Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Корнелия Лозанова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2013)
Издание:
Доналд Бисет. Небивалици
Английска. Първо издание
ИК „Пан“, София, 2009
Редактор: Костадин Костадинов
ISBN: 978–954–657–154–0
История
- — Добавяне
В едно кралство живееха един много дебел крал и много слаб готвач. Веднъж кралят заповяда на слабия си готвач:
— Иска ми се да похапна кейк. Направи ми най-пухкавия, най-апетитния и най-хубавия кейк, какъвто въобще някога е правен.
Готвачът взе дълбока тава, две дузини яйца, масло, две кила и половина брашно и много мая.
Разбърка продуктите в тавата, а накрая добави и маята. След това пусна газта и когато фурната се нагорещи, пъхна кейка да се пече.
Не след дълго се разнесе ароматна миризма на кейк и кралят веднага дотърча.
— Ех, че аромат! — викаше той. — Сигурен съм, че ще се получи невероятен кейк.
— Така си е, Ваше Величество! — отговори готвачът. — Това ще е най-пухкавият и най-бухнатият кейк на света. Сложил съм му половин кило мая.
— Браво, браво! — каза кралят. — Но какво е това?
Те гледаха към пещта и видяха как плочата отгоре се надига и изведнъж — „Тряс!“ — разхвърча се на парчета, а през дупката се показа горната коричка на кейка, който набъбваше ли, набъбваше.
— Виж ти, какво си направил! — извика кралят. — Явно си прекалил с маята.
Кейкът все така се надигаше, накрая притисна кухненския таван и той започна да се пропуква.
Кралят и готвачът изтичаха по стълбите и видяха как кейкът вече бе пробил дупка в тавана и растеше към следващия етаж.
— Бързо, бързо — викаше кралят, — направи нещо да го спреш!
Но уплашеният готвач не знаеше какво да направи. Затова, в паниката си, скочи отгоре му да го натисне.
Кейкът обаче, продължаваше да си расте и скоро главата на готвача се удари в тавана. После проби и покрива, а кейкът все така не спираше да се надига…
— Ваше Величество! — изкрещя готвачът. — Моля ви идете и спрете газта!
Кралят изтича надолу и завъртя кранчето на газта. Сетне взе бинокъл и отиде в градината.
Кейкът вече не нарастваше, но беше стигнал високо в небето.
— Какъв загубен готвач! — изкрещя кралят. — Ако не успее да се върне навреме, ще остана без обяд.
После се сети: „Ако накарам готвача да яде от кейка, той ще започне да намалява“. И кралят извика:
— Ей, готвачо, заповядвам ти да изядеш кейка!
— Слушам, Ваше Величество! — отвърна готвачът, като си отчупи парченце. — Ох, с удоволствие ще похапна от този прекрасен кейк!
— Хайде, стига приказки! — извика отдолу кралят. — Гледай да го изядеш бързо, че ще остана без обяд!
— Слушам, Ваше Величество! — повтори готвачът и започна да лапа огромни хапки, колкото може по-бързо.
Но кейкът беше толкова голям, че на готвача му трябваха цели две седмици, за да го изяде. През това време той ужасно надебеля. А горкият крал, който чакаше обеда си, слабееше ли, слабееше.
Накрая вместо дебел крал и слаб готвач, се получи обратното — един много слабичък крал и един ужасно дебел готвач!
— Не се притеснявайте, Ваше Величество — рече готвачът, като стъпи накрая на земята. — Ей сегичка ще ви приготвя вкусен обяд.
Така и стана.