толивър.

Питър не преставаше да се изненадва от поведението на съдията Филдинг, старият човек от Сан Маршъл, по всяка вероятност до такава степен свикнал с дела за небрежно гледане на пациент от страна на лекар и ищци, предявяващи искове за заплащане на обезщетение, по всяка вероятност явно на страната на д-р Хеч, който все пак досега им даваше честен и справедлив шанс да се защитят.

— Почтително си оттеглям възражението, Ваше Благородие — рече г-н Толивър с мек тон на пораженец.

— Взимаме под внимание оттеглянето му, г-н Толивър. Ще продължите ли, г-н Кузман?

— Д-р Дънинг, след като сте прегледали всички съществуващи в наличност документи по заболяването на г-н Корти, след като сте прегледали патологичните диапозитиви на г-н Корти и заедно с д-р Лидър резултатите и заключенията от аутопсията, след като сте прочели всички свидетелски показания, дадени под клетва, и тази сутрин чухте част от тях, да смятаме ли, че вашето мнение от наличните показания и доказателства, е, че смъртта на г-н Корти е настъпила вследствие на завързване на главната чернодробна артерия поради небрежност и освен това, че е нормално да последва смърт при погрешно направена лигатура по време на хирургическа операция на холецистектомия? Приемате ли тези твърдения за правилни?

— Да, напълно.

— Искам да ви попитам, дали по ваше мнение е възможно или невъзможно да се извърши както трябва, адекватно премахване на жлъчния канал с остър холецистит, плюс допълнително направена апендектомия за трийсет и три минути?

— За мен не е трудно да отговоря на този въпрос, г-н Кузман. Може в редки случаи да има смекчаващи вината обстоятелства, които да променят ситуацията, но в общи линии, бих казал, че по принцип не е възможно да се извърши и да се изпипа подобна операция за толкова кратко време. Твърде е комплицирана и твърде трудна, за да може да се приключи както трябва за трийсет и три минути. — Д-р Дънинг погледна към масата на г-н Толивър, като очакваше възражение, но след като такова не се появи, продължи: — Запознат съм със способностите на редица от най-добрите хирурзи в цялата страна, защото веднъж извършихме проучване на времето, необходимо за извършване на почти всички видове операции за Националната академия, като мислехме, че след като операционните зали на повечето болници през цялото време са претъпкани, би било от помощ да се намери начин да накараме някои от по-бавните хирурзи да действат по-бързо. Искахме да открием какви методи, подходи, естествени склонности и предразположения позволяват на някои от наистина добрите хирурзи в страната да оперират по-бързо. Проучването се оказа в основни линии, неприходоносно и непечелившо, но съм донесъл цифрите със себе си, че те наистина показват, че по време на анализа ни, проведен сред най-бързите от най-добрите хирурзи на Съединените щати не е извършена нито една холецистектомия за време от трийсет и три минути, да не говорим пък ако включим и странична апендектомия. Всъщност при седемдесет и осем холецистектомии, които регистрирахме по време на проучването си, най-краткото време беше четирийсет и три минути.

След многозначителните думи, произнесени многозначително и с подчертана интонация, в съдебната зала започна да се шуми и съдията трябваше няколко минути да чука с чукчето по масата, за да настъпи тишина. Г-н Толивър не се помръдна от масата си, но се наведе да прегледа някакви бележки в дипломатическото си куфарче. Г-н Кузман изчака шумът да затихне и след това започна:

— Добре, д-р Дънинг, нека сега да ви поставя въпрос в хипотетична форма…

Съдията Филдинг завъртя стола си към съдебните заседатели, приглади коса и произнесе с по-тих глас:

— Ако позволите да ви прекъсна, г-н Кузман, бих искал да обясня на съдебните заседатели значението и важността на хипотетичния въпрос. Дами и господа, при такъв въпрос адвокатът представя последователност от факти, с които съдебните заседатели са вече запознати относно въпросния пациент, за когото става дума в това дело за небрежно гледане на пациент от страна на лекар, като дава и посочва симптоми, знаци, позовава се на разговори между главните страни по делото, ако те са уместни и имат връзка с него, доклади за проведени изпитания и изследвания, операции и лечения, извършени от ответника и други лекари и всички други допълнителни доказателства или информация, която му се стори необходима, за да формулира и зададе въпроса. Адвокатът в такъв случай се опитва да постигне от експертния свидетел, в случая д-р Дънинг, твърдение в подкрепа на обвинението на ищеца, че е имало небрежно гледане на болен от страна на лекар или в полза на обратната страна на ответника. За да докаже наличие на небрежно гледане на болен от страна на лекар, от ищеца се изисква да покаже, че ответникът не е приложил необходимото усърдие в грижите си към този пациент или не е направил вярна преценка за лечението му, или че се е отклонил от одобрените и общоприети методи на медицинско лечение. От един практикуващ лекар обикновено се очаква да прилага собствените си медицински познания и умения само до степента, до която те се притежават и прилагат и от другите лекари в неговата или други, свързани с нея, области на лечение. Според изискванията на закона, той трябва да се справи поне толкова добре, колкото би се справил със ситуацията средният лекар. Сега вече адвокатът на ищеца може да продължи с въпроса си.

— Благодаря ви, съдия Филдинг. Сега, д-р Дънинг, искам да предположите, че има трийсет и две годишен мъж, който, по едно време, въпреки че се намира в цветущо здраве, изведнъж развива всички симптоми и признаци на остър холецистит… — Г-н Кузман продължи да описва всички детайли по заболяването на г-н Луис Корти, след което заключи: — Така че, въпросът ми към вас, докторе, е, като вземете под внимание всички тези факти, можете ли да ни кажете дали един хирург, който е оперирал този човек и по време на операцията е завързал или лигирал чернодробната артерия вместо артерия цистика, в резултат на което пациентът е починал, е изпълнявал медицинските си задължения в съответствие с общоприетите стандарти на медицинската практика?

— Един момент, Ваше Благородие — намеси се г-н Толивър, вече по-спокоен, възвърнал на лицето си обичайния му розов цвят. — Преди докторът да отговори на този въпрос, искам да възразя срещу поставянето му. Още не е доказано дали на пациента, за когото става дума в този хипотетичен въпрос, г-н Луис Корти, наистина е била завързана чернодробната артерия или не. Адвокатът на ищеца и свидетелите му излизат от предположението, че е било така, но, както Ваше Благородие много добре знае от дадените под клетва свидетелски показания, ние имаме доказателства за противното.

— Решително се противопоставям, Ваше Благородие, на това, че директно чрез показанията на д-р Де Хаан и индиректно чрез показанията на настоящия свидетел не сме доказали, че чернодробната артерия е била преградена и запушена. Какво очаква адвокатът на ответника, да разполагаме с игрален филм, на който да е заснета цялата действително проведена от ответника операция? — Г-н Кузман сега се бе повдигнал на пръсти.

— Освен това — продължи г-н Толивър, като се запъти към съдебните заседатели, — много от подробностите по случая все още не са изнесени наяве, включително и фактът, че д-р Хеч, хирургът и лекуващият лекар, е поставил правилна диагноза, предписал е правилно лечение и е извършил абсолютно правилна хирургическа терапия.

— Знаете, че сме приели това ваше противниково твърдение, г-н Толивър — ядосано отговори г-н Кузман.

— И в допълнение — бързо продължи г-н Толивър, — че следоперативните грижи, положени за болния, не са имали никакви недостатъци или пропуски. Всъщност, дори настоящият свидетел, д-р Дънинг, изтъкна колко добре е било проведено лечението против инфекция и шок.

— Да се уточним сега, Ваше Благородие, това хипотетичен въпрос на г-н Толивър ли е или мой? Настоятелно възразявам срещу последната му забележка. Дадохме свидетелски показания за това как и защо мислим, че е имало пропуски в следоперативните грижи за пациента и някои от тях са посочени в хипотетичния ми въпрос.

— Добре, г-н Кузман — намеси се съдията, — във връзка с хипотетичния ви въпрос ще взема страната на г-н Толивър и ще ви помоля да го парафразирате. Предположението на д-р Дънинг, що се отнася до причината на смъртта, на този етап до голяма степен се базира на отрицателните доказателства и собствените му изводи, а не на наблюдавани и доказуеми факти. Съдебните заседатели не само са запознати със свидетелските показания на д-р Де Хаан относно съществуването на лигатура около чернодробната артерия, но също така и напълно осъзнават, че патологът, провел аутопсията, не е установил наличието на подобна лигатура. Тези две гледни точки взаимно се анулират една друга. В допълнение, интерпретацията на д-р Дънинг на събитията се базира на свидетелските показания, дадени под клетва, на данните и писанията на други хора, и по-точно на д-р Пармилий, който сам е експертен свидетел по това дело. Мнението на един експертен свидетел въз основа на това на друг експертен свидетел по едно и също дело се приема като некомпетентно и явно нашият случай в момента е горе-долу такъв. Затова възнамерявам да ви помоля да парафразирате въпроса си, не целия, а по-скоро последната част, само тази, която е свързана с чернодробната артерия. Тази връзка ще се зачеркне от протокола на съдебното заседание и искам да повторите отново хипотетичния си въпрос без нея.

Питър стисна устни и едва ли не изсвири през зъби.

— Какво става? — го попита Пеги Корти.

— Господи, та това вече действително е лоша новина, Пеги. Възнамеряват наистина да попречат на показанията на експертния ни свидетел. Съдията има право да постанови насоката, в която се задават тези въпроси, да постанови формата им на задаване и съвсем точно да посочи съдържанието им, доколкото разбирам. Досега бях останал с впечатлението, че съдията е доста справедлив, но вече наистина сме в беда. Първо, не ми позволи аз да бъда експертен свидетел, а сега не иска да приеме и д-р Дънинг като такъв. Разбива цялото ни дело на парченца.

— Ваше Благородие, отправям сериозно възражение срещу това — казваше г-н Кузман, — просто не мога да приема постановлението ви за правилно. Хипотетично казано, аз би трябвало да съм този, който да има право да определи дали самият въпрос, независимо от отговора, се основава на предходни свидетелски показания, на които може да се вярва и които притежават нужната тежест. Ролята на съдебните заседатели е да определят фактите. Както знаете, отговорът на този хипотетичен въпрос е само едно мнение и се предполага, че съдебните заседатели и единствено и само те, трябва да решат дали свидетелските показания на които се базира това мнение, могат да се приемат за достоверни или не. Цитирам ви делото на Багос срещу Ренси, приложение 117, стр. 284 и широко известното дело на Хофман срещу Лейенкист от 1934 година. Бих бил много разочарован, ако не ми разрешите да формулирам въпроса си, както искам.

— Няма да ви разреша да го сторите тук, г-н Кузман. Ще проверя първия ви цитат, вторият ми е известен.

— Мисля, че тук по-скоро би могло да се приложи като прецедент делото на Блек срещу Блекуел, Ваше Благородие, от 153 А. С. А., 502 — обади се г-н Толивър.

— Не, не съм съгласен — рече г-н Кузман.

— Достатъчно, господа. Аз съм напълно в състояние да ръководя този съд, без помощта на нито един от двама ви. И на вас, дами и господа съдебни заседатели, трябва да ви напомня, че сте длъжни да пренебрегнете всичко и да не обръщате внимание на нищо, което адвокатите привеждат тук като цитати от показанията или на опитите им да обяснят показанията по начин, който се отклонява от действителните показания, дадени тук. Единствените показания, които трябва да вземете под внимание, са тези, дадени в съдебната зала от самите свидетели, като вие и само вие сте тези, които трябва да ги анализирате и да прецените на кои от тях може да се вярва и на кои не, след което да стигнете до окончателното си решение, както намерите за подходящо. Сега можете да продължите, г-н Кузман.

— Ваше Благородие, бих искал да възразя срещу постановлението ви във връзка с хипотетичния ми въпрос.

— Това си е ваше право и привилегия, г-н Кузман — хладно отвърна съдията, като гледаше деспотично надолу към адвоката. — Нека желанието ви бъде отразено в протокола на съдебното заседание.

Г-н Кузман се върна при своята маса, като с характерен жест премести косата си напред.

— В такъв случай, да видим… — въздъхна той и остави недоволството му да изпълни залата, да проникне в съдебните заседатели, преди отново да продължи с въпроса си, като говореше бавно и изнервено. — Д-р Дънинг, вземете под внимание фактите, които ви изброих в този хипотетичен случай, когато няколко дни след холецистектомия младият човек е починал от остро увреждане на черния дроб. — Г-н Кузман направо процеди последните думи през стиснати устни. — Можете ли да ни кажете, като изхождате от тези факти, дали този лекар по ваше мнение е изпълнил професионалните си задължения както подобава на лекар специалист с голям опит и стаж в общата хирургия, в град като Сан Маршъл?

— Г-н Кузман, вярвам, че фактите в този хипотетичен случай наистина сочат, че лекарят не е показал необходимото умение, грижи и компетентност, които би трябвало да се очакват от лекар с подобен ранг в град като този. Бих искал, ако може, да поразширя малко отговора си.

— Разбира се.

— Ако вземем събитията едно след друго, по реда, в който са се случили, няма основание да се мисли, че операцията за премахване на жлъчния канал е била неправилна. Напротив, точно обратното, това е било най-правилното действие в момента. Но да вземем след това бързината на извършването й, която вече ми говори за проявена небрежност…

— Възразявам, Ваше Благородие, на основание, че това е извод, до който съдебните заседатели, а не свидетелят, сами трябва да стигнат — рече г-н Толивър.

— Възражението се приема.

— В такъв случай позволете ми да кажа, че скоростта, с която е била извършена хирургическата операция ми говори за бързане, тъй като е била направена по-бързо, отколкото може да се извърши подобна хирургическа операция компетентно. Впоследствие, пациентът е бил първостепенна отговорност за д-р Хеч и ако има доказателство, че той е споделил тази своя отговорност частично с някой друг, това в никакъв случай не го освобождава от тежестта на първоначалното обвинение. След това лекарят е отказал да последва съвета на квалифициран хирургически консултант повторно да отвори коремната кухина на пациента, като този консултант е имал предвид, че е възможно да има лигатура на чернодробната артерия, която да причинява тези проблеми и ако се докажело, че е така, по този начин е щял да спаси живота на пациента си. Вярвам, че идващите след показанията ми дискусии ще ви доведат до извода, че точно така е трябвало да постъпи. Най-накрая, струва ми се, както вече посочих, съществува силна презумпция, силни косвени странични доказателства — дори и да пренебрегнем директните показания на д-р Де Хаан — които водят до мнението, че смъртта на този човек е причинена от прекратеното функциониране на чернодробната артерия. Ако случаят е такъв, и артерията наистина е била завързана и прерязана от хирурга по погрешка, то тогава ще кажа, че няма съмнение, че става въпрос за небрежно и некомпетентно отношение към болен от страна на лекар, които са станали причина да се отнеме живота на този млад човек.

Чу се силно ръкопляскане от един ъгъл на залата и Питър се огледа, като се опита да види кой ръкопляска, но съдията удари с чукчето по масата и призова залата към тишина.

— Няма да допусна повече такова държане. Всеки, който си позволи да се държи по този начин в съдебната зала, ще носи отговорност за проявено неуважение към съда. Считайте това за единственото ми предупреждение.

— Д-р Дънинг — продължи г-н Кузман, — искам да ви благодаря за смелите ви показания.

— Не е нужно, Ваше Благородие — ядосано се намеси г-н Толивър, — адвокатът на ищеца добре знае, че не е правилно и е неетично и… — процеди през зъби нещо той.

— Добре, господа, добре. Хайде сега по-малко да се занимаваме с личностите ви и да обърнем по-голямо внимание на свидетелските показания.

— Ваше Благородие, при всички положения възразявам срещу отговора — рече г-н Толивър. — Свидетелят отново повдигна въпроса за чернодробната артерия, след като съдът ясно му посочи, че този въпрос трябва да се изключи от показанията и мнението му.

Съдията дълго седя, като гледаше д-р Дънинг, след това изви врата си нагоре, за да погледне към тавана и накрая рече:

— Г-н Толивър, ще оставя на съдебните заседатели да преценят това. Продължете, г-н Кузман.

— Значи, д-р Дънинг, вие вярвате, на базата на този хипотетичен случай, който както знаете се отнася до действителното дело, което разглеждаме в момента, че е проявена небрежност?

— Наистина го вярвам. Този вид операция, холецистектомията, може да причини смърт, но това много рядко се случва при хора на такава млада възраст и определено никога при подобна поредица от обстоятелства. Действително смятам, че е допусната небрежност и немарливо отношение от страна на хирурга, извършил операцията.

— Благодаря ви много, докторе, това е всичко.

— Господа, след кратка следобедна почивка, ще продължим с кръстосания разпит на д-р Дънинг. Дами и господа, моля не забравяйте за предупреждението ми.

Кръстосаният разпит от страна на г-н Толивър беше направо жесток. Питър го бе сметнал за приятен човек, по-скоро мек, отколкото груб, но сега беше направо смъртоносен. Закопа надълбоко и нямаше намерение да излиза оттам. Беше изключително груб в маниерите си, в тона на гласа си и в езика, който използваше, далеч по-груб, отколкото при кръстосания разпит на Питър.

Първо адвокатът накратко премина през титлите и документите за правоспособност на Арнолд Дънинг, като отправи към съдебните заседатели критични отрицателни забележки: не бил истински професор, написал бил само една книга, само временно заемал длъжността завеждащ факултета по хирургия, което било съвсем различно от това да го завеждаш наистина. Не бил специалист по хирургия на жлъчния канал, а специалист по обща хирургия. Г-н Толивър бил прегледал публикуваните му трудове и установил, че повечето от тях се занимават с рани от изгаряния, стомашна хирургия на язви и методи за резекция на вътрешностите, което не пропусна да изтъкне.

— Сега да видим, кога за пръв път ви поканиха да станете експертен свидетел по това дело, докторе?

— Преди около два месеца.

— Значи да предположим, че е било през месец май, така ли?

— По-скоро края на април.

— И как се свърза г-н Кузман с вас, по телефона или с писмо?

— По телефона.

Тук г-н Кузман го прекъсна.

— Знам, че това е кръстосан разпит, Ваше Благородие, но не разбирам какво съществено има в този въпрос. Бих искал да отправя възражение на основание, че въпросът е абсолютно несъществен.

— Ще позволя въпросите предмет на вашето възражение — рече съдията.

— Докторе, давали ли сте свидетелски показания за г-н Кузман и преди?

— Ваше Благородие, ще възразя и срещу този въпрос като несъществен.

Г-н Толивър започна:

— Вярвам, че съдебните заседатели имат право да…

— Ще разреша въпроса на основание, че е възможно да докаже пристрастие или предубеденост, въпреки че не изразявам по този начин никакво мнение — отвърна съдията Филдинг.

— Давали сте показания за г-н Кузман и преди, нали? — запита г-н Толивър.

— Да, преди около две години.

— Не е било в дело във връзка с д-р Хеч — допълни г-н Кузман.

— Бяхте ли се срещали с д-р Хеч и познавахте ли го преди да дойдете да дадете свидетелски показания тук?

— Не, никога.

— Сигурен ли сте, че никога не сте го срещали или не сте се запознавали с него по време на някое от хирургическите ви събирания?

— Не, поне доколкото си спомням.

— Това продължава да е от несъществено значение, Ваше Благородие — обади се г-н Кузман.

— Ще го позволя на същото основание, въпреки че и на мен въпросите не ми се струват особено продуктивни.

— Добре, Ваше Благородие, ще продължа нататък. Преди често ли сте давали показания в дела за небрежно отношение към пациент от страна на лекар?

— Около пет или шест пъти.

— И винаги ли на страната на ищеца, г-н Дънинг?

— По принцип не, но май повечето пъти беше така. Лекарите, които познавам, нямат нужда от мен на свидетелското място в съда.

Г-н Филдинг извъртя поглед към тавана при тези думи.

— Зачеркнете последното твърдение. Докторе, подобен род забележки изобщо не ви подхождат. Между другото, г-н Толивър, остава ни още около час време за днес и знам, че докторът е от Лос Анджелис. Ако смятате, че сте в състояние да приключите за това време или най-много за час и половина, бих могъл да издържа.

— Имам страшно много въпроси, Ваше Благородие. Не съм сигурен, че ще успея да се справя за толкова кратко време. Вярвам, че ще трябва да продължим и утре.

— При скоростта, с която кара, със сигурност така ще стане — тихо се обади г-н Кузман.

При тези думи хората в съдебната зала се размърдаха. Старата вентилационна система беше изключително шумна, но въпреки това недостатъчна, така че повечето от съдебните заседатели и зрителите си бършеха лицата с кърпички, попиваха потта от веждите си и изтриваха горните си устни.

— Д-р Дънинг, вие ще получите хонорар за професионално даване на експертни свидетелски показания в съда днес, нали?

— Да.

— Тази сума внушителна ли е?

— Бих казал, че да.

— Четирицифрена ли е?

— Не чак толкова голяма.

Г-н Толивър мина първо през следоперативните събития и запита за много от дребните детайли на следоперативното лечение, като четеше нарежданията на д-р Хеч от амбулаторната карта и оставяше докторът да отговори, ако сметнеше отговорите му за приемливи. Съгласи се с всички прочетени нареждания, които бяха повече от двайсет и пет, с изключение на едно — да се използва разхлабително средство и едно друго във връзка с преливането на кръв, макар да призна, че тук вече може да става въпрос за преценка в момента и има смекчаващи вината обстоятелства, които не са включени в амбулаторния картон.

— И така, бихте ли казали, че сте съгласен с общия характер на провеждане на лечението, както ви бе прочетено от нарежданията на д-р Хеч, които обсъдихме, с изключение на двата примера от общо двайсет и седем?

— В този момент не съм съгласен с даването на разхлабително средство незабавно след операцията и с преливането на кръв. Вече посочих, че повторна операция е била предложена и отхвърлена, така че като вземем под внимание всичко споменато дотук, това ми дава основания да не се съглася със смисъла, който вие влагате в термина „общият характер на лечението“, господине.

— Както сте прочели в свидетелските показания, дадени под клетва, докторе, д-р Хеч, както по-късно самият той ще даде показания и ще свидетелства, посочва, че той е извършил хирургическата операция… — Г-н Толивър спря за миг.

— Ще признаем това противниково твърдение, Ваше Благородие — вмъкна със смях г-н Кузман, като този път и съдията за пръв път през целия процес досега се усмихна.

— Благодаря — отвърна г-н Толивър. — Сега, д-р Хеч като е извършил тази операция, е посочил, че ясно е идентифицирал чернодробната артерия и е отделил артерия цистика от нея, преди да я завърже. Ще признаете, нали, че той се е намирал в по-добро положение от всеки друг, за да може да види това, което е видял?

— Да.

— И д-р Хеч, както той самият ще свидетелства и е посочил в дадените си вече показания… ето, нека да ви ги прочета. — Г-н Толивър прочете няколко пасажа от показанията, след което зададе въпроса си. — Така че д-р Хеч също е видял и наблюдавал тъканта при аутопсията и твърди, че е била завързана артерия цистика, а не чернодробната артерия. Не смятате ли, че е бил в по-добро състояние от вас да прецени състоянието на циркулацията в тази област, точно както бихте били и вие при една извършвана от вас операция, след която е извършена аутопсия?

— Не зная какво ви дава основание да допуснете, че и аз бих могъл да изпадна в подобна ситуация… — започна д-р Дънинг, но преди да си свърши репликата, съдебната зала избухна в смях. — Не съм имал за цел да предизвикам смях с толкова сериозен въпрос.

— Бих искал да посоча — обади се г-н Кузман като стана, докато говореше, — че не вярвам адвокатът на ответника да допуска дори и за миг свидетелят да даде твърдение дали вярва или не, че обвиняемият ще си признае пропуска и грешката и ще тръгне срещу собствените си интереси.

Д-р Дънинг продължи, преди съдията да успее да се обади:

— Естествено, нямам представа какво е видял д-р Хеч по време на операцията.

Г-н Кузман продължи с възражението си:

— И свидетелят никога не би могъл да каже на съда какво д-р Хеч е видял или направил тогава.

— Убеден съм, въз основа на досега получената и премислена по време на това дело информация, че циркулацията на кръвта към черния дроб е била възпрепятствана. И преди казах, че това е мнението ми.

— Мисля, Ваше Благородие, че имам право да получа отговор на въпроса си — каза г-н Толивър.

— Реших, че вече ви е отговорено.

— Не. Аз попитах дали свидетелят не смята, че д-р Хеч е бил в по-добро положение да определи състоянието на циркулацията към черния дроб, включително и на чернодробната артерия и бих искал да получа конкретен отговор с „да“ или „не“.

— Да, няма съмнение, че е бил в по-добра позиция.

— Ваше Благородие, мисля, че ще задържа до утре останалата част от въпросите си.

— Добре, в такъв случай закривам днешното съдебно заседание. Дами и господа, очакваме ви отново тук утре, в десет часа сутринта.

Питър започваше все повече и повече да съжалява семейство Корти. Изпитанието на съдебния процес, през който трябваше да минат и който непрекъснато пресъздаваше образа на добрия им млад Луис и заболяването му, беше истинско мъчение за тях. Оказа се обаче, че и краят на процеса може да се окаже мъчителен, защото Луис щеше още повече да се отдалечи, когато всичко свършеше.

Питър излезе заедно с тях от съдебната зала.

— Изглеждате ми уморена, Пеги. Както и Амадео — рече той. — Може би няма да е зле да пропуснете утрешния ден.

— Точно това й казвам и аз. Нямам нищо против тя да си почине — рече г-н Корти.

— Няма да остана нито за миг настрани. Единственото, за което съм в състояние да мисля, е това, което става тук. Освен това г-н Кузман каза, че аз трябва да присъствам на процеса. Не парите са това, което ме интересува обаче. Искам да направя това за Луис. Мисля, че г-н Кузман е много добър адвокат и съм готова да постъпвам, както той казва. Допускам, че днешният ден е лош и за него. Той е този, който има уморен вид тази вечер, според мен. Той е този, който трябва да си вземе почивен ден. Но той, освен всичко друго, ще да прекара половината нощ в четене.

— Знам, че е работил много и снощи, защото, когато свършим да представяме делото на ищеца, ответната страна ще поиска прекратяване на делото и той предварително трябва да се подготви за това. Така че довечера може да си почине и по всяка вероятност утре ще изглежда по-добре. Лека нощ, Пеги.

— Лека нощ, докторе.

— Все още не можете да ме наречете Питър.

— Може би ще мога, когато всичко това свърши. Вие някак все още сте замесен в делото и трябва да ви наричам „докторе“. Разбирате ли какво искам да кажа?

— Да.

Питър се запъти към паркинга и отвори вратата на форда си. На предната седалка беше седнала Ан, която го чакаше.