Джеймс Кър
Клиниката (33)

33.

Една седмица по-късно Питър също даде своите свидетелски показания под клетва. Преди това те с г-н Кузман се бяха съвещавали няколко пъти в продължение на изтощителни часове, но тези разговори бяха доставили удоволствие на Питър, тъй като му бяха дали възможност по-добре да опознае адвоката. По време на един лек обяд в Оукланд, точно преди да отиде да даде показания в Сан Маршъл, г-н Кузман спря да говори за случая Корти и започна да му разказва най-различни истории от предишните си дела. Една от тях се отнасяше за разграничителната линия между два имота в нефтодобивна област, където спорът за граничната ивица се отнасяше за земя, на стойност сто милиона долара. След година на даване показания в съда, клиентът му беше спечелил. После му разказа най-различни случки за сексуални отклонения, как богати съпруги застрелват съпрузите си, за арабски принцеси и една за някакъв цейлонец, който беше накарал една богата вдовица на благодетел да изпадне в транс и в това й състояние измъкнал от нея половин милион долара.

Точно преди да приключи обядът, г-жа Кузман се присъедини към тях за кафе и малък коняк. Питър много се изненада, когато я видя. Беше дребна, мургава, много по-млада от съпруга си, привлекателна и доста срамежлива.

Докато караха към Сан Маршъл, Питър запита:

— Г-жа Кузман е майката на младия Тод, нали?

— О, не. Те с Тод са на една и съща възраст. Ние с първата г-жа Кузман се разделихме преди много години и след това тя почина. Г-жа Де Вега, наричам я втората г-жа Кузман, за да внасям яснота, беше достатъчно любезна и временно невъзпрепятствана, за да ми окаже честта да приеме предложението ми за женитба едва преди девет години. Независимо от това, тя обаче много ми помогна при възпитанието на Тод, който сега работи в някаква адвокатска фирма някъде на изток, но не е изключено някой ден да се върне да работи при мен.

— Вашата г-жа Де Вега ми напомня за моята Ан. Много ми се иска да ви запозная някой ден. Разбира се, сега и аз самият не се срещам с нея, но смятам, че това не може дълго да продължава така.

— Някой път ще излезем четиримата на вечеря и ще отидем на най-красивото място в областта Бей. Има един частен ресторант на Руския хълм, който е собственост на французин, за когото случайно знам, че е полумалаец.

Адвокатското бюро на Тапър се намираше в застаряващата сграда „Джонстън“. Самият кабинет на Тапър беше удобен и семпло мебелиран. Като влезе, Питър с интерес забеляза, че там е Джоузеф Пармилий, който разговаря с адвоката от Сан Франциско, Шанън Шифър. Джо вдигна поглед и му се усмихна с онази своя празна и нищо неозначаваща усмивка.

По тих и спокоен, но очевидно преднамерено обмислен маниер, без да си води никакви бележки, г-н Шифър безпощадно и с въодушевление разпита Питър надлъж и нашир. Мъчеше се да го обърка, опитваше се да намери противоречия или неверни твърдения в показанията му със спокойни, повтарящи се, често заобиколни въпроси.

Също така го разпита за Ан, колко добре я познава, каква е връзката им, каква операция са й правили и къде е тя сега.

После изведнъж, след около два часа и половина, всичко приключи, след като беше засегнал далеч по-малко области, отколкото Питър бе предполагал и за колкото се беше подготвил.

— Допускате ли, че още не са получили задоволителни свидетелски показания от д-р Хеч или от другите, затова не знаят какво да попитат? — запита Питър.

— Може и така да е — отвърна г-н Кузман, като изглеждаше замислен.

— Какво има? — запита Питър. — Дали не допуснах някаква грешка? Предполагам, че може да съм им се сторил глупав или нечестен, като не съм открил допуснатата от д-р Хеч по време на операцията грешка в момента, но когато един лекар е затънал дълбоко в работа в отворен корем на друг човек, не може да се види хубаво какво става вътре, а аз не съм достатъчно добър хирург, за да разпозная всяка направена от него грешка.

— Не, не това ме тревожи, Питър. Ти се справи прекрасно. Просто съм изненадан, както и ти, от нещата, за които не ти зададоха никакви въпроси. Искам да кажа, Шифър дори не задълба в следоперативните грижи, полагани към болния, които са адски важни. Разбира се, те може да крият много козове, които ще изкарат преди или по време на процеса, да имат блестящи свидетели или неочаквани номера, с които да ни излязат насреща. В този бизнес човек трябва всичко да очаква и да е готов за всичко и все пак ми се струва, че работата е доста подозрителна. Но аз работя най-добре, когато се безпокоя, така че винаги се опитвам да имам за какво да се безпокоя.

Следващия понеделник г-н Кузман най-накрая успя да вземе свидетелски показания под клетва от д-р Хеч.

— Карам го да се освободи за целия ден — съобщи той по телефона на Питър на обяд, — за да мога да го разпитвам по-дълго време. В буквалния смисъл на думата имам хиляди неща, за които искам да го попитам и не мога да ги подредя на едно място. Но добрата новина е, че той е дяволски самоуверен и дързък, а адвокатите му не успяват да го накарат да се държи по-кротко и по-смирено, за да бъде по-внимателен и да спечели симпатиите на съдебните заседатели. Първоначално той ми каза: „Знаете, че не съм длъжен да отговарям на тъпите ви въпроси. Идвам само, за да ви направя услуга“. И след това добави: „Не съм тук, за да помогна на никой друг, освен на себе си“. Подобни твърдения не правят добро впечатление на съдебните заседатели.

— Разбирам — каза Питър и поклати глава, за да се разсъни.

— Обаждам се, за да те попитам — продължи г-н Кузман, — колко време минава преди човек да успее действително да види жлъчния мехур, след като отвори перитонеума.

— Ами, обикновено минават няколко минути, за да се изчистят вътрешностите и булото.

— Добре, просто исках да съм сигурен за начина, по който да започна атаката следобед. Още веднъж ще прегледам този учебник по анатомия, след това ще прочета раздела в тълковния речник на Колинс преди да вляза там и да започна нападението.

Събраха се след два дни, за да прегледат свидетелските показания под клетва на д-р Хеч, които докладчикът току-що беше напечатал. Г-н Кузман бе явно развълнуван.

— Виждаш ли какво казва той тук, Питър? Твърди, че в рамките на трийсет секунди винаги разбирал къде е разположено всичко в ложето на жлъчния канал, след като той се експонира. И по-нататък пак, момент да видим къде точно беше това, ето тук казва: „Аз мога да извърша операция на жлъчния канал, и да я извърша добре, за трийсет и пет или четирийсет минути и съм го правил. Трийсет и три минути не е твърде бързо за мене. Правил съм над деветстотин операции на жлъчни мехури“.

— Всеки път, когато заявява нещо, свързано с числа, можете да разделяте думите му на две или дори на три, за да се доближите поне малко до истината — рече Питър.

— Разбирам. Сега да видим има ли някакъв начин да проверим, дали това твърдение за деветстотин извършени операции е вярно.

— Не знам. Би било трудно, освен ако успеем да си намерим сътрудници от архивното му счетоводство, а съм сигурен, че това е невъзможно.

— Призна, че е вадил и апендикс за трийсет и три минути.

— Забелязах.

Г-н Кузман поклати глава и продължи:

— Опитвам се да намеря някои от хората, присъствали на събранието онази вечер след операцията, на които е показвал диапозитивите от пътуването си, за да видим дали е бързал или не. Казва, че е нещо, което му било безразлично, и дори не му се налагало да ходи, нито пък било необходимо да бърза.

— Ще си струва да проследим тази нишка.

— Ето още нещо, което според мен каза доста прибързано, а именно, че незабавно оперира всички възпалени жлъчни мехури.

— Точно така и прави — вмъкна Питър.

— Знам, но сега вече го имаме потвърдено от него самият, черно на бяло в клетвените му показания. Както ти ми изтъкна, и във всички текстове, които досега съм прочел, се казва, че има случаи, когато медицината може да извади жлъчния мехур, но има и други, когато трябва да се направи всичко възможно, за да успее пациентът да преодолее кризата си, и когато се почувства по-добре след седмица-две, щом инфекцията позатихне, може да се процедира и да се оперира. Така би реагирал и постъпил всеки разумен лекар. Хеч не дава предпазливи или благоразумни отговори. Казва: „Вижте какво, при непогрешимата ми преценка, аз влизам директно в жлъчния канал и направо изваждам всички възпалени канали на жлъчни мехури, независимо какво съветват другите“.

— Кажете ми, успяхте ли да стигнете до операцията?

— Е, първо нека да ти кажа, че смятам, че ще трябва да пледираме за преразглеждане на делото. Ще я споменем, разбира се, и ще оставим нещата да поемат хода си, за да видим накъде ще тръгнат, но мисля, че единственото място, където бихме имали някакъв шанс, е при обжалване, защото този Хеч ще направи всичко възможно, за да ни попречи. Ако признае, че е прерязал артерията, но не поради небрежност, а по-скоро, защото е било необходимо и по някаква причина се е налагало, да кажем, защото е открил рак, тогава може да се наложи да обжалваме. Но той няма да признае нищо, например че може да е сбъркал или нещо може да се е объркало. Що се отнася до него, той се е справил великолепно и е извършил прекрасна операция. Пациентът е починал. Както казваш, ако той не иска да види нещо или да повярва в него, то престава да съществува.

— Истина е, но не напълно. Някои неща прозират. — Питър му разказа за разговора на д-р Хеч с Франк Луики по въпроса за употребата на интровенозен кортизон и пирамидон, смес, която той без разлика, с галони инжектира във всичките си пациенти, но след това внезапно започва да се чуди дали е редно, когато става дума за лечението на собствената му сестра. — Използва и хлоромицетин, като че ли е вода, за настинки и всичко останало — а за него дори трябва да се издаде държавен закон, че може да се предписва само при болести, застрашаващи живота на човека — и все пак ме попита дали да го даде на жена си, когато беше настинала и гърлото й беше възпалено.

— Много ми е интересно. Наистина се опитвам да разбера този човек. Лично аз мисля, че е психопат. Срещат се и в законодателството и са истински копелета, с които трудно може да се справи човек. Но този Хеч ми се струва истински закоравял мошеник, направо престъпник. Това ми е мнението за него. Знаеш ли, започвам все повече и повече да го намразвам.

— Иска ми се да го видя наранен и победен, но не мога истински да го мразя. Би трябвало да го мразя, но не мога. Все още се опитвам да го разбера.

— Един момент. Чуй само тази размяна на реплики:

„КУЗМАН: Вижте сега, д-р Хеч, д-р Де Хаан вече положи свидетелски показания под клетва и в тях твърди, че по време на аутопсията на г-н Луис Корти е видял чернодробната артерия, която е имала лигатура около нея, а не кистозната артерия, именно артерията, която е трябвало да бъде завързана. Какво ще кажете за това твърдение на д-р Де Хаан?

ХЕЧ: Абсолютно съм сигурен, че греши. Винаги идентифицирам чернодробната артерия и кистозната артерия, която се разклонява от нея, както направих и в този случай и, разбира се, завързах кистозното разклонение. Ясно си спомням, че го направих в този случай. Д-р Де Хаан е млад и съвсем неопитен лекар и вярвам, че не е в състояние точно да идентифицира тези структури вътре в корема.

КУЗМАН: След като не сте присъствали на аутопсията, как можете да твърдите със сигурност, че не са установили, че точно тази артерия е била завързана?

ХЕЧ: Естествено, отчасти разчитам на патолога си, д-р Пармилий, който не споменава в отчетния си доклад нищо по въпроса, че чернодробната артерия е била завързана. По-късно същата вечер все пак прегледах мострите на органите, след като д-р Пармилий ми се обади и ми каза, че не е намерил хирургичен шев около чернодробната артерия, а по-скоро около кистозната артерия.

КУЗМАН: Признавате, че преглеждането на каквито и да било мостри «по-късно същата вечер» не може да се равнява на това да ги види човек на място по време на аутопсията, нито пък се признава за законно приемливо доказателство, след като органите са били изрязани и разделени от нормалните им връзки?

ХЕЧ: Е, знам какво съм видял. Цялата тази работа е куп глупости и безсмислици, изприказвани от един нещастник, който ми има зъб.

КУЗМАН: Чудя се дали бихте могли да свеждате отговорите си до просто «да» и «не», ако обичате, докторе. Опитвам се по някакъв начин да разбера този проблем с чернодробната артерия.

ХЕЧ: Не съм дошъл тук, за да ви помагам да направите нещо, г-н Кузман. Това би трябвало да ви се изясни още сега.

КУЗМАН: Какъвто и да е случаят, не е ли истина, че след като чернодробната артерия е била по погрешка завързана по време на хирургическата операция, пациентът ви е починал от висока температура и отравяне, с признаци на увреждане на черния дроб?

ХЕЧ: Не знам нищо за това му състояние. Не съм имал опит с такива случаи.

КУЗМАН: Искате да кажете, че сте общ хирург, който е извършил стотици холецистектомии по време на професионалната си практика и нямате никаква представа за това какво се пише в докладите или в съответната хирургическа литература по въпроса за това възможно нещастно усложнение при неправилно извършена операция на жлъчния канал?

ХЕЧ: Естествено, че съм запознат с публикуваните печатни материали и съм разговарял с хора, чиито пациенти са изпадали в подобно състояние. Просто искам да кажа, че не знам нищо от собствен личен опит.“

— Виждаш ли какво имам предвид, Питър? Той е труден, обструктивен свидетел, който ще ни принуждава с клещи да му измъкваме информацията. Но знаеш ли, мисля, че ще успея да го изправя пред съда.

— Той е сложна личност.

— Прилича ми на лов на тигри и вече горя от нетърпение да ми замирише на кръв.

— Какво смятате да предприемете?

— Нямам никакво намерение да ти разкривам малките си тайни и изненади. Истината е, че им е нужно известно време, за да поулегнат и се поуталожат вътре в мен, докато си ги изясня сам на себе си. За да ти дам малко по-конкретен отговор обаче, ще ти призная, че мисля, че мога да стигна до Хеч чрез отчетния доклад за аутопсията. Дори, и въпреки че заключенията му чисто и просто твърдят: „Остра чернодробна некроза“ и лигатурата около неправилната артерия никъде не се споменава, целият подробен отчет, описанията и използваните патологични термини, водят до едно-единствено заключение. Мисля, че мога да поставя капан на д-р Хеч и д-р Пармилий, независимо дали ще признаят съществуването на лигатурата или не. В момента докладът се проучва от много известен патолог и чувството ми се породи в резултат от проведените с него разговори. Между другото, изпратих му диапозитивите да ги прегледа и го призовах на делото като свидетел. Той отказа да свидетелства, но ми помага с мисли и предложения.

— Това е добре. Сега ще вземете показания от Силвана и експертния свидетел на Хеч, след което ще се опитате да определите дата за провеждане на делото в съда, така ли?

— Да. Безпокоя се, обаче, за този Силвана. О, разбира се, че и Пармилий ще трябва да даде свидетелски показания под клетва. Въпреки това, не смятам да го претоварвам. Мисля да си спестя големите удари за пред съдебните заседатели. — Изправи се и подаде на Питър копие от показанията на Хеч. — Искам да ги прочетеш внимателно и да си водиш бележки за всяка мисъл, която ти хрумне във връзка с тях, моля те.

След няколко дни, когато Питър отново видя г-н Кузман, установи, че опасенията му по отношение на Норман Силвана са били напълно основателни.

— Определено е враждебно настроен свидетел. Избягваше да отговаря директно на въпросите ми и извърташе, но смятам, че няма да излъже. Може да се опита да изопачи истината, но не и да излъже. Днес не поиска да каже дали лигатурата е била завързана около артерията или не. Не преставаше да повтаря, че му се е сторило, че може да е била около артерията, но е напълно възможно и да не е било така. Много добре знае, твърдо е убеден, че е била завързана около чернодробната артерия, но говори по начин, който му се струва единственият възможен изход, без да лъже или без да лъжесвидетелства. Твърдоглав е, нали?

— Да. Жилав е и мисли по свой собствен начин, но определено не е глупав и е добър лекар. Уважавам го. Изобщо не харесва Матю Хеч, но от друга страна мисли, че дело за небрежно гледане на болен от страна на лекар е обикновено усилие да се направи комбинация между Луцифер и маркиз дьо Сад.

— Иска ми се да промени мнението си, защото за нас ще е огромен шанс да го привлечем на наша страна.

— Смятате ли, че ще има някакъв смисъл, ако се опитам да поговоря с него?

— Не, мисля, че не. Не съм сигурен дали изобщо трябва да разговаряш с него, ако се яви като свидетел срещу нас. Може да се интерпретира погрешно.

— Но вие имате нужда от някого, който да подкрепи твърдението ми, че артерията е била наистина вързана.

— Да, така е, но има нещо интересно. Човек може сам да си създаде материалите по делото. Съдебните заседатели притежават вроден респект към лекарите, особено такива като д-р Хеч, който по всяка вероятност ще се появи с присъщия му самоуверен вид и ще накара заседателите емоционално да реагират срещу ищеца. Не им се иска да направят нещо, с което да накажат един лекар завинаги, дори когато им се струва, че докторът е допуснал грешка и е злоупотребил с положението си, може би поради преумора и прекомерно професионално напрежение. Понякога е имало случаи, когато съдебните заседатели са смятали, че лекарското малтретиране на болните е било толкова лошо и зверско, че ако обявят доктора за виновен, ще го изпратят в затвора за престъпна злоупотреба със служебното му положение и затова са издавали присъда, че е виновен ищецът, с цел да не съсипят целия живот на човека, който все пак малко или много служи на хората, като ги лекува. Трябва така да представим случая, че да преобладават свидетелските показания в твоя полза, но същевременно да оставим място и за себеуважение на обвиняемия лекар в очите на съдебните заседатели, дори и след като знаем, че насреща ни стои такъв жалък нещастен мошеник като д-р Хеч. Това е добра, а често и много важна насока при подобни дела.

— Този анализ направо депресира.

— Знаеш ли, че в трийсет и пет процента от делата за небрежно гледане на болен от страна на лекар, завеждани досега в съда, крайната присъда е била в полза на обвиняемия, като изобщо не броим хилядите други, които са отхвърлени, прекратени или оттеглени преди делото?

— Защо ми казвате всичко това? Вие сте този, който трябва да ни насърчава и вдъхва вяра, като подкрепя хората на ищеца. А вместо това се опитвате да ни изплашите.

— Това, което би те изплашило, са четири гаубици, насочени към главата ти от хилещи се, невменяеми евро-азиатски садисти, които изгарят от нетърпение да натиснат спусъците си.