Доналд Бисет
Слабият крал и дебелият готвач

В едно кралство живееха един много дебел крал и много слаб готвач. Веднъж кралят заповяда на слабия си готвач:

— Иска ми се да похапна кейк. Направи ми най-пухкавия, най-апетитния и най-хубавия кейк, какъвто въобще някога е правен.

Готвачът взе дълбока тава, две дузини яйца, масло, две кила и половина брашно и много мая.

Разбърка продуктите в тавата, а накрая добави и маята. След това пусна газта и когато фурната се нагорещи, пъхна кейка да се пече.

Не след дълго се разнесе ароматна миризма на кейк и кралят веднага дотърча.

— Ех, че аромат! — викаше той. — Сигурен съм, че ще се получи невероятен кейк.

— Така си е, Ваше Величество! — отговори готвачът. — Това ще е най-пухкавият и най-бухнатият кейк на света. Сложил съм му половин кило мая.

— Браво, браво! — каза кралят. — Но какво е това?

Те гледаха към пещта и видяха как плочата отгоре се надига и изведнъж — „Тряс!“ — разхвърча се на парчета, а през дупката се показа горната коричка на кейка, който набъбваше ли, набъбваше.

— Виж ти, какво си направил! — извика кралят. — Явно си прекалил с маята.

Кейкът все така се надигаше, накрая притисна кухненския таван и той започна да се пропуква.

Кралят и готвачът изтичаха по стълбите и видяха как кейкът вече бе пробил дупка в тавана и растеше към следващия етаж.

— Бързо, бързо — викаше кралят, — направи нещо да го спреш!

Но уплашеният готвач не знаеше какво да направи. Затова, в паниката си, скочи отгоре му да го натисне.

Кейкът обаче, продължаваше да си расте и скоро главата на готвача се удари в тавана. После проби и покрива, а кейкът все така не спираше да се надига…

— Ваше Величество! — изкрещя готвачът. — Моля ви идете и спрете газта!

Кралят изтича надолу и завъртя кранчето на газта. Сетне взе бинокъл и отиде в градината.

Кейкът вече не нарастваше, но беше стигнал високо в небето.

— Какъв загубен готвач! — изкрещя кралят. — Ако не успее да се върне навреме, ще остана без обяд.

После се сети: „Ако накарам готвача да яде от кейка, той ще започне да намалява“. И кралят извика:

— Ей, готвачо, заповядвам ти да изядеш кейка!

— Слушам, Ваше Величество! — отвърна готвачът, като си отчупи парченце. — Ох, с удоволствие ще похапна от този прекрасен кейк!

— Хайде, стига приказки! — извика отдолу кралят. — Гледай да го изядеш бързо, че ще остана без обяд!

— Слушам, Ваше Величество! — повтори готвачът и започна да лапа огромни хапки, колкото може по-бързо.

Но кейкът беше толкова голям, че на готвача му трябваха цели две седмици, за да го изяде. През това време той ужасно надебеля. А горкият крал, който чакаше обеда си, слабееше ли, слабееше.

Накрая вместо дебел крал и слаб готвач, се получи обратното — един много слабичък крал и един ужасно дебел готвач!

— Не се притеснявайте, Ваше Величество — рече готвачът, като стъпи накрая на земята. — Ей сегичка ще ви приготвя вкусен обяд.

Така и стана.