Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’imprudente Aventure, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
hol_back_girl (2010)
Корекция и форматиране
ganinka (2015)

Издание:

Анри Ардел. Брачна авантюра

ИК „Хермес“, Пловдив, 1993

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

История

  1. — Добавяне

VIII

Писмо на Клод до Доминик Стивън:

Пон Ген

„Вие сте ми истинска приятелка, скъпа Доминик. Знаех това от по-рано, но вие още веднъж ми го доказахте. Вместо да ми натяквате, че съм ви забравил, да се обидите колко немарлив съм бил, от което се срамувам, вие ми изпращате няколко най-приятелски реда, за да ме уверите, че моето държане никак не ви изненадва. Дори се радвате, че всичко се е стекло така, защото щастливите хора няма какво да пишат за себе си!

Други биха казали, че щастливите хора са необикновени егоисти. Истина е, че и аз познавам в известна степен тази истина, че те забравят миналото и бъдещето, живеят само в прелестното настояще.

Вие ще се посмеете над това ми признание. Но смейте се, аз ви казвам това като победоносен отговор на вашите опасения, що се отнася до моята «непредпазлива брачна авантюра», в която съм хлътнал, противно на здравия си разум — нещо, в което вие имате право. Ще ви призная дори, че съвсем не съм и подозирал доколко — като пропуснем моментите, изпълнени с любов, които овладяват мъжа напълно — става трудно да се живее заедно, без да се почувствува, че веригата, която свързва две човешки същества, може, макар и незабелязано, да убива.

В дадени моменти ми се струва, че ние представляваме две сили, които се проучват една друга. Защото Ариана умее също така добре да наблюдава, както и аз, а освен това тя е и извънредно проницателна, колкото и да е незлоблива, така че трябва винаги да бъда необикновено предпазлив, ако искам да чувствам самообладанието на своите най-скрити чувства.

Впрочем, Доми, ние във всяко отношение сме съпрузи, на които може да се завиди. Аз съм твърде подходящ за съпруг на жена, каквато е тя. Това обаче не е само моя заслуга. Защото Ариана безспорно е най-сладкото същество, което съм срещал в своя път на мъж, който винаги е бил привличан от жените.

Аз съм се надвесил цял над нея, тя е жена в най-прелестния смисъл на тази дума, а освен това умее да се показва и като истинско, великолепно дете. Вие често сте ме обвинявали, че съм мъж, който страшно обича да се налага, да господарства. Каква лъжа! Онова, което тя пожелае, онова, което тя поиска, което тя реши, аз веднага го изпълнявам, веднага го правя… И трябва да призная, че в тези моменти нямам никакво друго желание, освен нейното! И в дадени мигове всичко това ме довежда до бяс, а в други изпитвам невероятно удоволствие…

Все пак често ме обхваща желание да се освободя, така че когато се възвърна към работата си, да се почувствувам по-самостоятелен, отколкото съм сега. Моята самостоятелност не би навредила с нищо на нашата любов. Няма естествено завинаги моят хоризонт да остане затворен от ръката на едно дете, което умее така прелестно да ме прегръща!

Вчера в това отношение аз се поддадох на първото изкушение. Получих съобщение, че искат да направя няколко незначителни изменения в пиесата, която ще се играе в театър «Капюсин». Не ми беше особено приятно, но все пак започнах да разглеждам отделните моменти от пиесата и сам не знам как, като по някакво чудо, почувствувах, че в мен е пламнала святата искрица и за пръв път, откакто Ариана е моя, аз забравих, макар и за момент, жена си, за да се посветя изцяло на собствената си фантазия, на която само моята мисъл може да придаде живот.

Когато завърших работата си, почувствувах някакво облекчение и свежест, която се появяваше в мен винаги, когато завършех някоя пиеса. Потеглих, за да се видя с младата си жена. Тя се люлееше в люлката и държеше някакво списание. Дори не помръдна. Повиках я:

— Ариана!

Тогава нейните очи се впиха в моите. Дали тя схвана, че в течение на няколко минути аз съм живял отделен от нея?… Дали върху лицето ми можеше да се прочете нещо ново?

Аз се надвесих над нея, а тя, без да направи и най-малко движение, за да ме прегърне, само попита:

— Къде беше цялата сутрин, Клод? Остави ме толкова дълго време сама!

Обясних й причините, поради които останах в стаята си. Тя слушаше и погледът й непрестанно ме изпитваше. След това ми каза:

— Как може да те очарова работата и как лесно можеш да ме забравиш!

Аз се възмутих искрено:

— Ариана, мила, та в това отношение не могат да се правят каквито и да било сравнения!

Тя беше престанала да ме гледа. Главата й беше клюмнала в люлката над скръстените й ръце. След малко каза тихо:

— Откъде да знам!

След кратко мълчание тя пак се обърна към мен, като завърши мисълта си:

— Клод, аз не мога да понеса ти да обичаш, да си повече привързан към работата си, отколкото към мен… Работата ти да те отнема от мен… Аз трябва да бъда първа в твоя живот, в твоята мисъл, в сърцето ти, Клод.

Доминик, ако бихте могли да чуете как в гласа й задавено бушуваше страстта, вие щяхте да разберете защо толкова съм загрижен. Аз се питам по кой път сме се отправили ние. Спомням си вашите думи, че се хвърлям в една истинска «брачна авантюра»…

Преди да се разделя с вас, трябва да сляза от висините на психолога, откъдето наблюдавам действията, и да кажа, за да знаете всичко, че моята млада жена вся истински смут сред младите. Аз наблюдавам спокойно, дори с гордостта на собственик, който е сигурен в имота си… Само че този «мой имот» най-невинно, но видимо с голямо удоволствие вдишва страстта, която се шири наоколо и навсякъде, където се появи.

Баща ми я глези много. Тя пък мило посреща неговото внимание. Те просто са очаровани един от друг и аз съм доволен, че се разбират великолепно. Да знаете само как мило си говорят.

От страна на семейство Керданек, нашият добър гигант продължава да й се възхищава и гледа на нея като на фина и крехка играчка. Стреми се по всички възможни начини да й угоди и постоянно измисля разни излети по суша и по море… Трябва да знаете, че от тези негови усилия няма особено голяма нужда, защото тя самата умее да се забавлява, и още как!

И младият Тигдал, още гимназист, е загубил ума си. Струва ми се, че същото е и с неговия брат, красавеца Гислен, ако и да се държи студено и да заема като че ли положение на отбрана. Той е приблизително неин връстник, но тя, като всяка жена, гледа на него като на много по-млад от нея. И само музиката ги обединява, защото и двамата я обичат страстно.

Най-чудното обаче е как е спечелил нейните симпатии бъдещият богослов Франсис. Той е най-приятелски разположен по отношение на нея, а тя е възхитена от качествата му.

За сметка на това жените са доста студени към Ариана. Дори бих казал, че госпожа Дьо Керданек малко се ядосва. Вижда се, че тя не е доволна от възторга, който проявяват към Ариана мъжът й, синовете й и дори дъщерите й: две малки деца, които Ариана също е успяла да омае.

Що се отнася до моята стара леля Армел, тя продължава да се плаши от тоалетите и начина на говорене на Ариана. Още малко и ще започне да се кръсти от изненада. Ариана във всяко отношение е необяснима за нея и все пак бих казал, че и тя някак се поддава на нейното очарование и леко отминава неща, които иначе страшно биха я възмутили. Наскоро, в момент на необикновено откровение към мен, тя ми каза:

— Никога не съм могла да си представя, че твоята жена ще бъде такава!

Доми, вече ме хваща срам, че ви занимавам толкова с нас, като забравям, че е неприлично да се говори за своето «аз». Не съм обаче така лицемерен, че да ви искам извинение. Моля ви и вие да постъпите така, когато ми отговорите. Завършвайки, трябва да ви призная още, че в Моргау вие сте очаровали Ариана. А накрая приятно ми е да ви кажа, че оставам завинаги ваш предан приятел.

Клод“