Васил Райков
Операция Нептун (3)

3.

Работният ден на Стилян първи премина добре. Първата и основна задача на Стилян беше да си набавя храна. Само от морето. Но тя да не се отличава по състав от храната му на сушата. Неговите умни помощници — машините — се справяха лесно с най-необходимото за живота му: мазнини, белтъчини, някои въглехидрати; соли и вода имаше в изобилие. Съдържанието на витамини също бе задоволително. Сега търсеше в морските дълбини „деликатеси“, които да му заменят кафето, чая, плодовете и сладката захар. Та нима бъдещите подводни заселници трябваше да се лишават от нещо! Търсеше също и минерални богатства — както по морското дъно, така и в живите организми, които се оказваха учудващо богати на някои редки метали.

Всичко, предвидено в програмата за деня, бе изпълнено отлично и Стилян първи се завръщаше в подводната си къща, но това не го изпълваше ни най-малко с удоволствие. През цялата сутрин мисълта за неговия двойник не го напусна.

Защо именно с два дни закъсня той? — напразно се питаше Стилян първи, докато скутерът пореше бистрата вода на път за дома. Отдалеч се виждаше през стъклената стена, че в къщата има хора.

Хора действително имаше. Руси Лазаров седеше на леглото и се усмихваше смутено, а на другото легло, на неговото, седяха прегърнати Ванда и Стилян втори — това видя той, притаен зад близката скала. „Последните ще бъдат първи!“ — каза си Стилян първи и се усмихна мрачно. После се отдалечи внимателно с плуване, да не го забележат от къщата, изтегли с мъка тежкия скутер зад склона и едва тогава го включи на най-бързи обороти. Слели се в едно, човекът и машината запориха морската бездна. Надолу и все по-надолу, където синкавият мрак се сгъстяваше…

Поне ще престане най-сетне този кошмар, каза си той. Ванда не би го преживяла. От подобно сътресение не би се оправила цял живот, познаваше добре жена си. „Но на кого я оставяш?“ — откликна един болезнен вик в съзнанието му и той с учудване откри, че не ревността, а неговият разум търси отговор. Усмихна се печално. Как на кого? На един друг Стилян, точно толкова реален, колкото е и той. За Ванда това няма да има никакво значение.

Изведнъж от мрака напреде му изплува масивният корпус на подводница. Стилян рязко изви скутера надолу; нямаше време да се отклонява встрани. Ушите му запищяха от бързото спускане. „Това вече няма никакво значение!“ — каза си той и пак се усмихна мрачно. После, без да променя посоката, извърна глава назад. От кърмата на подводницата излетя сребристо торпедо, което с тройно по-голяма скорост се насочи към него. Бяха го забелязали. И бяха изпратили „акула“ да го залови; знаеше тези бързи ловни подводнички. „Но няма да успеете!“ — закани се към непознатите спасители Стилян първи и пусна ръчките на скутера. После бързо смъкна шлема си.