Константин Станиславски
Работата на актьора над себе си (14) (Работата над себе си в творческия процес на преживяването)

… … … … 19 … г.

Аркадий Николаевич каза:

— Сега, след като разгледахме нашите елементи, способности, свойства, начини на психотехниката, може да се признае, че нашият вътрешен творчески апарат е подготвен. Това е нашата войска, с която можем да започнем военните действия.

Необходими са пълководци, които да я поведат в поход. Кои са тези пълководци?

— Ние самите — отговориха учениците.

— Кои сме това „ние“? Къде се намира това непознато същество?

— Това е нашето въображение, внимание, чувство — изброиха учениците.

— Чувството! Това е най-главното! — заключи Вюнцов.

— Съгласен съм с вас. Стига да почувстваме ролята и изведнаж всички душевни сили идват в боева готовност.

Така че първият и най-важен пълководец, инициатор и двигател на творчеството е намерен. Това е чувството — призна Аркадий Николаевич, но веднага забеляза: — Но нещастието е там, че то е несговорчиво и не търпи заповеди. Вие знаете това от опит. Ето защо, ако чувството не се възбуди към творчество от само себе си, не може да се започне работа, а трябва да се обърнем за помощ към друг пълководец. Кой е този „другият“?

— Въображението! Без него… нищо не става! — реши Вюнцов.

— В такъв случай представете си нещо и нека изведнаж дойде в движение целият ви творчески апарат.

— Какво да си представя?

— Не зная.

— Потребна е задача, магическото „ако“, такова, че… — говореше Вюнцов.

— От къде да ги вземем?

— Умът, разбирате ли, ще ни подскаже — каза Говорков.

— Ако умът подскаже, — той ще стане този пълководец, инициатор, двигател, който търсим. Той ще започне и ще даде посока на творчеството.

— Значи въображението не е способно да бъде пълководец? — разпитвах аз.

— Виждате, че то само̀ се нуждае от инициатива и ръководство.

— Вниманието — реши Вюнцов.

— Да разгледаме и вниманието. В какво се състоят неговите функции?

— То помага на чувството, ума, волята, въображението — изброяваха учениците.

— Вниманието, подобно на рефлектор, отправя своите лъчи върху избрания обект и заинтересува с него мисълта, чувството, волята — обясних аз.

— А кой показва този обект? — попита Торцов.

— Умът.

— Въображението.

— Предлаганите обстоятелства.

— Задачата — напомняхме ние.

— Значи те са пълководците, инициаторите, двигателите, които започват работата; те посочват Обекта, а вниманието, ако самото то не е способно да направи това, се ограничава със спомагателна роля.

— Добре, вниманието не може да бъде пълководец. В такъв случай — кой е? — разпитвах аз.

— Изиграйте етюда с лудия и сами ще разберете кой е инициаторът, двигателят и пълководецът.

Учениците мълчеха, споглеждаха се, без да се решат да станат. Най-после всички, един след друг, станаха и без желание тръгнаха към сцената. Но Аркадий Николаевич ги спря:

— Добре, че се насилихте. Това доказва, че имате някаква воля. Но…

— Значи, тя е пълководецът! — веднага реши Вюнцов.

— Но… вие тръгнахте за сцената като осъдени на смърт, не по своя воля, а против нея. Това не създава творчество. Вътрешното безразличие няма да разпали чувството, а без него няма преживяване в изкуството. Но ако вие като един се хвърлите към сцената, с цялата си артистическа страст, — тогава вече можеше да се говори за воля, за творческа воля.

— Това, знаете ли, съвсем не можете да постигнете с омръзналия на всички ни етюд за лудия — мърмореше Говорков.

— И въпреки това ще опитам. Известно ли ви е, че докато вие чакате втурването на лудия от главния вход, той се промъква от задната стълба и се натиска там? А там вратата е стара. Едва се държи на пантите и ако той я откъсне, няма да видите добро! Какво ще предприемете сега, при новите предлагани обстоятелства? — зададе ни въпрос Аркадий Николаевич.

Учениците се замислиха, вниманието се съсредоточи, всички съобразяваха нещо, прицелваха се към нещо и най-после решиха да строят втора барикада.

Настъпи суматоха, шум. Младежта се запали, очите заблестяха, сърцата забиха по-силно. С една дума повтори се същото, което стана, когато за пръв път играехме омръзналия ни сега етюд.

— И така: аз ви предложих да повторите сцената с лудия; вие се опитахте да се заставите против волята си да вървите на сцената и да възбудите в себе си, така да се каже, човешката воля, но насилието не ви помогна да се развълнувате от ролите.

Тогава аз подсказах ново „ако“ и предлагани обстоятелства. На основание на тях вие си създадохте нова задача, извикахте нови искания (воля), но този път не прости, а творчески. Всички се заловихте за работа с увлечение. Пита се: — кой се оказа пълководецът — първият, който се хвърли в боя и потегли след себе си цялата войска?

— Вие самият! — решиха учениците.

— По-вярно, моя ум! — поправи Аркадий Николаевич. — Но и вашият ум би могъл да направи същото и да стане пълководец в творческия процес. Ако е така, вторият пълководец се намери. Това е умът (интелектът).

Сега да потърсим няма ли трети пълководец. Да прегледаме всички елементи.

Може би това е чувството на правдата и вярата в нея? Ако е така, повярвайте, и нека изведнаж заработи целият ваш творчески апарат, както това става при възбуждане на чувствата.

— В какво да повярваме? — питаха учениците.

— От къде да зная?… Това е ваша работа.

— Отначало трябва да се създаде „животът на човешкия дух“, а после да му повярваме, — забележи Паша.

— Значи чувството на правда и вярата в нея са пълководците, които търсим. Тогава може би е общуването и приспособяването? — попита Аркадай Николаевич.

— За да общуваме, трябва преди всичко да създадем онези чувства и мисли, които могат да се предават на другите.

— Вярно. Значи те също не са пълководци.

— Късовете и задачите!

— Не се отнася до тях, а до живите искания и стремежи на волята, които създават задачите, — обясни Аркадий Николаевич. — Ако тези искания и стремежи на волята могат да възбудят целия творчески апарат на артиста и да управляват неговия психически живот на сцената, то…

— Разбира се, могат!

— Ако е така значи намерен е третият пълководец. Това е волята.

И така, оказва се, че ние имаме три пълководци, а именно — Аркадий Николаевич показа висящия пред нас плакат и прочете първия надпис: —

Умът, волята и чувството

Те са „двигателите на нашия психически живот“.

* * *

Урокът се свърши: учениците започнаха да се разотиват, но Говорков заспори:

— Извинете, моля, защо до сега не ни говорихте нищо за ролята на ума и волята в творчеството, а вместо тях ни проглушихте ушите с чувството!

— Според вас, трябваше подробно да ви говоря едно и също за всеки от двигателите на психическия живот? Така ли? — не разбираше Торцов.

— Не, защо едно и също! — възразяваше Говорков.

— А как иначе? Членовете на триумвирата са неразделни, затова, като говори човек за първия от тях, неволно засяга и втория и третия; като говори за втория, споменава и за първия и за третия, а като говори за третия, мисли за първите два. Нима бихте слушали такива повторения на едно и също нещо?

И наистина: допуснете, че ви говорят за творческите задачи, за тяхното делене, за избора, за наименованието и др. Нима в тази работа не участвува чувството?

— Разбира се, че участвува! — потвърдиха останалите ученици.

— А нима волята е чужда на задачите? — отново запита Аркадий Николаевич.

— Не, не е чужда, а напротив има към тях непосредствено отношение — решихме ние.

— Ако е така, то говорейки за задачите, би трябвало да повторя за тях почти всичко, което вече казах, когато говорих за чувството.

— А нима умът не участвува в създаване на задачите?

— Участвува както в делението, така и в процеса на тяхното наименование — решиха учениците.

— Ако е така, то би трябвало да говоря едно и също за задачите трети път. Тогава благодарете ми, че съм щадил вашето търпение и съм ви пестил времето.

И въпреки това има частица истина в упреците на Говорков. Да, аз допускам преувеличаване на емоционалното творчество и го правя умишлено, защото другите направления на изкуството много често забравят за чувството. Има много разсъдъчни актьори и умозрителни сценични творения! И в същото време много рядко се среща у нас истинско, живо, емоционално творчество. Всичко това ме кара да се отнасям с удвоено внимание към чувството, малко в ущърб на ума.

През дългото време на творческа работа на нашия театър ние — неговите артисти, привикнахме да смятаме ума, волята и чувството за двигатели на психическия живот. Това здраво е залегнало в нашето съзнание; към това са приспособени нашите психотехнически методи. Но в последно време науката внесе важни изменения в определяне двигателите на психическия живот. Как ще се отнесем към това ние, артистите на сцената? Какво изменение ще внесе това в нашата психотехника?

Това не ще успея да ви кажа днес. Ще остане за следния урок.

… … … … 19 … г.

Днес Аркадий Николаевич говори за новото научно определение на двигателите на психическия живот:

представа, съждение и воля-чувство!

— Вътрешната същност на това определение е същата, както и в предишното, старото определение, което говореше за ума, волята и чувството, които се смятаха по-рано за двигатели на психическия живот. Новото само утвърждава установеното вече. Като ги сравните, ще забележите преди всичко, че представата и съждението, взети заедно, изпълняват точно тези функции, които при старото определение изпълняваше умът (интелектът).

Като вникнете по-нататък в новото определение на двигателите на психическия живот, ще видите, че думите „воля“ и „чувство“ са слети в едно — „воля-чувство“. Смисълът на едното и другото изменение ще ви обясня с примери.

Да допуснем, че днес сте свободни и искате колкото се може по-интересно да прекарате деня. Какво бихте направили, за да изпълните своето намерение?

Ако чувството мълчи и волята също, не ви остава нищо друго, освен да се обърнете към ума. Нека той ви даде подтик как да постъпите в такива случаи. Вземам върху себе си ролята на вашия ум и ви предлагам:

Не искате ли да се разходите из улиците или извън града, за да се подвижите и да подишате въздух?

Най-острото и отзивчиво от петте наши чувства — зрението — вече ви рисува с помощта на въображението и виденията това, което ви чака, и какво може да ви примами в предстоящата разходка. Вие вече виждате на своя вътрешен „екран“ дългата кинолента, която изобразява всевъзможните пейзажи, познатите улици, мястото от предградието и др. Така се създава във вас представа за предстоящата разходка.

„Днес това няма да ме съблазни — разсъждавате вие: — да се скитам из града не е интересно, а природата в лошо време не привлича. Освен това съм уморен“.

Така се създава у вас съждение за представата. В такъв случай идете вечерта на театър — съветва ви умът.

При това предложение въображението ви рисува, а вътрешното зрение мигом възпроизвежда с голяма яснота и острота цял ред картини от познатите ви театри. Вие мислено минавате от касата до зрителната зала, гледате някои части от спектакъла и си съставяте представа, а после съждение за новия план на деня. Този път както волята, така и чувството изведнаж се запалват и отзовават на предложението на ума (т.е. на неговата представа и съждение). Вие заедно сте вдигнали тревога и сте разбудили вътрешните елементи. Така че, като се започне от ума (от представата и съждението), вие вмъкнахте в работа както волята, така и самото чувство, заключи Торцов.

След доста дълга пауза той продължи:

— Към какво водят нашите изследвания? Те ни илюстрират работата на ума; те показват два главни момента от неговите функции: моментът на първия тласък, който предизвиква процеса на създаване на представата, и другият момент, който произлиза от него — създаване на съждението.

Моите обявления ви дават същността на първата половина от новото определение на двигателите на психическия живот.

Като вникнем в неговата втора част, виждаме, както ви казах по-рано, че в новото определение волята и чувството се сливат в една дума — воля-чувство. За какво е направено това? Пак ще отговоря с пример. Представете си такова неочаквано съвпадение: страстно сте влюбени. Тя е далече. Вие сте тук и се измъчвате, без да знаете как да успокоите възбудената от любовта тревога. Но ето получавате писмо от нея. Оказва се, че тя също се измъчва в самота и ви моли по-скоро да отидете.

Щом прочитате поканата на милата ви, вашето чувство се запалва. Но така се случва, че точно по това време ви изпращат от театъра нова роля — Ромео. Благодарение на аналогията на вашите чувства с чувствата на изобразяваното лице много места от ролята леко и изведнаж заживяват у вас. В дадения случай кой е пълководецът, който направлява творчеството? — попита Аркадий Николаевич.

— Разбира се, чувството! — отговорих аз.

— А волята? Нима тя едновременно и неразделно от чувството не се мяташе, не искаше, не се стремеше към милата, а на сцената — към Жулиета?

— Стремеше се — трябваше да призная.

— Значи в дадения случай и двете са предводители, двигатели на психическия живот и се сливат в обща работа. Опитайте се да ги отделите един от друг. Опитайте се през свободното си време да помислите и намерите случай, когато волята и чувството живеят отделно едно от друго, прокарайте между тях граница, покажете къде се свършва едната и започва другото. Мисля, че не ще успеете да направите това, както и аз не успях. Ето защо последното научно определение ги съедини в една дума — воля-чувство.

Ние, деятелите в сценичното изкуство, съзнаваме правдата в това ново определение и предвиждаме практическата полза, която то ще ни даде в бъдеще, само че още не умеем напълно да се доближим до него. Затова е нужно време. Ще се ползуваме от новото само частично, доколкото ни е познато на практика, а в останалото временно ще се задоволяваме от старото, което е добре изпитано.

За сега не виждам друг изход от положението. Така че аз ще се ползувам от двете определения на двигателите на психическия живот, както от старото, така и от новото, в зависимост от това, кое от тях ще ми се стори във всеки определен случай по-леко за усвояване. Ако ми бъде по-удобно в този или онзи момент да имам работа със старото определение, т.е. да не раздвоявам функцията на ума, да не сливам в едно волята и чувството, така и ще направя.

Нека хората на науката ми простят тази свобода. Тя се оправдава от чисто практически съображения, които ще ме ръководят в школната работа с вас.

… … … … 19 … г.

— И така — каза Аркадий Николаевич — умът, волята и чувството или, по новото определение, представата, съждението и воля-чувството получават в творческия процес ръководна роля.

Тя се усилва още и от това, че всеки от двигателите на психическия живот се явява един за друг примамка, която възбужда към творчество другите членове на триумвирата. Освен това умът, волята и чувството не могат да съществуват сами, без взаимна поддръжка. Затова те действуват винаги заедно, едновременно, в тясна зависимост един от друг (ум-воля-чувство, чувство-воля-ум, воля-чувство-ум). Това също в голяма степен увеличава значението и ръководната роля на двигателите на психическия живот.

Като даваме работа на ума, с това ние въвличаме в творчество и волята и чувството. Или, казано на нов език: представата за нещо естествено извиква съждението за него.

И едното, и другото вмъква в работа воля-чувството.

Само при общата, задружна работа на всички двигатели на психическия живот ние творим свободно, искрено, непосредствено, органически, не от чуждо, а от свое собствено лице, на собствена отговорност, в предлаганите обстоятелства на живота на ролята.

И наистина, когато истинският артист произнася монолога на Хамлет „да бъда или не“, нима той само формално докладва чуждите мисли на автора и изпълнява посочените му от режисьора външни действия? Не, той дава много повече и влага в думите на ролята самия себе си: своите собствени представи за живота, душата си, своето живо чувство и воля. В тези моменти артистът е искрено развълнуван от спомени из собствения изживян живот, аналогичен с живота, мислите и чувствата на ролята.

Такъв артист говори на сцената не от лицето на несъществуващия Хамлет, а от собственото си лице, поставено в предлаганите обстоятелства на пиесата. Чуждите мисли, чувства, представи, съждения се превръщат в негови собствени. При това той произнася думите не само за да слушат другите текста на ролята и да го разберат, на артиста е нужно зрителите да чувствуват вътрешното му отношение към произнесеното, те да искат същото, което иска неговата собствена творческа воля.

В този момент всички двигатели на психическия живот се съединяват и започват да зависят един от друг. Тази зависимост, взаимодействие и тясна връзка на една творческа сила с друга са много важни в нашата работа и ще сгрешим, ако не се възползуваме от тях за нашите практически цели.

От тук и съответната психотехника.

Нейните основи се заключават в това, чрез взаимодействие на членовете на триумвирата естествено, органически да възбужда към действие както всеки член от триумвирата, така и всички елементи на творческия апарат на артиста.

Понякога двигателите на психическия живот влизат в работа изведнаж, сами по себе си, неочаквано, подсъзнателно, въпреки нашата воля. В тези случайни, сполучливи моменти трябва да се отдадем на възникналия естествен творчески стремеж на двигателите на психическия живот. Но как да постъпим, когато умът, волята и чувството не се отзовават на творческия повик на артиста?

В тези случаи трябва да използуваме примамките. Тях ги има не само във всеки от елементите, но и във всеки от двигателите на психическия живот.

Не възбуждайте всички изведнаж. Набележете си един от тях, да речем умът. Той е най-сговорчивият, по-послушен от другите двигатели; той охотно се подчинява на заповеди. В този случай от формалната мисъл на текста артистът получава съответната представа и започва да вижда това, за което говорят думите.

На свой ред представата извиква съответното собствено съждение. Те създават не суха, формална, а оживена представа на мисълта, която естествено възбужда воля-чувството.

Примери, които илюстрират този процес, има много във вашата кратковременна практика. Спомнете си, да речем, как оживихте омръзналия ви етюд „с лудия“. Умът съчини измислицата: „ако“ и предлаганите обстоятелства; те създадоха нови, вълнуващи представи, съждения и после всички заедно възбудиха воля-чувството. В резултат вие изиграхте чудесно етюда. Този случай се явява добър пример за инициаторската работа на ума при възбуждане на творческия процес.

Но може да се приближим към пиесата, етюда и ролята по друг път, т.е. чрез чувството, въпреки че то е доста капризно и неустойчиво.

Голямо щастие е, ако емоцията изведнаж се отзове на повика. Тогава всичко ще се нареди от само себе си, по естествен път: ще се яви и представа, ще се създаде и съждение за нея, а всички заедно ще възбудят волята. Иначе казано — чрез чувството ще заработят изведнаж всички двигатели на психическия живот.

Но какво да правим, ако това от само себе си не стане, ако чувството не отговори на позива, а остане инертно? Тогава трябва да прибегнем към най-близкия член на триумвирата — към волята.

Към каква примамка да прибегнем, за да разбудим дремещата емоция?

След време ще узнаете, че такава примамка и възбудител се явява темпо-ритъмът.

Остава да се реши въпросът: как да възбудим към творчество дремещата воля?

Как да я възбудим към творческо действие?

— Чрез задача — напомних аз. — Тя влияе непосредствено върху творческото искане, т.е. върху волята.

— Според това каква е задачата. Малко увлекателната не влияе. Такава задача трябва да се води към душата на артиста по изкуствен път. Трябва да я изостряме, оживяваме, да я правим интересна и вълнуваща. Напротив, увлекателната задача притежава силата на прякото, непосредствено въздействие. Но… само не на волята. Увлечението е преди всичко област на емоцията, а не на искането, затова тя влияе пряко върху чувството. В творчеството трябва отначало да се увлечем и почувствуваме, а после да поискаме. Ето защо трябва да се признае, че въздействието на задачата върху волята не е пряко, а косвено.

— Вие благоволихте да кажете, че по новото определение волята е неотделима от чувството. Значи, ако задачата въздействува върху последното, естествено тя едновременно възбужда и първата — Говорков улови Торцова.

— Именно. Воля-чувството е двулико. В някои случаи в него преобладава емоцията над искането, а в други искането, макар и принудително, — върху емоцията. Затова едни задачи действуват повече върху волята, отколкото върху чувството, а други, напротив, усилват чувството за отметка на волята.

Но… така или иначе, по косвен или пряк път, задачата действува върху нашата воля, тя се явява чудесна, любима примамка, възбудител на творческото искане и ние усърдно се ползуваме от нея.

Значи, както по-рано, ще се ползуваме от задачите за косвено въздействие върху воля-чувството.

След известна пауза Аркадий Николаевич продължи:

— Правилността на признанието, че двигатели на психическия живот се явяват умът (представата, съждението), волята и чувството, се потвърждава от самата природа, която често създава артистически индивидуалности с емоционално, волево или интелектуално устройство.

Артисти от първия тип — с преобладаване на чувството над волята и ума, — като играят Ромео или Отело, подчертават емоционалната страна на посочените роли.

Артистите от втория тип — с преобладаване на творческата работа на волята над чувството и ума, — като играят Макбет или Бранд, подчертават тяхното честолюбие или религиозните искания.

Артистите от третия тип — с преобладаване у тях творческата природа на ума над чувството и волята, — като играят Хамлет или Натан Мъдри, неволно придават на ролята повече, отколкото е нужно, интелектуален, умствен оттенък.

Обаче преобладаването на единия, другия или третия двигател на психическия живот не трябва съвършено да потиска останалите членове на триумвирата. Необходимо е хармоническото съотношение на двигателните сили на нашата душа.

Както виждате, изкуството признава едновременно както емоционалното, волевото, така и интелектуалното творчество, в което чувството, волята или умът играят ръководна роля.

Ние отричаме само работата, която произлиза от сухата актьорска сметка. Такава игра ние наричаме хладна, разсъдъчна.

След тържествена пауза Аркадий Николаевич завърши нашия урок с такава тирада:

— Вие сега сте богати, разполагате с голяма група елементи, с помощта на които можете да преживявате „живота на човешкия дух“ на ролята. Това е ваше вътрешно оръдие, вашата боева армия за творческо проявление. Освен това, вие намерихте в себе си трима пълководци, които могат да водят в бой своите полкове.

Това е голямо постижение и аз ви поздравлявам!